Машини ще изчисляват продължителността на човешкия живот
Нови компютърни стратегии ще могат да пресмятат напълно тъкмо продължителността на човешкия живот. Една американска компания се хвали с достижението си в тази тенденция:
" В положение сме да определим кои пациенти ще умрат след седмица, след няколко седмици или след година. В положение сме да определим тъкмо и разноските по лекуването на даден пациент ". Така Бил Фърст популяризира продукта, основан от неговата компания " Aspire Health ". Съфинансираната от Google компания прави оценка благодарение на логаритми лекарските диагнози на пациентите и съпоставя картината на болестта с най-често прилаганите лечения. Целта е да се предотврати разхищаването на медикаменти и средства за нелечимо и тежко заболели пациенти за които се знае, че няма да живеят дълго.
Американската компания " Aspire Health ", която печели приходите си от палиативната медицина, твърди, че благодарение на новите логаритми могат да се понижат разноските за лекуване с 40 %. На пръв взор това звучи добре. Възможно ли е обаче прогнозата за един пациент да се пресмята единствено въз основата на статистики? Къде остават неизмеримите, само че решаващи фактори като да вземем за пример волята за живот на индивида?
Би ли могла една компютърна стратегия да планува този детайл? Специалистът по компютърна нравственос Кевин Баум от университета в Заарланд предизвестява за слабостите на логаритмите. „ Те могат да оферират само решения, които се основават на данните, с които са захранени компютрите “, споделя той. " Алгоритмите не могат да регистрират самостоятелните качества на индивида като волята му за битка, да вземем за пример. А таман тези качества могат да играят забележителна роля “, споделя Баум.
" Онова, което машината не може, е да вземе решение по обособен, напълно съответен случай. Тя работи на правилото, че сходните случаи се развиват по подобен метод. Но това не постоянно е по този начин. Едва ли ще намерим двама пациенти с безусловно идентични данни и положения ", споделя специалистът по компютърна нравственос.
Предвиждането за продължителността на живота играе роля в доста сфери. При сключването на застраховка за живот да вземем за пример. Но логаритмите навлизат все по-широко и в медицината. Германските лечебни заведения също ги употребяват, очаквайки, че някой ден ще могат по-добре да плануват продължителността на живота.
Онкологът Волфганг Хидеман от Мюнхен счита, че медицинските статистики за пациентите, основаващи се на действителни данни, са нещо скъпо, само че прави едно конкретизиране: „ Тук нямам поради статистиките на компании, които вършат логаритми за пациентите, с цел да печелят от тази активност “.
Според него е неприемливо въпросът за живота и гибелта да се свежда до логаритъм, чието основаване е обект на фирмена загадка.
Източник: БТА
" В положение сме да определим кои пациенти ще умрат след седмица, след няколко седмици или след година. В положение сме да определим тъкмо и разноските по лекуването на даден пациент ". Така Бил Фърст популяризира продукта, основан от неговата компания " Aspire Health ". Съфинансираната от Google компания прави оценка благодарение на логаритми лекарските диагнози на пациентите и съпоставя картината на болестта с най-често прилаганите лечения. Целта е да се предотврати разхищаването на медикаменти и средства за нелечимо и тежко заболели пациенти за които се знае, че няма да живеят дълго.
Американската компания " Aspire Health ", която печели приходите си от палиативната медицина, твърди, че благодарение на новите логаритми могат да се понижат разноските за лекуване с 40 %. На пръв взор това звучи добре. Възможно ли е обаче прогнозата за един пациент да се пресмята единствено въз основата на статистики? Къде остават неизмеримите, само че решаващи фактори като да вземем за пример волята за живот на индивида?
Би ли могла една компютърна стратегия да планува този детайл? Специалистът по компютърна нравственос Кевин Баум от университета в Заарланд предизвестява за слабостите на логаритмите. „ Те могат да оферират само решения, които се основават на данните, с които са захранени компютрите “, споделя той. " Алгоритмите не могат да регистрират самостоятелните качества на индивида като волята му за битка, да вземем за пример. А таман тези качества могат да играят забележителна роля “, споделя Баум.
" Онова, което машината не може, е да вземе решение по обособен, напълно съответен случай. Тя работи на правилото, че сходните случаи се развиват по подобен метод. Но това не постоянно е по този начин. Едва ли ще намерим двама пациенти с безусловно идентични данни и положения ", споделя специалистът по компютърна нравственос.
Предвиждането за продължителността на живота играе роля в доста сфери. При сключването на застраховка за живот да вземем за пример. Но логаритмите навлизат все по-широко и в медицината. Германските лечебни заведения също ги употребяват, очаквайки, че някой ден ще могат по-добре да плануват продължителността на живота.
Онкологът Волфганг Хидеман от Мюнхен счита, че медицинските статистики за пациентите, основаващи се на действителни данни, са нещо скъпо, само че прави едно конкретизиране: „ Тук нямам поради статистиките на компании, които вършат логаритми за пациентите, с цел да печелят от тази активност “.
Според него е неприемливо въпросът за живота и гибелта да се свежда до логаритъм, чието основаване е обект на фирмена загадка.
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ