"Барометър България": Хората ще идат за гъби по време на вота! 7 партии са с шанс за Парламента
Ниска изборна интензивност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се активизират само твърдите гласоподаватели на политическите обединения. Значителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласоподават, само че с политическа позиция – които могат да повлияят на крайния резултат. Това са трендовете, които се открояват след извършено изследване на „ Барометър България “ по телефона измежду 853-ма българи.
При предходни избори делът на колебаещите се е движел към 10% от интервюираните. Към днешна дата този дял е повишен двойно до 22%, като възможната им готовност би могла да повлияе на политическата картина след изборите.
34,6% от интервюираните ще отидат да гласоподават, а 36,2% няма да отидат до урните на 4 април.
Социолозите са задали въпроса „ Ако през днешния ден се организират парламентарни избори , за коя политическа мощ бихте дали своят вот? “само на деклариралите, че изрично ще гласоподават – 34,6%.
Те образуват безусловно твърдия електорат на всяка една партия – не се въздействат от политическа реклама, имат безапелационни убеждения и са подготвени да гласоподават във всеки един миг без значение от изискванията и обстановката. При изборна интензивност от 34,6% – образувана точно от твърдите ядра, първа политическа мощ ще остане ГЕРБ с поддръжката на 31,5% от гласуващите. Българска социалистическа партия ще се подреди на второ място с 22,4%. Движение за права и свободи, които по принцип разчитат точно да своите твърди гласоподаватели, ще се наредят на трето място със 7,8%, сочи проучването на „ Барометър “.
През последните четири години, до момента в който част от патриотичните обединения последователно губеха позиции, Вътрешна македонска революционна организация съумя да резервира своите измежду гласоподавателите в своя политически бранш – от една страна, тъй като постоянно са разчитали на избрана твърда поддръжка, само че и с безапелационната си позиция по отношение на антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания – нещо, с което малко политически обединения могат да се похвалят през миналите повече от двайсет години. След неочакваното, само че ненапълно предстоящо разделяне на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите съумяват да привлекат гласовете освен на своето твърдо ядро, само че и измежду последователите на своите досегашни сътрудници, като по този метод, явявайки се независимо на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди този момент имаха в коалиция. За Вътрешна македонска революционна организация биха да ли гласа си 7,1% от твърдо деклариралите, че ще гласоподават, означават социолозите.
Ниската изборна интензивност би се оказала проблем за „ младите “ извънпарламентарни обединения, които към момента не са построили структури от твърди гласоподаватели и разчитат повече на капацитета на спонтанния избор и дейна предизборна акция – каквато не е ясно до каква степен дейно може да проведат поради обстановката с COVID-19.
,,Има подобен народ‘‘ биха могли да трансферират чертата и при ниска интензивност, само че няма да могат да разпрострат капацитета си и да бъдат фактора в идващия парламент, в какъвто желаят да се трансфорат. За тях биха дали своят вот 6,8%. „ Демократична България “ и „ Изправи се. Мутри вън “ пък би трябвало да положат доста повече старания, с цел да влязат в Народното събрание и да имат някакво въздействие при последващо ръководство. Те получават надлежно 5,4 и 3,7%.
Изключително висок е делът на колебаещите се, дали отговор на първия въпрос с „ По-скоро да “ – 22% от респондентите. Ако въпреки всичко решат да гласоподават, няколко политически обединения биха могли да завоюват поддръжка точно от тази група гласоподаватели.
Независимо от участващите политически субекти в българското общество постоянно е имало обособена група гласоподаватели с патриотични настройки, като вотът им непроменяемо е бил израз на ясни разбирания, позиции и настроения. Тези настройки ги има и в този момент. След последователното намаляване и дори „ залез “ на обособени патриотични обединения Вътрешна македонска революционна организация се нарежда устойчиво на политическата сцена и има капацитета да притегли този избор напълно – освен от твърдите поддръжници, само че и от групата на „ колебаещите “ се гласоподаватели с по-патриотични възгледи. Не бива да се не помни и извънредно положителното показване на водача на партията Красимир Каракачанов на последните президентски избори, когато събра близо 15% или 600 000 гласа.
Друг дял на колебаещите се за кого да гласоподават са тези с „ углавен избор “, както и тези, които не откриват политически индивид, който да дава отговор в задоволително огромна степен на позициите им. В случай че тези,,колебаещи се‘‘ гласоподаватели въпреки всичко стигнат до урните, вотът им по всяка възможност ще се разпилее сред няколко политически обединения. Част от тези, които желаят безапелационен рестарт на системата или желаят да „ санкционират “ сегашните ръководещи, ще се насочат към „ ИТН “, само че и към „ Изправи се. Мутри вън “. „ Демократична България “, въпреки и обичайно целяща се в градски десни гласоподаватели, също ще подели евентуалната поддръжка, която може да получи, с тези партии.
Отделна група и постоянно най-голяма са тези, които се двоумят до последния миг, само че в последна сметка се насочват към познатото или припознават най-вероятният победител – и в тази ситуация това е ГЕРБ, които имат капацитет да си върнат част от изгубената през миналата година поддръжка точно на финалната права.
В лявото пространство също има гласоподаватели, които към момента не са сигурни дали ще гласоподават, само че поради продължаващите вътрешни процеси на разделяне в Българска социалистическа партия, вероятността столетницата да ги притегли в последния миг е дребна. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви обединения.
При предходни избори делът на колебаещите се е движел към 10% от интервюираните. Към днешна дата този дял е повишен двойно до 22%, като възможната им готовност би могла да повлияе на политическата картина след изборите.
34,6% от интервюираните ще отидат да гласоподават, а 36,2% няма да отидат до урните на 4 април.
Социолозите са задали въпроса „ Ако през днешния ден се организират парламентарни избори , за коя политическа мощ бихте дали своят вот? “само на деклариралите, че изрично ще гласоподават – 34,6%.
Те образуват безусловно твърдия електорат на всяка една партия – не се въздействат от политическа реклама, имат безапелационни убеждения и са подготвени да гласоподават във всеки един миг без значение от изискванията и обстановката. При изборна интензивност от 34,6% – образувана точно от твърдите ядра, първа политическа мощ ще остане ГЕРБ с поддръжката на 31,5% от гласуващите. Българска социалистическа партия ще се подреди на второ място с 22,4%. Движение за права и свободи, които по принцип разчитат точно да своите твърди гласоподаватели, ще се наредят на трето място със 7,8%, сочи проучването на „ Барометър “.
През последните четири години, до момента в който част от патриотичните обединения последователно губеха позиции, Вътрешна македонска революционна организация съумя да резервира своите измежду гласоподавателите в своя политически бранш – от една страна, тъй като постоянно са разчитали на избрана твърда поддръжка, само че и с безапелационната си позиция по отношение на антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания – нещо, с което малко политически обединения могат да се похвалят през миналите повече от двайсет години. След неочакваното, само че ненапълно предстоящо разделяне на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите съумяват да привлекат гласовете освен на своето твърдо ядро, само че и измежду последователите на своите досегашни сътрудници, като по този метод, явявайки се независимо на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди този момент имаха в коалиция. За Вътрешна македонска революционна организация биха да ли гласа си 7,1% от твърдо деклариралите, че ще гласоподават, означават социолозите.
Ниската изборна интензивност би се оказала проблем за „ младите “ извънпарламентарни обединения, които към момента не са построили структури от твърди гласоподаватели и разчитат повече на капацитета на спонтанния избор и дейна предизборна акция – каквато не е ясно до каква степен дейно може да проведат поради обстановката с COVID-19.
,,Има подобен народ‘‘ биха могли да трансферират чертата и при ниска интензивност, само че няма да могат да разпрострат капацитета си и да бъдат фактора в идващия парламент, в какъвто желаят да се трансфорат. За тях биха дали своят вот 6,8%. „ Демократична България “ и „ Изправи се. Мутри вън “ пък би трябвало да положат доста повече старания, с цел да влязат в Народното събрание и да имат някакво въздействие при последващо ръководство. Те получават надлежно 5,4 и 3,7%.
Изключително висок е делът на колебаещите се, дали отговор на първия въпрос с „ По-скоро да “ – 22% от респондентите. Ако въпреки всичко решат да гласоподават, няколко политически обединения биха могли да завоюват поддръжка точно от тази група гласоподаватели.
Независимо от участващите политически субекти в българското общество постоянно е имало обособена група гласоподаватели с патриотични настройки, като вотът им непроменяемо е бил израз на ясни разбирания, позиции и настроения. Тези настройки ги има и в този момент. След последователното намаляване и дори „ залез “ на обособени патриотични обединения Вътрешна македонска революционна организация се нарежда устойчиво на политическата сцена и има капацитета да притегли този избор напълно – освен от твърдите поддръжници, само че и от групата на „ колебаещите “ се гласоподаватели с по-патриотични възгледи. Не бива да се не помни и извънредно положителното показване на водача на партията Красимир Каракачанов на последните президентски избори, когато събра близо 15% или 600 000 гласа.
Друг дял на колебаещите се за кого да гласоподават са тези с „ углавен избор “, както и тези, които не откриват политически индивид, който да дава отговор в задоволително огромна степен на позициите им. В случай че тези,,колебаещи се‘‘ гласоподаватели въпреки всичко стигнат до урните, вотът им по всяка възможност ще се разпилее сред няколко политически обединения. Част от тези, които желаят безапелационен рестарт на системата или желаят да „ санкционират “ сегашните ръководещи, ще се насочат към „ ИТН “, само че и към „ Изправи се. Мутри вън “. „ Демократична България “, въпреки и обичайно целяща се в градски десни гласоподаватели, също ще подели евентуалната поддръжка, която може да получи, с тези партии.
Отделна група и постоянно най-голяма са тези, които се двоумят до последния миг, само че в последна сметка се насочват към познатото или припознават най-вероятният победител – и в тази ситуация това е ГЕРБ, които имат капацитет да си върнат част от изгубената през миналата година поддръжка точно на финалната права.
В лявото пространство също има гласоподаватели, които към момента не са сигурни дали ще гласоподават, само че поради продължаващите вътрешни процеси на разделяне в Българска социалистическа партия, вероятността столетницата да ги притегли в последния миг е дребна. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви обединения.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ