Неврологичните симптоми са чести при коронавирусните епидемии - през последните

...
Неврологичните симптоми са чести при коронавирусните епидемии - през последните
Коментари Харесай

Пловдивски невролози предупреждават за евентуална връзка между COVID-19 и енцефалит

Неврологичните признаци са чести при коронавирусните епидемии - през последните 2 години са докладвани случаи на изострен некротизиращ енцефалит, изострен дисеминиран енцефаломиелит (ADEM) и стволов енцефалит, свързани с COVID-19. Ето за какво невролозите и лекарите, които работят с пациенти с ковид, би трябвало да внимават и за евентуални по-тежки затруднения, измежду които и енцефалит, произлизащи от тази вирусна зараза, заяви проф. доктор Пенка Атанасова, шеф на Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ " Свети Георги “ в Пловдив.

Eнцефалитът е инфектиране на мозъчната тъкан, което изисква незабавна лекарска интервенция. Най-честата причина за болестта са вирусните инфекции, като в редки случаи причинители могат да бъдат и други микроорганизми – бактерии или гъбички. Клиничната картина включва: главоболие, фебрилитет, повръщане, епилептични пристъпи, количествени нарушавания на съзнанието, психотична продукция, огнищна неврологична симптоматика и други, изясняват невролозите. Първоначалните признаци при някои от докладваните случаи на пациенти, позитивни за SARS-CoV-2 и развили като затруднение енцефалит, са били фебрилитет, зной и миалгия, а по-късно и прогресивно замъгляване на съзнанието.

Неоткритият в точния момент и нелекуван енцефалит е животозастрашаващо положение, което постоянно води до летален излаз или инвалидизация, акцентира проф. Атанасова. В Световния ден за битка с енцефалита, тя посъветва следенето на пациенти, наранени от епидемията SARS-CoV-2, да включва и деликатна оценка на централната нервна система.

Заболяването, което този вирус предизвиква, продължава да изненадва с разнообразни клинични признаци, които варират от асимптомна зараза до тежки неврологични затруднения: енцефалит, менингоенцифалит, енцефалопатия, мозъчно-съдови болести, епилептични пристъпи, разстройства на нервно-мускулното предаване и синдром на Гилен-Баре (автоиммунно заболяване, което се характеризира с ненадейно начало и прогресиращо засягане на периферните нерви) и други

Независимо от следствията върху нервната система, проф. Атанасова счита, че инфекцията от SARS-CoV-2 рядко води до сериозен енцефалит. Интерпретацията за първите случаи на COVID-19 енцефалит е спорна, тъй като неврологичните затруднения могат да се дължат на систематичния инфекциозен развой, а не на директна мозъчна инвазия. Пациентите с COVID-19 обаче могат да развият изострен менингоенцефалит без откриваем SARS-CoV-2 или различен вирус в ликвора (гръбначно-мозъчна течност). Другият механизъм за развиване на този енцефалит при пациенти с COVID-19 е тежко инфектиране с цитокинова стихия. Ранното разкриване и лекуване на менингоенцефалитите е от решаващо значение и за попречване на хеморагичната некротична енцефалопатия, която протича съдбовно, подчера Началникът на Клиниката по нервни заболявания към Университетската болница в Пловдив.

Въпреки че окончателната диагноза вирусен енцефалит значително зависи от изолацията на вируса, това е мъчно при COVID-19, защото разпространяването на SARS-CoV-2 е преходно и неговият титър в церебро-спиналния ликвор може да е извънредно невисок, изясни проф. Атанасова. Следователно, диагнозата се основава най-вече на неврологичния статус и анамнестичните данни, сподели тя. По думите й предизвиканият от SARS-CoV-2 имунологичен отговор може да аргументи инфектиране и оток на мозъка, което да докара до промени в съзнанието. С изчистването на вируса, и вследствие на лекуването, мозъчният оток последователно понижава и съзнанието на пациента се усъвършенства.

SARS-CoV-2 продължава да поразява разнообразни органи и системи даже след фактическото изцеление на пациента, изясни проф. Атанасова. Това наложи обособяването на така наречен " ПОСТ-КОВИД “ синдром, който е многообразен и с неразбираема дълготрайна прогноза на този стадий. Енцефалитът и в частност този, породен от SARS-CoV-2, не постоянно може да бъде предотвратен, само че рискът може да бъде понижен с имунизиране, поучава тя.

Клиниката е главен център за диагностична, лечебна, консултативно-методична, профилактична, научно-изследователска и обучителна активност по нервни заболявания. Екипът й обезпечава навременно, качествено и дейно обслужване и следене на приетите в болница заболели с неврологични болести, с оглед възстановяване продължителността и качеството им на живот.

Клиниката по нервни заболявания обезпечава 24-часова денонощна неотложност и разполага с приемно-консултативен кабинет, ситуиран в База II на УМБАЛ " Свети Георги “, и клиничен стационар с 2 отделения – за лекуване на остри мозъчни инсулти и по обща неврология.

В Отделението за лекуване на остри мозъчни инсулти са обособени бранш за интензивно лекуване с 6 кревати и съдов бранш с 8 кревати, с благоприятни условия за 24-часово мониториране на виталните индикатори на пациентите и подготвеност за рутинно осъществяване на интравенозна тромболиза при остри исхемични инсулти. Отделението по обща неврология разполага с 24 кревати.

В Клиниката има 8 клинични лаборатории, които разполагат с нужната модерна инсталация и богат систематичен боеприпас за осъществяване на високо профилирани проучвания, както на лежащи, по този начин и на амбулаторни пациенти.

Защо 22 февруари и има ли българска връзка?

Световният ден за битка с енцефалита се отбелязва като ден за информираност за това рисково заболяване, от което всички можем да бъдем наранени директно или индиректно. За първи път той се празнува през 2014 година по самодейност на Обществото по енцефалит във Англия.

Енцефалитът се смята за опустошително неврологично положение. Всяка година в света от него заболяват по към 500 000 деца и възрастни хора. Смъртността е висока, а оживелите могат да останат с мозъчно увреждане, което води до епилепсия, отмалялост, когнитивни усложнения или проблеми с паметта и личността.

През предишния век " мистериозното “ заболяване, както са наричали тогава енцефалита, е покосило повече човешки животи, в сравнение с са жертвите на Първата международна война. Медицината в Европа по това време е била безсилна пред летаргичния енцефалит – така наречен " сънна болест “.

Българинът Иван Раев обаче е единственият в света, който попада в медицинските сведения от 30-те години на ХХ в. като сполучлив врач на тежките последици от този енцефалит въз основата на създадена лична билкова рецепта от Atropa belladonna, известна още като мощно отровното " бясно биле “.
Източник: plovdiv24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР