Новогодишната нощ и денят след нея са ни стрували над

Новогодишната нощ и денят след нея са ни коствали над 210 милиона лв.. Това демонстрират данните на приходната организация.  Традиционно по Нова година огромна част от българите харчат пари в хотелите, заведенията за хранене, питейните заведения, къщите за посетители.

В последния ден на миналата година сме похарчили над 160 милиона лв.. А в първия ден от новата година доста по-малко – съвсем 50 милиона. За съпоставяне по същата време преди година сме били с към 30 милиона по-щедри в харчовете.

С 30 милиона повече сме похарчили по същото време предходната година

„ Сблъсъкът с действителността е едно най-трагичните неща за човешкото битие. Като че ли обичаме да живеем на заем, да си разрешаваме повече, в сравнение с в действителност можем действително. Празниците постоянно са били особено време, в което се счита, че имаме допир с други свят – с отвъдното, с чудесата. Затова във всяка просвета има и доста прецизни правила какво се прави в тези дни, тъй че тези два свята да остават в безвреден контакт “. Това разяснява в „ Тази заран “ психологът доцент Велислава Донкина.

Според нея обичайно хората по света употребяват празниците – особено Коледа и Нова година, като опрощение, че огромна част от проблемите, които би трябвало да бъдат решавани, могат да останат малко на пауза, и като опит да възкресим „ изгубения парадайс “, който цялостен живот търсим.

Според финансиста Владимир Сиркаров упованията са били за по-високи разноски през декември.

Чухме фойерверките и аз го видях на бял свят, сподели майката Лиляна

„ От една страна по-малко направените разходи може да са поради терзанията за по-студена зима. С по-студената зима идват и по-сериозни разноски. От друга страна предходната година имаше един възторг, че ограниченията към COVID-19 завършиха, и малко наваксвахме. Със сигурност постоянно след празници би трябвало по-стриктен надзор в бюджетирането на семействата “, разяснява той.

Сиркаров означи, че кредитната цена към момента не се е повишила значително.

„ Приоритизирането е в действителност основно – да се направи доклад, обвързван с това, които са най-важните разноски и от кои можем да се ограничим. Както на равнище персонални финанси, по този начин и за бюджетиране в по-голям мащаб “, уточни още той.

" Да се надяваме, че икономическата конюнктура ще бъде спокойна през 2024 година и няма да внесе спомагателен потрес в бюджетите на хората. По-добре е при започване на годината да имаме малко по-постна пица, а по-късно, в случай че има картбланш за повече разноски, бюджетът може малко да се разшири ", добави финансистът.

Избори ще има в Съединени американски щати и Русия за президент, в Европейски Съюз – за Европейски парламент

„ Растат едни хора, които като че ли имат много по-различна позиция за света – в това число за това, което желаят да получат от живота, и по какъв начин да подходят към него. Може би това е обвързвано със способността човек да пораства, да се приспособява. Има, несъмнено, и доста други фактори. Все отново ние имаме достъп до доста неща, които в миналото са били фантазия. Хората към този момент имат опита за досегаемост “, разяснява доцент Велислава Донкина.

Според нея от ден на ден хора стартират да си дават сметка, че това, което е вътре в теб, е по-важно от това, което е на открито.

„ Вероятно то продължава да бъде значимо и след Нова година “, уточни тя.

Политиците в Народното събрание направиха равносметка и отравиха посланията си за новата година

Доц. Донкина разяснява, че феноменът на показността към момента е много мощен. 

" Колко по-недобре сме със себе си, толкоз повече имаме потребност да покажем да другите, които да си помислят какъв брой добре се оправяме. Важно е нефантазно да излизаме от рецесиите, а да ги използваме, с цел да се научим на нещо. Ако желаеме да теглим заем, не да помислим дали ще можем да се оправим с това ", обясни тя.