Ето какво представлява инвитрото
Никога не съм копняла за дете досега, в който изглеждаше, че може и да не се случи. В двайсетте си години бях прекомерно заета да обикалям света поради работата си. Обичах специалността си и си мислех, че бебетата ще се появят, щом срещна някого.
С Ник се срещнахме в един пъб в Ковънт Гардън. Започнахме да си приказваме... след това да флиртуваме. Той беше на 36, юрист, буен почитател на Уест Хем, аз – на 35 и мразех футбола. На една от първите ни срещи ме заведе на мач. Облечи се в бордо и синьо, сподели той, по тази причина изрових отнякъде наследник копринен шал с червени цветя. Когато вкараха, всички скочихме на крайници, единствено че голът беше анулиран, а аз се оказах единствената изправена и към момента ликуваща. Ужасно неудобно за Ник, само че към този миг към този момент бяхме сродни души.
Купихме си къща, по това време, когато към момента можеше, в зеления Чизуик, където е израснал Ник. Аз съм родена и израснала в Дерби, само че бях живяла дълги години зад граница поради работата си и не познавах Лондон. Доста преди да се оженим започнахме с опитите за дете. Но след няколко години аз към този момент приближавах 40-те и към момента седях по чакалните на летищата. Едва тогава в действителност закопнях за дете.
Започна се като ескалираща суматоха, че в никакъв случай няма да изпитам тази обич, че в никакъв случай няма да държа дребна ръчичка в моята и няма да го разхождам в парка, с цел да храним патиците. Съпругът ми също беше почнал да усеща остро този блян.
И двамата се подложихме на редица проби – проучване на яйчниците при мен и на спермата при него. Физическото изражение в моя случай с всички кръвни проби, фотоси и биопсия на матката, бяха разнообразни от тежестта на Ник, само че и двамата бяхме в играта. Всички проби бяха с уклончиви резултати, само че демонстрираха поликистозни яйчници, което допуска опция за понижена фертилност, и ни предложиха инвитро. Така започва 18-месечно изтощително лекуване, което щеше да остави и двама ни прочувствено изцедени.
Всичко стартира с едно малко, безобидно, лилаво шишенце. Трябваше да си закипявам накрайника му в носа и да смъркам течно лекарство, чиято цел беше да затвори яйчниците ми, с цел да може след това други медикаменти да поемат самодейността и да стартират стимулация за произвеждане на яйцеклетки. Не почувствах никакви странични резултати, в действителност и двамата бяхме приповдигнати, че сме почнали, и след седмица към този момент бях подготвена за втора фаза.
Никога няма да не помни първата инжекция
Все още мога да видя иглата сред палеца и показалеца си, казвайки си, че би трябвало да я забия в корема си – в този момент! Все още усещам гаденето от вътрешната страна като отлагах. Биех си инжекции с Gonal-F всеки ден в продължение на две седмици. Алхимията произвеждаше купчини яйцеклетки, които можех да усещам по какъв начин провисват като гроздове от яйчниците ми.
