Георги Вулджев: ББР сега прилича на КТБ от 2012-2013 г.
„ Няма прилика от позиция на това, което се случи в КТБ от позиция на банкрута. ББР не е застрашена сега. Няма индикации да има непосреден риск пред нея. Бих сравнил положението на ББР сега със положението на КТБ през 2013-а или 2012 година, когато към този момент се знаеше, че има голяма централизация на заеми в избрани компании и избрани лица . “ Това сподели в изявление за БНР Георги Вулджев, икономист в Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
В продължение на години имахме безусловно минимална информация за това по какъв начин Българската банка за развиване води кредитната си политика. В последните две седмици,, се вижда, че става дума за страна в страната, съобщи Вулджев.
Тази банка по всички индикации изрично не извършва своята функционалност, а финансовата й политика се води по безусловно необмислен метод , акцентира той в предаването „ Преди всички “.
Подобна банка не би трябвало да върви съгласно съответната икономическа политика на обещано държавно управление , тъй като има характерна цел, посочи икономистът.
Според Вулджев е добре, че към този момент се приказва за съответни ограничавания в кредитната политика на банката. Той обаче счита декларираното от Кирил Петков ограничаване като таван за заемите за незадоволителна мярка в тази посока. По думите му би трябвало да има и други ограничавания в кредитната активност – да вземем за пример какъв брой заеми могат да се отпускат на едни и същи компании, на свързани лица и прочие
Когато става въпрос за насърчителна банка, самите предприятия би трябвало по-късно да рапортуват какво са постигнали, посочи още икономистът. Той добави, че щом самият Надзорен съвет не е имал информация, няма по какъв начин ние да знаем по какъв начин са били употребявани тези пари .
„ Ще би трябвало по някакъв малко по-агресивен метод Министерството на стопанската система да изкопчи тези данни “, сподели Георги Вулджев по отношение на вероятността и откакто вчера членовете на Надзорния съвет на ББР Митко Симеонов и Велина Бурска не се явиха на общественото чуване в отрасловото министерство и бяха уволнени.
Съпротивата против опитите да министър Кирил Петков за изсветли протичащото се към ББР е глупава, счита Георги Вулджев, който чака въпреки всичко министърът „ да завоюва тази борба “ .
Запитан къде е била Българска народна банка през последните години Вулджев уточни, че „ самият контрол в ББР е в малко сива зона “ и би трябвало да е доста по-ясно кой носи крайната отговорност за надзора.
Наличието на такава банка постоянно носи корупционен риск и в случай че има такава банка, то това би трябвало да е съпроводено с доста непоколебим надзор, съобщи Георги Вулджев.
Дори без да гледаме имената на крупните притежатели, над 90% от заемите са отишли за 20 компании – това е голяма централизация в кредитния портфейл - неприемливо за която и да е банка , означи още Вулджев.
„ Такава банка е в нежна, уязвима позиция. Много елементарно може да се окаже във финансови усложнения , внезапно да изпита ликвидни проблеми. Конкретните имена, тъй като са прословути имена, притеглят внимание, само че не това е фундаменталният проблем. “
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
В продължение на години имахме безусловно минимална информация за това по какъв начин Българската банка за развиване води кредитната си политика. В последните две седмици,, се вижда, че става дума за страна в страната, съобщи Вулджев.
Тази банка по всички индикации изрично не извършва своята функционалност, а финансовата й политика се води по безусловно необмислен метод , акцентира той в предаването „ Преди всички “.
Подобна банка не би трябвало да върви съгласно съответната икономическа политика на обещано държавно управление , тъй като има характерна цел, посочи икономистът.
Според Вулджев е добре, че към този момент се приказва за съответни ограничавания в кредитната политика на банката. Той обаче счита декларираното от Кирил Петков ограничаване като таван за заемите за незадоволителна мярка в тази посока. По думите му би трябвало да има и други ограничавания в кредитната активност – да вземем за пример какъв брой заеми могат да се отпускат на едни и същи компании, на свързани лица и прочие
Когато става въпрос за насърчителна банка, самите предприятия би трябвало по-късно да рапортуват какво са постигнали, посочи още икономистът. Той добави, че щом самият Надзорен съвет не е имал информация, няма по какъв начин ние да знаем по какъв начин са били употребявани тези пари .
„ Ще би трябвало по някакъв малко по-агресивен метод Министерството на стопанската система да изкопчи тези данни “, сподели Георги Вулджев по отношение на вероятността и откакто вчера членовете на Надзорния съвет на ББР Митко Симеонов и Велина Бурска не се явиха на общественото чуване в отрасловото министерство и бяха уволнени.
Съпротивата против опитите да министър Кирил Петков за изсветли протичащото се към ББР е глупава, счита Георги Вулджев, който чака въпреки всичко министърът „ да завоюва тази борба “ .
Запитан къде е била Българска народна банка през последните години Вулджев уточни, че „ самият контрол в ББР е в малко сива зона “ и би трябвало да е доста по-ясно кой носи крайната отговорност за надзора.
Наличието на такава банка постоянно носи корупционен риск и в случай че има такава банка, то това би трябвало да е съпроводено с доста непоколебим надзор, съобщи Георги Вулджев.
Дори без да гледаме имената на крупните притежатели, над 90% от заемите са отишли за 20 компании – това е голяма централизация в кредитния портфейл - неприемливо за която и да е банка , означи още Вулджев.
„ Такава банка е в нежна, уязвима позиция. Много елементарно може да се окаже във финансови усложнения , внезапно да изпита ликвидни проблеми. Конкретните имена, тъй като са прословути имена, притеглят внимание, само че не това е фундаменталният проблем. “
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ