Днес американците вече се интересуват от ядрена Япония
Неведнъж сме писали, че Япония се отхвърля от „ трите неядрени правилото “, провъзгласени от Народното събрание на Страната на изгряващото слънце. Беше маркирано също, че държавното управление на Съединени американски щати по начало не е имало желание да приложи правилото за попречване на вноса на непознати нуклеарни оръжия в Япония. От 60-те години на предишния век има скрито двустранно съглашение, че американците могат свободно да внасят такива оръжия в своите бази и пристанища на японска територия, без да ги заявяват по никакъв метод. Избраната формула, съгласно която Пентагонът „ нито удостоверява, нито отхвърля “ вноса на нуклеарни оръжия на самолетоносачи и атакуващи подводници, основани в японски пристанища, би трябвало да се дефинира освен като машинация, само че и като нарушаване на антивоенните възприятията на японския народ. Същото може да се каже и за доста евентуалното съществуване на нуклеарни оръжия в американските военни бази на остров Окинава, които са аванпост на въоръжените им сили в района. А през последните години „ зоната на отговорност “ на тези бази беше разширена до Индийския океан.
Такива американски оръжия в Япония и, никога, не са прословутия „ нуклеарен чадър “, който сякаш покрива съюзническите страни от „ нападателни съседи “, каквито Токио в този момент намерено назовава КНР, КНДР и Русия. В същото време нито японците, нито американците могат ясно да обяснят за какво китайците, севернокорейците и руснаците би трябвало да „ завладяват Япония “. Съвсем явно е, че измисленото чучело на военната заплаха, което се допуска, че идва от прилежащите страни, е належащо на японските управляващи, с цел да „ оправдаят “ реконструкцията на страната си като военна мощ.
През последните години обаче и властимащите, и елементарните японци започнаха да се чудят дали американският „ нуклеарен чадър “ остава благонадежден и дали си коства да помислят за личния си нуклеарен капацитет, който няма да е сложен за основаване за високотехнологична Япония. В същото време не може да се изключи изцяло, че освен разработки, само че и пробни мостри на такива оръжия участват в Страната на изгряващото слънце отдавна и можем да приказваме единствено за определяне на тяхното всеобщо произвеждане. Както доста осведомен японски събеседник сподели на създателя на тези редове, „ Наистина ли мислите, че за нас, японците, е проблем да създадем нуклеарни оръжия, в случай че даже стопански и софтуерно бедната Северна Корея ги владее… “
Това ли е оръжието, което е имал поради сегашният японски министър председател Фумио Кишида, когато подписва документите за нова военна тактика, която разрешава ответни или даже превантивни удари по прилежащи страни?
Японските настроения за владение на личен нуклеарен капацитет се ускориха, откакто целият свят стана очевидец на бягството на „ непобедимите ” американски бойци от Афганистан. Те бяха впечатлени и от изказването на Доналд Тръмп в ефир, когато той беше президент на Съединени американски щати, че не е вярно богатите Япония и Южна Корея да седят зад тила на американците по въпросите на гарантирането на личната си сигурност. Тогава той скрито прикани Токио и Сеул да се снабдят със лични нуклеарни бомби и ракети и да се изправят без значение против своите геополитически противници. Може да се допусна, че в случай че Тръмп още веднъж пристигна на власт, той ще се опита да приложи концепцията за нуклеарни оръжия за най-близките съдружници на Съединени американски щати в Азиатско-тихоокеанския район.
И Тръмп надалеч не е самичък в своите възгледи. Изглежда неслучайно оня ден доста осведоменият някогашен редактор на “Ню Йорк Таймс ” Бари Гевън в публикация за американското списание “Нешънъл Интерест ” съобщи, че Япония ще би трябвало да стане нуклеарна мощ, с цел да не разчитат на помощта на Съединени американски щати и без значение да сдържа Китай, Северна Корея и Русия. „ Позицията на Япония като водач в световното придвижване за мир се трансформира в забранен разкош. Япония би трябвало да създаде нуклеарно оръжие “, споделя създателят на обявата.
По създание Гевън изяснява на японците, че американците нямат желание да умират, с цел да ги защитят. Той намерено изрази мнение, че връщането на Съединени американски щати към своите „ обичаи на изолационизъм “ би трябвало да накара Япония да намерения за лично нуклеарно оръжие, което да размени американския „ чадър “. Според него Япония не може да разчита, че Съединени американски щати ще се съгласят да изложат градовете си на риск, с цел да защитят своите съдружници.
Назовавайки страните, на които Япония може и би трябвало да изпрати нуклеарни оръжия, създателят на публикацията направи доста провокативно изказване, „ припомняйки “, че Токио „ не е склонен със суверенитета на Москва над четирите острова от веригата Курил “. Думите на американеца могат да се възприемат и като съвет за решение на „ териториалния въпрос “ благодарение на нуклеарно оръжие. Въпреки че, несъмнено, нито японците, нито американците ще стартират нуклеарен спор, с цел да завладеят съветските Курилски острови. Но откакто е овладяло боеприпас от оръжия за всеобщо заличаване, Токио може да прибегне до изнудване с такива оръжия. След като предложи съществуващата разширена версия на „ решението на казуса със северните територии “, която планува „ връщането “ на Япония на всички Курилски острови, законно принадлежащи на Русия, до Камчатка и южната половина на съветския остров на Сахалин, което в Страната на изгряващото слънце настойчиво се назовава " губерня Карафуто ".
В тази връзка е подходящо да напомним изказването на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, че милитаризацията на Япония с поддръжката на Съединени американски щати допуска, че още веднъж желаят да създадат нейните поданици камикадзета, умиращи за непознати ползи. Според него " силите за самозащита " на страната законно се трансформират в пълноценна войска, способна да нападна, а това е " жестоко нарушаване на резултатите от Втората международна война ".
У нас се обрисуваха две, може да се каже, полярни гледни точки по отношение на вероятността Япония да се снабди с нуклеарно оръжие. Например военният специалист, шеф на Музея на войските на Противовъздушна отбрана и полковник в оставка Юрий Кнутов назовава дейностите на Япония доказателство за това, че над Русия към този момент е надвиснала колосална опасност. И предизвестява: „ Япония непрестанно заплашва Русия; понякога разнообразни японски военни фигури приказват, че Курилите принадлежат на Япония и Токио би трябвало да ги завземе военно... Заплахата за Русия ще бъде колосална, в случай че Япония има свои лични нуклеарни оръжия. ”
От друга страна, ръководителят на Центъра за японски проучвания към Института за Китай и модерна Азия на РАН Валерий Кистанов счита, че японският план за нуклеарно оръжие е неизпълним, най-малко в обозримо бъдеще. Изследователят се базира на продължаващите антиядрени настроения в страната и недоволството от придобиването на нуклеарен капацитет от Токио от страни, прилежащи на Япония. В същото време той счита, че „ самите Съединени американски щати, под чийто „ нуклеарен чадър “ се крие Япония, няма да разрешат това. Между другото, това е абсурд: японците са за мир, само че в това време са под нуклеарната отбрана на Съединените щати.
От една страна, тревогата на полковник Кнутов може да бъде оправдана от позиция на бдителността и пропагандата. Но, доколкото знам, във висшия ешелон на японската власт, макар апелите на обособени провокатори за „ възвръщане на северните територии със мощ “, има консенсус, че не може да има „ военно решение “ във връзка с Курилите. Има напълно разнообразни калкулации. А точно вярата, че строгите стопански наказания, изкуственото удължение на военните дейности, предизвикани от Запада на територията на някогашната Украинска ССР и, като разследване, довеждането на страната ни до банкрут и национален протест ще основат условия, когато Москва ще се окаже в такова състояние. сложни условия, които самата тя ще донесе “на тепсия ” Курилските острови. И това не е празна небивалица. Подобни причини се чуват и виждат в японски телевизионни токшоута.
Що се отнася до разчитането на японското публично мнение, което сякаш няма да допусне нуклеарно оръжие, тогава, за жалост, за разлика от последно време, в този момент обстановката се трансформира бързо. Първо, в Япония от дълго време не е имало всеобщи антивоенни манифестации или шествия към Народното събрание под лозунги на митинг против милитаристичните проекти на управляващите и възходящото присъединяване на страната в нападателната военна тактика на Съединените щати. Не се чува, както преди, за необятни антивоенни и антиядрени дейности на организации, които съществуват от следвоенно време за възбрана на атомни и водородни оръжия.
В същото време японците стават песимистични за бъдещето. Все повече поданици на тази страна се съгласяват да отстранен „ клаузата за мир “ от конституцията и да усилят мощта на въоръжените сили. Те одобряват съществено заплашването на медиите и политиците от ръководещата партия, което основава атмосфера на неизбежно замесване на Япония в сякаш идната война за Тайван, идно ракетно нуклеарно нахлуване от Северна Корея, а по-късно Китай и Русия. В диалози с уважавани, миролюбиви японци от време на време чувате следното размишление: „ Ние сме заобиколени от нуклеарни сили. Може би Русия и Китай нямат проекти да нападат Япония, само че севернокорейците, които ненавиждат японците, единствено чакат момента, с цел да ни унищожат. Как можем да се предпазим? Все по-малко остава вярата, че американците ще се изправят и ще умрат за нас. И те могат да бъдат разбрани. Така че можем да разчитаме единствено на нуклеарните си оръжия. Може би това по някакъв метод ще възпре враговете ни. Въпреки че това, несъмнено, е извънредно нежелателно. В края на краищата ние разбираме, че Япония, настръхнала от нуклеарни ракети, може да предизвика прилежащите страни към превантивни удари.
Мнението, че Съединените щати се опасяват от по-независима нуклеарна Япония, също е остаряло. Такива възгледи в действителност съществуваха не толкоз от дълго време, само че в този момент обстановката се промени. В ера на световна битка за нов международен ред, борба с американското владичество над планетата, Вашингтон, изправен пред изменен баланс на силите, е доста заинтригуван арсеналът му от средства за всеобщо заличаване да бъде допълнен от нуклеарните арсенали на сателитни страни, които включват най-вече Япония.
Изглежда, че няма да е неточност да се допусна, че след не толкоз дълъг интервал Япония въпреки всичко ще се причисли към клуба на нуклеарните сили, защото ръководещите кръгове на тази страна виждат в това повишение на политическия авторитет и престиж на страната си в света. Във всеки случай това ще изисква от околните страни да създадат съществени корекции както в доктриналните положения по отношение на тактиката в Далечния изток и Азиатско-тихоокеанския район като цяло, по този начин и в групирането на силите, противопоставящи се на японско-американския боен съюз, стремящ се към надмощие в този район на света.
Превод: В. Сергеев
Такива американски оръжия в Япония и, никога, не са прословутия „ нуклеарен чадър “, който сякаш покрива съюзническите страни от „ нападателни съседи “, каквито Токио в този момент намерено назовава КНР, КНДР и Русия. В същото време нито японците, нито американците могат ясно да обяснят за какво китайците, севернокорейците и руснаците би трябвало да „ завладяват Япония “. Съвсем явно е, че измисленото чучело на военната заплаха, което се допуска, че идва от прилежащите страни, е належащо на японските управляващи, с цел да „ оправдаят “ реконструкцията на страната си като военна мощ.
През последните години обаче и властимащите, и елементарните японци започнаха да се чудят дали американският „ нуклеарен чадър “ остава благонадежден и дали си коства да помислят за личния си нуклеарен капацитет, който няма да е сложен за основаване за високотехнологична Япония. В същото време не може да се изключи изцяло, че освен разработки, само че и пробни мостри на такива оръжия участват в Страната на изгряващото слънце отдавна и можем да приказваме единствено за определяне на тяхното всеобщо произвеждане. Както доста осведомен японски събеседник сподели на създателя на тези редове, „ Наистина ли мислите, че за нас, японците, е проблем да създадем нуклеарни оръжия, в случай че даже стопански и софтуерно бедната Северна Корея ги владее… “
Това ли е оръжието, което е имал поради сегашният японски министър председател Фумио Кишида, когато подписва документите за нова военна тактика, която разрешава ответни или даже превантивни удари по прилежащи страни?
Японските настроения за владение на личен нуклеарен капацитет се ускориха, откакто целият свят стана очевидец на бягството на „ непобедимите ” американски бойци от Афганистан. Те бяха впечатлени и от изказването на Доналд Тръмп в ефир, когато той беше президент на Съединени американски щати, че не е вярно богатите Япония и Южна Корея да седят зад тила на американците по въпросите на гарантирането на личната си сигурност. Тогава той скрито прикани Токио и Сеул да се снабдят със лични нуклеарни бомби и ракети и да се изправят без значение против своите геополитически противници. Може да се допусна, че в случай че Тръмп още веднъж пристигна на власт, той ще се опита да приложи концепцията за нуклеарни оръжия за най-близките съдружници на Съединени американски щати в Азиатско-тихоокеанския район.
И Тръмп надалеч не е самичък в своите възгледи. Изглежда неслучайно оня ден доста осведоменият някогашен редактор на “Ню Йорк Таймс ” Бари Гевън в публикация за американското списание “Нешънъл Интерест ” съобщи, че Япония ще би трябвало да стане нуклеарна мощ, с цел да не разчитат на помощта на Съединени американски щати и без значение да сдържа Китай, Северна Корея и Русия. „ Позицията на Япония като водач в световното придвижване за мир се трансформира в забранен разкош. Япония би трябвало да създаде нуклеарно оръжие “, споделя създателят на обявата.
По създание Гевън изяснява на японците, че американците нямат желание да умират, с цел да ги защитят. Той намерено изрази мнение, че връщането на Съединени американски щати към своите „ обичаи на изолационизъм “ би трябвало да накара Япония да намерения за лично нуклеарно оръжие, което да размени американския „ чадър “. Според него Япония не може да разчита, че Съединени американски щати ще се съгласят да изложат градовете си на риск, с цел да защитят своите съдружници.
Назовавайки страните, на които Япония може и би трябвало да изпрати нуклеарни оръжия, създателят на публикацията направи доста провокативно изказване, „ припомняйки “, че Токио „ не е склонен със суверенитета на Москва над четирите острова от веригата Курил “. Думите на американеца могат да се възприемат и като съвет за решение на „ териториалния въпрос “ благодарение на нуклеарно оръжие. Въпреки че, несъмнено, нито японците, нито американците ще стартират нуклеарен спор, с цел да завладеят съветските Курилски острови. Но откакто е овладяло боеприпас от оръжия за всеобщо заличаване, Токио може да прибегне до изнудване с такива оръжия. След като предложи съществуващата разширена версия на „ решението на казуса със северните територии “, която планува „ връщането “ на Япония на всички Курилски острови, законно принадлежащи на Русия, до Камчатка и южната половина на съветския остров на Сахалин, което в Страната на изгряващото слънце настойчиво се назовава " губерня Карафуто ".
В тази връзка е подходящо да напомним изказването на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, че милитаризацията на Япония с поддръжката на Съединени американски щати допуска, че още веднъж желаят да създадат нейните поданици камикадзета, умиращи за непознати ползи. Според него " силите за самозащита " на страната законно се трансформират в пълноценна войска, способна да нападна, а това е " жестоко нарушаване на резултатите от Втората международна война ".
У нас се обрисуваха две, може да се каже, полярни гледни точки по отношение на вероятността Япония да се снабди с нуклеарно оръжие. Например военният специалист, шеф на Музея на войските на Противовъздушна отбрана и полковник в оставка Юрий Кнутов назовава дейностите на Япония доказателство за това, че над Русия към този момент е надвиснала колосална опасност. И предизвестява: „ Япония непрестанно заплашва Русия; понякога разнообразни японски военни фигури приказват, че Курилите принадлежат на Япония и Токио би трябвало да ги завземе военно... Заплахата за Русия ще бъде колосална, в случай че Япония има свои лични нуклеарни оръжия. ”
От друга страна, ръководителят на Центъра за японски проучвания към Института за Китай и модерна Азия на РАН Валерий Кистанов счита, че японският план за нуклеарно оръжие е неизпълним, най-малко в обозримо бъдеще. Изследователят се базира на продължаващите антиядрени настроения в страната и недоволството от придобиването на нуклеарен капацитет от Токио от страни, прилежащи на Япония. В същото време той счита, че „ самите Съединени американски щати, под чийто „ нуклеарен чадър “ се крие Япония, няма да разрешат това. Между другото, това е абсурд: японците са за мир, само че в това време са под нуклеарната отбрана на Съединените щати.
От една страна, тревогата на полковник Кнутов може да бъде оправдана от позиция на бдителността и пропагандата. Но, доколкото знам, във висшия ешелон на японската власт, макар апелите на обособени провокатори за „ възвръщане на северните територии със мощ “, има консенсус, че не може да има „ военно решение “ във връзка с Курилите. Има напълно разнообразни калкулации. А точно вярата, че строгите стопански наказания, изкуственото удължение на военните дейности, предизвикани от Запада на територията на някогашната Украинска ССР и, като разследване, довеждането на страната ни до банкрут и национален протест ще основат условия, когато Москва ще се окаже в такова състояние. сложни условия, които самата тя ще донесе “на тепсия ” Курилските острови. И това не е празна небивалица. Подобни причини се чуват и виждат в японски телевизионни токшоута.
Що се отнася до разчитането на японското публично мнение, което сякаш няма да допусне нуклеарно оръжие, тогава, за жалост, за разлика от последно време, в този момент обстановката се трансформира бързо. Първо, в Япония от дълго време не е имало всеобщи антивоенни манифестации или шествия към Народното събрание под лозунги на митинг против милитаристичните проекти на управляващите и възходящото присъединяване на страната в нападателната военна тактика на Съединените щати. Не се чува, както преди, за необятни антивоенни и антиядрени дейности на организации, които съществуват от следвоенно време за възбрана на атомни и водородни оръжия.
В същото време японците стават песимистични за бъдещето. Все повече поданици на тази страна се съгласяват да отстранен „ клаузата за мир “ от конституцията и да усилят мощта на въоръжените сили. Те одобряват съществено заплашването на медиите и политиците от ръководещата партия, което основава атмосфера на неизбежно замесване на Япония в сякаш идната война за Тайван, идно ракетно нуклеарно нахлуване от Северна Корея, а по-късно Китай и Русия. В диалози с уважавани, миролюбиви японци от време на време чувате следното размишление: „ Ние сме заобиколени от нуклеарни сили. Може би Русия и Китай нямат проекти да нападат Япония, само че севернокорейците, които ненавиждат японците, единствено чакат момента, с цел да ни унищожат. Как можем да се предпазим? Все по-малко остава вярата, че американците ще се изправят и ще умрат за нас. И те могат да бъдат разбрани. Така че можем да разчитаме единствено на нуклеарните си оръжия. Може би това по някакъв метод ще възпре враговете ни. Въпреки че това, несъмнено, е извънредно нежелателно. В края на краищата ние разбираме, че Япония, настръхнала от нуклеарни ракети, може да предизвика прилежащите страни към превантивни удари.
Мнението, че Съединените щати се опасяват от по-независима нуклеарна Япония, също е остаряло. Такива възгледи в действителност съществуваха не толкоз от дълго време, само че в този момент обстановката се промени. В ера на световна битка за нов международен ред, борба с американското владичество над планетата, Вашингтон, изправен пред изменен баланс на силите, е доста заинтригуван арсеналът му от средства за всеобщо заличаване да бъде допълнен от нуклеарните арсенали на сателитни страни, които включват най-вече Япония.
Изглежда, че няма да е неточност да се допусна, че след не толкоз дълъг интервал Япония въпреки всичко ще се причисли към клуба на нуклеарните сили, защото ръководещите кръгове на тази страна виждат в това повишение на политическия авторитет и престиж на страната си в света. Във всеки случай това ще изисква от околните страни да създадат съществени корекции както в доктриналните положения по отношение на тактиката в Далечния изток и Азиатско-тихоокеанския район като цяло, по този начин и в групирането на силите, противопоставящи се на японско-американския боен съюз, стремящ се към надмощие в този район на света.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ