Новият вратар на Локомотив София, Дамян Дамянов, даде ексклузивно интервю

Новият вратар на Локомотив София, Дамян Дамянов, даде извънредно изявление за уеб страницата. Дамян е наследник на легендата на ЦСКА Валери Дамянов и се пробва да се утвърди като първи избор на вратата на „ железничарите “. Младокът показа, че се надява даже да задмине татко си като достижения.

В юношеските си години той беше част от състава на Лудогорец. Дамянов се върна обратно във времето, с цел да си напомни европейските гостувания с първия отбор на „ орлите “, за които е бил част от групата като втори или трети вратар. Независимо, че не е бил на терена, той разказва преживяването на „ неповторимо “ и пожела на всеки млад футболист да го усети.

Здравей, Дамяне! Наскоро направи своя дебют за Локо София. Какво беше чувството още веднъж да пазиш в мач от efbet Лига?

Усещането беше доста хубаво. Със сигурност по-зареждащо, в сравнение с във Втора Лига. Получи се хубава атмосфера, имаше много хора на стадиона. Всичко това, макар дъжда, който не предполагаше кой знае каква посещаемост на дуела.

Това е втори подобен интервал за теб в клуб от елита, след престоя в Ботев Враца предходната година. Променило ли се е нещо в настройката ти от този момент?

Сега към този момент съм благосъстоятелност на Локомотив, не съм чартърен, както бях във Враца. Периодът в Ботев ми оказа помощ доста, макар че не съумях да се преборя за титулярното място тогава. По-спокоен и убеден във опциите си съм на този стадий.

В края на предходната година понатрупа опит във Втора Лига с екипа на Лудогорец и Левски Лом. Усещаш ли, че си подготвен да направиш скока към елита?

Честно казано аз се усещах подготвен още при прекосяването ми чартърен в Ботев Враца. Треньорите тогава ми потвърдиха, че са удовлетворени от показаното от мен, най-малко по техните думи. В оня миг само положителните изяви на Краси Костов ми попречиха да получа повече минути. Той е доста добър вратар. Цялостно обаче мисля, че съм подготвен и се надявам да го демонстрирам в мачове и тренировки. Дано съумея да употребявам възможностите си.

Какви са разликите сред двете дивизии през погледа на вратарството?

Със сигурност има разлика, изключително в темпото на играта. Във Втора Лига има много положителни играчи и от време на време там ми се коства, че е даже по-трудно, в сравнение с в efbet Лига. Темпото и самостоятелната класа са главните разлики, съгласно мен.

Ти си минал през юношеските школи на Локо София, ЦСКА и Лудогорец. Къде откри най-хубави условия и за какво?

Преминах през тези три школи и откровено мога да кажа, че Лудогорец има най-хубавата база и дава най-хубави благоприятни условия за развиване по отношение на всеки различен клуб в България. Тук приказваме като бази, като терени, като треньори. Всичко беше на извънредно високо равнище.

Ти си част от дублиращия тим на Лудогорец от много години. Наличието на сходни дублиращи отбори оказва помощ ли на младите при прехода към мъжкия футбол?

Със сигурност дублиращите тимове доста оказват помощ на младите футболисти. Когато аз прекосих в състава на Лудогорец, имаше 5-6-ма по-опитни играчи във втория отбор, които ни помагаха доста. Имаш опция да навлезаш в мъжкия футбол по този метод. При другите сформира е по-сложно. Някои имат цел да оцелеят, други – да се качат в горна дивизия и в тази конюнктура търпението към младите играчи се изчерпва.

Все отново, всичко е до време. Ако останеш прекомерно дълго в дублиращия отбор, то спираш да се развиваш и зацикляш на едно равнище. Да играеш в Б тим обаче, когато си на 16-17, е страховит плюс.

Преди 3 години ти беше запаса при едно посещение на първия тим на Лудогорец на Еспаньол. Какво беше чувството преди и по време на мача?

Замислял съм се доста пъти. По това време не осъзнавах къде се намирам и каква е обстановката. Усещането е неповторимо. Това е реалност за всеки мач, за който съм пътувал с тима в Европа, даже и като трети вратар. Това е едно неповторимо преживяване, което остава за цялостен живот и съм признателен, че попаднах в такава позиция, да съм с толкоз класни играчи. Пожелавам го на всеки млад състезател.

Това ли е огромната цел пред теб – да бъдеш титуляр на тим, който играе в Европа?

Да, желанието ми е да бъда на колкото се може по-високо равнище. Все отново, за мен е значимо да изпитвам наслаждение от играта и да съм благополучен. Надявам се, че това е допустимо и на оптимално високо равнище.

Замислял ли си се и за излизане в чужбина, в случай че задачата не е допустима у нас?

Разбира се. Ако имам предложения от чужбина, които ме устройват, то бих ги приел, без да се двоумя изключително. Това, вероятно, е по този начин за всеки български футболист.

Гледаш ли първоначално към вероятно одобряване в младежкия народен тим на България?

Не виждам на нещата с някакъв детайл на задължителност. Показвам колкото мога и се пробвам да употребявам всеки късмет, който ми бива даден в клубния тим. Оттам насетне единствено треньорите в националния тим може да преценяват дали ще бъда извикан, или не.

Син си на легендата Валери Дамянов. Усещал ли си това като товар по някакъв метод?

Честно казано в никакъв случай не съм го усещал като товар. Единствено ме е стимулирало да стигна неговото равнище, с цел да играя против европейски имена, както и той е съумял. Целта ми е даже да реализира повече от него, по опция.

Навярно той е придирчив към теб. Кои са били най-ценните препоръки, които ти е давал?

Най-ценните препоръки постоянно са били да съм спокоен и само да се любувам на играта в оптимално степен. Често ми е казвал да не си въвеждам самичък ненужно напрежение. Той е много сериозен и постоянно ми показва грешките. Същевременно обаче ми е обяснявал, че всеки прави неточности и това не трябва да ми въздейства.

В българския футбол има огромна конкуренция сега на вратарския пост в националния тим. Помага ли ви това да се развивате?

Още като младеж постоянно съм си мислел, че няма нищо по-хубаво от конкуренцията. Това те принуждава да се раздаваш повече, да искаш повече от себе си и търсиш да изстискаш абсолютния най-много от качествата си.

Кой е обичаният ти тим и имал ли си вратарски кумир?

Любимият ми вратар постоянно е бил Петър Чех, още от дребен ми беше най-симпатичен. Любимият ми тим е Локомотив София, защото съм израснал в Надежда и съм бил както на домашен мачове, по този начин и на гостувания. Това е обичаният ми отбор от дете.

Предполагам, че за теб би било фантазия да се върнете на стадиона в „ Надежда “ през идващия сезон в елита?

Да, това би било доста хубаво. Всички се надяваме, и играчи, и почитатели, това да стане действителност и Локомотив още веднъж да се върне на личния си стадион.

Щяха ли домакинските ви представяния да са още по-силни, в случай че играехте в „ Надежда “ през този сезон?

Аз съм от няколко месеца в тима и не мога да кажа за целия сезон, само че щеше да е по-хубаво сигурно. Все отново, почитателите идват и на „ Васил Левски “ да ни поддържат, тъй че не е от толкоз огромно значение.

И за край, Дамяне – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект в идните месеци?

В професионален проект се надявам да се спасим, в което не се и колебая. В персонален проект се надявам да протоколирам от ден на ден мачове, в които да се представям мощно и да потвърждавам, че имам място като титуляр в отбора.