Защо някои тестове за паранормални способности са неуспешни?
Някои хора отхвърлят парапсихичните феномени, тъй като опитите, които би трябвало да удостоверяват съществуването на екстрасензорни качества, дават негативни резултати.
Например фамозният изобличител на екстрасенсите Джеймс Ранди е тествал няколко екстрасенси, които трябвало да кажат какви изображения се намират в пликовете. Ако не можели да създадат това, то се възприемали като шарлатани.
Друг опит се разказва от Джо Шварц, професор по химия от университета Макгил в Канада. Той описа за жена, която твърдяла, че може да напусне своето тяло, да се насочи на другия завършек на Атлантическия океан, в Париж, и да опише какво се случва там.
Професорът отвърнал, че тя може да не „ лети “ до Париж и че той има различен метод да ревизира нейните качества. Ученият сложил игрална карта на канцеларския долап в кабинета си и ѝ споделил да напусне своето тяло и да види коя е картата. Жената не могла да го направи.
Такива проби наподобяват разумни. Ако някой в действителност има екстрасензорни качества, то той би трябвало да е в положение да ги показва при нужда. Но такива опити не регистрират някои качества на такава характерна сфера като свръхестествените качества.
Процент на възможност
Обикновените фенове чакат от екстрасенсите доста положителни резултати, по тази причина е належащо доказателство за съществуването на паранормални качества.
Зрителите, гледащи предаването на Ранди, евентуално считат, че същинският екстрасенс би трябвало вярно да отговори на всички опити. Броят на опитите е доста стеснен, само че при същински проучвания доброволците минават през доста огромен брой задачи за статистически разбор. След това се пресмята процентът възможност.
Например човек на име Хъбърт Пиърс бил тестван за съществуването на паранормални качества в университета Дюк през 50-те години. Той минал 74 теста, всеки от които се състоял от 25 задания. Пиърс давал 7-8 верни отговора на 25-те задания. „ Според теорията на вероятностите такава акуратност в резултатите на съвпаденията е допустима в 1 от 22 милиона случая “, написа Дейвид Рей Грифин в книгата си „ Парапсихология, философия и нематериалност: постмодернистко проучване “.
Пиърс минал през 1850 опита, с цел да се потвърдят неговите качества. Хората в предаването на Ранди получават единствено няколко шанса. Жената от описа на Шварц имала единствено един късмет.
Вътрешно положение
Изследователят Ед Кели от Вирджинския университет анализирал случая на Пиърс и други сходни проучвания, които се оказали сполучливи. Той разкрил, че верните отговори нормално постъпвали на групи. Периодите на верни отговори съвпадали с промените на вътрешното положение на тествания.
Когато изпитваният се намира в неприятно положение и опитът включва единствено стеснен брой задания, резултатът може да се окаже негативен. За да се попадне в нужното положение, са нужни доста опити и тогава стартират да постъпват верните отговори.
Кели счита, че способността за „ виждане “, за която приказват екстрасенсите, наподобява на гледане на неразбираеми изображения. Тя не дава точни резултати.
През 70-те години Кели провел опит с Бил Делмор, студент по право в Йейлския университет. Кели бързо показвал на Делмор карти за игра при доста неприятно осветяване. Делмор систематично давал предстоящите неточности. Например бъркал фигурните карти (поп, дама, вале), както и асата с двойки и тройки. След това Делмор минал същия този тест единствено благодарение на сензорни качества, без да има образен контакт с картите. Резултатите се оказали доста сходни.
Кели описал това в отчета си „ Психобиологични условия за проучване на психологичните умения “. „ Той направи точно това, което по думите му може да прави. Затваря очи, потапя се във вътрешния си свят и следи трептящи образни облици. Тези изображения постоянно са смътни – с дребен размер, неразбираеми, с неразбираеми цветове, бързо движещи се и така нататък “
Всеки екстрасенс е неповторим
Екстрасензорните качества на другите хора не работят еднообразно, по тази причина шаблонните опити постоянно дават негативни резултати.
Джеси Браво, един от екстрасенсите, тествани от Ранди, разказал пред Epoch Times, че опитът не подхождал за неговите качества. Съобщенията, които той получавал, не били напълно в негова власт и по тази причина не били толкоз точни. Те били отворени за тълкования, а той не можел да получи по първото условие напълно точна информация.
Гари Шварц получил докторска степен в Харвард, преподавал психиатрия и логика на психиката в Йейлския университет и в този момент е професор в Аризонския университет. Той изследвал хора, които твърдели, че могат да предсказват бъдещето. Шварц разкрил няколко души, които по думите му имали същински качества.
„ Ако желаете да проведете опит с човек, който твърди, че има екстрасензорни качества, пробата би трябвало да е премислен с отчитане на неговите качества – написа Шварц на своя уебсайт. – В противоположен случай ще започнете да изисквате от хората това, което те в действителност не могат или което не влиза в техните свръхспособности. “
Кели добавя: „ Неправилно е да се счита, че другите екстрасенси работят еднообразно даже при идентични задачи. Всъщност доказателствата свидетелстват за противоположното. От физиологична позиция огромната разновидност измежду доброволците се явява по-скоро предписание, в сравнение с изключение. “ Кели учи физиологичните промени по време на психологични събития, в това число мозъчната активност.
По време на тв шоута с екстрасенси нормално се дават елементарни и бързи проби, тъй като са разбираеми за необятната аудитория. А статистическата информация, която би могла да потвърди съществуването на свръхспособности, остава заровена в научните доклади.
Epoch Times
