Неудачно е да се провежда лечение в подобни условия, коментират

" Неудачно е да се организира лекуване в сходни условия ", разясняват възмутено хората, на които им се постанова да бъдат там.

Казват, че се тормозят и даже съчувстват на медиците, които се трудят неуморно за болните от подлото заболяване. Х. И. ще назовем условно пациентът, който ни изпрати фрагменти от вътрешността на Коронавирус отделението в здравното заведение и помоли за анонимност. Ето какво описа той пред " Актуално ".

" Аз не разбрах по кое време, къде и по какъв начин съм се заразил с ковид. Имах признаци и надлежно - догатки, само че нищо повече. Първите признаци бяха сериозна изнемощялост, а след 2-3 дни се появи и лека, само че непрекъсната температура - 37-37,4 градуса. Тя нито падаше, нито се повишаваше в продължение на няколко дни. PCR пробата, който си направих по лично предпочитание още в деня, когато се появи температурата, сподели позитивен резултат. И макар че имах положителен резултат, никой от РЗИ не ме беше потърсил към оня миг. Сам потърсих лекарска помощ.

Със личен автомобил се придвижих до болничното заведение. Първо, отидох до Инфекциозна, само че като видях положението ѝ, взех решение да опитам в Окръжна болница. От там споделиха, че единствено 3 са лечебните заведения в Пловдив, които работят с COVID-19 (Транспортна, " Свети Мина " и Инфекциозна). Избрах " Свети Мина ". Междувременно, позвъних и на частните лечебни заведения, само че се оказа, че на никое място другаде не приемали пациенти с COVID-19.

Стаите в тази болница са с по 5-6 кревати. Имат и по 1 или 2 шкафчета, които не стигат за всички и по тази причина употребяваме столове, с цел да подложим храната, когато се храним. Някои стаи имат и климатик, само че не е позволено да се употребява. Отделно е сложено и огледало. Изграден е един хигиеничен възел, като най-малко има и топла вода. Леглата, в случай че може да се нарекат по този начин, са на най-малко 40 години.

Аз персонално не съм очаквал хотелски условия, само че в тази болница са меко казано трагични. Още по-абсурдното е, че профилираното поделение за COVID-19 разполага с един доктор експерт и един общопрактикуващ лекар, 2 сестри и 2 санитарки. По-късно се включи и още един доктор - доброволец от Стара Загора.

Шапка им смъквам на всички тези хора, тъй като работят съвсем без отмора и без никакъв запас и тласък. Нямат ножици, химикали - обикновени неща липсват. На втория ден от лекуването ми ни споделиха, че би трябвало сами да си осигурим медикаменти. Държавна болница, издържаща се от нашите налози, които към този момент сме платили?! Ами в случай че някой няма пари да си закупи медикаментите, какво ще се случи с него?!? Ако няма близки или родственици наоколо, кой ще отиде за медикаменти? Направи ми усещане и това, че от другите отделения отхвърлят да им услужат или спомагат с каквото и да било. Термометрите не работят постоянно и не са им изцяло изрядни.

Опитват се да ни лекуват с каквото могат - с подръчни материали. Жалкото е, че даже да искаш да си платиш, както и аз желаех да си осигуря каквото би трябвало, нито една болница не искаше да ме одобри, тъпо е! Оправдавам медиците, че са прави да търсят това, което им е дадено, само че не извинявам отношението им към пациентите в някои случаи. Нали сякаш дават клетва? Нали учат за това с години? Като не си подготвен за това, което ти следва, за какво се захващаш? Още повече, когато им даваш пари в ръцете и те отново нехайстват... Отделението, в което съм настанен и аз, е с 30 кревати. Реално има 19 заболели и това беше максимумът, който могат да одобряват. В стаите имаше по 2-3 непотребни кревати.

Най-отвратителното е, че всички би трябвало да употребяваме обща баня и тоалетна, която не се заключва. В първите 3 дни от престоя ми нямаше и ток, тъй като техниците отхвърлят да сменят крушката или фасонката. В последна сметка, се появи доброволец, който реши казуса. Но до тогава може да си визиите каква бедност и какво неприятно преживяване е едно посещаване до тоалетна. Санитарките не чистиха постоянно банята или даже да го правеха, то не беше качествено. Отделението няма и работещ телефон. Новозаразените или тези със признаци звънят на персонален номер на докторката и тя слиза в приемната, с цел да ревизира евентуалните нови пациенти. През това време горе остава сама някоя от санитарките.

В отделението липсва и уред за обдишване, в случай че се наложи. След 2 седмици очакване най-сетне донесоха и бутилка с О2, която наподобява като че ли всеки миг ще се взриви. Не мисля, че това са естествени или даже близки до естествените условия за лечение на пневмония! Да не приказваме, че поради изискванията, нищо чудно да се заразиш с друга болест. Според мен, има прекомерно доста такива лечебници.

Няма смисъл да бъдат толкоз доста. Вместо това, могат да понижат броя им и да се пренасочат средствата, с цел да възстановяват най-малко малко изискванията и качеството на труд и на обслужване. Жалкото е, че изобщо е разрешено да се стигне до това състояние. И тези от горната страна го знаят. Затова би трябвало коренна смяна " за през вчерашния ден ". И хората, които са виновни за това, да си поемат следствията. От нас зависи! Личният ми опит в сходни обстановки споделя, че с мир и добрина нищо не се реализира.

Много неприятно усещане ми направи, че нямат даже пластмасови чаши или принадлежности. Накрая желая да прибавя, че болничното заведение не призна направения ми PCR тест в пловдивска лаборатория. Обявиха го за нелегитимен и след 3 дни в болничното заведение ми взеха нови проби. Призовавам всички: Почувствате ли дискомфорт, ходете на доктор, направете си фотография и се лекувайте съответно и в точния момент ", предлага Х.И.

Covid-отделението в МБАЛ " Св. Мина " с днешна дата е една концепция по-добре кадрово обезпечено, в сравнение с беше предходната седмица, сподели пред камерата на  Plovdiv24.bg  изпълняващият длъжността шеф проф. доктор Петър Петров.

До края на предходната седмица е имало двама лекари, които са били на лимита на опциите си, поради невъзможността да излизат в отмора. Към екипа се е включил доброволец, който ще бъде на половин щат, а през днешния ден е дошъл и доктор с добър опит от Стара Загора на цялостен щат. 

От изпратените от общината пет медицински сестри само една, след дълги диалози и убеждения, се съгласила да работи в " Св. Мина ". " Аз персонално виждам да им давам образец, влизайки всеки ден в Covid-отделението. Да видят, че не е толкоз ужасно, че там са едни естествени пациенти, които просто желаят естествени грижи " - разяснява шефът.

Covid-отделението е обезпечено с предпазната екипировка посредством на  община Пловдив и частни донори. 

Проф. Петров сподели, че ще се яви на състезанието за титуляр на поста шеф на болничното заведение, тъй като счита, че има опция да бъде избавена. Припомняме, че  процедурата ще бъде стартирана на сесията на пловдивския Общински съвет на следващия ден.

" Моята упоритост е да превърнем МБАЛ " Св. Мина " в добре работещо здравно заведение, добре обезпечаващо пациентите си с здравна услуга, добре обезпечаващо медицинските си фрагменти финансово и овъзмездяващо труда им и генериращо дребна облага, която да може да реинвестира в нова инсталация и съоръжение в името на качествена здравна услуга. И, несъмнено, генериране на никакви нови отговорности " - уточни шефът. Той е уверен, че здравното заведение може да бъде изкарано от положението, в което е сега.