Има два типа носталгия
Носталгия произлиза от съчетанието на гръцките съществителни nostos – завръщане вкъщи и algos (-algia) – болежка. Постепенно се превръща в международен феномен. От нея са страдали и страдат цели народи, епохи и културни сфери.
Носталгията обаче има своите разнообразни форми и проявления. В класическото културно проучване " Бъдещето на носталгията " Светлана Бойм разпознава два разнообразни типа носталгия : " възстановителна " носталгия и " отразяваща " (рефлективна) носталгия. Тези два типа носталгия съставляват радикално разнообразни настройки към предишното и точно тази разлика значително дефинира дали спомените ни за тези щастливи дни ще провокират у нас усеща на наслада или горест.
Възстановителната носталгия настава тогава, когато знаеш, че предишното е извор на благополучие и копнееш да го почувстваш още веднъж, т.е. за предишното се мисли с блян да се изживее още веднъж, спомените да се възстановят, прекарванията да се повторят. В този смисъл е допустимо носталгията от подобен вид да носи болежка и горест заради невъзможността да се върнем обратно или да повторим събитията от предишното в сегашното. Съзнанието ни не приема обстоятелството, че предишното си е просто минало.
Отразяващата или рефлективна носталгия се назовава съзнанието, че предишното е било хубаво, само че съзнаваш добре, че не може да се повтори. Тогава точно мозъкът ни възприема концепцията, че предишното в действителност е минало и вместо да се опитваме да пресъздадем специфичен минал опит, ние се радваме на страстите, провокирани от спомените му. Това ни разрешава да се любуваме на паметта и спомените си по същия метод, по който се любуваме на забавен филм или на хубава книга. В този смисъл носталгията от подобен вид не носи болежка, а се изживява като позитивен развой, който ни оказва помощ да се връщаме обратно във времето с усмивка и признателност, а не с горест.
didyouknowfacts.com
