Модернизацията на армията няма да доведе до навлизане на много нови технологии
Новите планове за рационализация на армията няма да доведат до по този начин предстоящото нахлуване на доста нови технологии през така наречен индустриално съдействие. Тъжният факт стана прочут по време на скорошно чуване на служебния министър на защитата Димитър Стоянов в отрасловата отбранителна комисия. По същото време, по което самото Министерство на защитата показа амбициозната си стратегия за рационализация на армията до 2026-та година, за която, с известни ангажименти, ще са нужни над 6,6 милиарда лв.. По нея няма план, в който да няма заложено индустриално съдействие. Но проблемите със в този момент течащите планове може да покаже какво би било и бъдещето им. От 2019 година планът по първите осем изтребителя F-16 към този момент е излязъл от етапа на хартията. Още тогава страната ни заплати на куп над 2,2 милиарда лв.. Компанията – производител даже неотдавна сподели, че първият български F-16 е към този момент на линията за произвеждане. Но индустриалното съдействие стои неразвито. Това изясни служебният министър на защитата Димитър Стоянов пред депутатите от комисията по защита. Проекти имало. Движение – не, стана ясно от думите му.
" Индустриалното съдействие за първите F-16 по този начин и си стои неразвито. Надявам се, че няма да питате мен, за какво. Военната част оня ден подписахме контракт - всичко е квалифицирано за Технологичния център, за самолета, който би трябвало да пристигна F-16. Военната част се извършва. А индустриалното съдействие за какво не се извършва, другата част, която е в едно друго министерство, няма по какъв начин да разясня. Изхождахме от тази позиция – като виждаме до тук какво се получава с индустриалното съдействие, с трансферни технологии. Ами не се получава. Не се получава, а ние сме го платили. Това, което е платено, доколкото знам, за F-16 е една забележителна сума за трансфер на технологии и индустриално съдействие, което, за жалост, го няма. Военната част се извършва прецизно и във време. Но останалата част, скърбя, не се извършва. Това е другата причина, заради която сме отказали индустриално съдействие в размер произвеждане в България. Но има индустриално съдействие, което е за следгаранционна поддръжка, което е не по-малко значимо. То ни подсигурява сигурност на доставките. И това е извънредно значимо да имаме сигурност на доставките, с цел да може да имаме каквото и да е отказало, ние тук да го възвръщаме. Дойде предложение от румънската компания незабавно да се включим към тях. Но въпросът е да се откри подобаващото на нужната цена ".
Депутати от комисията по обрана напомнят, че в Народното събрание е имало спор кое министерство да води индустриалното съдействие по договорката за първите самолети. Но до момента в който се реши кое министерство да го управлява, „ то минало времето “. Други депутати намират за стеснителен този факт, че по платена договорка има застой в индустриалното съдействие. Защото по този начин се отдалечават концепцията да се даде късмет на българската стопанска система, развивайки, давайки ноу-хау, достъп до технологии за произвеждане на избрани произведения. За това депутатите евентуално ще питат, само че по-нататък, и министрите на стопанската система, и на вложенията какво мислят. И до момента в който за първите Ф-16 проблемите се търсят не в Министерството на защитата, за втория пакет от изтребители стана ясно, че няма да има индустриално съдействие. За новите осем изтребителя България ще заплати малко над два милиарда и 540 милиона лв. - разсрочено. И с ангажиментите, че ще има много „ бонуси “ от американската страна. Но Съветът по защита, органът на МО, в който вземат участие всички висши военни и политически лица, е решил да не се търси индустриално съдействие или така наречен офсет.
" Предполагам, че всеки един от вас е наясно, че тоя офсет е включен в цената на контракта. Във втория контракт се цели събаряне на цената на контракта. Офсетът не е включен по искане на българската страна. Офсет няма ", споделя сбито служебният министър на защитата Димитър Стоянов. Но пояснение той дава с различен един план - за Сухопътните войски. Преди време планът спря на стадий две класирани компании. Заради надвишаване на избраната цена. Основно поради индустриалното съдействие, което изисквало машините да се създават и сглобяват в България. Това условие оскъпявало плана, само че и нямало по какъв начин да се случи у нас, тъй като фирмите–производителки към този момент имали уреди в прилежащи страни, регистрира служебният защитителен министър Димитър Стоянов.
" За това сме поискали да не сглобяваме машините тука, а следгаранционната поддръжка да бъде реализирана в България. Просто, изходихме от това, че пазарът на бойни машини за пехотата, в това число и доста близо до нас, в това число и Румъния с GLS – „ Мовак “, които имат, в това число и „ Вотокар “ в Турция, други компании има в Турция, в това число и в Австрия има „ Щайер “, във Франция „ Некстер “, в Германия „ Рейнметал “ имат произвеждане тяхно. Така, че просто пазарът е прекомерно кондензиран, с цел да желаеме ние да стартираме да произвеждаме и да продаваме наши машини на открито. Това е нашата оценка, която направихме, само че не се отхвърляме, с цел да търсиме, въпреки всичко, някаква самостоятелност. При започване на бойни дейности да имаме сигурност на доставките, тук да произвеждаме елементи и поддръжка, следгаранционна на машините ".
С други думи - до момента в който България бави модернизацията на армията, към този момент е изпуснала възможностите да притегля огромни вложения за плановете.
" Модернизационните планове в тези страни се развиват с по-бързи и изпреварващи темпове. И напълно естествено, мощностите бяха построени там, където има план " - това изяснява Константин Зографов, президент на българския клон на интернационалната неправителствена организация за бизнес и научно съдействие в региона на защитата, позната като АФСЕА. И доразвива тезата. Няма икономическа изгода за правенето на характерна продукция за дребен български пазар:
" Българският пазар е много стеснен, с цел да може тези произведения, които са произведат в съдействие, доста елементарно ще наситят българския пазар. А те са много характерни и за такива дребни размери на поръчките, които имаме, е много неефективно да се трансферира част от производството на избрани възли, елементи, системи в страната, която примерно си купува 16 самолета F-16. Няма стопански аргумент. С бойните машини това, което би могло да се трансферира в България, е произвеждане на обособени съставни елементи. А също по този начин и на аварийни елементи. Изграждане на мощности за ремонт и поддръжка. Такива мощности се построяват в страни като Румъния, Полша, които имат доста по-голям размер на поръчките. И има смисъл там да се изградят. И при приемане на синергия сред тези снабдители и построени в по-големи страни мощности, би могло тогава към този момент да се мисли за прекачване на част от това произвеждане в България в коопериране с други страни, които имат сродни поръчки ".
Индустриалното съдействие е двустранен развой с взаимни ползи, напомня Константин Зографов от АФСЕА. И споделя, че бавенето на плановете въздейства и на българските компании:
" Самият факт на забавянето стресна и отблъсна българската промишленост от развиване на такива качества, тъй като упованията, по какъв начин да кажа, отпаднаха в някои случаи. Индустрията не може да седи и да чака по кое време ще се осъществят тези планове. Тя си има своя бизнес логичност и развива тези аспекти, в които фактически може да бъде сполучлива. Ако в началния интервал, когато се сложи Планът за рационализация, беше ясна и насоката на благоприятни условия за подобен промишлен трансфер и партньорство, има задоволително време българските индустриални сътрудници да се ориентират и да създадат своите вложения също в тези области, в които има късмет да вземат участие ".
Последната огромна рационализация е от интервала 2004-та- 2006-та година. И тогава имало проблеми с спомагателните инвтиции. Фирмите-кандидати трябвало да търсят спомагателни средства, с цел да отговорят на характерни параметри от плана, което го оскъпявал. Повечето вложения се случили. Но били в разнообразни платформи, отвън защитата, спомня си военният специалист Тодор Тагарев:
" Отчетоха като офсетно обвързване някаква платформа за електронна търговия. Не я знам къде е дали някой я употребява, че била 20 милиона офсетно обвързване. Някой си регистрира офсет с оранжерии за карамфили някъде из разградско. И ние чакаме стопанската система да тръгне. Може! Обаче в случай че знаете по какъв начин да го извършите. Единственият образец, те пък за него не знам за какво не приказват, само че около Airbus, мисля, че това беше главният тласък той да открият цех до Пловдив с една друга компания. Имат някъде над 100 души служащи. Произвеждат към този момент слушам, че желае да отворят втори цех. Да наемат още 200 души. Това значи да правиш и вложения в защитата и да очакваш стопански резултат. Ама би трябвало да може някой да го направи. Със заклинания не става ".
" Офсетно съглашение по тези планове, което да дава автентичен подтик на развиване на отбранителната промишленост - за жалост такива не бяха подписани ", обобщава Константин Зографов от българския клон на интернационалната неправителствена организация за бизнес и научно съдействие в региона на защитата. Шанс за трансфер на технологии за армията имало при плана за построяването на корвети за Военноморски сили. Но планът бил спрян. И по този начин към повода тромавост или неосъществяване на модернизационните планове се прибавила и непостоянството. Постоянство, което е значимо, с цел да се поддържа съответна индустриална база, която сега липсва, обобщава Константин Зографов:
" Нашата индустриална база, а също по този начин и софтуерното ни развиване, препятстват този трансфер на високи технологии в региона на планове, които са свързани, примерно, със самолетостроенето. Не е въпрос на умни хора, а е въпрос на развиване на индустриалната база. Защото построяването на една високатехнологична индустриална база изисква фактически доста вложения. Изграждане на някакви индустриални цехове, това е обвързвано и с подготовката на характерни експерти, инженери и по този начин нататък, които не се приготвят за година – две, а са порядъка на 5 или 10 години, което в действителност е причина да не се случи, защото самото осъществяване на плана е с по-кратък период ".
Съзнателно ли България не желае да има съвременни технологии около плановете за рационализация? Изпуска ли шанса си да има съвременна промишленост? Къде може страната ни да развива качествата? На тези въпроси би трябвало да се търсят реалистични отговори, споделя Константин Зографов от АФСЕА. Шансовете на България не са в огромните планове за рационализация, а в по-малките, обобщава той.
" Нека да бъдем реалисти. От това по какъв начин ние сме си оценили опциите, зависи и това къде ще се включим, къде ще участваме. Трансферът на едни високотехнологични тренажори, средства за образование на F-16, това всъщност си е форма навръх такова високотехнологично партньорство. Но явно е, че ще бъде пресилено, в случай че кажем, че нашата отбранителна промишленост е в положение да създава такива средства. Това обаче не е същото за по-ниско софтуерните или области, по този начин да ги назовем, на дребните планове, в които нашата промишленост има действителна опция за присъединяване. Това е в оборудването на бойците, на защитната средства, средствата за нощно виждане, информационно съоръжение и по този начин нататък, където България действително може да взе участие. Ние не би трябвало да се фокусираме само върху огромните, което е един тип неправилно показване на модернизацията, тъй като модернизацията не е единствено в придобиването на самолети или бойни машини ".
" Процесът на рационализация на българските въоръжени сили би трябвало да води до трансфер на технологии и индустриално съдействие ", сподели неотдавна и президентът Румен Радев пред генералния управител на АФСЕА за Европа Ерик Щаудахер. Българската войска чака да бъдат осъществени и редица доста по-малки като стойност, само че значими като резултат, е споделил още президентът. Програми за промишленостите в границите на НАТО и Европейски Съюз през Европейската отбранителна организация има, напомня Константин Зографов, ръководител на софийската секция на АФСЕА. Важно е и директното съдействие сред компаниите. Но топката е постоянно в админа на процеса - страната, споделя Зографов.
" Но никога не трябва демонстрираме тромавост. Мудност на администрацията, тъй като администрацията е тази, която взе участие в формалните диалози, както на НАТО, по този начин и на Европейския съюз. Мудност и на промишлеността, тъй като Министерство на стопанската система още от първите години, когато се заприказва за офсет, има специфична база данни на българските компании, които имат интерес и в тези области. Доколко тази база се употребява от Министерството на стопанската система или Министерство на защитата и до каква степен действително предложенията, които може да направи България, дават отговор на съответното положение, тъй като може някои да са имали благоприятни условия, които са декларирали първоначално, само че те към този момент да не участват, което към този момент е проблем. Ако се предложи нещо, което към този момент не съществува, това единствено компрометира индустриалното партньорство ".
" Индустриалното съдействие за първите F-16 по този начин и си стои неразвито. Надявам се, че няма да питате мен, за какво. Военната част оня ден подписахме контракт - всичко е квалифицирано за Технологичния център, за самолета, който би трябвало да пристигна F-16. Военната част се извършва. А индустриалното съдействие за какво не се извършва, другата част, която е в едно друго министерство, няма по какъв начин да разясня. Изхождахме от тази позиция – като виждаме до тук какво се получава с индустриалното съдействие, с трансферни технологии. Ами не се получава. Не се получава, а ние сме го платили. Това, което е платено, доколкото знам, за F-16 е една забележителна сума за трансфер на технологии и индустриално съдействие, което, за жалост, го няма. Военната част се извършва прецизно и във време. Но останалата част, скърбя, не се извършва. Това е другата причина, заради която сме отказали индустриално съдействие в размер произвеждане в България. Но има индустриално съдействие, което е за следгаранционна поддръжка, което е не по-малко значимо. То ни подсигурява сигурност на доставките. И това е извънредно значимо да имаме сигурност на доставките, с цел да може да имаме каквото и да е отказало, ние тук да го възвръщаме. Дойде предложение от румънската компания незабавно да се включим към тях. Но въпросът е да се откри подобаващото на нужната цена ".
Депутати от комисията по обрана напомнят, че в Народното събрание е имало спор кое министерство да води индустриалното съдействие по договорката за първите самолети. Но до момента в който се реши кое министерство да го управлява, „ то минало времето “. Други депутати намират за стеснителен този факт, че по платена договорка има застой в индустриалното съдействие. Защото по този начин се отдалечават концепцията да се даде късмет на българската стопанска система, развивайки, давайки ноу-хау, достъп до технологии за произвеждане на избрани произведения. За това депутатите евентуално ще питат, само че по-нататък, и министрите на стопанската система, и на вложенията какво мислят. И до момента в който за първите Ф-16 проблемите се търсят не в Министерството на защитата, за втория пакет от изтребители стана ясно, че няма да има индустриално съдействие. За новите осем изтребителя България ще заплати малко над два милиарда и 540 милиона лв. - разсрочено. И с ангажиментите, че ще има много „ бонуси “ от американската страна. Но Съветът по защита, органът на МО, в който вземат участие всички висши военни и политически лица, е решил да не се търси индустриално съдействие или така наречен офсет.
" Предполагам, че всеки един от вас е наясно, че тоя офсет е включен в цената на контракта. Във втория контракт се цели събаряне на цената на контракта. Офсетът не е включен по искане на българската страна. Офсет няма ", споделя сбито служебният министър на защитата Димитър Стоянов. Но пояснение той дава с различен един план - за Сухопътните войски. Преди време планът спря на стадий две класирани компании. Заради надвишаване на избраната цена. Основно поради индустриалното съдействие, което изисквало машините да се създават и сглобяват в България. Това условие оскъпявало плана, само че и нямало по какъв начин да се случи у нас, тъй като фирмите–производителки към този момент имали уреди в прилежащи страни, регистрира служебният защитителен министър Димитър Стоянов.
" За това сме поискали да не сглобяваме машините тука, а следгаранционната поддръжка да бъде реализирана в България. Просто, изходихме от това, че пазарът на бойни машини за пехотата, в това число и доста близо до нас, в това число и Румъния с GLS – „ Мовак “, които имат, в това число и „ Вотокар “ в Турция, други компании има в Турция, в това число и в Австрия има „ Щайер “, във Франция „ Некстер “, в Германия „ Рейнметал “ имат произвеждане тяхно. Така, че просто пазарът е прекомерно кондензиран, с цел да желаеме ние да стартираме да произвеждаме и да продаваме наши машини на открито. Това е нашата оценка, която направихме, само че не се отхвърляме, с цел да търсиме, въпреки всичко, някаква самостоятелност. При започване на бойни дейности да имаме сигурност на доставките, тук да произвеждаме елементи и поддръжка, следгаранционна на машините ".
С други думи - до момента в който България бави модернизацията на армията, към този момент е изпуснала възможностите да притегля огромни вложения за плановете.
" Модернизационните планове в тези страни се развиват с по-бързи и изпреварващи темпове. И напълно естествено, мощностите бяха построени там, където има план " - това изяснява Константин Зографов, президент на българския клон на интернационалната неправителствена организация за бизнес и научно съдействие в региона на защитата, позната като АФСЕА. И доразвива тезата. Няма икономическа изгода за правенето на характерна продукция за дребен български пазар:
" Българският пазар е много стеснен, с цел да може тези произведения, които са произведат в съдействие, доста елементарно ще наситят българския пазар. А те са много характерни и за такива дребни размери на поръчките, които имаме, е много неефективно да се трансферира част от производството на избрани възли, елементи, системи в страната, която примерно си купува 16 самолета F-16. Няма стопански аргумент. С бойните машини това, което би могло да се трансферира в България, е произвеждане на обособени съставни елементи. А също по този начин и на аварийни елементи. Изграждане на мощности за ремонт и поддръжка. Такива мощности се построяват в страни като Румъния, Полша, които имат доста по-голям размер на поръчките. И има смисъл там да се изградят. И при приемане на синергия сред тези снабдители и построени в по-големи страни мощности, би могло тогава към този момент да се мисли за прекачване на част от това произвеждане в България в коопериране с други страни, които имат сродни поръчки ".
Индустриалното съдействие е двустранен развой с взаимни ползи, напомня Константин Зографов от АФСЕА. И споделя, че бавенето на плановете въздейства и на българските компании:
" Самият факт на забавянето стресна и отблъсна българската промишленост от развиване на такива качества, тъй като упованията, по какъв начин да кажа, отпаднаха в някои случаи. Индустрията не може да седи и да чака по кое време ще се осъществят тези планове. Тя си има своя бизнес логичност и развива тези аспекти, в които фактически може да бъде сполучлива. Ако в началния интервал, когато се сложи Планът за рационализация, беше ясна и насоката на благоприятни условия за подобен промишлен трансфер и партньорство, има задоволително време българските индустриални сътрудници да се ориентират и да създадат своите вложения също в тези области, в които има късмет да вземат участие ".
Последната огромна рационализация е от интервала 2004-та- 2006-та година. И тогава имало проблеми с спомагателните инвтиции. Фирмите-кандидати трябвало да търсят спомагателни средства, с цел да отговорят на характерни параметри от плана, което го оскъпявал. Повечето вложения се случили. Но били в разнообразни платформи, отвън защитата, спомня си военният специалист Тодор Тагарев:
" Отчетоха като офсетно обвързване някаква платформа за електронна търговия. Не я знам къде е дали някой я употребява, че била 20 милиона офсетно обвързване. Някой си регистрира офсет с оранжерии за карамфили някъде из разградско. И ние чакаме стопанската система да тръгне. Може! Обаче в случай че знаете по какъв начин да го извършите. Единственият образец, те пък за него не знам за какво не приказват, само че около Airbus, мисля, че това беше главният тласък той да открият цех до Пловдив с една друга компания. Имат някъде над 100 души служащи. Произвеждат към този момент слушам, че желае да отворят втори цех. Да наемат още 200 души. Това значи да правиш и вложения в защитата и да очакваш стопански резултат. Ама би трябвало да може някой да го направи. Със заклинания не става ".
" Офсетно съглашение по тези планове, което да дава автентичен подтик на развиване на отбранителната промишленост - за жалост такива не бяха подписани ", обобщава Константин Зографов от българския клон на интернационалната неправителствена организация за бизнес и научно съдействие в региона на защитата. Шанс за трансфер на технологии за армията имало при плана за построяването на корвети за Военноморски сили. Но планът бил спрян. И по този начин към повода тромавост или неосъществяване на модернизационните планове се прибавила и непостоянството. Постоянство, което е значимо, с цел да се поддържа съответна индустриална база, която сега липсва, обобщава Константин Зографов:
" Нашата индустриална база, а също по този начин и софтуерното ни развиване, препятстват този трансфер на високи технологии в региона на планове, които са свързани, примерно, със самолетостроенето. Не е въпрос на умни хора, а е въпрос на развиване на индустриалната база. Защото построяването на една високатехнологична индустриална база изисква фактически доста вложения. Изграждане на някакви индустриални цехове, това е обвързвано и с подготовката на характерни експерти, инженери и по този начин нататък, които не се приготвят за година – две, а са порядъка на 5 или 10 години, което в действителност е причина да не се случи, защото самото осъществяване на плана е с по-кратък период ".
Съзнателно ли България не желае да има съвременни технологии около плановете за рационализация? Изпуска ли шанса си да има съвременна промишленост? Къде може страната ни да развива качествата? На тези въпроси би трябвало да се търсят реалистични отговори, споделя Константин Зографов от АФСЕА. Шансовете на България не са в огромните планове за рационализация, а в по-малките, обобщава той.
" Нека да бъдем реалисти. От това по какъв начин ние сме си оценили опциите, зависи и това къде ще се включим, къде ще участваме. Трансферът на едни високотехнологични тренажори, средства за образование на F-16, това всъщност си е форма навръх такова високотехнологично партньорство. Но явно е, че ще бъде пресилено, в случай че кажем, че нашата отбранителна промишленост е в положение да създава такива средства. Това обаче не е същото за по-ниско софтуерните или области, по този начин да ги назовем, на дребните планове, в които нашата промишленост има действителна опция за присъединяване. Това е в оборудването на бойците, на защитната средства, средствата за нощно виждане, информационно съоръжение и по този начин нататък, където България действително може да взе участие. Ние не би трябвало да се фокусираме само върху огромните, което е един тип неправилно показване на модернизацията, тъй като модернизацията не е единствено в придобиването на самолети или бойни машини ".
" Процесът на рационализация на българските въоръжени сили би трябвало да води до трансфер на технологии и индустриално съдействие ", сподели неотдавна и президентът Румен Радев пред генералния управител на АФСЕА за Европа Ерик Щаудахер. Българската войска чака да бъдат осъществени и редица доста по-малки като стойност, само че значими като резултат, е споделил още президентът. Програми за промишленостите в границите на НАТО и Европейски Съюз през Европейската отбранителна организация има, напомня Константин Зографов, ръководител на софийската секция на АФСЕА. Важно е и директното съдействие сред компаниите. Но топката е постоянно в админа на процеса - страната, споделя Зографов.
" Но никога не трябва демонстрираме тромавост. Мудност на администрацията, тъй като администрацията е тази, която взе участие в формалните диалози, както на НАТО, по този начин и на Европейския съюз. Мудност и на промишлеността, тъй като Министерство на стопанската система още от първите години, когато се заприказва за офсет, има специфична база данни на българските компании, които имат интерес и в тези области. Доколко тази база се употребява от Министерството на стопанската система или Министерство на защитата и до каква степен действително предложенията, които може да направи България, дават отговор на съответното положение, тъй като може някои да са имали благоприятни условия, които са декларирали първоначално, само че те към този момент да не участват, което към този момент е проблем. Ако се предложи нещо, което към този момент не съществува, това единствено компрометира индустриалното партньорство ".
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ