Кой ще обере реколтата, когато границите затворят
Никоя ария не улавя духа на Германия напролет по този начин, както шлагерът от 1930 година " Вероника, пролетта е тук " - " Момичетата пеят тра-ла-ла, целият свят е удивен. Вероника, аспержите са поникнали ". Април в Германия е Spargelzeit, или " времето на аспержите ". Хората отиват до фермерските сергии, с цел да купят най-свежите стъбла (бели, за разлика от зеления тип през лятото), и ги сервират с нарязана шунка и сос " Холандез " или с галета и масло. Но тази година огромна част от реколтата ще изгние на полето. Рестрикциите по границите за преодоляване на COVID-19 задържат вкъщи земеделските служащи от Източна Европа, които оказват помощ за събирането й.
Германия нормално наема 30 000 сезонни служащи за обирането на аспержите, като 5000 са единствено в провинция Бранденбург. Засега в Бранденбург са пристигнали едвам към половината от тази численост. Германската граница е отворена за поляци, работещи в жизненоважни браншове, само че полските аграрни служащи се двоумят дали да дойдат, тъй като тяхното държавно управление споделя, че всеки, който го направи, ще бъде подложен под карантина за 14 дни при връщането си. В края на март обезверени фермери, отглеждащи аспержи, изпратиха аероплан да докара 190 румънци. Те за малко да не влязат в страната, защото на 25 март Германия забрани сезонните служащи от страни, които не са в Шенген. В началото на април обаче страната реши да облекчи граничния надзор и министерство на земеделието съобщи, че ще бъдат позволени 40 000 аграрни служащи през април и още толкоз през май.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Не са единствено аспержите
Аспержите са единствено дребна част от казуса, пред който скоро ще се изправят европейските фермери. Германия ще се нуждае от съвсем 300 000 сезонни служащи тази година. На Франция, където наближа сезонът на ягодите, ще са нужни 200 000 през идващите три месеца, като сред една трета и две трети от тях нормално идват извън. Холандия е най-големият аграрни експортьор в Европа, само че по-голямата част от служащите, които берат домати и краставици в парниците, са от Източна Европа, а доста от тях няма да дойдат тази година.
Някои промишлености могат да бъдат краткотрайно замразени, само че не и земеделието. На 30 март Европейската комисия разгласява правила, които да подсигуряват, че жизненоважни служащи, в това число сезонните, ще могат да минават през границите. Но българите и румънците, пътуващи до Западна Европа, нормално минават през Унгария, която затвори границата си с Румъния в средата на март (после я отвори още веднъж, само че най-вече за артикули и за хора, пътуващи за работа, които живеят в граничните райони). Дори там, където границите са отворени, доста служащи не пътуват, обезпокоени да не се заразят с ковид в чужбина или да не бъдат сложени под карантина, когато се върнат.
Оставането вкъщи значи компликации. Българката Нитфие Салимова била възнамерявала да замине за Белгия през май, с цел да бере малини - работа, която предходната година й е носела по 150 евро дневно. Това е съвсем половината от минималната месечна заплата в България. Със извоюваното тя купила смарт телефони за дъщерите си и отишла на отмора на Черноморието. Ръководителят на българска организация, изпращаща годишно по 500 служащи в Германия, Австрия и Англия, показва, че никой не отива натам в този момент, а мнозина даже се връщат назад.
В Полша казусът не е единствено загуба на работни места в Германия, а и дефицит на украинци, които работят в полските ферми. Якуб Зтандера, който отглежда гъби в Шедълце, наема 200 служащи, като 90% от тях са украинци. Когато Полша затвори границите си на 14 март, украинците побързаха да си тръгнат и в този момент Зтандера не знае по какъв начин да ги размени. Смята се, че към 1.3 млн. украинци са работели в Полша преди затварянето на границите. Ръководителят на фермерския съюз в страната споделя, че без тях доставките на храна са сложени под риск.
В търсене на решение
Някои страни се надяват да лимитират вредите, като разрешат на служащите, които към този момент са там, да останат за по-дълго. Белгия удължи разрешителните за работа на задграничните аграрни служащи, а Германия усили интервала, през който те могат да работят, без да заплащат локални обществени осигуровки. В Холандия колапсът в търсенето на цветя остави непознатите берачи на лалета без работа, по тази причина някои от тях отидоха в зеленчуковите ферми.
Друго решение е да се наемат локални, станали безработни поради карантинните ограничения. В Германия уеб страница за фермерска претовареност е получил хиляди молби на първия ден след стартирането си. Френската земеделска организация FNSEA споделя, че нейният нов уебсайт за работни места има 150 000 клиента. Холандската онлайн група " Помогнете ни да оберем реколтата " дава 2500 свободни работни места, само че не е ясно какъв брой от тях в реалност са запълнени.
Европейските фермери избират да не разчитат на хора, които правят активността за пръв път. Едуин Веенхьов, който отглежда аспержи в Холандия, разяснява, че през последните 40 години може би 10 холандци са кандидатствали за работа в неговата фамилна плантация, а единствено този месец към този момент 30 са изявили предпочитание. И въпреки всичко спрямо опитните поляци, румънци и българи те не са идеалните служащи. Както Веенхьов показва: " Холандците са привикнали да работят от понеделник до петък от 9 до 17 ч. А аспержите порастват седем дни в седмицата. "
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Германия нормално наема 30 000 сезонни служащи за обирането на аспержите, като 5000 са единствено в провинция Бранденбург. Засега в Бранденбург са пристигнали едвам към половината от тази численост. Германската граница е отворена за поляци, работещи в жизненоважни браншове, само че полските аграрни служащи се двоумят дали да дойдат, тъй като тяхното държавно управление споделя, че всеки, който го направи, ще бъде подложен под карантина за 14 дни при връщането си. В края на март обезверени фермери, отглеждащи аспержи, изпратиха аероплан да докара 190 румънци. Те за малко да не влязат в страната, защото на 25 март Германия забрани сезонните служащи от страни, които не са в Шенген. В началото на април обаче страната реши да облекчи граничния надзор и министерство на земеделието съобщи, че ще бъдат позволени 40 000 аграрни служащи през април и още толкоз през май.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Не са единствено аспержите
Аспержите са единствено дребна част от казуса, пред който скоро ще се изправят европейските фермери. Германия ще се нуждае от съвсем 300 000 сезонни служащи тази година. На Франция, където наближа сезонът на ягодите, ще са нужни 200 000 през идващите три месеца, като сред една трета и две трети от тях нормално идват извън. Холандия е най-големият аграрни експортьор в Европа, само че по-голямата част от служащите, които берат домати и краставици в парниците, са от Източна Европа, а доста от тях няма да дойдат тази година.
Някои промишлености могат да бъдат краткотрайно замразени, само че не и земеделието. На 30 март Европейската комисия разгласява правила, които да подсигуряват, че жизненоважни служащи, в това число сезонните, ще могат да минават през границите. Но българите и румънците, пътуващи до Западна Европа, нормално минават през Унгария, която затвори границата си с Румъния в средата на март (после я отвори още веднъж, само че най-вече за артикули и за хора, пътуващи за работа, които живеят в граничните райони). Дори там, където границите са отворени, доста служащи не пътуват, обезпокоени да не се заразят с ковид в чужбина или да не бъдат сложени под карантина, когато се върнат.
Оставането вкъщи значи компликации. Българката Нитфие Салимова била възнамерявала да замине за Белгия през май, с цел да бере малини - работа, която предходната година й е носела по 150 евро дневно. Това е съвсем половината от минималната месечна заплата в България. Със извоюваното тя купила смарт телефони за дъщерите си и отишла на отмора на Черноморието. Ръководителят на българска организация, изпращаща годишно по 500 служащи в Германия, Австрия и Англия, показва, че никой не отива натам в този момент, а мнозина даже се връщат назад.
В Полша казусът не е единствено загуба на работни места в Германия, а и дефицит на украинци, които работят в полските ферми. Якуб Зтандера, който отглежда гъби в Шедълце, наема 200 служащи, като 90% от тях са украинци. Когато Полша затвори границите си на 14 март, украинците побързаха да си тръгнат и в този момент Зтандера не знае по какъв начин да ги размени. Смята се, че към 1.3 млн. украинци са работели в Полша преди затварянето на границите. Ръководителят на фермерския съюз в страната споделя, че без тях доставките на храна са сложени под риск.
В търсене на решение
Някои страни се надяват да лимитират вредите, като разрешат на служащите, които към този момент са там, да останат за по-дълго. Белгия удължи разрешителните за работа на задграничните аграрни служащи, а Германия усили интервала, през който те могат да работят, без да заплащат локални обществени осигуровки. В Холандия колапсът в търсенето на цветя остави непознатите берачи на лалета без работа, по тази причина някои от тях отидоха в зеленчуковите ферми.
Друго решение е да се наемат локални, станали безработни поради карантинните ограничения. В Германия уеб страница за фермерска претовареност е получил хиляди молби на първия ден след стартирането си. Френската земеделска организация FNSEA споделя, че нейният нов уебсайт за работни места има 150 000 клиента. Холандската онлайн група " Помогнете ни да оберем реколтата " дава 2500 свободни работни места, само че не е ясно какъв брой от тях в реалност са запълнени.
Европейските фермери избират да не разчитат на хора, които правят активността за пръв път. Едуин Веенхьов, който отглежда аспержи в Холандия, разяснява, че през последните 40 години може би 10 холандци са кандидатствали за работа в неговата фамилна плантация, а единствено този месец към този момент 30 са изявили предпочитание. И въпреки всичко спрямо опитните поляци, румънци и българи те не са идеалните служащи. Както Веенхьов показва: " Холандците са привикнали да работят от понеделник до петък от 9 до 17 ч. А аспержите порастват седем дни в седмицата. "
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ