Необходими са превантивни действия срещу руската агресия в Украйна, включително

...
Необходими са превантивни действия срещу руската агресия в Украйна, включително
Коментари Харесай

Състоянието на българската отбрана предизвиква тревога, показа отчет

Необходими са превантивни дейности против съветската експанзия в Украйна, в това число разполагане на наша територия на войски и сили на НАТО. Предното наличие на Алианса на югоизток, е без конкуренция.

Това се споделя в Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили на Република България през 2021 година, импортиран в Народното събрание през седмицата. В него е отделена специфична глава за войната в Украйна, само че за следващ път този доклад разказва съществени дефицити и проблеми на армията, които в новия подтекст към този момент основават паника.

Случващото се от 24 февруари насам еднопосочно е несъмнено като " пълномащабна война " от страна на Русия, в която се употребяват всички средства без нуклеарния съставен елемент, само че пък има опасност за използването му. Не става дума единствено за тактическа интервенция, а за реализиране на стратегическите цели на Москва, " в това число и за оказване на напън върху страните от евроатлантическата общественост ".

" Военните дейности на съветските въоръжени сили в южна Украйна са ориентирани към обезпечаване на сухопътен кулоар към Крим, както и за доста разширение на съветските териториални води и изключителна икономическа зона в Черно море. Това визира отрицателно сигурността и икономическите ползи на останалите черноморски страни, в това число и България ", се споделя още в текста.

В него се приказва за " фундаментално нова стратегическа обстановка и изключително в светлината на нарушавания военно-стратегически баланс на силите в Черно море в интерес на Русия ".

Последващите констатации обаче демонстрират, че наваксването на изоставането от последните години ще изисква съществено изпитание, организация и средства. Ето някои от констатациите:

Недостигът на персонален състав остава висок. Най-тежко е положението с некомплекта в Сухопътните войски, изключително при заявените формирования. Тревожно е и увеличението с 4% на некомплекта във Военноморските сили. Окомплектоването на доброволния запас също остава на извънредно незадоволително ниво (малко над 13%). Особено съществено е изоставането във връзка с предпочитаното създаване на тежка механизирана бригада в Сухопътните войски, според критериите на НАТО.

Голяма част от въоръжението и бойната техника са морално и физически остарели, с изминал или изтичащ запас на употреба. Това въздейства отрицателно върху осъществяването на задачите и дилемите, подготовката и постигането на оперативна съгласуемост. Ограниченият брой изправна авиационна техника е съществена причина за неизпълнението на плануваните летателни часове във Военновъздушните сили и има отрицателно отражение върху равнището на сигурност на полетите и качествата за дейно осъществяване на дилемите. Зенитно-ракетните комплекси и радиолокационни станции също са в края на виталния си цикъл и се нуждаят от фабричен ремонт. Същите се експлоатират в условия на изострен дефицит на аварийни елементи и консумативи, заради незадоволително финансиране и зависимостта на доставките от Руската федерация.

Зависимостта от Руската федерация за ремонт и поддръжка на останалата на въоръжение руска техника е проблем за националната сигурност.

Тревога провокира увеличаващото се софтуерно закъснение на българските въоръжени сили, което има отрицателен резултат върху тяхната оперативна успеваемост. Във време, когато нововъзникващите технологии водят до развиването и потреблението на качествено нови качества, нараства рискът от появяването на забележителна и мъчно преодолима софтуерна разлика сред въоръжените сили на съдружниците.

Налице е сериозна нужда от ускорено софтуерно превъоръжаване и рационализация на Въоръжените сили на България през идващите години.

За следващ път се акцентира структурирането на разноските за защита по метод, който дава обещание рационализация, само че в действителност прикрива продължаването в забележителна степен на досегашната обстановка. България е поела ангажимент за скица, съгласно която 60% от бюджета за защита ще отиват за личен състав, 20% - за настояща прехрана и още толкоз за финансови разноски, като от 2024 година последното перо се схваща в НАТО като средства за придобиване на нови системи въоръжение и техника.

" Съгласно нормативната уредба, като " финансови разноски " в България се регистрират и разноските за главен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти. В този смисъл, покачването на финансовите разноски през множеството години се дължи главно на поддържане на съществуващите остарели, и в доста по-малка степен на придобиване на нови качества. ", се споделя в доклада.

В рамките на финансовите разноски за 2021 година са включени 258.7 млн. лева за придобиване на ново въоръжение и техника, а за 2022 година са планувани разноски за ново въоръжение и техника в размер на 355.9 млн. лева, показват създателите. Очевидно, поради инфлацията сумата за актуалната година ще разреши сензитивно по-малко благоприятни условия.

Правителството на Кирил Петков се пробва да изтегли с година по-рано осъществяването на обещанието през 2024 година България да дава най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. През 2017-2022 година, разноските за защита, като % от Брутният вътрешен продукт на страната нарастват гладко от 1.24% до 1.73% (с изключение на съвсем 3.4% през 2019 година поради еднократното заплащане за покупката на F-16; тогава финансовите разноски еднократно доближиха 62.2% от средствата).

Няма съответно финансиране на Сухопътните войски - главно поради Плана за развиване на въоръжените сили на Република България до 2026 година, утвърден през април 2021г. от държавното управление на Бойко Борисов:

" Анализът на обезпечаването и разпределението на финансовите средства демонстрира, че финансовите квоти не обезпечават пълноценно главната задача на Сухопътните войски - да комплектова, приготвя, поддържа и дава формирования за присъединяване в интервенции на територията на страната и отвън нея. До огромна степен това се дължи на несъответствието сред финансовите средства, заложени в План 2026 и тези по меморандумите на стратегиите на Сухопътните войски. Това състояние постанова годишното препланиране на придобиването и поддържането на качества, което води до взаимни отстъпки в качеството на окомплектоване на заявените формирования, ненапълно осъществяване на поетите съюзни задължения и до увеличение на недостига от нужните оперативни качества.

Амортизираните и морално и физически остарелите платформи, наред с неритмичните централизирани доставки на аварийни елементи и консумативи, затрудняват поддържането в техническа редовност на въоръжението и техниката, изключително във военновременните формирования. Това се отразява отрицателно върху подготовката и готовността на силите. "

За бойната авиация се споделя, че е осигурила " непрекъсната и ефикасна отбрана на българското въздушно пространство ". Но в същата част от отчета се добавя, че " плануваният нальот беше изпълнен на 7.5%, главната причина е лимитираният брой изправна авиационна техника ".

Освен това 2021 година е посочена като " най-критичният интервал за последните 10 години " поради 43 катастрофи, измежду които злополука и 5 съществени случая, " свързани с проявата на субективния фактор ". Същевременно се регистрира като наклонност две трети от авиационните катастрофи (65%) да са поради отводи на авиационната техника.

България продължава да има сериозен проблем и с това да вижда и схваща какво се случва в небето и зоната на отговорност на авиацията. " Радарите, формиращи радарното покритие, бяха поддържани с изключителни усложнения, което постанова предпочитаното осъществяване на плана за придобиване на нови трикоординатни радари. " Те са изключително значими и за ефикасното потребление на американските изтребители, когато стартират да идват в България, въвеждани на въоръжение и интегрирани в системите на НАТО. Засега, две години след покупката им, през 2021 година е създаден единствено Проект за капиталов разход и е стартирана подготовка на комплект документи за утвърждение от Министерски съвет и за следващо предложение на Народното събрание за приемане.

При Военноморските сили е регистрирано, че: " Възникнали механически неизправности по материалната част, забавени поправки, финансови и материални ограничавания, както и непроведени планувани интернационалните учения по отношение на COVID-19 ограничиха опцията за постигане на избраните в Алианса критерии за дни на море на корабите ". Недостигът на персонален състав се е повишил с близо 4% по отношение на края на 2020 година и е достигнал 16.4%.

Декларираните кораби имат приблизително 29 дни на море или 27% от нужните по стандарт на НАТО.

В текста се напомня, че от три години България е без Методика за оценка на корупционния риск поради Заповед № Р-155 от 11.10.2018 година на министър-председателя Бойко Борисов. С нея се анулира настоящата методика и по-късно не е сменена с нищо:

" Това води до неспособност в продължение на три години Инспекторатът да прави разбор и оценка на корупционния риск като значим административен инструмент за предварителна защита на корупцията. Именно заради неналичието на настояща нормативна уредба и през 2021 година Инспекторатът не извърши разбор и оценка на корупционния риск в Министерството на защитата, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска. "
Източник: econ.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР