Северозападът е емблема на лошото управление на ГЕРБ
Николай Иванов е роден в София. Завършил е Природоматематическата гимназия "Акад. Иван Ценов "във Враца, а по-късно Висшия машинно-електротехнически институт в София, компетентност автоматика. От 2000 година стартира работа в локалното самоуправление. Бил е зам.-кмет и два мандата кмет на община Криводол. В интервала 2011 - 2015 е кмет на община Враца. Бил е общински и регионален ръководител на Българска социалистическа партия. Член е на Народно събрание на партията.
От 2017 година е депутат в ПГ "БСП за България " от 6 МИР - Враца. Член е на комисиите по районна политика, благоустройство и локално самоуправление и по труда, обществената и демографската политика. Владее френски и съветски език.
Северозападна България е най-бедният район в целия Европейски съюз. Заплатите са най-ниски, безработицата е най-висока, демографските процеси са отрицателни, вложения липсват, младите бягат. Бедност, изолация, липса на инфраструктура, усложнен достъп до опазване на здравето и обучение, висока битова престъпност, обезлюдяване. Това е Северозападът през днешния ден. Парадокс е, че Северозападна България, която географски е най-близо до западния свят, е най-изостанала. Усещането тук е за безизходност. Не инцидентно локалните с горест назовават района си "Северозападнал ".
Във "Визия за България " Българска социалистическа партия записа специфичен раздел за предпочитано развиване на изостаналите райони, измежду които е и Северозападът. А това значи държавнически метод, схващане за страната като за обединен организъм, в който всички органи действат обикновено. "Визия за България " е диалог с хората за бъдещето на България. Разговор за това по какъв начин да променим порочния модел на властване и да възродим родината.
- Г-н Иванов, избройте пет основни думи, които характеризират живота на хората и положението на Врачанския район.
- Това са демографска злополука, беднотия, безработица, неприятна инфраструктура и липса на вяра. Демографският срив е най-ярко изразен в Северозапада. Обзлюдяването е толкоз ужасно и процесът става необратим. Може би към този момент е късно за всевъзможни ограничения и политики, които да понижат тази наклонност. За бедността надали е належащо да се стимулирам за какво е по този начин. За страдание, Северозападът е емблема на бедността, на общественото изключване, на неналичието на вероятност у хората, които живеят там. Емблема на неприятното ръководство на ГЕРБ.
Безработицата е заплашителен камшик, което добавя страшната картина, изключително в дребните обитаеми места и дребните общини. В някои от тях тя доближава до към 50%, което значи, че на процедура всички поданици в трудосподобна възраст там са без прехранване. Най-страшното е, че няма вероятност за тези хора. Резултатите от тава са емиграцията и обезлюдяването.
А неприятната инфраструктура постоянно е била присъща за Северозапада и изключително това се отнася за пътната. През последните няколко години с помощта на европейското финансиране има отлепване от дъното, само че то е в по-големите общини и на по-важните, от висок клас, пътища. Ситуацията в дребните общини и петокласната и особена общинската пътна мрежа не се е трансформирала.
Всичко това води до липса на всякаква вяра у хората, които към момента са останали да живеят в Северозапада. Тази страшна картина изолира този регион на България от всички останали като характерности, като социално-икономическа обстановка и, несъмнено, от качеството на живот.
- Вие бяхте един мандат кмет на Враца и тогава успяхте да постигнете цялостна финансова непоклатимост на общината. Получавахте ли поддръжка от страната?
Най-силна поддръжка получих от държавното управление с министър председател Пламен Орешарски, която беше извънредно значима. Тя беше ориентирана главно при решаването на проблемите с уличната ВиК мрежа и изключително по време на осъществяване на Водния план във Враца. Но това беше работа на парче.
Точно тогава обаче беше създадена Стратегия за целенасочена капиталова стратегия за Северозапада и за още няколко района в страната, които са с сходни социално-икономически и инфраструктурни характерности. В изработването на документа старания вложиха всички локални управляващи, бизнесът, неправителственият бранш, представители на страната. И подготовката даде вяра, че ще има най-накрая цялостна държавна политика за тези райони.
За страдание, още при второто държавно управление на Бойко Борисов тази стратегия беше захвърлена в чекмеджето. Миналата година, когато в комисията по районна политика в Народно събрание коментирахме този въпрос, тогавашният министър Николай Нанков разясни, че на процедура настоящето държавно управление няма желание да започва финансирането на тактиката, тъй като Министерството на финансите изразило противоречие с инструментариума и задачите й. Програмата няма по какъв начин да започва, в случай че не бъдат обезпечени парите за реализацията й.
За мен като депутат от Враца приоритет е Северозападът, само че не чакам при ръководството на ГЕРБ да се случи нещо позитивно. Сега доста общини получават средства с постановления на Министерски съвет. Вярно е, вземат решение се частични някакви въпроси главно по инфраструктурата, само че какво от това, откакто не останаха хора в района. Това, че ще има нов път, който свързва две призрачни села, в които няма поданици, не взема решение проблемите.
- Във "Визия за България " има записан специфичен раздел за предпочитаното развиване на изостаналите райони. Как това ще се отрази на бъдещето на Северозапада?
- Нашата "Визия за България ", която в този момент обсъждаме необятно с хората в цялата страна, е сериозен план за превъзмогване на изостаналостта на съответни райони. В настоящия вид е посочен Странджа-Сакар, само че участвайки интензивно в разискването на Визията, което е идно и във Врачанска област, ние ще настояваме да се разпише една цялостна политика за всички изостанали райони, в това число и за Северозапада. Заложеното в тази част на плана, като политика по отношение на изостаналите райони, в действителност дава вяра, че може да се стигне най-накрая до стабилно дълготрайно обмисляне и търсене на решения.
Има една добра концепция, която аз персонално ще направя допустимо да бъде съществено разисквана в подтекста на предлагането, което е залегнало във Визията. Става дума за така наречен инфраструктурни начинания, които събират напъните и на бизнеса, и на обществените средства. Давам образец - когато се появи стопански индивид, който желае да развива "на зелено " бизнес - план с общината, страната да го подкрепи в инфраструктурно отношение за построяването на сходна икономическа конструкция. Това ще докара до понижаване на казуса с безработицата. Това първоначално е муден развой. Но когато има написани правила и те касаят проблемите на вложителите, те би трябвало да получат преференции от властта. Но съм скептично надъхан, че в скоро време в Северозапада надали ще се появи подобен вложител, защото надали ще се намерят хора, които да работят за него. Проблемът с образованието и квалификацията също е изключително значим. Но би трябвало да се даде опция да се отпуши развиването на стопанската система и заетостта и да се спре обезлюдяването. Аз не откривам топлата вода. Подобна концепция имаше още по времето на кабинета "Орешарски " и тя беше залегнала в дълготрайната тактика за интервала 2014 - 2020 година. Без целенасочени и устойчива политика нищо няма да се случи. Работата на парче, отпущането на средства на пожар, с които може да се реши някой проблем, в никакъв случай няма да върне вярата на хората в Северозапада.
- Във вторник районният министър Петя Аврамова показа плана за разделянето на България на 4 района за обмисляне - Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-родопски. Ще помогне ли това за възраждането на Северозапада?
- Промяната на регионите за обмисляне са прави поради това, че няколко от тях, в тази ситуация Северозападът, са изгубили характерностите си като такива поради обезлюдяването и поради европейските условия за сходно разделяне. Затова ръководещите пристъпват към уедряване.
Това е трагично за Северозапада, тъй като, попадайки, както е планувано, в така наречен Дунавски регион, като цяло характерностите, които са характерни за Северозапада като най-изостанал регион, ще бъдат размити в общите характерности на огромен нов регион. И оттова заплахата от липса на направления за изравняването на характерностите на районите, е доста огромна. При разискванията членовете на районната комисия в Народно събрание поискахме разбор на работната група в Министерство на регионалното развитие, която предлага районирането, само че до този миг не сме получили нищо. Защото единствено на база на разбор, включващ икономическите, обществените и географските особености, може да се дискутира и да се търси най-хубавото решение. Решението за ново райониране е чисто административно и то никога няма да даде резултат от позиция на решаването на проблемите в изостаналите региони.
От 2017 година е депутат в ПГ "БСП за България " от 6 МИР - Враца. Член е на комисиите по районна политика, благоустройство и локално самоуправление и по труда, обществената и демографската политика. Владее френски и съветски език.
Северозападна България е най-бедният район в целия Европейски съюз. Заплатите са най-ниски, безработицата е най-висока, демографските процеси са отрицателни, вложения липсват, младите бягат. Бедност, изолация, липса на инфраструктура, усложнен достъп до опазване на здравето и обучение, висока битова престъпност, обезлюдяване. Това е Северозападът през днешния ден. Парадокс е, че Северозападна България, която географски е най-близо до западния свят, е най-изостанала. Усещането тук е за безизходност. Не инцидентно локалните с горест назовават района си "Северозападнал ".
Във "Визия за България " Българска социалистическа партия записа специфичен раздел за предпочитано развиване на изостаналите райони, измежду които е и Северозападът. А това значи държавнически метод, схващане за страната като за обединен организъм, в който всички органи действат обикновено. "Визия за България " е диалог с хората за бъдещето на България. Разговор за това по какъв начин да променим порочния модел на властване и да възродим родината.
- Г-н Иванов, избройте пет основни думи, които характеризират живота на хората и положението на Врачанския район.
- Това са демографска злополука, беднотия, безработица, неприятна инфраструктура и липса на вяра. Демографският срив е най-ярко изразен в Северозапада. Обзлюдяването е толкоз ужасно и процесът става необратим. Може би към този момент е късно за всевъзможни ограничения и политики, които да понижат тази наклонност. За бедността надали е належащо да се стимулирам за какво е по този начин. За страдание, Северозападът е емблема на бедността, на общественото изключване, на неналичието на вероятност у хората, които живеят там. Емблема на неприятното ръководство на ГЕРБ.
Безработицата е заплашителен камшик, което добавя страшната картина, изключително в дребните обитаеми места и дребните общини. В някои от тях тя доближава до към 50%, което значи, че на процедура всички поданици в трудосподобна възраст там са без прехранване. Най-страшното е, че няма вероятност за тези хора. Резултатите от тава са емиграцията и обезлюдяването.
А неприятната инфраструктура постоянно е била присъща за Северозапада и изключително това се отнася за пътната. През последните няколко години с помощта на европейското финансиране има отлепване от дъното, само че то е в по-големите общини и на по-важните, от висок клас, пътища. Ситуацията в дребните общини и петокласната и особена общинската пътна мрежа не се е трансформирала.
Всичко това води до липса на всякаква вяра у хората, които към момента са останали да живеят в Северозапада. Тази страшна картина изолира този регион на България от всички останали като характерности, като социално-икономическа обстановка и, несъмнено, от качеството на живот.
- Вие бяхте един мандат кмет на Враца и тогава успяхте да постигнете цялостна финансова непоклатимост на общината. Получавахте ли поддръжка от страната?
Най-силна поддръжка получих от държавното управление с министър председател Пламен Орешарски, която беше извънредно значима. Тя беше ориентирана главно при решаването на проблемите с уличната ВиК мрежа и изключително по време на осъществяване на Водния план във Враца. Но това беше работа на парче.
Точно тогава обаче беше създадена Стратегия за целенасочена капиталова стратегия за Северозапада и за още няколко района в страната, които са с сходни социално-икономически и инфраструктурни характерности. В изработването на документа старания вложиха всички локални управляващи, бизнесът, неправителственият бранш, представители на страната. И подготовката даде вяра, че ще има най-накрая цялостна държавна политика за тези райони.
За страдание, още при второто държавно управление на Бойко Борисов тази стратегия беше захвърлена в чекмеджето. Миналата година, когато в комисията по районна политика в Народно събрание коментирахме този въпрос, тогавашният министър Николай Нанков разясни, че на процедура настоящето държавно управление няма желание да започва финансирането на тактиката, тъй като Министерството на финансите изразило противоречие с инструментариума и задачите й. Програмата няма по какъв начин да започва, в случай че не бъдат обезпечени парите за реализацията й.
За мен като депутат от Враца приоритет е Северозападът, само че не чакам при ръководството на ГЕРБ да се случи нещо позитивно. Сега доста общини получават средства с постановления на Министерски съвет. Вярно е, вземат решение се частични някакви въпроси главно по инфраструктурата, само че какво от това, откакто не останаха хора в района. Това, че ще има нов път, който свързва две призрачни села, в които няма поданици, не взема решение проблемите.
- Във "Визия за България " има записан специфичен раздел за предпочитаното развиване на изостаналите райони. Как това ще се отрази на бъдещето на Северозапада?
- Нашата "Визия за България ", която в този момент обсъждаме необятно с хората в цялата страна, е сериозен план за превъзмогване на изостаналостта на съответни райони. В настоящия вид е посочен Странджа-Сакар, само че участвайки интензивно в разискването на Визията, което е идно и във Врачанска област, ние ще настояваме да се разпише една цялостна политика за всички изостанали райони, в това число и за Северозапада. Заложеното в тази част на плана, като политика по отношение на изостаналите райони, в действителност дава вяра, че може да се стигне най-накрая до стабилно дълготрайно обмисляне и търсене на решения.
Има една добра концепция, която аз персонално ще направя допустимо да бъде съществено разисквана в подтекста на предлагането, което е залегнало във Визията. Става дума за така наречен инфраструктурни начинания, които събират напъните и на бизнеса, и на обществените средства. Давам образец - когато се появи стопански индивид, който желае да развива "на зелено " бизнес - план с общината, страната да го подкрепи в инфраструктурно отношение за построяването на сходна икономическа конструкция. Това ще докара до понижаване на казуса с безработицата. Това първоначално е муден развой. Но когато има написани правила и те касаят проблемите на вложителите, те би трябвало да получат преференции от властта. Но съм скептично надъхан, че в скоро време в Северозапада надали ще се появи подобен вложител, защото надали ще се намерят хора, които да работят за него. Проблемът с образованието и квалификацията също е изключително значим. Но би трябвало да се даде опция да се отпуши развиването на стопанската система и заетостта и да се спре обезлюдяването. Аз не откривам топлата вода. Подобна концепция имаше още по времето на кабинета "Орешарски " и тя беше залегнала в дълготрайната тактика за интервала 2014 - 2020 година. Без целенасочени и устойчива политика нищо няма да се случи. Работата на парче, отпущането на средства на пожар, с които може да се реши някой проблем, в никакъв случай няма да върне вярата на хората в Северозапада.
- Във вторник районният министър Петя Аврамова показа плана за разделянето на България на 4 района за обмисляне - Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-родопски. Ще помогне ли това за възраждането на Северозапада?
- Промяната на регионите за обмисляне са прави поради това, че няколко от тях, в тази ситуация Северозападът, са изгубили характерностите си като такива поради обезлюдяването и поради европейските условия за сходно разделяне. Затова ръководещите пристъпват към уедряване.
Това е трагично за Северозапада, тъй като, попадайки, както е планувано, в така наречен Дунавски регион, като цяло характерностите, които са характерни за Северозапада като най-изостанал регион, ще бъдат размити в общите характерности на огромен нов регион. И оттова заплахата от липса на направления за изравняването на характерностите на районите, е доста огромна. При разискванията членовете на районната комисия в Народно събрание поискахме разбор на работната група в Министерство на регионалното развитие, която предлага районирането, само че до този миг не сме получили нищо. Защото единствено на база на разбор, включващ икономическите, обществените и географските особености, може да се дискутира и да се търси най-хубавото решение. Решението за ново райониране е чисто административно и то никога няма да даде резултат от позиция на решаването на проблемите в изостаналите региони.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ