Николай Колев е завършил "Философия" и "Културология" в Софийския университет

Колекционерската лудост и един неин поклонник

Николай Колев е приключил "Философия " и "Културология " в Софийския университет "Св.Кл. Охридски ". 14 години е бил преподавател по философия във Френската езикова гимназия в София. От 1998 година е учител в Нов български университет. Четири години води "Салон за музика и рефлекси " с Илия Граматиков (преподавател в Музикалната академия). Работи и в Българската национална телевизия. Отначало е сценарист в предаването "Библиотеката ". Бил е и негов продуцент. От ноември 2010 година е в екипа на утринния блок "Денят стартира с просвета " - кореспондент, редактор, също негов продуцент. Носител е на награди от надпревари по стендов моделизъм.

Като всеки предан на някакво занимание, Николай Колев е подготвен обстойно и нашироко да споделя за него. Говори с въодушевление, само че пита на смешка (разбира се) не наподобява ли прекомерно милитаристично и кого изобщо би заинтересувало сглобяването на умалени модели на бойни машини (танкове, джипове, оръдия и др.), както и оформянето на човешки фигури.
Всичко стартира много от дълго време - още в детството му, по времето на социализма. С приятелите му събират бойци, танкове, къщи, животни и всеки прави своя страна - миниобщество.
Малчуганите откриват строги правила - съставните елементи да наподобяват добре, да са достоверни. Тогава обаче мъчно се намират такива неща. Има ги най-много по стрелбищата. А с изключение на всичко друго, те са и едноцветни, еднообразни, неестетични - без изключително хубав външен тип.
Момчетата се пробват да ги създадат по-цветни, по-елегантни, по-истински, само че не сполучват изключително. Малки са, пък няма и хубави бои, т.е. няма огромни благоприятни условия за разкрасяване. Родителите носят от чужбина и материали, и подготвени фигурки.
Промяна стартира при започване на 80-те години на предишния век: на софийската улица "Козлодуй " се появява първият профилиран магазин за стендови модели. В него има витрина с изцяло реалистични, красиви, с подобаващ мащаб бойци. И тогава порасналото момче схваща, че това ще бъде неговото занимание. Понеже от дребен рисува и то напълно не зле, неговото въодушевление в този момент към този момент се преобразува в занятие със стендов моделизъм.
По-късно, през 90-те години, по обясними аргументи, няма законен импорт. Има "черен ". "Пристрастените " купуват танкове в жилищата на хора, които пътуват и носят от чужбина. Тогава се основават и първите моделистки общества - нарояват се доста бързо. Започват даже и да враждуват между тях - типично по български, а може би освен.
Николай Колев остава малко настрана от тях. Интересува се и се специализира единствено в изработването на модели.
А те се продават на комплекти в кутии. Съдържат огромно количество елементи и указания за сглобяване (лепене). След сглобяването се оцветяват. Следват се доста точни цветови нюанси, с цел да е всичко правдиво. За всяка народност цветовете и нюансите на машините и униформите на бойците са разнообразни.
Николай Колев създава модели единствено от северноафриканския фронт през Втората международна война - интервала 1941-1943 година Съсредоточил се е в този интервал и тази линия на военни дейности, тъй като са по-екзотични, по-необичайни, непознати, а оттова - и по-интересни.
Въобще - това занимание доста образова. Когато човек му се е посветил, търси информация в интернет, изследва историята на техниката и войските, купува книги, справочници.
При направата на моделите е нужна специфична светлина - тя не би трябвало да е прекомерно мощна, а по-скоро студена. Работи се в проветриво помещение.
Изисква се и грижа за самия себе си - лепилата и някои от материалите ненапълно са нездравословни. Определени бои могат да бъдат набавени авансово, други се купуват съгласно съответния модел. Всичко се търси в профилирани магазини - в тях има модели, книги, бои - каквото е належащо.
За Николай Колев моделите не са свързани със сантимент. Като игра е. Ценен е самият развой на разработване, той носи познания. Затова няма обичан модел.
Понякога се постанова състаряване - с разнообразни материали. Имитира се наслойка, разтечено масло от мотора, прахуляк, пясък. Някои моделисти вършат цели диорами (разполагат моделите по този начин, че да се получи визия за пространствено изображение), а той обича фигурките да са сложени в някаква конспирация - забавно му е всеки модел да споделя някаква история. Получава се миниразказ: фигурките си подават нещо или играят някаква игра - по този начин стават неповторими.
Оригиналният им тип рядко го удовлетворява, по тази причина ги трансформира. Има да вземем за пример камион - ремаркето му е направено като кухня. И там - яйца, принадлежности за хранене, чували с картофи, зеленчуци и така нататък - всичко, което може да се откри в една полева кухня. А фигурките готвят, хранят се, режат си самун...
Извън другото - Николай Колев е взел участие в надпревари, само че от много години е престанал, към този момент не усеща нужда, работи за себе си. Той самичък проектира самостоятелните модели. Ето по какъв начин става това: първо прецизно следва последователността на срастване на детайлите, до момента в който се стигне до цялостната сграда на машината, да кажем танк. Боядисва се с аерограф - апарат с компресор, който изстрелва боята и я нанася отмерено. Позволява да се получат камуфлажните схеми.
Работата с аерограф се усвоява относително елементарно. В комплектите има и графики, указания и схеми за сглобяване. Оттук нататък е най-трудната част - да стане "картината " допустимо най-достоверна: с ръждата, лопатите, брадвите, които са ситуирани по танка. Това е най-трудното и най-интересното.
При фигурките техниката е чисто художническа - да се изрисуват всички елементи: копчета, катарами, знаци (орли, звезди) и така нататък Най-популярният мащаб е 1:35. Позволява оптимална детайлировка. При по-големите мащаби могат да се видят даже шевовете на униформите. Те обаче са предопределени за хора с усети, по-различни от тези на Николай Колев.
Мащабът, в който той работи, е най-разпространен. Има и по-малки - разрешават да се направи всеобща сцена, само че се губят детайлите. Мащабът се избира според от времето за работа и даже от мястото за запазване.
Времето е доста значимо. Затова Николай Колев към този момент рядко създава модели. Танк - съгласно сложността, детайлите и модела, лишава сред 1 и 3 месеца, а от време на време - и повече. Човече - съгласно униформата, дали носи пушка, лопата или нещо друго, 4-5 часа.
По-големият брой елементи вършат модела по-ценен. Не е наложително да има всичко, само че има неща, без които не може: оръдие, вериги, колела (за бойните машини).
Първият модел, който Николай Колев създава, е кола от началната фаза на войната. Не го пази, тъй като е зле изработен, а човек се усъвършенства. Много обаче е пренаправил за да усъвършенства качеството, външния тип, достоверността.
Често създава модели по поръчка, за хора, които имат интерес, само че по разнообразни аргументи не могат да ги създадат. Доста от тях - и за хора отвън България. Един французин урежда в гаража си дребен музей на десанта в Нормандия. За него Колев създава съвсем всички машини на въоръжение в Съединени американски щати тогава, бойци и един опустошен немски бункер.
С изработката на модели по поръчка са свързани и някои любопитни случки. Ето и една от тях, която май на моменти не е изключително занимателна.
Когато приготвя модел за един от българските колекционери, намирането на консумативи му лишава доста време. Търсенето продължава три месеца, клиентът се усеща обиден и... взема решение да му отмъсти. Подлага го на "телефонен тероризъм ". През трите месеца настойчиво звъни. Накрая стартира да плаши с физическа кавга. Потърпевшият се обажда в полицията, има очевидци, прави си разпечатки на диалозите. Извикват ядосания клиент. А той не има вяра, скарва се на служителя на реда. Мисли, че е подставено лице. От полицията поучават господин Колев да одобри среща, на която прибират притеснителя в районното ръководство. Неслучайно се споделя: "Всичко е добре, когато приключва добре. "
Моделите, които нашият воин е изработил, са доста и той няма по какъв начин да ги изброи тъкмо, само че може би фигурите са над 2000 - в разнообразни мащаби. Направени са за него и за други хора. Над 500 са машините. А персоналната му сбирка наброява над 800 фигури и към 150 машини. В момента да вземем за пример прави английски камион.
А що се отнася до уменията, които са нужни, когато човек се занимава със стендов моделизъм - изискват се точна ръка и положително зрение. Николай Колев споделя, че който не е осведомен и няма отношение, като го гледа по какъв начин работи, се изнервя, губи самообладание. Когато обаче си пристрастен, встрастен, за "търпение " изобщо не може да се приказва. Разказва също, че се е учил от процедура и гледане на фотоси на подготвени модели. Но като цяло - стендовият моделизъм не се учи.
Работи на дребна масичка вкъщи си. Ползва макетен нож, пинсети, клещи, ножици, четки за боядисване... За него това е отмора, разтоварване, на моменти - чиста медитация, любознание, колекционерска полуда - да намериш нещо, което никой до момента не е разкрил. Скъпо занимание е, само че когато човек е "пристрастен ", това няма толкоз огромно значение.
Николай Колев съхранява моделите в огромен дрешник вкъщи си, прибрани в кутии. Оптималният вид би бил да са в специфични витрини, само че не всеки има тази опция. Българските моделисти постоянно пътуват, вземат участие в разнообразни надпревари. Ако обаче искаш да направиш модел за галерия или съревнование, е належащо доста време. А Николай Колев избира за това време да направи три модела за себе си, които него персонално да го удовлетворяват.
Извън България биват проведени и изложения, и надпревари, само че своето наслаждение от заниманието си Колев не желае да трансформира в съревнование.
Стендовият моделизъм е занимание, което поражда доста преди ерата на компютрите. Днес обаче е в конкуренция с техния свят и за жалост... губи. Повечето моделисти са над 30-годишни. Това несъмнено не е заниманието на напълно младежите - техният ритъм на живот е различен. Затова мъчно биха се заинтересували от стендов моделизъм. Знае се, общоизвестен факт е, че не е елементарно да ги накараме да "отлепят " очи от екрана. При това в компютърните игри мащабът, скоростта и всичко останало е по-реалистично, по-близко до действителността. По тази причина заниманието на Николай Колев в никакъв случай няма да стане всеобщо. А може би не е и належащо. Нека му се отдадат тези, които имат интерес към историята, желаят да научат освен това, любопитните, търпеливите, търсещите!