Никола Ралчев: Създадохме протеинова молекула, която може да е ново лекарство при алергия
Никола Ралчев е помощник в Лабораторията по пробна имунология, Институт по микробиология, към Българска академия на науките. През 2018 година приключва бакалавърската стратегия “Молекулярна биология ”, а през 2020 година – магистърска стратегия “Клетъчна биология и патология ” в Софийски университет “Св.
Климент Охридски ”. Към момента е постоянен докторант по направление “Биология ”, Отдел имунология, Институт по микробиология, Българска академия на науките.
От 2016 до 2019 година е стажант в Лабораторията по пробна имунология, Институт по микробиология, Българска академия на науките – “Разработване на терапия и скотски модели на алергия към домакински прахуляк ”, а от 2019 до 2020 година – в Лион, Франция, Лаборатория “Сигнализация, метаболизъм и туморна градация ”, Център за проучване на рака – “Изследване на неапоптотичните функционалности на протеини от Bcl-2 фамилията ”.
Член е на Българската асоциация по имунология към Съюза на българските учени от 2018 година Редовно взе участие в научни конференции по специалността у нас и в чужбина. Има редица научни изявления в влиятелни научни журнали.
Екип от български и задгранични учени: Никола Ралчев, Никола Кереков, Николина Михайлова, Мариан Кремлицка, доктор Диана Христова, Юлиан Джорев, Анна Ердей и проф. Андрей Чорбанов се похвалиха с огромен пробив в науката – сътвориха нова молекула, като бъдеща лечебна опция за лекуване на алергия към акарите в домашния прахуляк. Резултатите от научната им разработка към този момент са оповестени в влиятелния вестник “Scandinavian Journal of Immunology ”, под заглавието: “Целенасочено угнетяване на Dpt-специфични В кафези в хуманизиран Rag2-γc- миши модел на HDM алергия ”.
Какво съставлява новата химерна молекула Dp51-72 и какви проблеми се чака да реши при съществуващите към този момент към днешна дата благоприятни условия за лекуване на алергията към домашни акари, беседваме с Никола Ралчев.
- Г-н Ралчев, основали сте и тествали протеино-инженерна молекула, като нова лечебна опция за лекуване на пациенти с алергия към акари. Разкажете ни повече за този план.
- Създадохме протеино-инженерната молекула, формирана от два разнообразни протеина. Направихме нещо, което по принцип, го няма в природата и може да прерасне в лечебна молекула. Разбира се, пътят към това е дълъг, тъй като трябват клинични проучвания и финансиране, също така процесът е доста нескончаем. Хубавото е, че основаната от нас молекула е с точна концепция по какъв начин би работила, за разлика от другите лечения, с които разполагат все още лекарите алерголози.
Например, каквато е алергенспецифичната имунотерапия – единственото до момента потвърдено лекуване при тези пациенти, чиито механизми се откриват след това. Идеята на нашата лечебна молекула е да потисне патологичните имуноглобулин Е антитела. Досега има построени лечения, които блокират общите имуноглобулин Е. Но сътрудникът, който се вкарва в организма, блокира единствено краткотрайно антителата. Те към момента си се създават и когато лечението спре да се ползва, респективно, резултатът й също изчезва.
Докато нашата концепция беше да се блокира източникът на тези антитела – В-клетките, които са характерни против дадения алерген. В случая против алергените от домашния прахуляк. Първият съставен елемент на нашата молекула е антитяло, което разпознава рецептор по повърхността на В-клетките. Този рецептор има за цел да потиска В-клетката. Но нужна ни е и селективност.
Ако използван единствено това антитяло, то би потиснало всички В-клетки, а знаем, че е хубаво да имаме антитела против разнообразни патогени, тъй като по този метод се предпазваме от тях. Това е повода да включим и втори съставен елемент – сектор от главния алерген в домашния прахуляк, който сме свързали към това антитяло.
Неговата цел е да насочи изборно тази молекула към В-клетките, които са характерни против нашия алерген. В-клетките имат по повърхността си същите антитела, които могат да се секретират в кръвообращението. Тоест, нашата молекула е построена от два разнообразни съставния елемент – единият потиска В-клетката, а другият я насочва към съответната специфика на отговора. И това е механизмът, на който сме базирали лечението.
