Вижте какво се случва с мозъка, когато спрем захарта
Невролозите назовават захарта "естествена премия ". Тя е един от детайлите на човешкото оцеляване като тип дружно с такива неща, като храненето, секса и връзката. Това държание носи наслаждение на мозъка и с цел да се развиваме, би трябвало да го повтаряме и затвърждаваме, написа Mashable.
Когато вършим нещо, което харесваме, група неврони отделят невротрансмитер на име допамин, който изпраща сигнал на онази част от мозъка, отговаряща за удоволствието. Процесът задейства и мускулно придвижване, като да вземем за пример когато желаеме да отворим уста за още една хапка от вкусния десерт.
Не всички храни обаче носят еднообразно наслаждение. Еволюцията ни е научила да избираме сладката пред киселата и горчивата храна, тъй като сладките неща са значим източник на въглехидрати за телата ни. Днешната консумация на захар обаче доближава необикновено високи равнища, а пристрастеността към нея е нещо напълно същинско.
Първите няколко дни от лишението са и най-трудни, а чувството е съвсем все едно спирате опиатите. Нуждата за въглехидрати се усилва, с цел да може организмът да компенсира неналичието на сладко. Тестовете с мишки демонстрират държание, което е сравнимо с пристрастеността към дрогата. В рамките на опита, мишките биват лишени от храна за 12 часа, след което получават цялостен достъп до захар и елементарна храна в идващите 12 часа. След месец мишките стартират да демонстрират държание като на наркомани и редуват учестена консумация на захар за къс интервал от време с моменти на меланхолия, разстройство и импулсивно държание.
Обратният развой - прекъсването на захарта - също води до небалансирано държание при засегнатите мишки, които демонстрират възприятие за беззащитност, трептене и други
Учените са безапелационни, че както пристрастеността към захарта, по този начин и проблемите при прекъсването на нейната консумация, са напълно същински явления. Засега към момента не е ясно какъв интервал е нужен за по-сериозна "детоксикация ", само че данните подсказват за най-малко 40 дни на самоограничение. А с цел да не се стига до това, просто е най-добре да бъдем умерени в потреблението.
Когато вършим нещо, което харесваме, група неврони отделят невротрансмитер на име допамин, който изпраща сигнал на онази част от мозъка, отговаряща за удоволствието. Процесът задейства и мускулно придвижване, като да вземем за пример когато желаеме да отворим уста за още една хапка от вкусния десерт.
Не всички храни обаче носят еднообразно наслаждение. Еволюцията ни е научила да избираме сладката пред киселата и горчивата храна, тъй като сладките неща са значим източник на въглехидрати за телата ни. Днешната консумация на захар обаче доближава необикновено високи равнища, а пристрастеността към нея е нещо напълно същинско.
Първите няколко дни от лишението са и най-трудни, а чувството е съвсем все едно спирате опиатите. Нуждата за въглехидрати се усилва, с цел да може организмът да компенсира неналичието на сладко. Тестовете с мишки демонстрират държание, което е сравнимо с пристрастеността към дрогата. В рамките на опита, мишките биват лишени от храна за 12 часа, след което получават цялостен достъп до захар и елементарна храна в идващите 12 часа. След месец мишките стартират да демонстрират държание като на наркомани и редуват учестена консумация на захар за къс интервал от време с моменти на меланхолия, разстройство и импулсивно държание.
Обратният развой - прекъсването на захарта - също води до небалансирано държание при засегнатите мишки, които демонстрират възприятие за беззащитност, трептене и други
Учените са безапелационни, че както пристрастеността към захарта, по този начин и проблемите при прекъсването на нейната консумация, са напълно същински явления. Засега към момента не е ясно какъв интервал е нужен за по-сериозна "детоксикация ", само че данните подсказват за най-малко 40 дни на самоограничение. А с цел да не се стига до това, просто е най-добре да бъдем умерени в потреблението.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ