Чужди сили манипулират българския обществен дебат
Ние не дадохме принос за своята независимост в края на 80-те, съпоставим с този на поляци, чехи, унгарци… Поколенията преди нас дадоха всичко от себе си – опозицията през 40-те, горяните през 50-те… Това бе най-масовата опозиция против комунистическия режим в Източна Европа, която приключи с физическо заличаване на борците против режима.
За идващите генерации откритата опозиция бе равнозначна на самоизтребление. Малцината дръзнали да вдигнат глава изгниха по пандизите или бяха физически отстранени. Най-късметлиите бяха изхвърлени от страната в емиграция… Затова – като се изключи една шепа хора в гражданските придвижвания след 1987-ма, ние получихме свободата си през 1989-та извън. Човек не цени това, което получава без труд и изпитание. Различаването на положително от зло е отчетливо тогава, когато е платено с витален опит, с почтена цена за отблъскването на злото и действителна визия за цената на постигнатата независимост.
Ако отворите страницата на Youtube вие ще видите резултатите от подарената независимост, която мнозина измежду нас не ценят – тъй като не познават. Спомените за времето, в което живеехме оградени от бодлива тел изтляват в интерес на целенасочена и систематична агитация, която
цели да показа комунизма като изгубена „ златна ера “,
а принадлежността ни към руската империя – като сърдечна „ дружба от епохи за епохи “… Как е допустимо това? Как е допустимо черното да се показа за бяло? Бедността и диктатурата – като време на доволство, безгранична сигурност и „ безвъзмездни “ услуги – в опазване на здравето, образование… Чакането с десетилетия за дребен панелен апартамент – като „ жилища за всички “… Присъствието само на „ кучешка наслада “ и „ Камчия “ по лавиците на магазините – като благосъстояние от „ естествено съобразни “ стоки… Липсата на независимост – на изложение, на сдружаване, на обмисляне на личния живот – като „ открити благоприятни условия за всички “…
Някой незабавно би ме поправил – аргументите за тази носталгия са доста и огромна част от тях са в сегашното, а не в предишното. Съгласен съм напълно с това. Бих прибавил единствено, че за дълбоките дефицити на човешкия живот в сегашното съществена отговорност носи точно амнезията за предишното. Този, който не е бил стимулиран да промени живота си, да отхвърли несвободата си, да взе участие интензивно в организирането на живота си откакто е получил опция за това – той не оползотворява опциите, които получава и през днешния ден, и осакатява освен паметта си за предишното, само че и живота си в сегашното и бъдещето. Вакуумът на недоволството, набъбващо в безпаметност би трябвало да бъде напълнен. Обществото, съзнанието, паметта не понасят вакуумни пространства.
След 1989-та ние се опитахме да запълним този вакуум. В продължение на десетилетие и половина говорихме намерено за това, че нашето място е в фамилията на цивилизованите нации на Европа и Запада. Положихме старания – спорни, само че сполучливи – да станем част от това семейство, както в мирогледна, по този начин и в институционална вероятност. Но откакто постигнахме заветните две участия – в НАТО и Европейски Съюз – замлъкнахме. И отворихме празна сцената на публичния спор за другите – за тези, ккоито чакаха търпеливо своето време да извърнат още веднъж на Изток посоката на нашето публично развиване.
Ние изгубихме – към този момент – две огромни борби.
Първата борба бе за описа на предишното.
Другите източни европейци описаха на децата си истината за руския комунистически колониализъм, който са претърпели. Вкараха този роман в учебниците. Посветиха му известни книги, филми, поклонение пред жертвите на диктатурата. Ние предоставихме списването на учебниците по история на хора, които загатваха режима с „ добрините “ му и някак апропо промълвяваха за „ някои неточности “. Три генерации млади българи не знаят нищо за втората половина на българския 20 век. Затова мнозина измежду тях са склонни да слушат разказите на баба и дядо, които с носталгия си напомнят хубавините на своята младост… Ех, младост… Тези млади българи живеят своя живот в компликациите на сегашното, само че не срещат хора и институции, които да им основат реалистична координатна система за света. Затова значително от тях стартират да слушат сладката приказка за изгубената Евразия, за „ златния век “ на едно „ братско минало “, което „ изгубихме “…
Но драматизмът на тази изгубена – към този момент –
борба за истината и паметта за комунизма не би бил толкоз огромен,
в случай че не беше действителната заплаха да изгубим и втората борба – борбата за паметта и осъзнаването на повече от три десетилетия, претърпяни след 1989-та… Тези, които скриха истината за комунизма проведено се стремят да продадат на българското общество визията за драматичен публичен неуспех на българите след „ отпътуването “ им към Европа и към Запада. Страната е разграбена, младите й хора – прогонени, стопанството й – унищожено. Приятелите й (най-вече на Изток) – афектирани и отблъснати. Днешните й съдружници – лукаво и лицемерно прицелени в заличаването на „ българщината “… Мнозина ще попитат – кое не е правилно? Да, някои неща са правилни – частично правилни, само че злонамерено и превратно интерпретирани и пропагандирани… За това е втората борба – за опцията българите да си създадат един главен извод – свободата носи съсипия. Свободата носи злощастие. Свободата носи самоизтребление. Тогава? Хайде назад в евразийската кошара! Какво да вършим там? Абе карай, като пристигнем, там ще му мислим…
Втората борба израства естествено от логиката на първата борба. Ако комунизмът е „ изгубената Аркадия “, която не можем да върнем, то тогава можем да върнем най-малко „ братството “ с тези, с които бяхме дружно по времето на „ Аркадия “. Защо да го връщаме? Ами тъй като през днешния ден сме „ на дъното “ тъй като тръгнахме в „ неправилна посока “. Цялата тази логичност на систематичната неистина, на целенасочената машинация, на
масирано промиване на мозъците
е допустима единствено заради една единствена причина – неналичието на бодрост и готовност измежду тези българи, които знаят истината. Които се потрудиха да насочат сполучливо България към в действителност естествения й дом – Европа, само че които незабавно заспаха „ на лаврите си “ откакто реализираха тази в действителност впечатляваща победа. Те напуснаха полето на борбата – на публичния спор – и оставиха другите да го запълнят без изпитание, без жертви, без излишък. Полето на публичния спор бе изпълнено съвсем напълно от тактиката на хибридното пропагандно превръщане на България още веднъж в противоположната посока – към безпаметството на един живот без независимост и без истина.
Никой не сподели ясно и отчетливо, че България през днешния ден – 33 години след краха на някогашния режим – е по-богата, по-свободна, с повече благоприятни условия за бъдещето, които не постоянно употребява по предопределение. Да, България се ръководи от алчна олигархия – не европейска, а посткомунистическа олигархия. България през днешния ден е ограбвана както и в предишното – само че не от Европа, която дава фондове за развиване, а от съветската олигархия, запазила
„ братската дружба “ с българските олигарси
довчерашни висши полицаи. В България през днешния ден има доста неправда – тъй като олигархичната мафия не желае същинско правораздаване и тъждество на правата и възможностите. Вярно е. И при все че – България през днешния ден е свободна да постъпи със себе си както пожелае – за разлика от комунистическа България.
Обърнете внимание – пропагандната война против България се води против статуквото, само че без проявление на опция. Никой не твърди – „ Хайде да оставим Европа, вижте какъв брой богато и щастливо живее Русия… “ Напротив – наказват европейския избор на България, само че пропагандират неразбираем „ неутрализъм “. Вопият против „ войнолюбците “ от НАТО, които „ разпалили “ война сред Русия и Украйна, само че желаят „ неутралитет “ – да стоим безшумно и да си чакаме реда – който явно ще пристигна скоро след този на Украйна… Претендират да бъдат геополитици, теоретици, специалисти, само че пропагандната война, която водят е единствено „ против “ – срещу Европа, срещу Запада, срещу „ предателите “, дали България на Запада. Ни дума, ни доктрина, ни процедура за алтернативата на този „ неприятен Запад “.
И още нещо – на особено място на фронтовата линия против Европа в България стоят хора, с които не може да се спори. Астролози, езотерици, „ виждащи “ пророци… Връщам се на Youtube… Отворете страницата и слушайте анализите им.
Защо България би трябвало да напусне Европа и НАТО
и да се завърне в евразийската кошара. Ами тъй като еди кой си оракул го е споделил – още преди 100 години. Защото слънцето е в Скорпион на 10 ноември и по този начин цялото бъдеще на България е абортирано… Сатурн се движи по мудна орбита за през идващите 33 години… Не стига друго, ами и Плутон се включва в еди кой си дом на Зодиака… Като имаме поради и Уран… Тук не става въпрос за това дали античната просвета астрология е в положение да отговори на алтернативите на нашия веществен свят – аз не бих влизал в този момент в сходен спор. Проблемът е в това, че астрологията не е част от здравия разсъдък на голямото болшинство от хората, заради което с астрология може да се лъже доста по-лесно и доста по-безнаказано, в сравнение с с логиката на стандартния разбор и оценка. Вие не се наемате да спорите какво е въздействието на в Марс, нали?
Обществото ни е все по-плътно потапяно в тълкования на света, в които елементарните хора биват разхождани като добитък в дебрите на една terra incognita, където им се внушава боязън, където ги чакат тествания, където се срутват светове и се въздигат нови по една забулена логичност на фаворизиран достъп до тайните на битието от страна на една шепа „ отдадени “. Слушайте хороскопа на България и се откажете да мислите с главите си. Хороскопът ще ви даде инструкции какво да мислите и какво да правите…
Стратегията за будалосване на елементарния човек
посредством „ езотерична “ игра със страховете и незнанието му дава ненадейно положителни резултати. Философската измислица а-ла-Дугин услужливо се поддържа от целеустремено катастрофичните картини, нарисувани с ежедневната корист с това, което постоянно се е наричало „ тайното познание “. Няма да чуете астрологична прогноза, в която да ви кажат – запрятай си ръкавите, мисли с главата си, работи с ръцете си и ще получиш света, който желаеш…
Живеем във време, в което се сменят столетия. Конвенциите, визиите, координатите на човешкото мислене се трансформират доста динамично и на процедура се основава един нов свят. Този свят ще одобри форма в съзнанието на всеки един от нас, на всяко общество и на всеки светоглед. Ние просто ще изчезнем като нация в случай че оставим най-важното – основаването на обща визия за света – в ръцете на непознати сили, които са завзели форума на българския публичен спор. България най-сетне би трябвало да сътвори собствен народен хайлайф (след унищожаването му в средата на 20 век), който да си свърши главната работа – да сътвори
контурите на една нова картина на българския свят,
които да ни дадат път, посока и смисъл на взаимен народен живот. Без сходна картина на света, единственият въпрос, на който остава да си отговорим е кой и по кое време ще успее да ни подчини на своя смисъл и на своите цели.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
За идващите генерации откритата опозиция бе равнозначна на самоизтребление. Малцината дръзнали да вдигнат глава изгниха по пандизите или бяха физически отстранени. Най-късметлиите бяха изхвърлени от страната в емиграция… Затова – като се изключи една шепа хора в гражданските придвижвания след 1987-ма, ние получихме свободата си през 1989-та извън. Човек не цени това, което получава без труд и изпитание. Различаването на положително от зло е отчетливо тогава, когато е платено с витален опит, с почтена цена за отблъскването на злото и действителна визия за цената на постигнатата независимост.
Ако отворите страницата на Youtube вие ще видите резултатите от подарената независимост, която мнозина измежду нас не ценят – тъй като не познават. Спомените за времето, в което живеехме оградени от бодлива тел изтляват в интерес на целенасочена и систематична агитация, която
цели да показа комунизма като изгубена „ златна ера “,
а принадлежността ни към руската империя – като сърдечна „ дружба от епохи за епохи “… Как е допустимо това? Как е допустимо черното да се показа за бяло? Бедността и диктатурата – като време на доволство, безгранична сигурност и „ безвъзмездни “ услуги – в опазване на здравето, образование… Чакането с десетилетия за дребен панелен апартамент – като „ жилища за всички “… Присъствието само на „ кучешка наслада “ и „ Камчия “ по лавиците на магазините – като благосъстояние от „ естествено съобразни “ стоки… Липсата на независимост – на изложение, на сдружаване, на обмисляне на личния живот – като „ открити благоприятни условия за всички “…
Някой незабавно би ме поправил – аргументите за тази носталгия са доста и огромна част от тях са в сегашното, а не в предишното. Съгласен съм напълно с това. Бих прибавил единствено, че за дълбоките дефицити на човешкия живот в сегашното съществена отговорност носи точно амнезията за предишното. Този, който не е бил стимулиран да промени живота си, да отхвърли несвободата си, да взе участие интензивно в организирането на живота си откакто е получил опция за това – той не оползотворява опциите, които получава и през днешния ден, и осакатява освен паметта си за предишното, само че и живота си в сегашното и бъдещето. Вакуумът на недоволството, набъбващо в безпаметност би трябвало да бъде напълнен. Обществото, съзнанието, паметта не понасят вакуумни пространства.
След 1989-та ние се опитахме да запълним този вакуум. В продължение на десетилетие и половина говорихме намерено за това, че нашето място е в фамилията на цивилизованите нации на Европа и Запада. Положихме старания – спорни, само че сполучливи – да станем част от това семейство, както в мирогледна, по този начин и в институционална вероятност. Но откакто постигнахме заветните две участия – в НАТО и Европейски Съюз – замлъкнахме. И отворихме празна сцената на публичния спор за другите – за тези, ккоито чакаха търпеливо своето време да извърнат още веднъж на Изток посоката на нашето публично развиване.
Ние изгубихме – към този момент – две огромни борби.
Първата борба бе за описа на предишното.
Другите източни европейци описаха на децата си истината за руския комунистически колониализъм, който са претърпели. Вкараха този роман в учебниците. Посветиха му известни книги, филми, поклонение пред жертвите на диктатурата. Ние предоставихме списването на учебниците по история на хора, които загатваха режима с „ добрините “ му и някак апропо промълвяваха за „ някои неточности “. Три генерации млади българи не знаят нищо за втората половина на българския 20 век. Затова мнозина измежду тях са склонни да слушат разказите на баба и дядо, които с носталгия си напомнят хубавините на своята младост… Ех, младост… Тези млади българи живеят своя живот в компликациите на сегашното, само че не срещат хора и институции, които да им основат реалистична координатна система за света. Затова значително от тях стартират да слушат сладката приказка за изгубената Евразия, за „ златния век “ на едно „ братско минало “, което „ изгубихме “…
Но драматизмът на тази изгубена – към този момент –
борба за истината и паметта за комунизма не би бил толкоз огромен,
в случай че не беше действителната заплаха да изгубим и втората борба – борбата за паметта и осъзнаването на повече от три десетилетия, претърпяни след 1989-та… Тези, които скриха истината за комунизма проведено се стремят да продадат на българското общество визията за драматичен публичен неуспех на българите след „ отпътуването “ им към Европа и към Запада. Страната е разграбена, младите й хора – прогонени, стопанството й – унищожено. Приятелите й (най-вече на Изток) – афектирани и отблъснати. Днешните й съдружници – лукаво и лицемерно прицелени в заличаването на „ българщината “… Мнозина ще попитат – кое не е правилно? Да, някои неща са правилни – частично правилни, само че злонамерено и превратно интерпретирани и пропагандирани… За това е втората борба – за опцията българите да си създадат един главен извод – свободата носи съсипия. Свободата носи злощастие. Свободата носи самоизтребление. Тогава? Хайде назад в евразийската кошара! Какво да вършим там? Абе карай, като пристигнем, там ще му мислим…
Втората борба израства естествено от логиката на първата борба. Ако комунизмът е „ изгубената Аркадия “, която не можем да върнем, то тогава можем да върнем най-малко „ братството “ с тези, с които бяхме дружно по времето на „ Аркадия “. Защо да го връщаме? Ами тъй като през днешния ден сме „ на дъното “ тъй като тръгнахме в „ неправилна посока “. Цялата тази логичност на систематичната неистина, на целенасочената машинация, на
масирано промиване на мозъците
е допустима единствено заради една единствена причина – неналичието на бодрост и готовност измежду тези българи, които знаят истината. Които се потрудиха да насочат сполучливо България към в действителност естествения й дом – Европа, само че които незабавно заспаха „ на лаврите си “ откакто реализираха тази в действителност впечатляваща победа. Те напуснаха полето на борбата – на публичния спор – и оставиха другите да го запълнят без изпитание, без жертви, без излишък. Полето на публичния спор бе изпълнено съвсем напълно от тактиката на хибридното пропагандно превръщане на България още веднъж в противоположната посока – към безпаметството на един живот без независимост и без истина.
Никой не сподели ясно и отчетливо, че България през днешния ден – 33 години след краха на някогашния режим – е по-богата, по-свободна, с повече благоприятни условия за бъдещето, които не постоянно употребява по предопределение. Да, България се ръководи от алчна олигархия – не европейска, а посткомунистическа олигархия. България през днешния ден е ограбвана както и в предишното – само че не от Европа, която дава фондове за развиване, а от съветската олигархия, запазила
„ братската дружба “ с българските олигарси
довчерашни висши полицаи. В България през днешния ден има доста неправда – тъй като олигархичната мафия не желае същинско правораздаване и тъждество на правата и възможностите. Вярно е. И при все че – България през днешния ден е свободна да постъпи със себе си както пожелае – за разлика от комунистическа България.
Обърнете внимание – пропагандната война против България се води против статуквото, само че без проявление на опция. Никой не твърди – „ Хайде да оставим Европа, вижте какъв брой богато и щастливо живее Русия… “ Напротив – наказват европейския избор на България, само че пропагандират неразбираем „ неутрализъм “. Вопият против „ войнолюбците “ от НАТО, които „ разпалили “ война сред Русия и Украйна, само че желаят „ неутралитет “ – да стоим безшумно и да си чакаме реда – който явно ще пристигна скоро след този на Украйна… Претендират да бъдат геополитици, теоретици, специалисти, само че пропагандната война, която водят е единствено „ против “ – срещу Европа, срещу Запада, срещу „ предателите “, дали България на Запада. Ни дума, ни доктрина, ни процедура за алтернативата на този „ неприятен Запад “.
И още нещо – на особено място на фронтовата линия против Европа в България стоят хора, с които не може да се спори. Астролози, езотерици, „ виждащи “ пророци… Връщам се на Youtube… Отворете страницата и слушайте анализите им.
Защо България би трябвало да напусне Европа и НАТО
и да се завърне в евразийската кошара. Ами тъй като еди кой си оракул го е споделил – още преди 100 години. Защото слънцето е в Скорпион на 10 ноември и по този начин цялото бъдеще на България е абортирано… Сатурн се движи по мудна орбита за през идващите 33 години… Не стига друго, ами и Плутон се включва в еди кой си дом на Зодиака… Като имаме поради и Уран… Тук не става въпрос за това дали античната просвета астрология е в положение да отговори на алтернативите на нашия веществен свят – аз не бих влизал в този момент в сходен спор. Проблемът е в това, че астрологията не е част от здравия разсъдък на голямото болшинство от хората, заради което с астрология може да се лъже доста по-лесно и доста по-безнаказано, в сравнение с с логиката на стандартния разбор и оценка. Вие не се наемате да спорите какво е въздействието на в Марс, нали?
Обществото ни е все по-плътно потапяно в тълкования на света, в които елементарните хора биват разхождани като добитък в дебрите на една terra incognita, където им се внушава боязън, където ги чакат тествания, където се срутват светове и се въздигат нови по една забулена логичност на фаворизиран достъп до тайните на битието от страна на една шепа „ отдадени “. Слушайте хороскопа на България и се откажете да мислите с главите си. Хороскопът ще ви даде инструкции какво да мислите и какво да правите…
Стратегията за будалосване на елементарния човек
посредством „ езотерична “ игра със страховете и незнанието му дава ненадейно положителни резултати. Философската измислица а-ла-Дугин услужливо се поддържа от целеустремено катастрофичните картини, нарисувани с ежедневната корист с това, което постоянно се е наричало „ тайното познание “. Няма да чуете астрологична прогноза, в която да ви кажат – запрятай си ръкавите, мисли с главата си, работи с ръцете си и ще получиш света, който желаеш…
Живеем във време, в което се сменят столетия. Конвенциите, визиите, координатите на човешкото мислене се трансформират доста динамично и на процедура се основава един нов свят. Този свят ще одобри форма в съзнанието на всеки един от нас, на всяко общество и на всеки светоглед. Ние просто ще изчезнем като нация в случай че оставим най-важното – основаването на обща визия за света – в ръцете на непознати сили, които са завзели форума на българския публичен спор. България най-сетне би трябвало да сътвори собствен народен хайлайф (след унищожаването му в средата на 20 век), който да си свърши главната работа – да сътвори
контурите на една нова картина на българския свят,
които да ни дадат път, посока и смисъл на взаимен народен живот. Без сходна картина на света, единственият въпрос, на който остава да си отговорим е кой и по кое време ще успее да ни подчини на своя смисъл и на своите цели.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ