Слово на патриарх Неофит за Цветница
Нека бъдем почтени за този популярен възвишен подарък към нас, своеволните и нерадиви, но постоянно обичани от Бога Негови рожби. С делата си да свидетелстваме за осъщественото от Христа Иисуса наше възмездие и избавление, да живеем с обич към Бога и близък, в примирение и смирение към Божията воля, с цел да наследим и Неговото постоянно Царство.
Това приканва българският патриарх Неофит в словоти си за Неделя Вайя – Вход Господен в Йерусалим (Цветница).
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В последния неделен ден, предхождащ Христовото Възкресение, означаваме едно от най-паметните събития от земния живот на нашия Спасител. Днес Господ влиза в Светия град – Йерусалим, с цел да приключи Своето богочовешко дело. Пред нас е седмицата, през която Той ще извърши до дъно волята на Своя и наш Небесен Отец, принасяйки Себе Си в жертва „ за живота на света “ (Иоан 6:51). Днес е посрещнат от йерусалимските поданици с „ осана “, с цел да бъде единствено няколко дни по-късно наказан – още веднъж от тях – и предаден на мъчения и кръстна гибел. Но както скръбта и болката на Неговата Всесвета майка, на апостолите и на всички Негови възпитаници напълно скоро ще бъде и наша тъга, по същия метод в днешния ден насладата на йерусалимци е и наша наслада.
Тази наслада е по детски чиста и почтена. Това е насладата на „ … децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову “ (Мат. 21:15). Тази чиста наслада се таи надълбоко в човешкото сърце, което постоянно помни Бога и в което вярата е постоянно жива, „ тъй като любовта Божия се изля в нашите сърца посредством дадения нам Дух Светий “ (Рим. 5:5). Тази е насладата, с която и ние през днешния ден с признателност отваряме сърцата си, с цел да сторим там място на посетилия ни свише – с цел да ни дарува Своето избавление – Господ. С обич да отвърнем на безграничната и всеопрощаваща божествена обич, с която пръв Той ни възлюби, да Му се поклоним и да възкликнем, дружно с йерусалимците: „ Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! “ (Мат. 21:9).
Тази същинска и неподправена наслада би трябвало да съпътства всеки път живота ни като християни, тъй като не можем да носим името Христово и да нямаме насладата, както ни приканва и апостолът: „ Радвайте се постоянно в Господа, и отново ще кажа: радвайте се “ (Фил. 4:4).
Броени дни преди Празника на празниците – пресветлото Христово Възкресение – светата Църква ни приканва към размисъл над нещастието на богоотстъпничеството, само че също и към още по-дълбоко и осъзнато прозрение в тайната на Божията обич към индивида – обич, чийто драгоценен плод е Въплъщението и въчовечаването на Сина Божи, което е по воля Божия: „ поради нас индивидите, и поради нашето избавление “ (Символ на вярата, 3).
Днес в осъществяване на пророчествата Богочовекът Господ наш Иисус Христос влиза в Светия град „ правоверен и спасяващ, мирен, възседнал на ослица и на младо осле “ (Зах. 9:9; срв. Мат. 21:5). Нека съгласно силите си се стремим и ние към праведността и кротостта Му – такива, каквито Той пръв ни ги е засвидетелствал, тъй като, както Сам Той ни приказва от светото Евангелие, блажени са „ кротките, тъй като те ще наследят земята “ (Мат. 5:5).
Днес, влизайки в Йерусалим, Той още веднъж се обръща към всекиго от нас и приканва: „ … вземете Моето робство върху си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце “ (Мат. 11:29). Нека подражаваме на смирението, което Сам Той пръв ни сподели и което ни завеща, тъй като, както изповядва и Всесветата Божия майка, нашият Бог е Този, Който „ смъкна мощни от престоли и въздигна смирени “ (Лука 1:52).
Най-много от всичко обаче Господ влиза през днешния ден в Светия Сион, с цел да извърши до дъно заповедта за любовта, която заповед и Сам Той ни завеща (срв. Иоан 13:34), и да приключи всичко това, поради което беше и пристигнал: „ да подири и избави погиналото “ (Мат. 18:11). Да ни засвидетелства по най-категоричен метод – със страданията и кръстната Си гибел – съвършената божествена обич и великата Божия благосклонност към всеки човек: „ Защото не съм пристигнал да прикани праведници, а грешници към смирение “ (Мат. 9:13). Да ни назова Свои „ другари “ (срв. Иоан 15:13-15) и да ни дарува божествената берекет и Своя мир: „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът дава “ (Иоан 14:27).
БРАТЯ И СЕСТРИ,
Нека бъдем почтени за този популярен възвишен подарък към нас, своеволните и нерадиви, но постоянно обичани от Бога Негови рожби. С делата си да свидетелстваме за осъщественото от Христа Иисуса наше възмездие и избавление, да живеем с обич към Бога и близък, в примирение и смирение към Божията воля, с цел да наследим и Неговото постоянно Царство.
Мирът и благодатта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Това приканва българският патриарх Неофит в словоти си за Неделя Вайя – Вход Господен в Йерусалим (Цветница).
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В последния неделен ден, предхождащ Христовото Възкресение, означаваме едно от най-паметните събития от земния живот на нашия Спасител. Днес Господ влиза в Светия град – Йерусалим, с цел да приключи Своето богочовешко дело. Пред нас е седмицата, през която Той ще извърши до дъно волята на Своя и наш Небесен Отец, принасяйки Себе Си в жертва „ за живота на света “ (Иоан 6:51). Днес е посрещнат от йерусалимските поданици с „ осана “, с цел да бъде единствено няколко дни по-късно наказан – още веднъж от тях – и предаден на мъчения и кръстна гибел. Но както скръбта и болката на Неговата Всесвета майка, на апостолите и на всички Негови възпитаници напълно скоро ще бъде и наша тъга, по същия метод в днешния ден насладата на йерусалимци е и наша наслада.
Тази наслада е по детски чиста и почтена. Това е насладата на „ … децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову “ (Мат. 21:15). Тази чиста наслада се таи надълбоко в човешкото сърце, което постоянно помни Бога и в което вярата е постоянно жива, „ тъй като любовта Божия се изля в нашите сърца посредством дадения нам Дух Светий “ (Рим. 5:5). Тази е насладата, с която и ние през днешния ден с признателност отваряме сърцата си, с цел да сторим там място на посетилия ни свише – с цел да ни дарува Своето избавление – Господ. С обич да отвърнем на безграничната и всеопрощаваща божествена обич, с която пръв Той ни възлюби, да Му се поклоним и да възкликнем, дружно с йерусалимците: „ Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! “ (Мат. 21:9).
Тази същинска и неподправена наслада би трябвало да съпътства всеки път живота ни като християни, тъй като не можем да носим името Христово и да нямаме насладата, както ни приканва и апостолът: „ Радвайте се постоянно в Господа, и отново ще кажа: радвайте се “ (Фил. 4:4).
Броени дни преди Празника на празниците – пресветлото Христово Възкресение – светата Църква ни приканва към размисъл над нещастието на богоотстъпничеството, само че също и към още по-дълбоко и осъзнато прозрение в тайната на Божията обич към индивида – обич, чийто драгоценен плод е Въплъщението и въчовечаването на Сина Божи, което е по воля Божия: „ поради нас индивидите, и поради нашето избавление “ (Символ на вярата, 3).
Днес в осъществяване на пророчествата Богочовекът Господ наш Иисус Христос влиза в Светия град „ правоверен и спасяващ, мирен, възседнал на ослица и на младо осле “ (Зах. 9:9; срв. Мат. 21:5). Нека съгласно силите си се стремим и ние към праведността и кротостта Му – такива, каквито Той пръв ни ги е засвидетелствал, тъй като, както Сам Той ни приказва от светото Евангелие, блажени са „ кротките, тъй като те ще наследят земята “ (Мат. 5:5).
Днес, влизайки в Йерусалим, Той още веднъж се обръща към всекиго от нас и приканва: „ … вземете Моето робство върху си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце “ (Мат. 11:29). Нека подражаваме на смирението, което Сам Той пръв ни сподели и което ни завеща, тъй като, както изповядва и Всесветата Божия майка, нашият Бог е Този, Който „ смъкна мощни от престоли и въздигна смирени “ (Лука 1:52).
Най-много от всичко обаче Господ влиза през днешния ден в Светия Сион, с цел да извърши до дъно заповедта за любовта, която заповед и Сам Той ни завеща (срв. Иоан 13:34), и да приключи всичко това, поради което беше и пристигнал: „ да подири и избави погиналото “ (Мат. 18:11). Да ни засвидетелства по най-категоричен метод – със страданията и кръстната Си гибел – съвършената божествена обич и великата Божия благосклонност към всеки човек: „ Защото не съм пристигнал да прикани праведници, а грешници към смирение “ (Мат. 9:13). Да ни назова Свои „ другари “ (срв. Иоан 15:13-15) и да ни дарува божествената берекет и Своя мир: „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът дава “ (Иоан 14:27).
БРАТЯ И СЕСТРИ,
Нека бъдем почтени за този популярен възвишен подарък към нас, своеволните и нерадиви, но постоянно обичани от Бога Негови рожби. С делата си да свидетелстваме за осъщественото от Христа Иисуса наше възмездие и избавление, да живеем с обич към Бога и близък, в примирение и смирение към Божията воля, с цел да наследим и Неговото постоянно Царство.
Мирът и благодатта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ