Ректори: Не е редно пари за заплати да се обвързват с правилата за атестация |
Нередно е отпущането на средства за заплати да се обвързват с осъществяването на критерии за препоръка. В това са уверени ректори, с които разговаряхме по отношение на оферти от министъра на образованието Николай Денков план за национална за препоръка и с плана му промени в правилника към Закона за развиването на университетския състав, които завишават минималните национални условия към претендентите за университетските длъжности. Ето какво споделят те:
Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет и ръководител на Съвета на ректорите в Република България:
Проф. Герджиков, обсъждали ли сте с сътрудниците си ректори основаването на национална методика за препоръка на университетските преподаватели?
На последните събирания, в това число на Съвета на ректорите през февруари, всички ректори споделиха, че са съгласни, че би трябвало да има смяна в атестацията и никой не възрази против това да има национални критерии при нея. Идеята е както има наукометрични индикатори за израстването в степен или служба, по този начин да има сходни индикатори, въпреки и по-ниски, за атестацията на преподавателите. В момента тя е доста друга в другите университети и по тази причина концепцията е да има още веднъж минимални индикатори, както при израстването. Идеята е индикаторите при атестацията да бъдат % от индикаторите при израстването. На мен това ми звучи разумно и не виждам нищо обезпокоително.
Как оценявате импортираните от министър Денков планове?
Запознах се деликатно единствено региона на филантропичните науки и там виждам ред неща, които би трябвало да се оправят, в това число противоречие сред филантропични и обществени науки, а би трябвало да са много близки. Има дефекти и ще ги оправим. Ще има задоволително време за публично разискване, в което ще отстраним възможните дефекти на плана.
Редно ли е да се обвързва приемането на спомагателните 20 млн. лв. от бюджета за заплати в университетите със единодушието им да одобряват новите национални критерии - условие, заложено в Закона за държавния бюджет за 2022 година?
Става дума за две напълно разнообразни неща. Едното е обезпечаването на нужната сума за реализиране на избрана начална заплата за длъжностите, изключително за длъжността " помощник ". Другото е нуждата от национални индикатори за атестацията. Аз не бих обединявал двете неща. Защо те са обвързани в Закона за бюджета никой не знае.
Началните заплати би трябвало да се обезпечат без значение от нищо - без значение от комплексната оценка, без значение от атестацията. Комплексната оценка може да обезпечи в някои университети повече средства, в това число и за заплати, само че началните заплати са нещо друго. Те би трябвало да са обезпечени на всички места.
В редица институции беше импортирана подписка на над 100 преподаватели против текста от Закона за бюджета, който дава правото на Министерския съвет да постанова на университетите методика за препоръка на преподавателите. Подкрепяте ли я?
Според мен това няма да докара до нищо, тъй като в подписката, общо взето, се споделя, че това, което е записано в Закона за бюджета е погрешно. Това дали един закон е противоконституционен или не не се взема решение с подписки.
Има разлики сред препоръчаната методика и настоящия по закон режим за атестациите. Ако и двете са в действие, Вие по какъв начин ще атестирате?
Предполагам, че ще намерят метод да решат сходни юридически несъответствия. Най-малкото Законът за висшето обучение сега е в Народното събрание и се променя. Вероятно ще решат този въпрос.
Намирате ли за рационално атестирането на асистентите, които се назначават на срочни трудови контракти? Защо да го атестирате след три години плюс още една, когато договорът му ще изтече и в случай че не е защитил, по този начин или другояче, няма да може да продължи?
Да, би могло да няма изобщо препоръка за четирите години на асистентите, а в случай че има, да бъде напълно лека. Доколкото разбирам, това беше и замисълът първоначално.
Проф. Миглена Темелкова, ректор Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи:
Проф. Темелкова, по какъв начин ще коментирате плана на нова методика за препоръка на преподавателите на МОН, завишаването на минималните условия към претендентите за университетски длъжности и обвързването на спомагателните 20 млн. лв. от бюджета за заплати с смяната на правилниците ви във връзка с атестацията?
На първо място, не е съобразена спецификата на висшите учебни заведения. Всички те са приведени под общ знаменател. Стратегията за висшето обучение планува три типа висши учебни заведения - научно-изследователски, практико-приложни и просветителни. До момента в България са избрани единствено научно-изследователските висши учебни заведения и по този метод, с това унифициране на критериите по отношение на всички, преподавателите в избрани висши учебни заведения могат да се почувстват дискриминирани, поради факта, че работят в разнообразни висши учебни заведения.
Липсата на кореспонденцията сред тактиката и критериите за оценяване и атестиране на преподавателите в другите висши учебни заведения ще докара и към този момент води до съществено напрежение в академичната общественост. Факт е една подписка, която мисля, че циркулираше във висшите учебни заведения преди публикуването на сегашния план за публично разискване. Тепърва зрее неодобрение.
Във Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи всеки нормативен акт, който е предлаган от законодателя или МОН, се разисква на Академичен съвет, а в случай че би трябвало, ще свикаме и Общо заседание, тъй като привеждането на правилника на висшето учебно заведение с сходство с това решение на Министерския съвет не е едноличен акт на ректора, а би трябвало да бъде плод на групово решение. Това е от една страна. А от друга, за мен, като ректор, поражда въпросът, че решението касае нещо еднократно.
Да, предлага се с решение на Министерския съвет - акт с еднократно деяние и привързан със Закона за бюджета, който пък има период на осъществяване до края на календарната година - да измененията разпоредбите си за препоръка на преподавателите.
Точно по този начин. Въпросът, който поражда за мен като ректор е в случай че ВУТП приведе правилника си съгласно това РМС, какво ще се случи следващата година? Ново РМС ще вкара нови критерии ли? Или би трябвало, откакто престане действието на бюджета за 2022, още веднъж най-висшият групов орган да смени правилника на висшето учебно заведение във връзка с атестациите?
Налагане на правила за препоръка от Министерския съвет протяга ръка ли на академичната автономност?
Академичната независимост се лишава, тъй като в този момент законът препраща към правилниците на висшите учебни заведения. Всяко от тях има правото да атестира по своите правила, като съобрази стадия на развиването си и заложи такива критерии към своите преподаватели, които ще удовлетворяват неговите стратегически цели като цели като планове за развиване, като визия за бъдещето. С новата методика няма по какъв начин да бъде съобразена спецификата на всяко едно висше учебно заведение, тъй като критериите и най-много процентите са унифицирани.
На трето място, на фона на ниските заплати на преподавателите спрямо учителските постигането на тези критерии за петгодишен интервал ще докара не до интерес към асистентската и преподавателската служба, а в противен случай - към отлив даже на в този момент работещи във висшите учебни заведения асистенти и хабилитирани лица, тъй като тези критерии са прекомерно високи и значат доста огромна инвестиция от време. Един учител ще би трябвало да ощети фамилията си, с цел да реализира изискуемите 60% за най-високата атестационна оценка за петгодишен интервал.
За 60% би трябвало да имаш повече от половината от монография, което значи цяла монография. Една монография е резултат от проучвания от минимум две, три, четири, та и повече години. Няма по какъв начин да задължим и наподобява неуместно един научен учител - и то учител, а не откривател - на всеки петгодишен интервал да бълва по една монография. Рискуваме да реализираме един емблематичен случай за българската академична процедура - да накараме университетските преподаватели да имат стотици изявления без кой знае каква стойност.
От друга страна, последващата група публикации и отчети в реферирани издания, примерно приблизително 60% в едно инженерно направление са шест публикации в Scopus. Една обява в Scopus е над 1000 евро. Само една! Представете си каква инвестиция би трябвало да направи едно висше учебно заведение в един учител, с цел да може да му обезпечи условия да реализира тези 60%! Преподавателят не може с ниската си заплата да самофинансира развиването си, което му се залага императивно с това решение. И доближаваме до големия парадокс - пословичен финансов запас се изсипва в научно-изследователските висши учебни заведения, които могат да си разрешат тази инвестиция за своите преподаватели, само че останалите висши учебни заведения просто научно ще вегетират, тъй като няма да имат финансова опция да обезпечат условия за издание на своите преподаватели.
Как ще реагира ВУТП, в случай че методиката бъде призната?
Опцията, която е дадена на всяко висше учебно заведение, е да реши дали да приведе правилника си в сходство с това решение. Не мога да кажа какво ще бъде решението на Общото заседание на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи. Възможно е то да реши да не привежда правилника си в сходство и да не вземе част от тези 20 милиона лв.. Това могат да си го разрешат висши учебни заведения, които стоят финансово добре.
Как гледате на обстоятелството, че частните висши учебни заведения са изключени от обсега на плана на методика?
Това е дискриминация. Ще има доста тъжби в Комисията за отбрана от дискриминация.
Кога се чака да имате решение във висшето учебно заведение?
Академичният ни съвет е към средата на май, след Съвета на ректорите.
Проф. Венцислав Вълчев, ректор на Техническия университет във Варна :
Проф. Вълчев, по какъв начин оценявате плана за методика за атестиране и измененията в условията към претендентите за университетски длъжности?
Виждам, че планът за атестиране върви в комплект с минималните условия, които са увеличени. Условията за атестиране, сами по себе си, не са доста страшни, само че тъй като са обвързани с минималните условия, които са увеличени, към този момент се получава композиция, която би затруднила някои хора. От друга страна, някой би могъл да каже, че е потребна, защото би трябвало да вършат повече просвета. Тълкуването на плана е двуяко.
Методиката се прокарва с административен акт с еднократно деяние. А приказваме за пари за заплати и надали се чака след края на 2022 година те да бъдат понижени. Как ще се справите в тази обстановка като шеф?
Да. Самият факт е объркващ. Съгласен съм, че обвързването на заплащането с атестирането е недопустимо.
Преплитат се Законът за държавния бюджет с пълномощията на Министерски съвет. В първия има спомагателни средства под изискване - университетите да одобряват националната методика. Това не ни харесва доста, само че е признато от Народното събрание. Тук някои сътрудници, в университета, се включиха в подписка против този текст. От наша позиция той е противоречив, не ми харесва постановката. Казва се: " Има едни средства. Ще ги получите, в случай че приемете единните условия " и елементарната академична персона в университета споделя: " Нали имаме автономност, за какво да ни принуждават? " Тук някъде се крие разривът сред закона за държавния бюджет и понятието " автономност ".
Методиката основава друг ред за препоръка от този в Закона за висшето обучение. Как двата режима ще работят редом? Как ще атестирате в ТУ-Варна и на какво съображение?
В закона се споделя, че държавните висши учебни заведения си вършат правилници и ние имаме подобен. Има какво да се пояснява. Повечето сътрудници през днешния ден (бел. ред. в петък) го гледат. Ще изчакам мнението им, преди да разясня в елементи.
Дискутирали ли сте методиката в Съвета на ректорите?
Не, не знам да има такава полемика. Не са дискутирани формата и детайлите. Знаем, че има работна група, която ги работи.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет и ръководител на Съвета на ректорите в Република България:
Проф. Герджиков, обсъждали ли сте с сътрудниците си ректори основаването на национална методика за препоръка на университетските преподаватели?
На последните събирания, в това число на Съвета на ректорите през февруари, всички ректори споделиха, че са съгласни, че би трябвало да има смяна в атестацията и никой не възрази против това да има национални критерии при нея. Идеята е както има наукометрични индикатори за израстването в степен или служба, по този начин да има сходни индикатори, въпреки и по-ниски, за атестацията на преподавателите. В момента тя е доста друга в другите университети и по тази причина концепцията е да има още веднъж минимални индикатори, както при израстването. Идеята е индикаторите при атестацията да бъдат % от индикаторите при израстването. На мен това ми звучи разумно и не виждам нищо обезпокоително.
Как оценявате импортираните от министър Денков планове?
Запознах се деликатно единствено региона на филантропичните науки и там виждам ред неща, които би трябвало да се оправят, в това число противоречие сред филантропични и обществени науки, а би трябвало да са много близки. Има дефекти и ще ги оправим. Ще има задоволително време за публично разискване, в което ще отстраним възможните дефекти на плана.
Редно ли е да се обвързва приемането на спомагателните 20 млн. лв. от бюджета за заплати в университетите със единодушието им да одобряват новите национални критерии - условие, заложено в Закона за държавния бюджет за 2022 година?
Става дума за две напълно разнообразни неща. Едното е обезпечаването на нужната сума за реализиране на избрана начална заплата за длъжностите, изключително за длъжността " помощник ". Другото е нуждата от национални индикатори за атестацията. Аз не бих обединявал двете неща. Защо те са обвързани в Закона за бюджета никой не знае.
Началните заплати би трябвало да се обезпечат без значение от нищо - без значение от комплексната оценка, без значение от атестацията. Комплексната оценка може да обезпечи в някои университети повече средства, в това число и за заплати, само че началните заплати са нещо друго. Те би трябвало да са обезпечени на всички места.
В редица институции беше импортирана подписка на над 100 преподаватели против текста от Закона за бюджета, който дава правото на Министерския съвет да постанова на университетите методика за препоръка на преподавателите. Подкрепяте ли я?
Според мен това няма да докара до нищо, тъй като в подписката, общо взето, се споделя, че това, което е записано в Закона за бюджета е погрешно. Това дали един закон е противоконституционен или не не се взема решение с подписки.
Има разлики сред препоръчаната методика и настоящия по закон режим за атестациите. Ако и двете са в действие, Вие по какъв начин ще атестирате?
Предполагам, че ще намерят метод да решат сходни юридически несъответствия. Най-малкото Законът за висшето обучение сега е в Народното събрание и се променя. Вероятно ще решат този въпрос.
Намирате ли за рационално атестирането на асистентите, които се назначават на срочни трудови контракти? Защо да го атестирате след три години плюс още една, когато договорът му ще изтече и в случай че не е защитил, по този начин или другояче, няма да може да продължи?
Да, би могло да няма изобщо препоръка за четирите години на асистентите, а в случай че има, да бъде напълно лека. Доколкото разбирам, това беше и замисълът първоначално.
Проф. Миглена Темелкова, ректор Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи:
Проф. Темелкова, по какъв начин ще коментирате плана на нова методика за препоръка на преподавателите на МОН, завишаването на минималните условия към претендентите за университетски длъжности и обвързването на спомагателните 20 млн. лв. от бюджета за заплати с смяната на правилниците ви във връзка с атестацията?
На първо място, не е съобразена спецификата на висшите учебни заведения. Всички те са приведени под общ знаменател. Стратегията за висшето обучение планува три типа висши учебни заведения - научно-изследователски, практико-приложни и просветителни. До момента в България са избрани единствено научно-изследователските висши учебни заведения и по този метод, с това унифициране на критериите по отношение на всички, преподавателите в избрани висши учебни заведения могат да се почувстват дискриминирани, поради факта, че работят в разнообразни висши учебни заведения.
Липсата на кореспонденцията сред тактиката и критериите за оценяване и атестиране на преподавателите в другите висши учебни заведения ще докара и към този момент води до съществено напрежение в академичната общественост. Факт е една подписка, която мисля, че циркулираше във висшите учебни заведения преди публикуването на сегашния план за публично разискване. Тепърва зрее неодобрение.
Във Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи всеки нормативен акт, който е предлаган от законодателя или МОН, се разисква на Академичен съвет, а в случай че би трябвало, ще свикаме и Общо заседание, тъй като привеждането на правилника на висшето учебно заведение с сходство с това решение на Министерския съвет не е едноличен акт на ректора, а би трябвало да бъде плод на групово решение. Това е от една страна. А от друга, за мен, като ректор, поражда въпросът, че решението касае нещо еднократно.
Да, предлага се с решение на Министерския съвет - акт с еднократно деяние и привързан със Закона за бюджета, който пък има период на осъществяване до края на календарната година - да измененията разпоредбите си за препоръка на преподавателите.
Точно по този начин. Въпросът, който поражда за мен като ректор е в случай че ВУТП приведе правилника си съгласно това РМС, какво ще се случи следващата година? Ново РМС ще вкара нови критерии ли? Или би трябвало, откакто престане действието на бюджета за 2022, още веднъж най-висшият групов орган да смени правилника на висшето учебно заведение във връзка с атестациите?
Налагане на правила за препоръка от Министерския съвет протяга ръка ли на академичната автономност?
Академичната независимост се лишава, тъй като в този момент законът препраща към правилниците на висшите учебни заведения. Всяко от тях има правото да атестира по своите правила, като съобрази стадия на развиването си и заложи такива критерии към своите преподаватели, които ще удовлетворяват неговите стратегически цели като цели като планове за развиване, като визия за бъдещето. С новата методика няма по какъв начин да бъде съобразена спецификата на всяко едно висше учебно заведение, тъй като критериите и най-много процентите са унифицирани.
На трето място, на фона на ниските заплати на преподавателите спрямо учителските постигането на тези критерии за петгодишен интервал ще докара не до интерес към асистентската и преподавателската служба, а в противен случай - към отлив даже на в този момент работещи във висшите учебни заведения асистенти и хабилитирани лица, тъй като тези критерии са прекомерно високи и значат доста огромна инвестиция от време. Един учител ще би трябвало да ощети фамилията си, с цел да реализира изискуемите 60% за най-високата атестационна оценка за петгодишен интервал.
За 60% би трябвало да имаш повече от половината от монография, което значи цяла монография. Една монография е резултат от проучвания от минимум две, три, четири, та и повече години. Няма по какъв начин да задължим и наподобява неуместно един научен учител - и то учител, а не откривател - на всеки петгодишен интервал да бълва по една монография. Рискуваме да реализираме един емблематичен случай за българската академична процедура - да накараме университетските преподаватели да имат стотици изявления без кой знае каква стойност.
От друга страна, последващата група публикации и отчети в реферирани издания, примерно приблизително 60% в едно инженерно направление са шест публикации в Scopus. Една обява в Scopus е над 1000 евро. Само една! Представете си каква инвестиция би трябвало да направи едно висше учебно заведение в един учител, с цел да може да му обезпечи условия да реализира тези 60%! Преподавателят не може с ниската си заплата да самофинансира развиването си, което му се залага императивно с това решение. И доближаваме до големия парадокс - пословичен финансов запас се изсипва в научно-изследователските висши учебни заведения, които могат да си разрешат тази инвестиция за своите преподаватели, само че останалите висши учебни заведения просто научно ще вегетират, тъй като няма да имат финансова опция да обезпечат условия за издание на своите преподаватели.
Как ще реагира ВУТП, в случай че методиката бъде призната?
Опцията, която е дадена на всяко висше учебно заведение, е да реши дали да приведе правилника си в сходство с това решение. Не мога да кажа какво ще бъде решението на Общото заседание на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи. Възможно е то да реши да не привежда правилника си в сходство и да не вземе част от тези 20 милиона лв.. Това могат да си го разрешат висши учебни заведения, които стоят финансово добре.
Как гледате на обстоятелството, че частните висши учебни заведения са изключени от обсега на плана на методика?
Това е дискриминация. Ще има доста тъжби в Комисията за отбрана от дискриминация.
Кога се чака да имате решение във висшето учебно заведение?
Академичният ни съвет е към средата на май, след Съвета на ректорите.
Проф. Венцислав Вълчев, ректор на Техническия университет във Варна :
Проф. Вълчев, по какъв начин оценявате плана за методика за атестиране и измененията в условията към претендентите за университетски длъжности?
Виждам, че планът за атестиране върви в комплект с минималните условия, които са увеличени. Условията за атестиране, сами по себе си, не са доста страшни, само че тъй като са обвързани с минималните условия, които са увеличени, към този момент се получава композиция, която би затруднила някои хора. От друга страна, някой би могъл да каже, че е потребна, защото би трябвало да вършат повече просвета. Тълкуването на плана е двуяко.
Методиката се прокарва с административен акт с еднократно деяние. А приказваме за пари за заплати и надали се чака след края на 2022 година те да бъдат понижени. Как ще се справите в тази обстановка като шеф?
Да. Самият факт е объркващ. Съгласен съм, че обвързването на заплащането с атестирането е недопустимо.
Преплитат се Законът за държавния бюджет с пълномощията на Министерски съвет. В първия има спомагателни средства под изискване - университетите да одобряват националната методика. Това не ни харесва доста, само че е признато от Народното събрание. Тук някои сътрудници, в университета, се включиха в подписка против този текст. От наша позиция той е противоречив, не ми харесва постановката. Казва се: " Има едни средства. Ще ги получите, в случай че приемете единните условия " и елементарната академична персона в университета споделя: " Нали имаме автономност, за какво да ни принуждават? " Тук някъде се крие разривът сред закона за държавния бюджет и понятието " автономност ".
Методиката основава друг ред за препоръка от този в Закона за висшето обучение. Как двата режима ще работят редом? Как ще атестирате в ТУ-Варна и на какво съображение?
В закона се споделя, че държавните висши учебни заведения си вършат правилници и ние имаме подобен. Има какво да се пояснява. Повечето сътрудници през днешния ден (бел. ред. в петък) го гледат. Ще изчакам мнението им, преди да разясня в елементи.
Дискутирали ли сте методиката в Съвета на ректорите?
Не, не знам да има такава полемика. Не са дискутирани формата и детайлите. Знаем, че има работна група, която ги работи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ