Музеите на БАН и Ботаническата градина са с „вход свободен“
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
По мотив празника на Българската академия на науките (БАН) музеите и Ботаническата градина на академиите ще са с „ вход свободен” за гости през днешния ден.
Освен в събота с безвъзмезден вход ще е Ботаническата градина и в неделя, 13 октомври. И през двата дни гости ще се насладят на обичайните „ Есенни срещи с растенията”. Специалистите ще покажат и опишат за благосъстоянието на сбирките. Специално е вниманието към част от неповторимите мостри, в това число такива опазени по време на две международни войни, както и дарени от жители.
В Националния археологически музей в зала Праистория посетителите ще открият експонати от старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и междинна бронзова ера (1 600 000 г.-1 600 година прочие Хр.). Праисторическата експозиция дава цялостна визия за материалната и духовна просвета на най-ранните жители на нашите земи. Тук особено място заемат няколко огромни епонимни поселищни сбирки – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско; от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско.
Зала Трезор е предопределена за експонирането на съкровища, инвентар от гробове и единични предмети с изключително художествено и историческо значение, датиращи от интервала от къснобронзова/ранножелязна ера до късната древност. Акцент на експозицията в тази зала са три международно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска екипировка от Луковит, Ловешко; златните украшения и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско. В нея са изложени и най-новите находки от региона на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с неповторимата златна погребална маска, както и главата от бронзова скулптура от могила Голяма Косматка в Шипка.
На двата етажа на Централната зала на музея са изложени сбирки монументи, датиращи от къснобронзовата ера до късното средновековие. Те илюстрират главните интервали на историята на необятен регион на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и присъщи аспекти на огромните култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска.
В зала Средновековие експозицията отразява материалната и духовна просвета на българите във времето сред VІІ и ХIV в. В нея са показани материали от дългогодишните изследвания на старите български столици – Плиска, Преслав и Царевград Търнов. Акцент измежду тях е иконата на Св. Тодор Стратилат, която е най-стария пример на керамичното иконописие.
Националният природонаучен музей при Българска академия на науките е единствената национална институция, директно ангажирана със съхраняването на научни сбирки от живата и неживата природа от България и света. Основните научни цели на музея са проучването на биологичното многообразие, опазването на естествената среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това основната задача на Национален природонаучен музей е всестранното изследване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите освен на България, само че и други страни.
Експозицията на музея е ситуирана в 15 зали – може да се видят изчезналият в света каролински папагал, изчезналите в България тюлен духовник, космат лешояд, дребна дропла, сив и момин жерав, степна усойница, немска есетра.
С богата стратегия ще е и Националният етнографски музей. Представителната експозиция „ ВРЕМЕНА И ХОРА – живите обичаи на България “ е ситуирана в 11 зали на Княжеския замък. Тя показва живота и формите на другарство в селото и в града през последните 200 години; показва биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, имали и употребявали.
Изложбата „ Пазители на времето или по какъв начин работи един музей “ преглежда главните действия на музея – да придобива, съхранява, изследва, популяризира и показва материалното и нематериалното завещание на човечеството и неговата среда за образование, обучение и забавление.
Постерна галерия „ Българска етнография “ показва наличието на уеб страницата „ Българска етнография “ (https://balgarskaetnografia.com). Сайтът показва българската етнография в нейното разнообразие: празници, вярвания, календар, обреди от виталния цикъл, детайли от материалната просвета (бит, храна, облекло), социо-нормативна просвета, етнографски групи, етно-религиозни общности, етнография на българската диаспора, фолклор. Към момента на уеб страницата са качени 230 научно-популярни публикации.
Националният антропологичен музей при Института по пробна морфология, патология и антропология с музей-БАН (ИЕМПАМ-БАН) е единствената музейна институция в България, представяща резултатите от дългогодишните проучвания на нашите учени в региона на физическата антропология. В залите на музея посетителите могат да научат доста забавни обстоятелства за Човека, основател на многообразието от култури по нашите земи. Експозицията е основана на подробното познаване на културните особености, свързани с погребалните практики, палеодиетата, палеопатологията, другите ритуални въздействия, бойни контузии и прилагани лечебни практики, които се откриват по човешките скелети от археологически разкопки.
Националният антропологичен музей показва в своята експозиция реконструкции на главата по черепа, посредством които се онагледява антропологичната характерност на жителите на българските земи през другите интервали в историята.
Емблематична е реконструкцията на по този начин наречената “тракийска принцеса” от Враца. Археологическата обстановка, при която са открити костните остатъци на младата жена в Могиланската могила (IV в.пр. Хр.) удостоверяват сведението на Херодот за ритуалното умъртвяване на обичаната брачна половинка на владетеля.
По мотив празника на Българската академия на науките (БАН) музеите и Ботаническата градина на академиите ще са с „ вход свободен” за гости през днешния ден.
Освен в събота с безвъзмезден вход ще е Ботаническата градина и в неделя, 13 октомври. И през двата дни гости ще се насладят на обичайните „ Есенни срещи с растенията”. Специалистите ще покажат и опишат за благосъстоянието на сбирките. Специално е вниманието към част от неповторимите мостри, в това число такива опазени по време на две международни войни, както и дарени от жители.
В Националния археологически музей в зала Праистория посетителите ще открият експонати от старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и междинна бронзова ера (1 600 000 г.-1 600 година прочие Хр.). Праисторическата експозиция дава цялостна визия за материалната и духовна просвета на най-ранните жители на нашите земи. Тук особено място заемат няколко огромни епонимни поселищни сбирки – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско; от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско.
Зала Трезор е предопределена за експонирането на съкровища, инвентар от гробове и единични предмети с изключително художествено и историческо значение, датиращи от интервала от къснобронзова/ранножелязна ера до късната древност. Акцент на експозицията в тази зала са три международно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска екипировка от Луковит, Ловешко; златните украшения и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско. В нея са изложени и най-новите находки от региона на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с неповторимата златна погребална маска, както и главата от бронзова скулптура от могила Голяма Косматка в Шипка.
На двата етажа на Централната зала на музея са изложени сбирки монументи, датиращи от къснобронзовата ера до късното средновековие. Те илюстрират главните интервали на историята на необятен регион на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и присъщи аспекти на огромните култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска.
В зала Средновековие експозицията отразява материалната и духовна просвета на българите във времето сред VІІ и ХIV в. В нея са показани материали от дългогодишните изследвания на старите български столици – Плиска, Преслав и Царевград Търнов. Акцент измежду тях е иконата на Св. Тодор Стратилат, която е най-стария пример на керамичното иконописие.
Националният природонаучен музей при Българска академия на науките е единствената национална институция, директно ангажирана със съхраняването на научни сбирки от живата и неживата природа от България и света. Основните научни цели на музея са проучването на биологичното многообразие, опазването на естествената среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това основната задача на Национален природонаучен музей е всестранното изследване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите освен на България, само че и други страни.
Експозицията на музея е ситуирана в 15 зали – може да се видят изчезналият в света каролински папагал, изчезналите в България тюлен духовник, космат лешояд, дребна дропла, сив и момин жерав, степна усойница, немска есетра.
С богата стратегия ще е и Националният етнографски музей. Представителната експозиция „ ВРЕМЕНА И ХОРА – живите обичаи на България “ е ситуирана в 11 зали на Княжеския замък. Тя показва живота и формите на другарство в селото и в града през последните 200 години; показва биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, имали и употребявали.
Изложбата „ Пазители на времето или по какъв начин работи един музей “ преглежда главните действия на музея – да придобива, съхранява, изследва, популяризира и показва материалното и нематериалното завещание на човечеството и неговата среда за образование, обучение и забавление.
Постерна галерия „ Българска етнография “ показва наличието на уеб страницата „ Българска етнография “ (https://balgarskaetnografia.com). Сайтът показва българската етнография в нейното разнообразие: празници, вярвания, календар, обреди от виталния цикъл, детайли от материалната просвета (бит, храна, облекло), социо-нормативна просвета, етнографски групи, етно-религиозни общности, етнография на българската диаспора, фолклор. Към момента на уеб страницата са качени 230 научно-популярни публикации.
Националният антропологичен музей при Института по пробна морфология, патология и антропология с музей-БАН (ИЕМПАМ-БАН) е единствената музейна институция в България, представяща резултатите от дългогодишните проучвания на нашите учени в региона на физическата антропология. В залите на музея посетителите могат да научат доста забавни обстоятелства за Човека, основател на многообразието от култури по нашите земи. Експозицията е основана на подробното познаване на културните особености, свързани с погребалните практики, палеодиетата, палеопатологията, другите ритуални въздействия, бойни контузии и прилагани лечебни практики, които се откриват по човешките скелети от археологически разкопки.
Националният антропологичен музей показва в своята експозиция реконструкции на главата по черепа, посредством които се онагледява антропологичната характерност на жителите на българските земи през другите интервали в историята.
Емблематична е реконструкцията на по този начин наречената “тракийска принцеса” от Враца. Археологическата обстановка, при която са открити костните остатъци на младата жена в Могиланската могила (IV в.пр. Хр.) удостоверяват сведението на Херодот за ритуалното умъртвяване на обичаната брачна половинка на владетеля.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ