5 доказани психологически ефекта, които манипулират решенията ни
Някои решения се взимат елементарно. За други като че ли са нужни дни на размисъл, съветване с близки и другари, до момента в който се уверим, че сме стигнали до верния избор. И тук се намесва нашето подсъзнание. Според психолозите всяко едно решение е било „ предопределено ” по някакъв метод, просто сме имали потребност от удостоверение. Ето някои от най-популярните резултати, които въздействат на подсъзнанието ни за взимане на решения.
1. „ Ефектът на неуспеха "
Правило ли ви е усещане по какъв начин сътрудниците ви стартират да се държат по-добре с вас, когато се неуспехите в нещо - сгафите пред началника да вземем за пример или друго? Същото е и с приятелите – хората са споделили, че в нещастието се познават същинските другари, само че в действителност е доста по-трудно да бъдеш до някого в неговия триумф.
Този психически факт е прочут като „ резултат на неуспеха ", тестван научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в осъществен от него опит слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало по какъв начин някои от състезателите изпускат чашите си с кафе. Участниците в проучването единомислещо показали като най-симпатични точно тези, които са си разлели кафето. Излиза, че жертвите и онеправданите в някакъв смисъл са по-симпатични, в сравнение с постоянно успяващите и късметлиите.
2. „ Ефектът на пигмалиона ”
Ако дълго, откровено и изцяло вярваш в нещо, то рано или късно ще ти се случи. Това е „ резултатът на пигмалиона ”, проучен от психолога Робърт Розентал в неговата школа.
В началото на една образователна година той посочил на преподавателите в школата си лист на възпитаници с доста високи резултати на тест за премерване на коефициента на просветеност. Той обаче не отговарял на действителните резултати - Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на инцидентен принцип. В края на годината точно те посочили доста по-високи резултати от всички останали. Науката изяснява това с обстоятелството, че психологът е основал упования към тези студенти, възприети от останалите им преподаватели. По този метод се основава нова действителност. Ето за какво се счита, че слабите възпитаници е малко евентуално да подобрят триумфа си с непрекъсната рецензия. Вярата във опциите и насърчението постоянно са по-успешни средства за мотивация.
3. „ Парадоксът на избора "
Представете си обстановката – дълго време се колебаете сред две или повече облекла в магазина. Каквото и да изберете, имате възприятието, че ще бъдете недоволни. След дълго мъдруване и съвещания се спирате на една от двете облекла, само че си тръгвате с възприятието, че въпреки всичко другата е била по-добрият избор. Познато, нали?
Дори окончателното ни решение да е вярното решение, отново може да усещаме незадоволство. Този резултат е прочут като „ абсурд на избора ” – колкото повече благоприятни условия за избор имаме, толкоз по-малко евентуално е да сме удовлетворени от крайния резултат.
