Z надиграването в Азия и войната срещу обединена Европа
Николай Василев*
В публикацията „ Z войната против Европа” показах, че Европейският съюз е план за континентална избавителна мрежа, умислен да сплоти западноевропейските страни, които са изгубили своите презморски империи и към този момент не могат да оцеляват сами с източноевропейските страни в миналото подчинени на Османската, Австро-унгарската и Руската империи, които без евроинтеграция са обречени още веднъж да попаднат под ботуша на източни тирани (теза стартирана от американския откривател Тимъти Снайдър). От тази позиция съветската експанзия против Украйна, чиято цел е да я върне в някакъв „ съветски свят”, е в действителност
война на Москва против плана за обединена Европа.
Битката е на живот и гибел тъй като без Украйна Европа няма да има стратегическата дълбочина, която да ѝ обезпечи трайна непоклатимост. Но, както отбелязва Збигнев Бжежински, без Украйна Русия не може да бъде важен състезател на огромната шахматна дъска в Евразия. Путин заложи на вярата, че Европа към момента не е задоволително обединена, с цел да сложи стратегическите си ползи над моментните стопански потребности и с цел да си резервира вноса на горива и първични материали ще преглътне възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики или на Руската империя под някаква форма. Залагаше и на това, че Съединени американски щати са в развой на трайно превръщане на геополитическия си интерес към Далечния изток. Ако за Вашингтон най-важното е Пекин да бъде удържан, за какво да не си затвори очите пред геополитическото завръщане на Русия в Централна Европа. Това единствено би засилило американското въздействие в Западна Европа и би направило допустимо бъдещо съдействие сред Русия и Америка в Азия. Путин даде да се разбере, че Русия е подготвена да жертва доста, с цел да върне Украйна в своята сфера и явно се е надявал, че Байдън не е подготвен на жертви, с цел да стане Украйна част от обединена Европа. Цяла една американска дипломатическа школа, олицетворена от Кисинджър и Миършаймър, упорства да бъде приета на Русия „ сфера на влияние” в Източна Европа.
Оказа се,
че Путин сгреши
освен във връзка с реакцията на Запада, само че и за реакцията на Пекин, който не разреши да бъде вкаран в московския капан. Само два месеца по-рано, нещата изглеждаха напълно друго. Западните водачи бойкотираха откриването на зимната олимпиада в Пекин и Путин беше „ звездният гост”, посрещнат с военни почести. Китай и Русия гордо оповестиха, че няма тавани, граници или замразени сфери в техните връзки. Риториката мощно наподобяваше тази на „ Стоманения пакт”, подписан сред фашистка Италия и нацистка Германия на 22 май 1939 година На хартия изглеждаше, че Русия и Китай образуват трансконтинентален съюз, който ще господства Евразия, с нейните големи запаси и поради огромното китайско и съветско навлизане в Африка и в Близкия изток, на процедура ще господства целия свят. Оставаше единствено Русия да върне властта си над Украйна и още веднъж да господства Източна Европа. Ако и когато това се случи,
„ морските демокрации” ще бъдат маргинализирани
до Северна Америка, Западна Европа, Япония и Австралия. А това би означавало те да са в периферията на международните каузи. Основните решения ще се вземат в Москва и несъмнено в Пекин. За доста български путинисти тази вероятност изглеждаше идна в обозримо бъдеще.
Предполага се, че Путин е уведомил китайския водач Си за плануваната „ операция”, и че последният го е помолил да я отсрочи до след закриването на олимпийските игри на 20 февруари. Забавянето, в случай че е имало такова, даде късмет на Съединени американски щати и съдружниците им да доставят задоволително защитно оръжие на Украйна, с цел да може тя да отблъсне съветския блицкриг и да не разреши на нашествениците да завладеят главните ѝ градове.
Когато войната стартира и изключително когато блицкригът стартира да се проваля, Китай не застана компактно зад своя съдружник в Москва. Не поддържа Русия при гласуването на резолюции в Организация на обединените нации, които осъждат съветската експанзия, а единствено се въздържа. Не наложи стопански наказания, само че и не се впусна в дейни дейности за спасяването на съветската стопанска система.
Най-тежкият удар, който Москва получи от Пекин беше изявлението на китайския дипломат в Съединени американски щати Чин Ганг, че алената линия на връзките сред Москва и Пекин си
остава Хартата на Организация на обединените нации
Казано по различен метод, Китай не признава нито анексията на Крим, нито „ независимостта” на Донецк и Луганск. Китай може да е благополучен от това, че с експанзията си Русия отклони вниманието на Запада от рецесиите към Тайван, Хонг Конг и в Южнокитайско море, само че няма никакво предпочитание да види един възобновен Съветски съюз. Путин трябваше да е наясно с това. По-рано тази година съветските войски, които нахлуха в Казахстан, с цел да предотвратят възможна „ цветна” гражданска война, трябваше бързо да се изтеглят и сигурно една от аргументите за това бе настояването на Китай. Колкото по-дълбоко Руската войска затъваше в Украйна, толкоз по-ефимерно се оказваше другарството на Москва и Пекин.
Когато Путин усети, че е употребен и зарязан от Си, Лавров изигра единствения към този момент сполучлив дипломатически ход на Москва. Поиска и действително получи поддръжка от най-последователния противник на Китай в Азия. Направи сполучливо посещаване в Индия и последната стартира да закупува големи количества съветски нефт. Лавров благодари на премиера Нарендра Моди за това, че страната му разглеждала обстановката в нейната „ цялост”.
Как стана по този начин, че най-многолюдната народна власт в света застана зад московския тиранин?
Отговорът е много безсрамен. За разлика от мнозина на Запад, които бяха повярвали във опцията за постоянно другарство сред Русия и Китай, в Делхи никой не си е правил сходни илюзии. Там знаят, че Русия е единствената допустима противотежест, която да удържа Китай на континента. На китайския инфраструктурен мега роект „ Един пояс, един път”, Индия се пробва да отговори с кулоар север – юг от Русия през Азербайджан и Иран, който към този момент е единствено на чертежи.
Има несъмнено и други фактори. Десетилетия наред Индия закупува руско, а по-късно и съветско въоръжение и то не може да бъде сменено. Вероятно Лавров се е опитал да изясни на Моди, че Украйна е нещо като съветски Пакистан. Отделянето на последния от Индийския радж, по едно и също време с оповестяването на независимостта на страната, довежда до голяма „ замяна на население”, до серия от войни и до ден сегашен съставлява най-значимата опасност за индийската национална сигурност. Подкрепата, която Съединени американски щати оказват на Исламабад по време на Студената война тласка Делхи покрай Москва и наподобява, че тези остарели връзки не могат да бъдат помрачени от ужасите в Украйна.
Но като деликатен вложител, Индия не залага всичко на една карта. От години страната флиртува с концепциите за неофициален „ съюз BRICS” (съкращение от първите букви на британски на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), чиято цел е
да маргинализира Запада или най-малкото да ограничи неговата доминация
В тази компания Индия от една страна споделя главната ѝ цел, само че и се стреми да не допусне Китай да се трансформира в неин неоспорим водач. От друга страна Индия взе участие, въпреки и не пълноценно, в неофициалния „ Четиристранен разговор за сигурност” (QUAD) сред Съединени американски щати, Австралия, Япония и Индия, умислен като бъдещо тихоокеанско НАТО. Целта на този неофициален съюз несъмнено е удържането на Китай, само че това е всъщност организация на Тихоокеанските „ морски” демокрации и цялостното включване на Индия в плана ще я направи маргинална на континента, а Делхи не желае това.
Така в Азия се разиграва комплицирана игра на силов покер, в която няма място за сантимент към жертвите в Украйна. В нея вземат участие пълноценно и други азиатски играчи – Иран, Саудитска Арабия и несъмнено Турция. Нито една от тях няма необикновен интерес от безапелационна победа на Украйна и Европа, само че последното, от което се нуждаят е успех на Путин. Окуражени от триумфите на украинците и други дребни страни по съветската външна страна започнаха да събират кураж. Грузия кандидатства за участие в Европейски Съюз и стартира да ползва глобите срещу Русия, а Азербайджан усили доставките на газ за Италия.
Никой не може да предскаже по какъв начин ще наподобява геополитическата карта освен на Европа, само че и на Азия, когато завърши войната в Украйна. Но и на двата континента залозите са доста високи!
*Тексът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
В публикацията „ Z войната против Европа” показах, че Европейският съюз е план за континентална избавителна мрежа, умислен да сплоти западноевропейските страни, които са изгубили своите презморски империи и към този момент не могат да оцеляват сами с източноевропейските страни в миналото подчинени на Османската, Австро-унгарската и Руската империи, които без евроинтеграция са обречени още веднъж да попаднат под ботуша на източни тирани (теза стартирана от американския откривател Тимъти Снайдър). От тази позиция съветската експанзия против Украйна, чиято цел е да я върне в някакъв „ съветски свят”, е в действителност
война на Москва против плана за обединена Европа.
Битката е на живот и гибел тъй като без Украйна Европа няма да има стратегическата дълбочина, която да ѝ обезпечи трайна непоклатимост. Но, както отбелязва Збигнев Бжежински, без Украйна Русия не може да бъде важен състезател на огромната шахматна дъска в Евразия. Путин заложи на вярата, че Европа към момента не е задоволително обединена, с цел да сложи стратегическите си ползи над моментните стопански потребности и с цел да си резервира вноса на горива и първични материали ще преглътне възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики или на Руската империя под някаква форма. Залагаше и на това, че Съединени американски щати са в развой на трайно превръщане на геополитическия си интерес към Далечния изток. Ако за Вашингтон най-важното е Пекин да бъде удържан, за какво да не си затвори очите пред геополитическото завръщане на Русия в Централна Европа. Това единствено би засилило американското въздействие в Западна Европа и би направило допустимо бъдещо съдействие сред Русия и Америка в Азия. Путин даде да се разбере, че Русия е подготвена да жертва доста, с цел да върне Украйна в своята сфера и явно се е надявал, че Байдън не е подготвен на жертви, с цел да стане Украйна част от обединена Европа. Цяла една американска дипломатическа школа, олицетворена от Кисинджър и Миършаймър, упорства да бъде приета на Русия „ сфера на влияние” в Източна Европа.
Оказа се,
че Путин сгреши
освен във връзка с реакцията на Запада, само че и за реакцията на Пекин, който не разреши да бъде вкаран в московския капан. Само два месеца по-рано, нещата изглеждаха напълно друго. Западните водачи бойкотираха откриването на зимната олимпиада в Пекин и Путин беше „ звездният гост”, посрещнат с военни почести. Китай и Русия гордо оповестиха, че няма тавани, граници или замразени сфери в техните връзки. Риториката мощно наподобяваше тази на „ Стоманения пакт”, подписан сред фашистка Италия и нацистка Германия на 22 май 1939 година На хартия изглеждаше, че Русия и Китай образуват трансконтинентален съюз, който ще господства Евразия, с нейните големи запаси и поради огромното китайско и съветско навлизане в Африка и в Близкия изток, на процедура ще господства целия свят. Оставаше единствено Русия да върне властта си над Украйна и още веднъж да господства Източна Европа. Ако и когато това се случи,
„ морските демокрации” ще бъдат маргинализирани
до Северна Америка, Западна Европа, Япония и Австралия. А това би означавало те да са в периферията на международните каузи. Основните решения ще се вземат в Москва и несъмнено в Пекин. За доста български путинисти тази вероятност изглеждаше идна в обозримо бъдеще.
Предполага се, че Путин е уведомил китайския водач Си за плануваната „ операция”, и че последният го е помолил да я отсрочи до след закриването на олимпийските игри на 20 февруари. Забавянето, в случай че е имало такова, даде късмет на Съединени американски щати и съдружниците им да доставят задоволително защитно оръжие на Украйна, с цел да може тя да отблъсне съветския блицкриг и да не разреши на нашествениците да завладеят главните ѝ градове.
Когато войната стартира и изключително когато блицкригът стартира да се проваля, Китай не застана компактно зад своя съдружник в Москва. Не поддържа Русия при гласуването на резолюции в Организация на обединените нации, които осъждат съветската експанзия, а единствено се въздържа. Не наложи стопански наказания, само че и не се впусна в дейни дейности за спасяването на съветската стопанска система.
Най-тежкият удар, който Москва получи от Пекин беше изявлението на китайския дипломат в Съединени американски щати Чин Ганг, че алената линия на връзките сред Москва и Пекин си
остава Хартата на Организация на обединените нации
Казано по различен метод, Китай не признава нито анексията на Крим, нито „ независимостта” на Донецк и Луганск. Китай може да е благополучен от това, че с експанзията си Русия отклони вниманието на Запада от рецесиите към Тайван, Хонг Конг и в Южнокитайско море, само че няма никакво предпочитание да види един възобновен Съветски съюз. Путин трябваше да е наясно с това. По-рано тази година съветските войски, които нахлуха в Казахстан, с цел да предотвратят възможна „ цветна” гражданска война, трябваше бързо да се изтеглят и сигурно една от аргументите за това бе настояването на Китай. Колкото по-дълбоко Руската войска затъваше в Украйна, толкоз по-ефимерно се оказваше другарството на Москва и Пекин.
Когато Путин усети, че е употребен и зарязан от Си, Лавров изигра единствения към този момент сполучлив дипломатически ход на Москва. Поиска и действително получи поддръжка от най-последователния противник на Китай в Азия. Направи сполучливо посещаване в Индия и последната стартира да закупува големи количества съветски нефт. Лавров благодари на премиера Нарендра Моди за това, че страната му разглеждала обстановката в нейната „ цялост”.
Как стана по този начин, че най-многолюдната народна власт в света застана зад московския тиранин?
Отговорът е много безсрамен. За разлика от мнозина на Запад, които бяха повярвали във опцията за постоянно другарство сред Русия и Китай, в Делхи никой не си е правил сходни илюзии. Там знаят, че Русия е единствената допустима противотежест, която да удържа Китай на континента. На китайския инфраструктурен мега роект „ Един пояс, един път”, Индия се пробва да отговори с кулоар север – юг от Русия през Азербайджан и Иран, който към този момент е единствено на чертежи.
Има несъмнено и други фактори. Десетилетия наред Индия закупува руско, а по-късно и съветско въоръжение и то не може да бъде сменено. Вероятно Лавров се е опитал да изясни на Моди, че Украйна е нещо като съветски Пакистан. Отделянето на последния от Индийския радж, по едно и също време с оповестяването на независимостта на страната, довежда до голяма „ замяна на население”, до серия от войни и до ден сегашен съставлява най-значимата опасност за индийската национална сигурност. Подкрепата, която Съединени американски щати оказват на Исламабад по време на Студената война тласка Делхи покрай Москва и наподобява, че тези остарели връзки не могат да бъдат помрачени от ужасите в Украйна.
Но като деликатен вложител, Индия не залага всичко на една карта. От години страната флиртува с концепциите за неофициален „ съюз BRICS” (съкращение от първите букви на британски на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), чиято цел е
да маргинализира Запада или най-малкото да ограничи неговата доминация
В тази компания Индия от една страна споделя главната ѝ цел, само че и се стреми да не допусне Китай да се трансформира в неин неоспорим водач. От друга страна Индия взе участие, въпреки и не пълноценно, в неофициалния „ Четиристранен разговор за сигурност” (QUAD) сред Съединени американски щати, Австралия, Япония и Индия, умислен като бъдещо тихоокеанско НАТО. Целта на този неофициален съюз несъмнено е удържането на Китай, само че това е всъщност организация на Тихоокеанските „ морски” демокрации и цялостното включване на Индия в плана ще я направи маргинална на континента, а Делхи не желае това.
Така в Азия се разиграва комплицирана игра на силов покер, в която няма място за сантимент към жертвите в Украйна. В нея вземат участие пълноценно и други азиатски играчи – Иран, Саудитска Арабия и несъмнено Турция. Нито една от тях няма необикновен интерес от безапелационна победа на Украйна и Европа, само че последното, от което се нуждаят е успех на Путин. Окуражени от триумфите на украинците и други дребни страни по съветската външна страна започнаха да събират кураж. Грузия кандидатства за участие в Европейски Съюз и стартира да ползва глобите срещу Русия, а Азербайджан усили доставките на газ за Италия.
Никой не може да предскаже по какъв начин ще наподобява геополитическата карта освен на Европа, само че и на Азия, когато завърши войната в Украйна. Но и на двата континента залозите са доста високи!
*Тексът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ