Нова политика за облекчаване на валутната криза в Турция привлича

Нова политика за облекчение на валутната рецесия в Турция притегля вниманието към една исторически устойчива област на стопанската система: банките. Вярата в локалната банкова система остава непоклатима макар многократното обезценяване на валутата, уволнението на шефове на централните банки и циклите на взрив и спад. Кредиторите са в центъра на избавителния проект на държавното управление за лири, показан тази седмица. Според този проект, турците би трябвало да държат банкови депозити в лири и да не теглят пари от банковата система, макар събитията на валутните пазари, обобщава The Wall Street Journal. Засега разпродажбата на лирата е мощно лимитирана и валутата съумя да компенсира част от големите загуби, които претърпя по отношение на $ тази година. Някои, обаче, са скептични по отношение на дълготрайната вероятност. Нарастващата инфлация и мощната доларизация на банковата система вършат този нововъзникващ пазар по-уязвим, считат доста аналидатори. Какво може да утежни обстановката? Изземването на долари, съхранявани в турската банкова система, или лишаването от достъп на турските банки до интернационалните доларови пазари може да замрази финансовата система. В резултат на това държавното управление може да премине към още по-решителни дейности, в това число финансов надзор. „ Мисля, че след няколко години ще определим това, което се случва като повратен миг за Турция “, сподели Джейсън Тави, старши икономист по нововъзникващи пазари в лондонската консултантска компания Capital Economics. Рискове от доларизацията Една от аргументите за доверието на турците към банките се крие във обстоятелството, че те държат там освен спестяванията хората и бизнеса в лири, само че и доста по-големи по мярка депозити в долари и евро. Почти две трети от депозитите в банковата система са в задгранична валута. От генерации турците съхраняват спестяванията си в долари, злато и други физически активи. Въпреки това натрупването на долари се форсира след валутната рецесия през 2018 г. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган уволни няколко висши чиновници на централната банка и настоя за намаление на лихвените проценти, макар внезапно възходящата инфлация. Това подкопава доверието към лирата. „ Основната причина за всичко, което се случва, е инфлацията. Ако инфлацията не беше толкоз висока, доларизацията нямаше да е проблем “, сподели Едуард Ал-Хюсейни, старши анализатор в американската компания за ръководство на активи Columbia Threadneedle Investments. Освен депозити, турските банки получават долари посредством заеми от чужбина. Въпреки че тази сума е по-малка от преди 2018 година, тя към момента е огромна: съгласно Capital Economics към 83 милиарда $ би трябвало да бъдат дължими през септември през идващите 12 месеца, което се равнява на към 11% от брутния вътрешен артикул на страната. Доларовите задължения на банките Банките резервираха достъп до доларовите пазари макар съмненията в обменния курс на лирата. Едно от огромните турски търговски банки Yapi Kredi Bank заяви тази седмица, че е осигурила към 560 милиона $ дълготрайно финансиране в долари и евро. „ Все още има признаци, че банките могат да навлязат на пазара “, сподели Линдзи Лидел, началник на рейтингите на турските банки във интернационалното организация за кредитен рейтинг Fitch. Има, обаче, и предупредителни знаци. Процентът на изтичащия доларов дълг падна под 100%, което значи, че банките теглят по-малко нови заеми, в сравнение с дължимия. Доларовите заеми за държавното управление Друг източник на риск е, когато турските банки насочват долари. Все по-често ги дават на заем на държавното управление. Част от него отива за закупуване на турски държавни облигации, издадени в долари. Търговските и капиталовите банки също по този начин отпускат долари на централната банка за над 60 милиарда $ под формата на валутни суапове. Някои долари на банките се държат от централната банка като наложителен най-малък запас. Централната банка употребява долари, взети на заем по тези суапове, с цел да интервенира на валутните пазари, с цел да поддържа лирата. В резултат валутните запаси на централната банка станаха негативни. Според икономисти, най-лошият сюжет допуска, че турските инвеститори ще вземат долари от банките. На собствен ред банките ще изискат от централната банка да върне доларовите им запаси и може да се опитат да извърнат суаповете. Ако централната банка не може да извърши това условие, банките няма да могат да върнат парите на вложителите. Тогава може да се случи както по време на финансовата рецесия в Ливан през 2020 година, напомня The Wall Street Journal. Сега на процедура няма дефицит на долари в банките. Според анализатори на американската банка Goldman Sachs процентът, който турските банки би трябвало да заплащат по депозитите в долари, е към 0.5%. Това е повече, в сравнение с американските инвеститори получават за своите долари, които държат в банките. Процентът се увеличи внезапно по време на рецесията през 2018 година, само че към този момент остава неизменен. Ръст на заемите и инфлация Мерките, подхванати от Ердоган в поддръжка на лирата, рискуват да провокират обезценка в дълготраен проект. Съгласно спестовния проект, държавното управление ще подсигурява възвръщаемостта на депозитите в лири при %, сходен на този, който те биха получили в задгранична валута, като компенсира всяко по-нататъшно обезценяване по отношение на $. В подмяна турците би трябвало да държат лирата в банката за 3, 6, 9 или 12 месеца. При инфлация над 20%, несъмнено, лирата ще продължи да се обезценява по отношение на $ заради загуба на покупателна дарба на популацията. Правителството ще би трябвало да взема заеми или централната банка ще би трябвало да печата пари, с цел да изплати на турските инвеститори в сходство с проекта за депозити, което пък ще усили инфлационния напън. Планът се извършва макар бързото повишаване на кредитирането в лири. Но въпросът е: къде отиват тези заеми, откакто парите не се връщат в банковата система под формата на депозити. Това може да значи, че парите са вложени в брокерски компании, които влагат лири в краткосрочни дългови фондове отвън банковата система или се употребяват за закупуване на артикули или услуги от нерезиденти. „ Като се има поради, че прогнозата за инфлацията е предизвикателство, някои клиенти на банки може да теглят заеми в лири и по-късно да купуват задгранична валута или други активи като акции или може би даже криптовалута “, предвижда Ухрас Улку, началник на екипа за разбори на пазарите в разрастващата се Европа в основания в Съединени американски щати Институтът по интернационалните финанси, в който членуват над 450 банки от 70 страни.