Ловци на трупове: Скелети на джуджета и великани са най-ценни
Някои хора колекционират запалки, други - дребни бутилчици с алкохол, трети - пощенски марки. А има и такива, които колекционират човешки остатъци, написа " Телеграф ".
Съвсем съществено. И като множеството колекционери са толкоз пристрастени към това занимание, че са подготвени на всичко, с цел да се добият с „ необичаен образец " - скелет на уродлив човек, череп на исполин или джудже и т. н.
Похищаването на трупове стартира още през Средновековието. Свързано е както с лекуване, по този начин и с упражняване на вълшебства. В магьосническия боеприпас има разнообразни обреди с разнообразни елементи от човешки тела. Някога се е считало, че кост от човешко бедро, стрита във вино, оказва помощ доста при ревматизъм, а прахуляк от череп церял епилепсия.
Разбира се, да се крадат трупове във всички времена е било много рисковано занятие. Похитителите били залавяни, от време на време били пребивани до гибел на мястото на престъплението, пращали ги в пандиза, горяли ги на клада или ги бесели.
През 1300 година е наложена публична църковна възбрана за потреблението на трупове с претекста, че оскверняването на мъртвото тяло вреди на безсмъртната душа на индивида. Най-големият пик на похищенията на трупове е в интервала от 1750 до 1830 година През това време към този момент работят многочислени медицински учебни заведения. Бъдещите медици просто няма на какво да се упражняват. Във Англия дълго време било позволено да се употребяват единствено тела на нарушители, само че те пагубно не достигали. Дефицитът на мъртви тела надлежно вдигнал цената им. Похищението на трупове станало преференциален поминък - единствено за едно тяло плащали до 70 $.
Заплахата от похищаване на останките на околните принуждавала родствениците на умрелите, на собствен ред, да измислят най-различни съоръжения за отбрана на гробовете. Най-простият прийом се заключавал в това, върху гроба да се сложи краткотрайно колосален камъкили особено готова стоманена клетка. По-заможните хора наемали пазачи, които в специфични будки охранявали гроба. Понякога през нощта от гробищата се чували гърмежи. На сутринта намирали край гробовете раздрани трупове на похитители. Това ставало поради специфични взривни устройства, сложени по молба на роднините. Някои от гробовете безусловно били минирани.
Законите против похитителите на трупове в другите страни доста се различавали. В Англия ловците на мъртви тела можели да се дишат умерено, тъй като похищението на трупове там не се смятало за углавно закононарушение, единствено трябвало да откраднат мъртвеца гол... Работата е там, че единствено кражбата на облекла и украшения от гробовете се наказвала със затвор. Характерен образец е делото против един грабител, у който по време на обиска разкрили 30 мъртви тела. Успели да го осъдят на седем години едвам за кражбата на платненото було на един от мъртъвците.
Смята се, че краят на този злокобен поминък са поставили двама единбургци - Бърк и Хеър. Те решили, че не си коства да оскверняват гробове през нощта и да стоят нащрек дали няма да бъдат хванати, до момента в който измъкват следващия мъртвец. Вместо това почнали да убиват хора и да продават техните трупове. Зловещият бизнес на двамата бил печеливш. Те били хванати, чак откакто доставили десетки „ пресни трупове " на масата за дисекции. Криминалната спекулация получила огромен отзив. През 1832 година в Англия било взето решение публично да се обезпечават за проучвателен и образователни цели по 600 натрупа годишно. Други страни също почнали да търсят способи да разрешат този проблем. В края на XIX век в множеството цивилизовани страни вследствие на подхванатите ограничения похитителите на трупове останали без „ работа ".
Изглеждало, че с решаването на казуса с доставянето на трупове за образование на студенти и проучвателен цели гробокопачите ще изчезнат. Но и в наши дни от време на време се чува за сходна процедура. Психичноболни хора, страдащи от некрофилия се гаврят с трупове на дами и девойки, които са им харесали. Мъртъвците се погребват с пиринчени венчални халки и с извадени коронки, с цел да не провокират нездравия интерес на златотърсачи.
Най-екзотични обаче са случаите на похитени човешки остатъци за приемане на откуп. Широк отзив за времето си получава похищението на тялото на италианския паралия Салваторе Матареси. Но максимален резонанс в света провокира делото на живота на българина Кунчо Кунев в съучастничество с поляка Роман Старек. На 1 март 1978 година двамата изравят тленните остатъци на Чарли Чаплин от гробището край Корсие сюр Веве, Швейцария, и оферират на вдовицата му Уна да й върнат натрупа против откуп от половин милион швейцарски франка. Първата й реакция е да отхвърли „ офертата ". Тя декларира: „ Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми ". С огромен труд служителите на реда съумяват да уговорят вдовицата да влезе в договаряния с похитителите, с цел да открият мястото на позвъняването. Така авантюристите са засечени и задържани.
Отначало те възнамерявали просто да пунтират, че са изровили натрупа, като изкопаят дълбока яма. Само времето било срещу тях. Дъждът бързо запълнил дупката с размекната пръст и вода. Наложило се да извадят ковчега, който тежал 240 кг и да го пренесат до авто фургон. Похитителите били здравеняци, двамата работели в автосервиз. Ето за какво, въпреки и мъчно, те се справили с тази задача. Гробът с останките на Чаплин бил закопан в равнища с пшеница до Женевското езеро, след което подхванали идната стъпка да се свържат с вдовицата.
Подобни закононарушения, несъмнено, не са всеобщо събитие. Но на Хаити и до момента се опасяват съществено от похитителите на трупове. Тук в тази роля влизат хаитянските бокори (вуду магьосници).
Съществуват поверия, че някои от тях са способни да съживяват мъртъвци и да ги трансформират в зомбита, самобитни биороботи, покорно изпълняващи всякаква работа. Феноменът зомби е изцяло действителен. С тази детайлност, че някои откриватели са на мнение, че бокорите оживяват единствено тези, които са упоили със специфични билкови отвари и привели в положение на мнима гибел. Така или другояче локалните поданици доста се опасяват, че от тях умрял непосредствен човек може да бъде направено сходно ужасно създание, лишено от памет и воля. Ето за какво те подхващат всичко допустимо, с цел да избегнат такава опция.
Мерките за сигурност от време на време са фрапантни. Някои погребват покойника с лицето надолу, като забиват челюстта му за дъното на ковчега. Други дупчат тялото с нож, като считат, че по този начин ще осуетят вероятността да оживее и да се трансформира в зомби. Трети вършат над гробовете внушителни бетонни саркофази. Четвърти назначават защита, до момента в който не настъпи разложението на тялото.
Съвсем съществено. И като множеството колекционери са толкоз пристрастени към това занимание, че са подготвени на всичко, с цел да се добият с „ необичаен образец " - скелет на уродлив човек, череп на исполин или джудже и т. н.
Похищаването на трупове стартира още през Средновековието. Свързано е както с лекуване, по този начин и с упражняване на вълшебства. В магьосническия боеприпас има разнообразни обреди с разнообразни елементи от човешки тела. Някога се е считало, че кост от човешко бедро, стрита във вино, оказва помощ доста при ревматизъм, а прахуляк от череп церял епилепсия.
Разбира се, да се крадат трупове във всички времена е било много рисковано занятие. Похитителите били залавяни, от време на време били пребивани до гибел на мястото на престъплението, пращали ги в пандиза, горяли ги на клада или ги бесели.
През 1300 година е наложена публична църковна възбрана за потреблението на трупове с претекста, че оскверняването на мъртвото тяло вреди на безсмъртната душа на индивида. Най-големият пик на похищенията на трупове е в интервала от 1750 до 1830 година През това време към този момент работят многочислени медицински учебни заведения. Бъдещите медици просто няма на какво да се упражняват. Във Англия дълго време било позволено да се употребяват единствено тела на нарушители, само че те пагубно не достигали. Дефицитът на мъртви тела надлежно вдигнал цената им. Похищението на трупове станало преференциален поминък - единствено за едно тяло плащали до 70 $.
Заплахата от похищаване на останките на околните принуждавала родствениците на умрелите, на собствен ред, да измислят най-различни съоръжения за отбрана на гробовете. Най-простият прийом се заключавал в това, върху гроба да се сложи краткотрайно колосален камъкили особено готова стоманена клетка. По-заможните хора наемали пазачи, които в специфични будки охранявали гроба. Понякога през нощта от гробищата се чували гърмежи. На сутринта намирали край гробовете раздрани трупове на похитители. Това ставало поради специфични взривни устройства, сложени по молба на роднините. Някои от гробовете безусловно били минирани.
Законите против похитителите на трупове в другите страни доста се различавали. В Англия ловците на мъртви тела можели да се дишат умерено, тъй като похищението на трупове там не се смятало за углавно закононарушение, единствено трябвало да откраднат мъртвеца гол... Работата е там, че единствено кражбата на облекла и украшения от гробовете се наказвала със затвор. Характерен образец е делото против един грабител, у който по време на обиска разкрили 30 мъртви тела. Успели да го осъдят на седем години едвам за кражбата на платненото було на един от мъртъвците.
Смята се, че краят на този злокобен поминък са поставили двама единбургци - Бърк и Хеър. Те решили, че не си коства да оскверняват гробове през нощта и да стоят нащрек дали няма да бъдат хванати, до момента в който измъкват следващия мъртвец. Вместо това почнали да убиват хора и да продават техните трупове. Зловещият бизнес на двамата бил печеливш. Те били хванати, чак откакто доставили десетки „ пресни трупове " на масата за дисекции. Криминалната спекулация получила огромен отзив. През 1832 година в Англия било взето решение публично да се обезпечават за проучвателен и образователни цели по 600 натрупа годишно. Други страни също почнали да търсят способи да разрешат този проблем. В края на XIX век в множеството цивилизовани страни вследствие на подхванатите ограничения похитителите на трупове останали без „ работа ".
Изглеждало, че с решаването на казуса с доставянето на трупове за образование на студенти и проучвателен цели гробокопачите ще изчезнат. Но и в наши дни от време на време се чува за сходна процедура. Психичноболни хора, страдащи от некрофилия се гаврят с трупове на дами и девойки, които са им харесали. Мъртъвците се погребват с пиринчени венчални халки и с извадени коронки, с цел да не провокират нездравия интерес на златотърсачи.
Най-екзотични обаче са случаите на похитени човешки остатъци за приемане на откуп. Широк отзив за времето си получава похищението на тялото на италианския паралия Салваторе Матареси. Но максимален резонанс в света провокира делото на живота на българина Кунчо Кунев в съучастничество с поляка Роман Старек. На 1 март 1978 година двамата изравят тленните остатъци на Чарли Чаплин от гробището край Корсие сюр Веве, Швейцария, и оферират на вдовицата му Уна да й върнат натрупа против откуп от половин милион швейцарски франка. Първата й реакция е да отхвърли „ офертата ". Тя декларира: „ Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми ". С огромен труд служителите на реда съумяват да уговорят вдовицата да влезе в договаряния с похитителите, с цел да открият мястото на позвъняването. Така авантюристите са засечени и задържани.
Отначало те възнамерявали просто да пунтират, че са изровили натрупа, като изкопаят дълбока яма. Само времето било срещу тях. Дъждът бързо запълнил дупката с размекната пръст и вода. Наложило се да извадят ковчега, който тежал 240 кг и да го пренесат до авто фургон. Похитителите били здравеняци, двамата работели в автосервиз. Ето за какво, въпреки и мъчно, те се справили с тази задача. Гробът с останките на Чаплин бил закопан в равнища с пшеница до Женевското езеро, след което подхванали идната стъпка да се свържат с вдовицата.
Подобни закононарушения, несъмнено, не са всеобщо събитие. Но на Хаити и до момента се опасяват съществено от похитителите на трупове. Тук в тази роля влизат хаитянските бокори (вуду магьосници).
Съществуват поверия, че някои от тях са способни да съживяват мъртъвци и да ги трансформират в зомбита, самобитни биороботи, покорно изпълняващи всякаква работа. Феноменът зомби е изцяло действителен. С тази детайлност, че някои откриватели са на мнение, че бокорите оживяват единствено тези, които са упоили със специфични билкови отвари и привели в положение на мнима гибел. Така или другояче локалните поданици доста се опасяват, че от тях умрял непосредствен човек може да бъде направено сходно ужасно създание, лишено от памет и воля. Ето за какво те подхващат всичко допустимо, с цел да избегнат такава опция.
Мерките за сигурност от време на време са фрапантни. Някои погребват покойника с лицето надолу, като забиват челюстта му за дъното на ковчега. Други дупчат тялото с нож, като считат, че по този начин ще осуетят вероятността да оживее и да се трансформира в зомби. Трети вършат над гробовете внушителни бетонни саркофази. Четвърти назначават защита, до момента в който не настъпи разложението на тялото.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ