Нотинг хил“. Толкова много пъти съм гледала този филм, толкова

„ Нотинг хил “. Толкова доста пъти съм гледала този филм, толкоз доста пъти съм се изгубвала в усмивката на Джулия Робъртс и толкоз доста пъти съм си мечтала аз да я имам онази дребна и претрупана травъл книжарница, аз да я имам тази обич. Ей там, в оня „ Нотинг хил “, в който зад един ъгъл се крие тъкмо тя. Очаквано непредвидена.

Не че и нашите, същински и прекомерно действителни филми не са забавни, но са си наши. Да надничаме, да мечтаем, да желаеме непознатите е по-сладко, по-вълнуващо. Понякога и с любовта по този начин се държим – все едно ни е непозната. Гледаме в профил. Искаме да я докоснем. Искаме да я изпием на един мирис, само че тъкмо когато сме го усетили този мирис по кожата си, когато кожата е настръхнала от едно непоискано допиране, си тръгваме. Бягаме. Готови сме да грабнем бутилката с вино, да усетим неравните павета, препускайки по тях на мъчителни токчета, да се приютим в себе си. На несъмнено.

Обичаме да я планираме любовта, а тя все непланирано се появява. Очаквано непредвидена. Присвиване, конвулсия, боязън. Кога започнахме да се опасяваме от любовта? Да я заобикаляме. Да заобикаляме ъглите, на които можем да се сблъскаме с нея. Планирано не-влюбване. В непознатите филми толкоз елементарно се случва, а в нашия все нещо е сбъркано, все някой бяга, а най-често май бягаме ние. От боязън. После желаеме да ни обичат. Да, само че бегачите на дълги дистанции не всеки има самообладание да ги догони, да ги спре, да ги обича. В бегълци се превърнахме. От личните си филми бягаме. И не стопираме да планираме, да запълваме тишината, да я запълваме с вино, да търсим уюта в кубчетата лед, които се топят в чашата ни. Да споделяме залезите със себе си... до момента в който не стопираме да планираме.



И аз по този начин, до момента в който бягах от ъглите, следвайки добре планувания си ден, до момента в който се криех от спонтанността и най-малкото, което желаех тъкмо в този момент, е нещо, което да наруши естествения темп на пулса ми, се озовах на един ъгъл. Завих и се сблъсках тъкмо с този, който преди няколко седмици бях срещнала, този, който като че ли леко пропука това планувано не-влюбване и което аз побързах да притъпя с една бутилка вино. На несъмнено.

Има още...