Няма да видите тази година филм с по-ярко актьорско съзвездие

Няма да видите тази година филм с по-ярко актьорско съзвездие от " Амстердам " (дори идният " Вавилон " на Деймиън Шазел отстъпва като численост, въпреки че Марго Роби участва и в двата). Трудно е даже да се изредят всички имена, които биха провокирали слюноотделяне у киномана - Крисчън Бейл, Аня Тейлър Джой, Рами Малек, Крис Рок, Майк Майърс, Зоуи Салдана, Тифъти Олифънт, че и Тейлър Суифт... да не пропущаме Робърт де Ниро, който под режисурата на Дейвид О. Ръсел прави едни от дребното си прилични функции в последните две десетилетия. След като игра в трите му предходни кино лентата " Наръчник на оптимиста ", " Американска скица " и " Джой ", той още веднъж се завръща като вторичен, само че значим воин в сюжета на комедийна тайнственост, разположена сред двете международни войни, за която началните надписи споделят: " Повечето от тези неща в действителност са се случили ". 

И в действителност, при започване на 30-те години е имало опит за прелом, проведен от клика мастити предприемачи, които са пробвали да провеждат пуч на новоизбрания президент Рузвелт и да слагат на негово място фашистка фигура а ла Мусолини и изгряващия Хитлер. Но за О. Ръсел този малко прочут исторически факт е единствено мотив да прави същия филм, който направи към този момент два-три пъти. " Амстердам " припомня силно  " Американска скица " с ведрия си безпорядък, безупречните костюми и прически " в ера ", усета към детайла, забележителния актьорски отбор, хумористичния разговор и елегантната приложимост на музиката. Съдържа тонални прилики и с " Наръчник на оптимиста " освен тъй като триото основни герои настойчиво има вяра в щастливия край и положителното у човека; един от тях посред целия безпорядък и трупове произнася репликата: " Направи ми услуга. Опитай се да бъдеш оптимист. " Единственото значително изобретение е, че след три основни функции Дженифър Лорънс напуща кораба на О. Ръсел, с цел да бъде сменена с още по-горещата Марго Роби. 

И въпреки че американската рецензия разкоства режисьора за същите неща, за които го хвалеше преди десетилетие (а може би поради скалъпения скандал, в който той опипал гърдите на пълнолетната си транссексуална племенница), " Амстердам " си остава лек като морски бриз, развлекателен филм, с неустоими актьори във всеки кадър. Дежурният при О. Ръсел Крисчън Бейл носи стъклено око а ла Гео Милев, а бутафорният му персонаж - деец от войната, излъчва прекалена театралност. Не можеш да откъснеш очи от Роби, до момента в който камерата на трикратния оскароносител Емануел Любецки я следи любовно. Третият в тази ексцентрична фронтова тройка - нещо като " Жул и Жим " на Трюфо, само че без еротиката - е синът на Дензъл Уошингтън - Джон Дейвид, който поради пуста шуробаджанащина и Black Lives Matter все получава функции в прекомерно огромни за новак филми ( " Тенет " ).  

Персонажите са по-скоро щрихирани, отколкото развити, и това важи най-много за многочислените герои във втория проект, всеки от които излиза за къс номер на сцената, покланя се и изчезва - от време на време по няколко едновременно. Иконата Де Ниро е прелестно отегчен, само Рами Малек ме " вадеше " от кино лентата - не мога да си показва той да не играе изверг, и неговото наличие разкрива развръзката на прекомерно ранен стадий. А може би не развръзката е значима във филм като този, а положителното въодушевление. (И въпреки всичко американската рецензия има известно право, тъй като ранните филми на Дейвид О. Ръсел като " Трима крале " и " Боецът " напълно не бяха толкоз безсмислени.)