Незаконният риболов излага на риск океанските ресурси
Незаконните риболовни практики в международен мащаб подкопават продоволствената сигурност, сочи нов отчет на природозащитната организация WWF. Документът, озаглавен „ Морската храна: резистентност, непоклатимост и сигурност “, разкрива, че ресурсите, които към този момент са доста наранени от климатичната рецесия, стават още по-оскъдни в следствие от нерегламентираната човешка активност.
Днес Европейският съюз възнамерява възобновяване си от световната пандемия с Covid-19, която насочи вниманието към основни дефекти на риболовната промишленост. Това предлага отлична опция за справяне с незаконния и нерегулиран улов, който излага на риск регенерирането на значими рибни ресурси, заплашва поминъка на редица крайбрежни общности и подкопава доверието в европейския пазар за морска храна. По данни на Световната организация по издръжка и земеделие (ФАО) всяка година в следствие от противозаконна активност са улавяни над 26 млн. тона риба, т.е. една на всеки шест риби, които консумираме, е хваната незаконно и от време на време даже по метод, подкрепящ незаконни мрежи. Това основава условия за развиването на нелоялна конкуренция, а също и заплашва здравето на океана и богатото му биоразнообразие.
В тази връзка WWF приканва за смяна на Регламента за надзор над рибарството в посока поощряване следенето на морските артикули по пътя им от океана дo чинията. Наложително е основаването на ефикасна възпираща система от мониторинг, надзор и наказания, която да регистрира цялостния размер на вредите, нанасяни от риболовната промишленост върху околната среда и поминъка на локалните общности.
„ Въпреки разпоредбите, противозаконни морски артикули не престават да проникват на европейския пазар. Европейски Съюз и неговите търговски сътрудници към момента не съумяват да вкарат риболовната активност в устойчиви граници “ , разяснява доктор Антония Лерой, началник на направление „ Океани “ в офиса на WWF за европейски политики. „ Всички заинтригувани страни по веригата на доставките – от държавните управления до потребителите – са виновни за опазването на океана и крайбрежните общности, които зависят от неговите запаси. “
Европейски Съюз е най-големият пазар на морска храна в света, като по данни на Европейска комисия, комерсиалният му оборот в сферата се прави оценка на повече от 32 млн. евро годишно. Според отчета обаче, държавите-членки не ползват дейно ограниченията за ръководство на риболова: инспекциите на корабите са нередовни, а глобите, налагани при открити нарушавания – слаби, което подхранва корупцията и проведената престъпност. Освен това, когато не се ръководи добре, европейският флот способства за свръхулова в териториалните води на трети страни, което води до понижаване на ресурсите за локалното население. Това може да провокира провал на локалната индустрия и продоволствената сигурност и да се трансформира в определящ фактор за емиграцията на младежи или насочването им към незаконни риболовни практики. Повече от 400 млн. души в Западна и Централна Африка зависят от риболова за своята издръжка, приходи и занаят.
Пандемията с Covid-19 оказва мощно отрицателно въздействие върху риболовния бранш. Освен че лишава доста риболовци от единствения им източник на доходи, тя излага на риск здравето на екипажи, пристанищни служащи, инспектори и наблюдаващи. В добавка доста пазари регистрират увеличени продажби на консервирана морска храна, което усилва натиска върху избрани типове риба.
Изчисленията сочат, че доникъде на юли Европейският съюз към този момент е изконсумирал всичките рибни запаси, които би могъл да улови в своите териториални води или да отгледа във ферми в границите на една година и стартира да разчита само на импорт, с цел да задоволи потребителското търсене. Междувременно учените от Междуправителствения панел за климатичните промени предвиждат, че в следствие от изменението в климата и окисляването на океана рибните ресурси в крайбрежните тропически води се чака да намалеят с 40 % до 2050 година Това, дружно с незаконния лов на риба, ще сложи под въпрос бъдещето на океанското биоразнообразие, обичайния занаят и стопанските системи на локалните общности, а също и достъпа до морска храна на европейския пазар.
