Съживихме Лепа Брена, а телефоните с шайби и Гошо Димитров кога?
Носталгична била речта на Румен Радев, дето в 12 без 5 на Нова година все дрънка за отминалото българско великолепие, традициите на непрани потури и паметниците на ранния соц. Само той да беше, с кеф да го целунеш по плешивото теме и да го погалиш по огромните уши. Обаче по две от трите огромни малките екрани посрещнахме 2024-а с Лепа Брена. 63-годишната Фахрета дето тези дни е доста повече Брена, в сравнение с Лепа. И с изключение на шепа върли геронтофили, може да забавлява единствено карталния клуб на глухонемите, да ме извиняват за тъпата смешка.
Да се залага на нещо добре познато, изпитано и обичано е безотказна медийна тактичност. Без Гала, Камен Во и Точно Токмакчиев нямаме телевизия. Това обаче е едно, а да се вадят мумии от саркофага на палеолита точно на празника, символизиращ смяната и новото начало, си е откровена тъпота. Фахрета Яхич е златна, но беше секссимвол когато се мъчех с проходилката, а в този момент брадата ми е прошарена, простата – за инспекция, а диоптърът – по огромен от либидото.
Що за неуместен вуду обред на Нова година? Чудя е напряко по какъв начин не извикаха и 92-годишния Димитри Иванов да направи къс преглед на интернационалното състояние, Даниела Кънева да ни опише по какъв начин честват в Индия, Мустафа Чаушев да изкара някой шансон. А новогодишното послание напарво да го бяха делегирали на безсмъртния дух на Тодор Живков. Или на мумията на самия Гошо Димитров, какво да си играем на дребно.
Не е грях, че Лепа Брена е остаряла, случва се на всички (при задоволително късмет). Престъпление е обаче да не усещаш и да не разбираш дотам пулса и желанията на феновете си, че да им я пробутваш през 2024 година Може 80% от тийновете да са гневни чалгарчета, само че от тях я един от 10 е чувал за прецъфтялата сексбомба, я не. Те имат своите нови герои, нови ползи, нови стремежи. А ние влизаме в цифровата ера с телефони с шайби и сръбско от средата на 80-те. И след това се чудим, че тестванията на ПИЗА ни показват като кръгли олигофрени.
Носталгията не трябва да минава в некрофилия, тъй като едно, че е естетически неиздържано и второ – пагубно за е психическото здраве. Едно проучване от началото на предходната година сподели, че повече от четвърт от нашенците са застинали някъде по перестроечно време. Когато Брена беше Лепа, а краката й до сливиците не бяха задачите в разширени вени. Кашкавалът беше 5 кинта, билетчето – 6 стотинки, опазване на здравето, обучение, две ваканции годишно, всичките нелепости сме ги чували безчет пъти. Нищо, че умирачката на 50 от инфаркт беше норма, опашките за тоалетна хартия – всекидневие, а тв приемникът струваше половин годишна заплата.
По времето на по този начин незабравимия соц българите живееха само с вярата в „ светлото бъдеще “ и не се интересуваха от сивото си мрачно, скучно и мизерно настояще. Днес пък живеем с носталгията по предишното и отново пропущаме да видим днешния ден, забили главите си в мемоари или по-скоро в нескопосани преразкази на едно идеализирано време, което по този начин и в никакъв случай не се сбъдна. Докато не се научим да гледаме тук и в този момент, постоянно ще слушаме Лепа Брена и ще чакаме безвъзмездна карта за станцията в Мичурин.
Да се залага на нещо добре познато, изпитано и обичано е безотказна медийна тактичност. Без Гала, Камен Во и Точно Токмакчиев нямаме телевизия. Това обаче е едно, а да се вадят мумии от саркофага на палеолита точно на празника, символизиращ смяната и новото начало, си е откровена тъпота. Фахрета Яхич е златна, но беше секссимвол когато се мъчех с проходилката, а в този момент брадата ми е прошарена, простата – за инспекция, а диоптърът – по огромен от либидото.
Що за неуместен вуду обред на Нова година? Чудя е напряко по какъв начин не извикаха и 92-годишния Димитри Иванов да направи къс преглед на интернационалното състояние, Даниела Кънева да ни опише по какъв начин честват в Индия, Мустафа Чаушев да изкара някой шансон. А новогодишното послание напарво да го бяха делегирали на безсмъртния дух на Тодор Живков. Или на мумията на самия Гошо Димитров, какво да си играем на дребно.
Не е грях, че Лепа Брена е остаряла, случва се на всички (при задоволително късмет). Престъпление е обаче да не усещаш и да не разбираш дотам пулса и желанията на феновете си, че да им я пробутваш през 2024 година Може 80% от тийновете да са гневни чалгарчета, само че от тях я един от 10 е чувал за прецъфтялата сексбомба, я не. Те имат своите нови герои, нови ползи, нови стремежи. А ние влизаме в цифровата ера с телефони с шайби и сръбско от средата на 80-те. И след това се чудим, че тестванията на ПИЗА ни показват като кръгли олигофрени.
Носталгията не трябва да минава в некрофилия, тъй като едно, че е естетически неиздържано и второ – пагубно за е психическото здраве. Едно проучване от началото на предходната година сподели, че повече от четвърт от нашенците са застинали някъде по перестроечно време. Когато Брена беше Лепа, а краката й до сливиците не бяха задачите в разширени вени. Кашкавалът беше 5 кинта, билетчето – 6 стотинки, опазване на здравето, обучение, две ваканции годишно, всичките нелепости сме ги чували безчет пъти. Нищо, че умирачката на 50 от инфаркт беше норма, опашките за тоалетна хартия – всекидневие, а тв приемникът струваше половин годишна заплата.
По времето на по този начин незабравимия соц българите живееха само с вярата в „ светлото бъдеще “ и не се интересуваха от сивото си мрачно, скучно и мизерно настояще. Днес пък живеем с носталгията по предишното и отново пропущаме да видим днешния ден, забили главите си в мемоари или по-скоро в нескопосани преразкази на едно идеализирано време, което по този начин и в никакъв случай не се сбъдна. Докато не се научим да гледаме тук и в този момент, постоянно ще слушаме Лепа Брена и ще чакаме безвъзмездна карта за станцията в Мичурин.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ