БАН: Ниски темпове на икономически растеж у нас и висока инфлация до 2025 г.
Ниски темпове на напредък на стопанската система и по-висока от нормалната инфлация чака страната ни до 2025 година съгласно разбор на икономистите от Българска академия на науките. Данните са от отчета за макроикономическата прогноза за 2023-2025 година.
Според анализаторите от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките в този интервал темпът на инфлация у нас ще е по-висок в съпоставяне със междинните стойности за страните членки на Евросъюза. Икономистите считат, че има слаба възможност да осъществим критерия от Маастрихт, от който зависи присъединението ни към еврозоната до 2025 година. Като аргументи за това се показват високите цени на енергоресурсите в интернационален проект и спора в Украйна.
Сред факторите, които спъват икономическите процеси у нас, експертите дефинират спорните решения в региона на икономическата политика и провеждането на ограничения, несъобразени с действителните финансови благоприятни условия на страната. Липсата на политически консенсус по значимите за страната въпроси също въздействат на заложените стопански цели.
Според учените от Българска академия на науките възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на интервала поради комбинацията от действително повишение на приходите и понижаване на инфлационния напън. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, инфлацията ще се забави, само че процесът ще се случва последователно.
Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1,7% през тази година, а през идната се чака да надвиши 200 милиарда лева
Прогнозата за икономическия напредък в проценти е сред 3,0-3,5 на 100 годишно.
Анализът на икономистите от Българска академия на науките се базира на средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според анализаторите от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките в този интервал темпът на инфлация у нас ще е по-висок в съпоставяне със междинните стойности за страните членки на Евросъюза. Икономистите считат, че има слаба възможност да осъществим критерия от Маастрихт, от който зависи присъединението ни към еврозоната до 2025 година. Като аргументи за това се показват високите цени на енергоресурсите в интернационален проект и спора в Украйна.
Сред факторите, които спъват икономическите процеси у нас, експертите дефинират спорните решения в региона на икономическата политика и провеждането на ограничения, несъобразени с действителните финансови благоприятни условия на страната. Липсата на политически консенсус по значимите за страната въпроси също въздействат на заложените стопански цели.
Според учените от Българска академия на науките възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на интервала поради комбинацията от действително повишение на приходите и понижаване на инфлационния напън. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, инфлацията ще се забави, само че процесът ще се случва последователно.
Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1,7% през тази година, а през идната се чака да надвиши 200 милиарда лева
Прогнозата за икономическия напредък в проценти е сред 3,0-3,5 на 100 годишно.
Анализът на икономистите от Българска академия на науките се базира на средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ