Грозните сцени в Битоля, Скопие и Благоевград не вещаят приятелство и сътрудничество между България и РС Македония
Николай Василев*
Пет години след подписването на " Илинденския " контракт за другарство, добросъседство и съдействие сред България и (тогава) Македония, сме очевидци на яростна хибирдна война, освен сред страните, само че и сред сегменти на двете общества и даже елементи от диаспорите. Грозните подиуми в Битоля, Скопие и Благоевград, не предвещават другарство и съдействие в обозримо бъдеще.
С цялостно болшинство македонското Собрание гласоподава закон, с който се не разрешава да се кръщават клубове на лица, които под някаква форма са сътрудничели с нацистите и фашистите. С сходно болшинство общинският съвет на Благоевград стачкува против македонския културен клуб, който отваря порти в града тази неделя, 30 октомври. Роднина на Никола Вапцаров подари на водача на македонското опозиционно Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ книга, която свидетелства, че поетът се е заявил като българин, на което Кристиян Митсковски отговори, че има книги със свидетелства, в които излиза наяве, че Вапцаров изразявал своя македонски идентитет. Лидерът на друга македонска опозиционна партия Димитър Апасиев пък натърти, че българските клубове в Македония били кръщавани на " сътрудници на фашизма ", до момента в който македонския клуб носел името на изтъкнат " антифашист ".
Това удостоверява констатацията на водача на Българския културен клуб в Скопие, който в наличието на тогавашните министър председател на Република Македония и претендент за президент Стево Пендаровски,
че разликата сред македонци и българи не е етническа, а схоластична
Хората, които в Македония се дефинират като българи и тези в България, които се дефинират като етнически македонци, не се разграничават от своите съседи и съграждани по нищо друго, с изключение на по разбиранията си за историята. (Малко от първата група владеят добре книжовния български и малко от втората литературния македонски, а разногласията за това кой е бил " асимилиран " или " отроден " са в същината си схоластични).
В Договора от 2017 година двете страни признаха, че имат " обща история ", само че не направиха логичен опит да изградят общ исторически " разказ ", който да изясни както съществуването на двата народа и на двата езика, по този начин и на хора в Македония, които се дефинират като българи и на хора в България, които се дефинират като " етнически " македонци и който да подтиква съдействие, а не борба. Този роман би трябвало да изясни за какво се стига до там, че в навечерието на Втората международна война единствените евентуални съдружници на македонските българи са италианските фашисти и нацистите. Защо огромните демокрации по това време поддържат кървавия режим на Кралство Югославия. Защо комунистите, които (освен всичко друго) оферират решение на Македонския въпрос посредством
" изваждане на македонците от българската етнонационална тъкан "
(по думите на Дарко Митревски) и за какво синът на Йонко Вапцаров - потвърден български родолюбец и другар на царете Фердинанд и Борис, без подозрение флиртува с концепцията. Наратив, който да изведе мисленето за историята от заклинанията " сътрудничел с Хитлер (след 22 юни 1941 година (независимо от това при какви условия е трябвало да сътрудничи с нацистите и дали се е опитвал да сведе това съдействие до вероятния минимум - фашист и изверг, сражавал се против Хитлер след 22 юни 1941. (независимо от това какво е превел преди тази дата, а и откакто е пристигнал на власт) - антифашист и воин! "
Можеше ли " Илинденският " контракт да проработи и да не се стигне до днешното състояние на хибридна война? Трудно е да се даде окончателен отговор. В Северна Македония мнозина не одобриха същината на контракта - " общата история " и не престават да градят своята еднаквост на база на вярата в някаква хилядолетна македонска самородност, съгласно която болшинството от македонците в никакъв случай не са били българи (дори съгласно разбирането за това какво значи да си българин в другите епохи) и че македонците в България са етническо или даже национално малцинство, което приказва на език друг от българския, че България е била " фашистки окупатор " итн. Но в Македония има и хора, които не отхвърлят, че в предишното болшинството от хората са се определяли като българи, че възрожденците са разглеждали своите приказва като български, и че комитите са приемали книжовния български като собствен. С политиката си на налагане на несъгласие, на оборване на актуалния македонски език и с отхвърли на БПЦ да одобри да стане черква майка на МПЦ ОА, България изгуби благосклонностите на тези хора и даде голяма легитимност на българомразците. Остава въпросът за какво постъпихме по този начин? Заради изменничество или от нелепост?!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktpr.bg
Пет години след подписването на " Илинденския " контракт за другарство, добросъседство и съдействие сред България и (тогава) Македония, сме очевидци на яростна хибирдна война, освен сред страните, само че и сред сегменти на двете общества и даже елементи от диаспорите. Грозните подиуми в Битоля, Скопие и Благоевград, не предвещават другарство и съдействие в обозримо бъдеще.
С цялостно болшинство македонското Собрание гласоподава закон, с който се не разрешава да се кръщават клубове на лица, които под някаква форма са сътрудничели с нацистите и фашистите. С сходно болшинство общинският съвет на Благоевград стачкува против македонския културен клуб, който отваря порти в града тази неделя, 30 октомври. Роднина на Никола Вапцаров подари на водача на македонското опозиционно Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ книга, която свидетелства, че поетът се е заявил като българин, на което Кристиян Митсковски отговори, че има книги със свидетелства, в които излиза наяве, че Вапцаров изразявал своя македонски идентитет. Лидерът на друга македонска опозиционна партия Димитър Апасиев пък натърти, че българските клубове в Македония били кръщавани на " сътрудници на фашизма ", до момента в който македонския клуб носел името на изтъкнат " антифашист ".
Това удостоверява констатацията на водача на Българския културен клуб в Скопие, който в наличието на тогавашните министър председател на Република Македония и претендент за президент Стево Пендаровски,
че разликата сред македонци и българи не е етническа, а схоластична
Хората, които в Македония се дефинират като българи и тези в България, които се дефинират като етнически македонци, не се разграничават от своите съседи и съграждани по нищо друго, с изключение на по разбиранията си за историята. (Малко от първата група владеят добре книжовния български и малко от втората литературния македонски, а разногласията за това кой е бил " асимилиран " или " отроден " са в същината си схоластични).
В Договора от 2017 година двете страни признаха, че имат " обща история ", само че не направиха логичен опит да изградят общ исторически " разказ ", който да изясни както съществуването на двата народа и на двата езика, по този начин и на хора в Македония, които се дефинират като българи и на хора в България, които се дефинират като " етнически " македонци и който да подтиква съдействие, а не борба. Този роман би трябвало да изясни за какво се стига до там, че в навечерието на Втората международна война единствените евентуални съдружници на македонските българи са италианските фашисти и нацистите. Защо огромните демокрации по това време поддържат кървавия режим на Кралство Югославия. Защо комунистите, които (освен всичко друго) оферират решение на Македонския въпрос посредством
" изваждане на македонците от българската етнонационална тъкан "
(по думите на Дарко Митревски) и за какво синът на Йонко Вапцаров - потвърден български родолюбец и другар на царете Фердинанд и Борис, без подозрение флиртува с концепцията. Наратив, който да изведе мисленето за историята от заклинанията " сътрудничел с Хитлер (след 22 юни 1941 година (независимо от това при какви условия е трябвало да сътрудничи с нацистите и дали се е опитвал да сведе това съдействие до вероятния минимум - фашист и изверг, сражавал се против Хитлер след 22 юни 1941. (независимо от това какво е превел преди тази дата, а и откакто е пристигнал на власт) - антифашист и воин! "
Можеше ли " Илинденският " контракт да проработи и да не се стигне до днешното състояние на хибридна война? Трудно е да се даде окончателен отговор. В Северна Македония мнозина не одобриха същината на контракта - " общата история " и не престават да градят своята еднаквост на база на вярата в някаква хилядолетна македонска самородност, съгласно която болшинството от македонците в никакъв случай не са били българи (дори съгласно разбирането за това какво значи да си българин в другите епохи) и че македонците в България са етническо или даже национално малцинство, което приказва на език друг от българския, че България е била " фашистки окупатор " итн. Но в Македония има и хора, които не отхвърлят, че в предишното болшинството от хората са се определяли като българи, че възрожденците са разглеждали своите приказва като български, и че комитите са приемали книжовния български като собствен. С политиката си на налагане на несъгласие, на оборване на актуалния македонски език и с отхвърли на БПЦ да одобри да стане черква майка на МПЦ ОА, България изгуби благосклонностите на тези хора и даде голяма легитимност на българомразците. Остава въпросът за какво постъпихме по този начин? Заради изменничество или от нелепост?!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktpr.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ