Новият нападател на ЦСКА - Тони Уот говори ексклузивно за

Новият нападател на ЦСКА - Тони Уот приказва извънредно за предаването "Код Спорт " по ТВ+. Той е от "смелите шотландски сърца " и е първенец с огромния Селтик. Вкарвал е надвит гол против великата Барселона в Шампионска лига. Има опит и с континенталния европейски футбол откакто игра в три белгийски тима. Но най-силният сезон в неговата кариера бе отминалият, когато имаше впечатляващи изяви с екипа на шотландския Сейнт Джонстън. Уот е минал през всички обединения на шотландския народен тим и чака предизвикването ЦСКА да го върне в отбора на "смелите сърца ".

- Здравей, Тони! Как реши да поемеш това премеждие и да подпишеш с ЦСКА?
- Мениджърът ми се обади преди няколко седмици. Каза ми да прегледам какъв клуб е ЦСКА и дали бих приел да играя там. Аз съм шотландско момче, само че не ми е непознато да заиграя в чужбина. Освен това аз знаех името ЦСКА и се въодушевих от концепцията да дойда тук.

- Какво знаехте за ЦСКА преди да пристигна офертата?
- Знаех, че е клуб от калибъра на съветските Спартак (Москва) и ЦСКА (Москва). Може би не съм могъл да кажа кой знае какъв брой детайлности по въпроса. Но сигурно знаех, че ЦСКА е топ тим.

- Кои са най-големите футболисти, които са играли в ЦСКА и Вие ги знаете?
- Разбира се, Христо Стоичков. След него е Бербатов. Когато бях млад, доста постоянно го гледах по малкия екран. Първо беше в Тотнъм, а по-късно отиде в Манчестър Юнайтед и стана международна звезда. Също знам, че Стилиян Петров е почнал в ЦСКА. Аз съм последовател на Селтик и Стан беше от хората, на които най-вече се възхищавах. Той е българинът, който познавам най-добре до момента. Също и Бербатов. По-малко мемоари имам от Стоичков, който игра малко преди тях. Бях прекомерно млад, с цел да помня с детайлности неговите мачове.

- Какво беше първото нещо, което прочетохте в интернет за ЦСКА?
- За почитателите. Разглеждах в YouTube. Играехме с другари на плейстейшън. Един ми сподели да вляза във видеоканала и да погледна. Това, което видях, беше безспорна страст, напряко полуда.

- Какви са първите ви усещане от София, а и от България? Разбира се въпросът е към човек, който към момента е прекарал малко време тук.
- София е доста красива. Вече видях стадиона, където ще играем мачове. Повечето ми усещания са от Тетевен, където планината в действителност е божествена. Има доста слънце, има река. Всичко е красиво.

- Може ли да го сравните с фамозните "високи земи " в Шотландия?
- Всички по света приказват какъв брой красиви са нашите "високи земи ", само че тук,ав Тетевен е по-красиво.

- Подписването на контракта с ЦСКА съответства с вашата женитба. Може ли 2019-а да е най-щастливата Ви година?
- Надявам се да е по този начин. Когато като младеж подписах със Селтик, бях извънредно горделив. Това е моят тим. Сега идва ред на първото ми интернационално предизвикателство. Всичко се развива доста бързо. Ожених се. Изкарах най-хубавия си сезон преди този момент. Играх най-добре в цялата си кариера до момента. В момента съм окуражен да съм още с най-малко 20 % по-силен и да вкарам повече голове за новия ми отбор. И да се борим за първото място, несъмнено.

- Какво мисли брачната половинка Ви за ЦСКА и България?
- И тя е доста въодушевена от новото начало. Нейното семейство е от Италия. Вече изпратих много фотоси и тя ги хареса. Няма самообладание да пристигна и да види онлайн България.

- Много британци идват на отмора у нас. Вие или брачната половинка ви били ли сте в България преди?
- Много съм слушал за Слънчев бряг, само че в никакъв случай не съм го виждал. В Източна Европа до момента бях ходил само в Русия. Не съм обикалял останалите страни.

- Коя е обичаната Ви позиция на терена?
- Аз съм нападател, само че не съм типичната деветка. Обичам да се боря и да спечелвам топката. Харесва ми да върша комбинации с сътрудниците ми в офанзивата. Като цяло мога да играя на другите постове в нахлуване.

- С кого от международните звезди бихте се сравнили като позиция?
- Трудно е да правиш съпоставения. Няма по какъв начин когато си малко момче обаче да не си избираш кумир и да не искаш да приличаш на него. Разбира се, че аз съм си избирал Роналдо, Меси, Неймар... Естествено, аз съм доста надалеч от тях. Обичам да виждам по какъв начин играят и да се изучавам от това. Не мога да се съпоставям с тях. Винаги се стремя да проследявам деликатно футболистите на моята позиция, с цел да мога да се подобря.

- Започнал сте кариерата си в Еърдри Юнайтед. Що за клуб е това?
- Моят дом е тъкмо до Еърдри. Започнах да играя футбол на улицата. И по този начин беше, до момента в който станах на 15.

- До 15 години на улицата?
- Да, по този начин беше. Тогава ме взеха в Еърдри Юнайтед. Започнах да упражнявам.

- И фантазията се сбъдна - отидохте в Селтик.
- Сбъдна се. Бях на 17 години. Точно ги бях навършил. Винаги съм мечтал да облека зелено-бялата фланелка и да я нося гордо, както да вземем за пример почитателите на ЦСКА носят алената. Случи се. Аз обичам да си извършвам фантазиите. Селтик беше една от тях.

- Вярно ли е, че е имало опция да заиграете и в Ливърпул?
- Бях там на проби. Много тимове от Висшата лига желаеха да ме пробват. Но тогава Селтик беше огромната ми фантазия.

- Кой беше треньор на Ливърпул по това време?
- Може би Кени Далглиш. Не съм упражнявал с първия тим, а единствено с младежите.

- А правилно ли е, че сте бил на проби и в огромния зложелател Рейнджърс?
- Само за един ден.

- Как по този начин единствено за един?
- Да, беше след пробния ми интервал в Селтик. И към този момент живеех с чувството, че ще ме вземат.

- Как се почувствахте със синята фланелка на Рейнджърс?
- Не съм я носил. Когато отидох на проби в Селтик, ми дадоха цялостна екипировка. Клубът беше доста по-професионален от Рейнджърс. Там ми споделиха съответно: "Вземи това, вземи това. " А в Рейнджърс беше една синя фланелка "Умбро ", само че на нея нямаше даже емблемата на клуба. Нищо нямаше като букви. Но тогава бях доста млад и единствената ми фантазия беше да играя професионален футбол. Това е.

- Представете си история. Ако от Рейнджърс ви бяха харесали и Ви бяха предложили автограф, какво щеше да се случи?
- Трудно е да отговоря. Аз съм почитател на Селтик и щом моят тим се обърна с лице към мен, друга алтернатива за Тони Уот нямаше. Е, в случай че нямах това предложение и Рейнджърс ме бе изискал, може би щеше да е друго.

- Бихте ли разказали от първа ръка на българските почитатели какво е "Олд Фърм ", огромното дерби сред Селтик и Рейнджърс?
- Да си показват ЦСКА - Левски.

- Но кажете за Вашето дерби. Ние нашето го знаем.
- Играх единствено един път. Три минути бях на терена. Дори не пипнах топката.

- На "Айброкс " или на "Селтик Парк "?
- На "Селтик Парк ". Гледах трибуните. Беше удивително, а аз бях долу на терена. Още една фантазия ми се сбъдна. Казах ви към този момент, че обичам да ги отмятам. Първата беше да играя за Селтик, втората да играя в "Олд Фърм ". Всяка седмица си маркирам какво ново да отметна.

- Значи в този момент чакате дербито с Левски?
- Точно по този начин. Това ще е следващата отметната фантазия. После да отметна купата на България, също и Купата на България.

- Вече говорихме за Стилиян Петров, който е една от огромните звезди на българския футбол. Познавате ли го персонално?
- Не, само че един път съумях да го помоля за една фотография. Беше на един благотворителен мач на Селтик. Мисля, че беше в чест на Крис Бойд. Видях, че Петров е там и незабавно го "хванах ". Тогава бях още малко момче. За мен той е велика звезда. Не го помня толкоз добре от Селтик. Повечето ми усещания са от времето, когато беше в Астън Вила. Винаги е бил превъзходен футболист. Играеше ужасно. Оказа се, че също така е и доста самоуверен човек. Пребори сполучливо борбата с рака. Истинско ентусиазъм за всички, които обичат футбола. Не единствено огромен състезател, само че и огромен човек.

- Има ли късмет почитателите на Селтик да го не помнят?
- Никога! Селтик завоюва положителни пари от прехвърлянето му. А и завоюва известност, че е дал на Висшата лига огромен футболист. Тръгна си като легенда и ще остане такава.

- Кой е Вашият кумир от Селтик?
- Хенрик Ларсон. Завинаги! В България вие имате Христо Стоичков. За Шотландия това е Ларсон. Да, той е швед. Но попитате ли почитател на Селтик кой е неговият футболен господ, съвсем всеки ще ви отговори - Ларсон!

- Той беше същински призрачен сън за България. Вкара ни много голове.
- Точно по този начин. Той постоянно вкарваше голове. Имал съм шанс да го следя от доста близо.

- А вие вкарахте два гола в дебюта си за Селтик. Ще ни разкажете ли?
- За мен най-важното в този ден бе, че дебютирам в Селтик. Играхме против Мадъруел. Като дете вървях постоянно на мачовете на въпросния тим. В този дуел все едно всяко мое допиране ставаше гол.а Със сигурност това е един от най-гордите моменти в кариерата ми.

- Но евентуално най-гордият Ви би трябвало да е дебютът в Шампионската лига?
- Да, в случай че погледнем какво се случи в него. Но същинският ми дебют в Селтик значи повече. Аз бях доста млад, мечтаех за този момент. И той се случи. Бях в тим, който обичам безусловно. Беше нещо велико, което не се случва на всеки и постоянно.

- Но дано да разкажем и за дебюта в Шампионската лига. Той беше против Барселона и Вие вкарахте победния гол. Как се случи?
- 99 % шанс и един % умения. Всичко просто се случи и фантазията се сбъдна. Много се веселя, че имах късмет да изживея подобен момент.

- Кой бранител на Барселона ви пази?
- Пазеха ме Хавиер Масчерано и Жерар Пике. На вратата беше Валдес. Но както към този момент споделих - това беше голям шанс. Радвам се, че се случи на мен.

- Това ли е най-ценният гол в кариерата Ви?
- Мнозина го преглеждат по този начин. Но това си остава един гол. Но също значимо попадение бе против Андерлехт, което също се оказа победно. В кариерата си всеки има и положителни, и неприятни моменти. Аз се старая да работя за повече положителни.

- Вие сте един от футболистите, които спечелихте 44-ата шампионска купа за Селтик. Какво значи тя за Вас?
- Всъщност имам три шампионски сезона в Селтик. Но единствено в този натрупах задоволително мачове, с цел да получа орден. Титлата означаваше доста за мен. Това лято говорихме с мениджъра ми за бъдещето. Разгледахме клуба ЦСКА, както и класирането на българското състезание. Това е и задачата ми - още веднъж да стана първенец. Искам да спечелвам титли.

- Защо решихте да отидете в Белгия преди години? Първо в Лиерс, а след това в Стандард Лиеж и Лойвен?
- Беше добра опция. Исках да опитам нещо изцяло ново. В Белгия ми харесваше, само че все се случваше нещо, което не беше окей. Във Англия хората са по-целеустремени. В Белгия футболът е непредвидим. Треньорите се сменят непрестанно. Животът в страната несъмнено ми харесваше, само че дублирам - футболът е доста непредвидим. А може би попаднах и на неверните тимове.

- Всеки британец желае да е част от британския футбол. Вие отидохте в Лондон и заиграхте в Чарлтън. Добро решение ли беше това за кариерата Ви?
- Чарлтън е необикновен клуб. Може би е един от най-хубавите така наречени "фамилни клубове ". Всеки човек ми помагаше за всичко и непрестанно. Много хубаво беше. С изключение на последния ми сезон в тима може би там играх най-добре. Нещата се развиваха чудесно за мен. Имах изискванията да демонстрирам най-хубавото от себе си. Нормално беше и Чарлтън да желае да завоюва пари от мен. Това е разбираемо и се случи. Така отидох в Кардиф. После бях и в Блекбърн. Там се натъкнах на трансферно ембарго. След това заиграх и в Хартс, и в Лойвен. Навсякъде, където съм бил, съм се наслаждавал на футбола.

- Сменил сте много клубове в кариерата си. Мислите ли, че ще останете по-дълго в ЦСКА?
- Да, уповавам се. Подписах контракт за две години. В живота си съм видял доста неща. Имах един ден в Рейнджърс, претърпях трансферно ембарго, някакъв управител преди години се опита да бракониерства и да прави пари от мен. Може би доста неща видях. Бих желал към този момент да остана на едно място за дълго време.

- Феновете на ЦСКА желаят да знаят най-много по какъв начин сте се показал в Сейнт Джонстън през предишния сезон. Разкажете ни за него.
- Имах доста сполучлив сезон и в края ми предложиха нов контракт. Завършихме на пето място в класирането, което за Сейнт Джонстън е доста положително достижение. Когато отхвърлих нов контракт в края на сезона, стопираха да ме пускат. Приемам го и го разбирам. Не се дразня. За мен сезонът беше доста сполучлив. Направихме клубни върхове за най-вече следващи победи и за най-вече следващи мача без проваляне. Завърших като голмайстор на тима, макар че не съм изключително удовлетворен от достижението си.

- Колко гола вкарахте?
- Имам осем гола и пет асистенции.

- Бил сте и национал на Шотландия.
- Да, имам един мач.

- Беше против Чехия, нали?
- Мисля, че играх десетина минути. Ето и това е отметната фантазия от моя лист. Ако играя добре за ЦСКА, може да имам късмет да се завърна в националния тим.

- На Евро 2016 участваха Англия, Уелс, Северна Ирландия и Ейре. Като шотландец завиждахте ли им?
- В никакъв случай. Всички те донесоха доста позитиви на нашата страна. Справиха се чудесно на шампионата. Бях благополучен за тях. И имам вяра, че на идващото европейско или международно състезание и Шотландия ще е измежду най-хубавите. Ние също имаме неповторими почитатели. Нашата страна също е прелестна. Дано се класираме и се представим на равнище.

-Има ли огромно съревнование сред тимовете под английския байрак?
- Не. Не сме играли задоволително мачове един против различен, с цел да има омраза. Много англичани идват в Шотландия и противоположното. Няма ненавист, няма съревнование.

- Кои треньори са повлияли най-вече върху кариерата Ви?
- Джими Бойд, когато бях юноша в Еърдри Юнайтед. Първият ми треньор е той. После Крис Маккар, който ме тренираше при младежите на Селтик. Имах доста качествени треньори и в Стандард (Лиеж), които ми помогнаха. И най-после да не не помни Пол Ламбърт. Стремял съм се да изучавам от всеки мой треньор.

- Сега ще ви води Люпко Петрович, някогашен европейски клубен първенец.
- Точно по този начин. Всички изпитваме огромно почитание към него. Вярваме, че ще ни направи задоволително положителни като отбор, с цел да сме първи.

- В историята на ЦСКА футболисти са прекосявали във Висшата лига. Може ли това да е идната ви отметната фантазия?
- Много е рано да се приказва за идващ мой тим. Сега желая единствено да се приготвя добре и да изиграя мощен сезон. Предпочитам да остана, колкото е допустимо по-дълго в ЦСКА.а В момента Висшата лига не е моя цел. Още не съм изиграл и един формален мач за ЦСКА. Това е идната ми фантазия. Не е вярно да мисля за друго. В главата ми е единствено ЦСКА.

- Мечтаете ли да се завърнете един ден в Селтик?
- Не. Вече съм играл там. Мечтал съм за това, само че доста от дълго време и съм го постигнал. Разбира се, не изключвам един ден още веднъж да заиграя в Селтик. Но това не ми е задача в живота. Мисията в този момент е ЦСКА.

- Българските футболни почитатели наподобяват на английските в любовта си към бирата. Опитахте ли нашата?
- Не пия алкохол. Като млад съм опитвал, само че не и в този момент. Не съм почитател на бирата. Пия вода и фрешове. Ето в този миг се сещам и за още една фантазия, която би трябвало да отметна - да опитам допустимо най-вече български ястия.