Докато смъртта ни раздели…
Неуверените в себе си или потискани в детството хора най-често развиват взаимозависимост от колегата.
Когато се заприказва за взаимозависимост от колегата, незабавно изникват визиите факсимиле: граничеща с мазохизъм пристрастеност или свръхкомпромисът да живееш с някого в името на децата. Но тази взаимозависимост съществува даже и при излъчващите цялостна естетика двойки.
В групата на риска
Как по този начин? До през вчерашния ден сте били обикновено, самодостатъчно си създание. Обаче появяват се той или тя – „ вашата половинка “, и животът се прекатурва. Без нея животът не съществува. Вашите страсти са изцяло погълнати от това по какъв начин яде, по какъв начин се облича, в какъв брой излиза заран, в какъв брой се прибира вечер. Плюс безспорната неспособност да понесете по-дълго (два-три дни) неявяване. В взаимозависимост от това по какъв начин се развиват връзките ви следват ревнивост, мъчителна тъга, неодобрение от себе си. Придобиването на взаимозависимост от колегата е обещано не на всеки. В групата на риска попадат най-вече:
- неуверените в себе си хора;
- податливите на внушения и психически манипулации;
- тези, които са израснали в изискванията на засилен родител-ски надзор.
По следите на лудостта
Открояват се няколко механизма за придобиване на тази изцяло законна взаимозависимост:
„ Две сърца в едно! “
Има хора, които одобряват тази метафора безусловно. Убедени, че влюбените би трябвало да мислят, дишат, спят и вършат всичко останало еднообразно, те бързо стартират да бъркат своите потребности с непознатите.
„ Както кажеш “
Друг известен метод да развиеш взаимозависимост е стремежът непрестанно да оправдаваш непознатите упования. В името на тази идея не се спори, не се слагат условия, не се възразява. Това е зависимостта, основана на безусловното и непринудено признато послушание.
„ Разбирам какво чувстваш “
И последният механизъм – проекцията, с която автоматизирано пренасяш своите мисли и усеща върху другия, тъй като това е методът да го чувстваш като част от себе си.
Обществен контракт
Жените като цяло са по-предразположени към взаимозависимост от колегата спрямо мъжете. И ненапълно за това са отговорни обичайните публични полезности, които нежният пол постоянно подлага на неверна трактовка.
„ Жената е тази, която пази любовта и фамилията “
Вярващите в тази доктрина дами подсъзнателно се настройват, че съюзът с обичания мъж е вечно. Те са подготвени да си носят кръста, единствено и единствено да изпълнят своето женско предопределение.
„ Той би трябвало да бъде друг “
Девойките, които постоянно са се прехласвали по принца от приказките, са напълно неспособни да съотнесат своите фантазии към действителността. Затова този вид дами постоянно посвещават живота си на псевдогениалния стихотворец, който би трябвало да бъде изхранван и отглеждан, или на изобретателя на безконечния мотор.
„ По-добрият заслужава всичко “
Съюз, в който на единия от сътрудниците са отредени функционалностите на висш главнокомандващ, не може да бъде равносилен. При това няма значение в какво се демонстрира това неравноправие: във възрастта, в опита, в образованието, във финансовите въпроси. Главното е, че единият е под светлините на прожекторите, а другият е в неговата сянка, тъй като се усеща „ по-некачествен “. Това неравноправие не може да се компенсира по никакъв метод.
Спасителни ограничения
Спор няма, подвластният би трябвало да опита всичко допустимо да стане самостоятелен. За начало добре е да осъзнае, че в независимостта няма нищо ужасно. Независимостта не е да си уединен измежду стени от лед, а преориентиране на връзките в друга повърхност. Следващата стъпка е обрисуване на границите на персоналния живот. Кои са твоите, персонални, най-важни ползи и качества, които не могат да бъдат жертвани в името на светлото фамилно бъдеще? И най-после идва ред на съставянето на листата с аргументи, които трансформират всеки в независим човек със лични достижения. Това е достолепието – или противоположното на зависимостта.
Инфо: https://www.jenatadnes.com
