Едно колективно съзнание, създало култа към личността. Достойно за учебниците не само по история, но и по психология
Някой сюрпризиран ли е от това, че се раждат странни хрумвания в главите на хората, които населяват същото място, което пръкна и възхвали ЕДНОВРЕМЕННО колективизацията, „ необятните национални маси “, властта на пролетариата и… култа към личността?
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3378
Когнитивният дисонанс е норма там, където се ражда мисълта: партията е права, даже когато не е права.
Противоречието не смущава никого.
Към това би трябвало да се добави и: навикът на приемането на „ линията “, спусната от горната страна, е добродетел. Критичната мисъл – не.
Руският публицист Михаил Шишкин, в материал за The Guardian, ни припомня, че сега съветската телевизия още веднъж и още веднъж преповтаря изявление с артиста Сергей Бодров – паметна фигура в Русия (покойник от 20 години) – в което той споделя: „ По време на война не можеш да приказваш неприятно против своите. Дори и да не са прави. Дори страната ти да не е права, не можеш да приказваш против нея по време на война “.
Русия е едно КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ, КОЕТО Е СЪЗДАЛО КУЛТА КЪМ ЛИЧНОСТТА.
Достойно освен за учебниците по история, само че и по логика на психиката.
Всички хора са тръгнали от племена, ръководени от вождове; общности, ръководени от някакъв главатар; нации, водени от цар, крал, император, хан, княз. Някои по-късно са минали (в разнообразни моменти) към демократично самоуправление, което върви в комплект с друга ценностна система и отговорности. Ценностна система и отговорности – две неща, непознати на племената и народите допреди няколко века. Както и на орките от толкиновите романи.
За да може да съществува демокрацията и свободата, би трябвало да може обществото да е израснало и да може самò да си постанова рестриктивните мерки, с цел да не се постанова централна фигура (с власт) да му ги постанова. Имаш правото на свободното слово и се ограничаваш (сам) да не злоупотребяваш с него.
Какво става обаче, когато се смесят разминалите се „ клонове “ на цивилизацията?
Става това, че изостаналият се пробва да разбие демокрацията от вътрешната страна, употребявайки личните ѝ недостатъци. Например: употребява свободата на словото, с цел да проповядва фашизъм или друга радикална форма на ръководство, което желае да наложи. Иска да наложи себе си, употребявайки „ малката врата “ – а точно: свободата.
Свободните хора знаят, че с цел да имат свободата на словото (например), те би трябвало да си самоналожат да не злоупотребяват с нея. Несвободният обаче идва и взема решение, че би трябвало да завземе. За задачата може да употребява пропагандата. Пропагандата се оказва предпазена от свободата на словото.
Нещо такова се случва и със свободното придвижване на хора. Европа е отворена. Външната мощ основава терористични организации и цивилен войни, които я заливат с бежанци, сред бежанците вкарва терористи и по този начин кара Европа да съжалява за свободата, която е основала, тъй като през нея влизат противников детайли.
Да се върнем малко по-нагоре, към изречението „ … когато се смесят разминалите се „ клонове “ на цивилизацията “.
Какво значи това? Кои са клоновете и в какво са се разминали?
Започнахме оттова, че хората са били проведени в общности и ръководени от даден родов водач, народи, водени от крале и така нататък, след което други са се развили по-бързо към либерален вид самоуправление. Социалната и политическа еволюция се движат с друг ритъм.
Другият „ клон “ са явно изостаналите в развиването си, чувстващи себе си като племе, имащо потребност от хан. Гледащите обратно в историята, толкоз влюбени в предишното, че са неспособни да се нагодят към сегашното. Тези, които чакат бащицата, с други думи.
И го обичат, и са подготвени да му простят, в случай че ги понабийва по малко, и в случай че ги стриже по малко, и в случай че ги „ респектира “ по малко, и в случай че не им дава независимост. Важното е, че се „ грижи “ за тях, другото… здраве да е, по този начин и по този начин нямат нещо доста значимо за казване, че да им би трябвало независимост на словото или други „ капризи “.
Руснаците, да вземем за пример, са подготвени по-скоро да ядат моркови и зеле, и кренвирши от картон, в сравнение с да се опълчат на бащицата/цар, който и да е той. Така че не очаквайте глобите да имат огромен триумф.
С този ритъм на декаданс Путин ще върне Русия не в 1917 година, а напряко в крепостничеството ще я върне. И отново нищо няма да последва от това, никаква смяна.
Имат ли късмет отпред им да попадне някой, който няма да ги стриже и бъхти? В една система на властта, основана от ивангрозневци за ивангрозневци, по какъв начин смятате? Дори да се появи подобен „ баламурник “, чакалите в Кремъл дали няма да го изядат с парцалите, с цел да не му дадат да покаже на народа, че има и различен метод, че има и народна власт, и цивилизация, а освен пердах и стригане?
Може и да може, кой знае?
„ Машината “ на съветския империализъм пък, плъзнал пипала и зад граница, наподобява доста огромна и мощна, само че, както всичко съветско, е 90% агитация и въздух.
Кликата, която ръководи – тя, в случай че се срине, в случай че бъде обезглавена, изпълнителите по веригата, естествено ще се спихнат. Такива митрофанови и копейкини по света просто ще сменят специалността, ще се отдръпват с парите си и ще пробват друго занятие. Като нищо след години ще са върли путинофоби.
Но „ машината “ (кликата) е мощна, тъй като е стъпила крепко на раменете на съветския народ. И има поддръжката му. Затова има пари за митрофанови и копейкини към момента. И по този начин се основава заблуда за мощ и известност, и за обсег, и за въздействие. Между другото, не се заблуждавайте – митрофановите и копейкините също се боят от машината. Те също са плод на страхопочитанието, като мощно очебийно тук е „ страхо “. Затова влагат по нещо „ екстра “ от себе си, всякога, когато се излагат, с цел да наподобяват двойно по-предани на концепцията. Те са като едни нещастни герои на Илф и Петров, които са привикнали да се престарават в показната честност.
Руският народ не може добре да осъзнае силата, която един народ има. Въпреки всички приказки за „ необятните национални маси “, те не осъзнават силата, която един народ има, тъй като наред с пропагандата за същите тия „ необятни национални маси “ си върви и боят, и стригането. И си вървят от епохи, още отпреди „ необятните национални маси “ и другите приказки за ярко бъдеще. Инерцията на навика е страшна.
„ Захранването “ на любовта на националните маси също наподобява многопластово и комплицирано, нали? Изглежда като огромна машина за агитация и сервиране на храна за мозъка. Но не е. Има „ позволени тематики “ за известните лица и те знаят, че за тях е добре да не се отклоняват. В подмяна са „ награждавани “. Журналистите пък са привикнали на автоцензурата, хората на изкуството – също. Те знаят и по какъв начин да „ надграждат “: към автоцензурата лепят и повечко подмазване. Механизмът е обикновен и към този момент върви на автопилот.
„ Дъвките “ за мозъка им към този момент са едни и същи. Бабичките от години наскърбяват по улиците на „ наркомани “ и „ нацисти “. Надраска някой седалката в рейса, бабето реагира: „ Наркомани с наркомани! “ Внукът опита да смъкна съученичката, тя му бие шута, бабето: „ Мàни я тая наркоманка! “ Види рокаджии по улиците: „ Наркомани! Пу! “
С „ нацистите “ – там е ясно. От 80 години все е ясно. Всеки, който би трябвало да бъде нагрубен, е именуван „ нацист “. Или пе**раст.
И какво се оказа? Сега им пробутаха същата „ дъвка: в Киев били наркомани и нацисти, а попът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Гундяев, към този момент счита, че войната в Украйна е и поради гей парадите, които щели да се наложат наложително, тъй като вървели с новите полезности, от които се опитвали (те – бранителите, руснаците) да отклоняват Украйна и да я държат в правия път.
Значи, да обобщим: в Киев били наркомани и нацисти (Зеленски е евреин), само че същите тези нацисти (начело с евреина Зеленски) са също по този начин и „ за “ правата на хомосексуалните????
Умно, нали?
И всичко това, до момента в който съветските сили бомбардират един след различен мемориали на Холокоста.
Усъмнява ли се съветският народ в последователността на тъпотиите? Частично. Така да се каже. Осмелява ли се да приказва за това? Отново отчасти. Клонящо към дребно. Мнозинството или търпи, или не смее да се усъмни, или (все повече и повече) откровено има вяра, тъй като: „ партията е права, даже когато не е права “; и „ по време на война не можеш да приказваш неприятно против своите. Дори и да не са прави “. А също по този начин и несъгласията са изцяло естествени. Днес да твърдиш, че няма да нападаш Украйна, а на следващия ден да си с танковете вътре е нещо напълно обикновено. 1. Не го е казвал; 2. И да го е споделил, не го е имал предвид; 3. И да го е имал поради, през вчерашния ден си е за вчера; 4. А вие що биете не**ите бе?!
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3378
Когнитивният дисонанс е норма там, където се ражда мисълта: партията е права, даже когато не е права.
Противоречието не смущава никого.
Към това би трябвало да се добави и: навикът на приемането на „ линията “, спусната от горната страна, е добродетел. Критичната мисъл – не.
Руският публицист Михаил Шишкин, в материал за The Guardian, ни припомня, че сега съветската телевизия още веднъж и още веднъж преповтаря изявление с артиста Сергей Бодров – паметна фигура в Русия (покойник от 20 години) – в което той споделя: „ По време на война не можеш да приказваш неприятно против своите. Дори и да не са прави. Дори страната ти да не е права, не можеш да приказваш против нея по време на война “.
Русия е едно КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ, КОЕТО Е СЪЗДАЛО КУЛТА КЪМ ЛИЧНОСТТА.
Достойно освен за учебниците по история, само че и по логика на психиката.
Всички хора са тръгнали от племена, ръководени от вождове; общности, ръководени от някакъв главатар; нации, водени от цар, крал, император, хан, княз. Някои по-късно са минали (в разнообразни моменти) към демократично самоуправление, което върви в комплект с друга ценностна система и отговорности. Ценностна система и отговорности – две неща, непознати на племената и народите допреди няколко века. Както и на орките от толкиновите романи.
За да може да съществува демокрацията и свободата, би трябвало да може обществото да е израснало и да може самò да си постанова рестриктивните мерки, с цел да не се постанова централна фигура (с власт) да му ги постанова. Имаш правото на свободното слово и се ограничаваш (сам) да не злоупотребяваш с него.
Какво става обаче, когато се смесят разминалите се „ клонове “ на цивилизацията?
Става това, че изостаналият се пробва да разбие демокрацията от вътрешната страна, употребявайки личните ѝ недостатъци. Например: употребява свободата на словото, с цел да проповядва фашизъм или друга радикална форма на ръководство, което желае да наложи. Иска да наложи себе си, употребявайки „ малката врата “ – а точно: свободата.
Свободните хора знаят, че с цел да имат свободата на словото (например), те би трябвало да си самоналожат да не злоупотребяват с нея. Несвободният обаче идва и взема решение, че би трябвало да завземе. За задачата може да употребява пропагандата. Пропагандата се оказва предпазена от свободата на словото.
Нещо такова се случва и със свободното придвижване на хора. Европа е отворена. Външната мощ основава терористични организации и цивилен войни, които я заливат с бежанци, сред бежанците вкарва терористи и по този начин кара Европа да съжалява за свободата, която е основала, тъй като през нея влизат противников детайли.
Да се върнем малко по-нагоре, към изречението „ … когато се смесят разминалите се „ клонове “ на цивилизацията “.
Какво значи това? Кои са клоновете и в какво са се разминали?
Започнахме оттова, че хората са били проведени в общности и ръководени от даден родов водач, народи, водени от крале и така нататък, след което други са се развили по-бързо към либерален вид самоуправление. Социалната и политическа еволюция се движат с друг ритъм.
Другият „ клон “ са явно изостаналите в развиването си, чувстващи себе си като племе, имащо потребност от хан. Гледащите обратно в историята, толкоз влюбени в предишното, че са неспособни да се нагодят към сегашното. Тези, които чакат бащицата, с други думи.
И го обичат, и са подготвени да му простят, в случай че ги понабийва по малко, и в случай че ги стриже по малко, и в случай че ги „ респектира “ по малко, и в случай че не им дава независимост. Важното е, че се „ грижи “ за тях, другото… здраве да е, по този начин и по този начин нямат нещо доста значимо за казване, че да им би трябвало независимост на словото или други „ капризи “.
Руснаците, да вземем за пример, са подготвени по-скоро да ядат моркови и зеле, и кренвирши от картон, в сравнение с да се опълчат на бащицата/цар, който и да е той. Така че не очаквайте глобите да имат огромен триумф.
С този ритъм на декаданс Путин ще върне Русия не в 1917 година, а напряко в крепостничеството ще я върне. И отново нищо няма да последва от това, никаква смяна.
Имат ли късмет отпред им да попадне някой, който няма да ги стриже и бъхти? В една система на властта, основана от ивангрозневци за ивангрозневци, по какъв начин смятате? Дори да се появи подобен „ баламурник “, чакалите в Кремъл дали няма да го изядат с парцалите, с цел да не му дадат да покаже на народа, че има и различен метод, че има и народна власт, и цивилизация, а освен пердах и стригане?
Може и да може, кой знае?
„ Машината “ на съветския империализъм пък, плъзнал пипала и зад граница, наподобява доста огромна и мощна, само че, както всичко съветско, е 90% агитация и въздух.
Кликата, която ръководи – тя, в случай че се срине, в случай че бъде обезглавена, изпълнителите по веригата, естествено ще се спихнат. Такива митрофанови и копейкини по света просто ще сменят специалността, ще се отдръпват с парите си и ще пробват друго занятие. Като нищо след години ще са върли путинофоби.
Но „ машината “ (кликата) е мощна, тъй като е стъпила крепко на раменете на съветския народ. И има поддръжката му. Затова има пари за митрофанови и копейкини към момента. И по този начин се основава заблуда за мощ и известност, и за обсег, и за въздействие. Между другото, не се заблуждавайте – митрофановите и копейкините също се боят от машината. Те също са плод на страхопочитанието, като мощно очебийно тук е „ страхо “. Затова влагат по нещо „ екстра “ от себе си, всякога, когато се излагат, с цел да наподобяват двойно по-предани на концепцията. Те са като едни нещастни герои на Илф и Петров, които са привикнали да се престарават в показната честност.
Руският народ не може добре да осъзнае силата, която един народ има. Въпреки всички приказки за „ необятните национални маси “, те не осъзнават силата, която един народ има, тъй като наред с пропагандата за същите тия „ необятни национални маси “ си върви и боят, и стригането. И си вървят от епохи, още отпреди „ необятните национални маси “ и другите приказки за ярко бъдеще. Инерцията на навика е страшна.
„ Захранването “ на любовта на националните маси също наподобява многопластово и комплицирано, нали? Изглежда като огромна машина за агитация и сервиране на храна за мозъка. Но не е. Има „ позволени тематики “ за известните лица и те знаят, че за тях е добре да не се отклоняват. В подмяна са „ награждавани “. Журналистите пък са привикнали на автоцензурата, хората на изкуството – също. Те знаят и по какъв начин да „ надграждат “: към автоцензурата лепят и повечко подмазване. Механизмът е обикновен и към този момент върви на автопилот.
„ Дъвките “ за мозъка им към този момент са едни и същи. Бабичките от години наскърбяват по улиците на „ наркомани “ и „ нацисти “. Надраска някой седалката в рейса, бабето реагира: „ Наркомани с наркомани! “ Внукът опита да смъкна съученичката, тя му бие шута, бабето: „ Мàни я тая наркоманка! “ Види рокаджии по улиците: „ Наркомани! Пу! “
С „ нацистите “ – там е ясно. От 80 години все е ясно. Всеки, който би трябвало да бъде нагрубен, е именуван „ нацист “. Или пе**раст.
И какво се оказа? Сега им пробутаха същата „ дъвка: в Киев били наркомани и нацисти, а попът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Гундяев, към този момент счита, че войната в Украйна е и поради гей парадите, които щели да се наложат наложително, тъй като вървели с новите полезности, от които се опитвали (те – бранителите, руснаците) да отклоняват Украйна и да я държат в правия път.
Значи, да обобщим: в Киев били наркомани и нацисти (Зеленски е евреин), само че същите тези нацисти (начело с евреина Зеленски) са също по този начин и „ за “ правата на хомосексуалните????
Умно, нали?
И всичко това, до момента в който съветските сили бомбардират един след различен мемориали на Холокоста.
Усъмнява ли се съветският народ в последователността на тъпотиите? Частично. Така да се каже. Осмелява ли се да приказва за това? Отново отчасти. Клонящо към дребно. Мнозинството или търпи, или не смее да се усъмни, или (все повече и повече) откровено има вяра, тъй като: „ партията е права, даже когато не е права “; и „ по време на война не можеш да приказваш неприятно против своите. Дори и да не са прави “. А също по този начин и несъгласията са изцяло естествени. Днес да твърдиш, че няма да нападаш Украйна, а на следващия ден да си с танковете вътре е нещо напълно обикновено. 1. Не го е казвал; 2. И да го е споделил, не го е имал предвид; 3. И да го е имал поради, през вчерашния ден си е за вчера; 4. А вие що биете не**ите бе?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ