Капани от мъниста
" Никога няма да промени участта си този, който мени мястото си, без да промени своя метод на живот и своите навици. "
Франциско де Кеведо-и-Вилегас (1580 – 1645), испански писател-хуманист
В своя труд " Протестантската нравственос и духа на капитализма " немският социолог, мъдрец и историк Макс Вебер (1864 – 1920) излага концепцията, че европейският капитализъм дължи своя генезис на протестантския религиозно-етичен комплекс. Именно той обезпечава възпитаването на такива черти на човешката персона като усърдие, пестеливост, почтеност, прозорливост.
Като цяло концепцията на Макс Вебер за произхода и същността на капитализма е ориентирана срещу теорията на Карл Маркс (1818 – 1883) за първичното струпване на капитал и неговото обучение за основаването на прибавена стойност от наемната работна ръка и присвояването ѝ след това от капиталистите.
В първичния стадий на развиването на европейския капитализъм (най-изразено това събитие е в Англия) добитата облага от частните бизнесмени, изцяло в сходство с протестантския дух, е била влагана за разширение или за модернизиране на индустриалната или въобще за какъвто и да е различен тип делова интензивност. " Капитаните " на капиталистическата стопанска система през този интервал към момента правят своята активност под благовидния покров на сякаш заслужаващата възторженостти " обществена полза ". Набляга се на събитието, че стоките и/или услугите, които те предложили на пазара, са удовлетворявали потребностите на хората. Освен това, според каноните на протестантството " капитаните ", въпреки и преуспели в замогването си, водели относително непретенциозен, макар приходите им, живот, без проява на разкош и благоденствие. Това, най-малко в личните им очи, оправдавало употребата на наемната работна ръка.
Но с въвеждането на конвейерното произвеждане и на тейлъризма като теоретичен метод за неговото образуване, тази обстановка последователно стартира да се трансформира. Благопристойният покров на частното предприемачество като обществено потребна активност стартира да се разнищва. Изпод него се озъбва
хищническата природа на капитала
Същевременно стартира дейна ерозия на протестантската нравственос.
В началото на ХХ век в Съединени американски щати започва всеобщото въвеждане на конвейера като технология, а отсам и скоро по-късно - и появяването на свръхпроизводството на артикули. Тогава пред корпорациите се явява проблем на живот и гибел. Как да основат по-широка и дейна маса от купувачи?
Като се има поради корпоративният произход на доктрината на консуматорството, е изцяло разумно, че полезностите на консуматорството се разграничават значително от дотогавашните обичайни полезности като семейство, колективизъм, спестовност, непорочие, очакване в личните сили, състрадание, невзискателност, обич и други, присъщи на най-възвишените аспирации на обществото от края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век и в огромна степен стимулирани от унаследения тесногръд морал на първите британски заселници в новия свят.
Материалистичният метод към смисъла на човешкото битие бил популяризиран посредством всеобщата реклама. Концепцията ѝ е изчерпателно дефинирана в следната нейна отбрана от 1929 година, възпроизведена в класическото произведение на Стюарт Юнг " Капитани на съзнанието ": " Консуматорството е името, обещано на новата теория. И през днешния ден тя е приета за най-великата концепция, която Америка е дала на света. Идеята, че служащите и масите би трябвало да бъдат обсъждани не просто като работещи и произвеждащи, а като потребители. Плащай им повече, продавай им повече и богатей повече - това е уравнението. "
Постепенно времето, когато увеличението на благосъстоянието е служело най-вече за разширение на производството или на предлаганите услуги, или е било грижливо защитавано като нужен финансов запас при вероятно неподходящо развиване на икономическата обстановка - времето, когато Хенри Форд изрича популярната фраза " Бизнесът единствено случайно може да прави облага ", е натикано в историческия списък, посипано с пепелта на забравата.
От зората на ранния капитализъм до през днешния ден обстановката трагично се е трансформирала. Германският социолог Макс Вебер разказва етичните правила на зараждащия се капитализъм като " печелене на от ден на ден и повече пари, съчетано със странично отбягване на спонтанните удоволствия на живота ". Икономистът Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946) доближава до сходно наблюдаване по отношение на моралните устои на английския капитализъм в края на ХIХ век: " Ако богатите бяха харчили тяхното новосъздадено благосъстояние за техните персонални удоволствия, светът от дълго време щеше да реши подобен режим като нетърпим. "
Технологията за втълпяване на консуматорството посредством
проникване на подобаващи стандарти в всеобщото схващане
от дълго време употребява най-сериозни научни познания. Този развой започва в Съединени американски щати. За повече от век непрестанните талази на комерсиалната реклама, пиар акциите и формалната агитация щамповат душeвността на популацията в Западния свят (както и в България от тридесетина години), ден след ден, минута след минута. Технологиите за всеобщо увещание към консуматорство стават все по-неустоими.
Консуматорството обаче е освен манипулативно натрапено държание на човешките човеци. Налице е и неговата справедлива основа. Истинското научно схващане на източниците на култа към консуматорство е обещано от Карл Маркс. Той демонстрира, че обективната основа на потребителската душeвност при капитализма се явяват отчужденият труд и стоковият фетишизъм. В очите на хората, както написа Карл Маркс: "...тяхното лично публично придвижване приема формата на придвижване на движимостите, под чийто надзор те се намират, вместо да ги управляват. " При това консуматорската душeвност се популяризира и върху оценката на цялата сфера на човешките връзки, духовните полезности, самите хора. Превръщането на производството в насилствена активност прави синоним на щастието и свободата духовната пустош, принуждава хората да виждат смисъл на живота не в труда, а в потреблението.
Култът към консуматорството извършва избрани обществени функционалности и е психическа основа за капиталистическата употреба, разрешава да се основават у хората мощни прочувствени и подсъзнателни тласъци за придобиването на движимости. Именно върху владеенето на движимости се приписва способността да придават на техните притежатели обществена тежест, неустрашимост или персонално омагьосване. То е залог за самопризнание в обществото, спомага за напредването в служебната подчиненост, дава късмет в интимния живот и прочие Даже духовните полезности постоянно имат значение единствено като знаци на обществения авторитет и обществения статус. Потребителската идеология играе значима роля в поддържането на политическото и идейното владичество на капиталистическата класа. Обхванати от
манията да имат, имат, имат
индивидите се дезориентират по отношение на класовите им ползи като наемна работна ръка.
Съвсем естествено е, че когато водещ претекст в човешкото държание е стремежът към консумация, то е годен правилото на униталитаризма, въведен като социологическо разбиране от британския мъдрец Джереми Бентъм (1748 – 1832) за полезността на главен претекст на човешкото държание и постигането на оптимално наслаждение при минимално страдалчество.
Ето я психическата първооснова за пандемичната пристрастеност към хазартните игри като бърз и елементарен метод за замогване. Статистическите данни за Съединени американски щати за 2018 година са красноречиви. Например в щата Калифорния продажбите на лотарийни билети са за 6,3 милиарда $, облагата в този бизнес е 1,6 милиарда; в щата Мичиган - лотарийни продажби за 3,1 милиарда, облага - 889,9 милиона; в щата Ню Джърси - продажби на лотарийни билети - 3,3 милиарда, облага - 987 милиона; в щата Ню Йорк - лотарийни продажби - 9,7 милиарда, облага - 3,3 милиарда. При население от 19 745 289 души това значи приблизително изхарчени единствено за лотарийни билети по 491,25 $ от всеки нюйоркчанин. Отделно са разноските за другите типове хазартни игри: залагания на конни надпревари, за изходите от срещи по американски футбол, боксови мачове и прочие - легални и незаконни. Отделно е хазартът в казината и така наречен едноръки бандити - автоматите за хазартни игри.
Отдавна пристрастяването към хазартните игри е квалифицирано от психиатрите като поведенческо отклоняване. И въпреки че печелившите са единици, останалите с хазартна обсесия не престават да залагат, макар нищожните шансове. Но в тази ситуация е годна латинската поговорка " Contra spem spero " – " Надявам се макар вярата ", т.е. макар нейната недействителност.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Франциско де Кеведо-и-Вилегас (1580 – 1645), испански писател-хуманист
В своя труд " Протестантската нравственос и духа на капитализма " немският социолог, мъдрец и историк Макс Вебер (1864 – 1920) излага концепцията, че европейският капитализъм дължи своя генезис на протестантския религиозно-етичен комплекс. Именно той обезпечава възпитаването на такива черти на човешката персона като усърдие, пестеливост, почтеност, прозорливост.
Като цяло концепцията на Макс Вебер за произхода и същността на капитализма е ориентирана срещу теорията на Карл Маркс (1818 – 1883) за първичното струпване на капитал и неговото обучение за основаването на прибавена стойност от наемната работна ръка и присвояването ѝ след това от капиталистите.
В първичния стадий на развиването на европейския капитализъм (най-изразено това събитие е в Англия) добитата облага от частните бизнесмени, изцяло в сходство с протестантския дух, е била влагана за разширение или за модернизиране на индустриалната или въобще за какъвто и да е различен тип делова интензивност. " Капитаните " на капиталистическата стопанска система през този интервал към момента правят своята активност под благовидния покров на сякаш заслужаващата възторженостти " обществена полза ". Набляга се на събитието, че стоките и/или услугите, които те предложили на пазара, са удовлетворявали потребностите на хората. Освен това, според каноните на протестантството " капитаните ", въпреки и преуспели в замогването си, водели относително непретенциозен, макар приходите им, живот, без проява на разкош и благоденствие. Това, най-малко в личните им очи, оправдавало употребата на наемната работна ръка.
Но с въвеждането на конвейерното произвеждане и на тейлъризма като теоретичен метод за неговото образуване, тази обстановка последователно стартира да се трансформира. Благопристойният покров на частното предприемачество като обществено потребна активност стартира да се разнищва. Изпод него се озъбва
хищническата природа на капитала
Същевременно стартира дейна ерозия на протестантската нравственос.
В началото на ХХ век в Съединени американски щати започва всеобщото въвеждане на конвейера като технология, а отсам и скоро по-късно - и появяването на свръхпроизводството на артикули. Тогава пред корпорациите се явява проблем на живот и гибел. Как да основат по-широка и дейна маса от купувачи?
Като се има поради корпоративният произход на доктрината на консуматорството, е изцяло разумно, че полезностите на консуматорството се разграничават значително от дотогавашните обичайни полезности като семейство, колективизъм, спестовност, непорочие, очакване в личните сили, състрадание, невзискателност, обич и други, присъщи на най-възвишените аспирации на обществото от края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век и в огромна степен стимулирани от унаследения тесногръд морал на първите британски заселници в новия свят.
Материалистичният метод към смисъла на човешкото битие бил популяризиран посредством всеобщата реклама. Концепцията ѝ е изчерпателно дефинирана в следната нейна отбрана от 1929 година, възпроизведена в класическото произведение на Стюарт Юнг " Капитани на съзнанието ": " Консуматорството е името, обещано на новата теория. И през днешния ден тя е приета за най-великата концепция, която Америка е дала на света. Идеята, че служащите и масите би трябвало да бъдат обсъждани не просто като работещи и произвеждащи, а като потребители. Плащай им повече, продавай им повече и богатей повече - това е уравнението. "
Постепенно времето, когато увеличението на благосъстоянието е служело най-вече за разширение на производството или на предлаганите услуги, или е било грижливо защитавано като нужен финансов запас при вероятно неподходящо развиване на икономическата обстановка - времето, когато Хенри Форд изрича популярната фраза " Бизнесът единствено случайно може да прави облага ", е натикано в историческия списък, посипано с пепелта на забравата.
От зората на ранния капитализъм до през днешния ден обстановката трагично се е трансформирала. Германският социолог Макс Вебер разказва етичните правила на зараждащия се капитализъм като " печелене на от ден на ден и повече пари, съчетано със странично отбягване на спонтанните удоволствия на живота ". Икономистът Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946) доближава до сходно наблюдаване по отношение на моралните устои на английския капитализъм в края на ХIХ век: " Ако богатите бяха харчили тяхното новосъздадено благосъстояние за техните персонални удоволствия, светът от дълго време щеше да реши подобен режим като нетърпим. "
Технологията за втълпяване на консуматорството посредством
проникване на подобаващи стандарти в всеобщото схващане
от дълго време употребява най-сериозни научни познания. Този развой започва в Съединени американски щати. За повече от век непрестанните талази на комерсиалната реклама, пиар акциите и формалната агитация щамповат душeвността на популацията в Западния свят (както и в България от тридесетина години), ден след ден, минута след минута. Технологиите за всеобщо увещание към консуматорство стават все по-неустоими.
Консуматорството обаче е освен манипулативно натрапено държание на човешките човеци. Налице е и неговата справедлива основа. Истинското научно схващане на източниците на култа към консуматорство е обещано от Карл Маркс. Той демонстрира, че обективната основа на потребителската душeвност при капитализма се явяват отчужденият труд и стоковият фетишизъм. В очите на хората, както написа Карл Маркс: "...тяхното лично публично придвижване приема формата на придвижване на движимостите, под чийто надзор те се намират, вместо да ги управляват. " При това консуматорската душeвност се популяризира и върху оценката на цялата сфера на човешките връзки, духовните полезности, самите хора. Превръщането на производството в насилствена активност прави синоним на щастието и свободата духовната пустош, принуждава хората да виждат смисъл на живота не в труда, а в потреблението.
Култът към консуматорството извършва избрани обществени функционалности и е психическа основа за капиталистическата употреба, разрешава да се основават у хората мощни прочувствени и подсъзнателни тласъци за придобиването на движимости. Именно върху владеенето на движимости се приписва способността да придават на техните притежатели обществена тежест, неустрашимост или персонално омагьосване. То е залог за самопризнание в обществото, спомага за напредването в служебната подчиненост, дава късмет в интимния живот и прочие Даже духовните полезности постоянно имат значение единствено като знаци на обществения авторитет и обществения статус. Потребителската идеология играе значима роля в поддържането на политическото и идейното владичество на капиталистическата класа. Обхванати от
манията да имат, имат, имат
индивидите се дезориентират по отношение на класовите им ползи като наемна работна ръка.
Съвсем естествено е, че когато водещ претекст в човешкото държание е стремежът към консумация, то е годен правилото на униталитаризма, въведен като социологическо разбиране от британския мъдрец Джереми Бентъм (1748 – 1832) за полезността на главен претекст на човешкото държание и постигането на оптимално наслаждение при минимално страдалчество.
Ето я психическата първооснова за пандемичната пристрастеност към хазартните игри като бърз и елементарен метод за замогване. Статистическите данни за Съединени американски щати за 2018 година са красноречиви. Например в щата Калифорния продажбите на лотарийни билети са за 6,3 милиарда $, облагата в този бизнес е 1,6 милиарда; в щата Мичиган - лотарийни продажби за 3,1 милиарда, облага - 889,9 милиона; в щата Ню Джърси - продажби на лотарийни билети - 3,3 милиарда, облага - 987 милиона; в щата Ню Йорк - лотарийни продажби - 9,7 милиарда, облага - 3,3 милиарда. При население от 19 745 289 души това значи приблизително изхарчени единствено за лотарийни билети по 491,25 $ от всеки нюйоркчанин. Отделно са разноските за другите типове хазартни игри: залагания на конни надпревари, за изходите от срещи по американски футбол, боксови мачове и прочие - легални и незаконни. Отделно е хазартът в казината и така наречен едноръки бандити - автоматите за хазартни игри.
Отдавна пристрастяването към хазартните игри е квалифицирано от психиатрите като поведенческо отклоняване. И въпреки че печелившите са единици, останалите с хазартна обсесия не престават да залагат, макар нищожните шансове. Но в тази ситуация е годна латинската поговорка " Contra spem spero " – " Надявам се макар вярата ", т.е. макар нейната недействителност.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ