Негово Светейшество Карекин II пред в. „Труд“: Радикалният прочит на религиите е в основата на войните по света
Негово Светейшество Католикосът на всички арменци Карекин II пое патронажа на най-голямото културно събитие в Ереван за последните години – ретроспективната галерия на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1912-1989 г.). По този мотив българска делегация бе на публично посещаване в историческия и нравствен център на Арменската апостолическа черква – Ечмиадзин. Непосредствено след аудиенцията на групата от България започваме изявлението с Негово Светейшество.
– Ваше Светейшество, мотивът за първото Ви изявление пред българска медия е ретроспективната галерия в Националната изложба на Армения на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1912- 1989), която се откри под Вашия патронаж. Известно е, че Бедросян иконографисва посочения за най- остарял арменски храм в България „ СурпАствадзадзин “ (Св. Богородица, б.р.) в Силистра- по тази причина ли благословихте пътуването на експозицията до Ереван?
– Изложбата дойде в Армения, с помощта на неговия родственик Кеворк Крикорян, имайки поддръжката на Архимандрит Исахак Богосян- Архиерея на арменците в България, и поддръжката на Общоарменския благотворителен съюз Парекордзаган – Армения (AGBU) в лицето на президента на AGBU – Армения Васкен Якобиян. Ние сме радостни, че такава самодейност се осъществя в Ереван и арменски създатели от България се показват по този прелестен метод в Армения. Чрез такива културни събития връзките сред България и Армения стават по- мощни. Радостен съм, че от България има многочислена група от интелектуалци и общественици, включително и шефът на Софийската градска художествена изложба Аделина Филева, които са част от премиерата на изложбата „ Пристани “ в Националната изложба на Армения.
– Ще Ви върна към завършилата безусловно преди дни 6- а международна среща на Арменската диаспора в Ереван, на която направихте особено послание, че мотото на всички арменци, без значение дали живеят в Армения или в Съединени американски щати, Франция, България, Русия, Румъния и т. н., би трябвало да бъде „ да са бойци и прислужници на страната си “ – изтъквам по памет. Как успявате да дадете национална принадлежност на арменец, който е роден отвън Армения,на който родителите му са родени отвън Армения?
– Всеки арменец, без значение дали е роден в Армения или в своята татковина, носи тези полезности в себе си и живее с тях. Например вие, когато се качвахме в този момент по стълбите, споделихте, че сте доста щастлива по тази причина, че сте тук. А представете си, по какъв начин се усеща арменец, в чиито вени тече арменска кръв, когато посети Армения. Така през вековете нашият народ се е съхранил. Имаме общности, които са с хилядолетна история и са съхранили своята еднаквост – като в Румъния и България да вземем за пример, в Индия, в Далечния и Близкия Изток. Арменците през поколенията, бидейки почтени жители на страната, в която живеят, са съумели да запазят и духовните и ценностни връзки с Армения. Така арменците по света, без значение къде са родени, са останали правилни на своето родно място.
– В думата „ бойци “ се съдържа отпратка към война – къде се крият провокациите пред Арменската черква през днешния ден, кои са духовните бойни полета на Ечмиадзин?
– Когато споделяме, че сме бойци, това значи да сме постоянно подготвени да принесем живота си за нашето родно място. Да си боец не значи да имаш предпочитание да воюваш. Войникът е отбраната на арменския дух, на националното съзнание, на Армения. И в този смисъл Църквата се състои от две елементи – победоносна черква – вярващите, които към този момент са се пренесли на небето, умрелите. И живите, пазещи вярата на Христос – воините на Христа, които сме ние. Ние, които сме подготвени да отдадем живота си в името на Христа. Нашата задача, нашият път е да бъдем воини на Църквата и на вярата ни. В нравствен смисъл да си боец значи да воюваш против злото. Да останем чисти и да предпазим от прегрешението, да сме положителни един към различен и да живеем, съхранявайки вярата си в Христос.
– А по какъв начин да разбираме апела Ви към служене, когато времената изискват човек да концентрира най-много старания в материалното си битие?
– Да си в работа на народа си, значи полезностите, които са ни дадени от Бог, да ги предаваме на хората към нас и да ги озарим със светлина. Да даваме образец с вярата си, с делата си.
– Миналата година, тук, в Ечмиадзин, приехте Негово Светейшество папа Франциск и в обща декларация призовахте международните водачи да се вслушат в милионите апели за мир, както и че хората по света „ имат потребност не от оръжие, а от самун “ – вместо това обаче рецесиите по света се усилват, напрежението в Близкия Изток пораства, американският президент Доналд Тръмп заприказва за „ тотално заличаване на Северна Корея “ поради неспиращитепровокации от режима там. Защо?
– Точно тези условия са мотив за апели за мир от духовните водачи по целия свят. Защото живеем във време, в което злото е интензивно и работи. Свят, в който има тероризъм, има войни и бедност. Нашата задача е да призовем хората да стоят надалеч от злото, да следват Божиите заповеди, с цел да построят един по- добър свят, в който всички да живеем в мир и съгласие. Задължението на нашите духовници е непрекъснато да напомнят на миряните да следват духовните добродетели и Словото на Христос.
– Защо се опълчват християнство и ислям, да вземем за пример? Религиите, или по- скоро религиозните водачи, са в основата на споровете по света?
– В основата на религиите е заложено положителното и любовта. Само радикалният прочит и злите планове са повода за потреблението на вярата за разпалването на войни. Защото каквото зло вършим в името на вярата против индивида, ние го вършим в действителност против Бог. В Светото писание е казано, че в случай че не обичаш близък си, значи не обичаш Господ. Затова би трябвало да се научим да обичаме близък си по Божията заръка.
– И тогава ще стане както на Небето, по този начин и на Земята?
– Да, по този начин е.
– Колко време ще би трябвало на духовните огнища да преборят атеизма, който бе насаден по времето на тоталитарните режими?
– Полагат се старания, само че е мъчно да се каже какъв интервал ще отнеме. Отделните нации, обособените общности ще имат потребност от друго време, с цел да могат тези вреди, тези загуби да бъдат възобновени. Християнското образование е значимо да е непрекъснато и дълготрайно. Толкова, колкото човечеството ще съществува на тази земя. Ето към този момент 2000 години проповядваме евангелието на Иисус Христос. И ще продължим да го вършим до момента в който настъпи мир и благополучие на земята. И Бог да пази народите, да не се повтаря това, което претърпяха с тоталитарните режими страните от Източна Европа.
– Може ли хилядолетното разделяне сред християните да бъде преодоляно? Какъв е пътят за единството на Христовата черква, когато милиони хора не престават да честват Възкресение Христово и Рождество на разнообразни дати, да вземем за пример?
– Водят се такива договаряния. За да може всички християни да честват по едно и също време. Отправяме молебствия към Бог този ден да пристигна по- бързо. И всички християни да означават тези светли празници дружно. Но още се нуждаем от време до момента в който се случи. Трудно е, само че се стремим. Защото има една вътрешно- религиозна непоносимост. Показателно по тази причина е, когато една черква отхвърля на друга черква да създадат дружно свещенослужение. Трябва да се работи с самообладание, с цел да може тези разлики да бъдат преодоляни. И всички да осъзнаем, че сме деца на един Бог – божии чада на един Господ. Че сме избавени от кръвта на един Господ и всички приятелски би трябвало да му служим, с цел да може Царството небесно да пристигна на Земята.
– Развивате забележителна просветителна активност – кои са най- значимите планове на Ечмиадзин в идващите години във връзка с работа с диаспората и тук, в Армения?
– Основното е възпитанието и образованието на децата на нашия народ в духовните полезности и добродетели, с цел да могат те да живеят и да продължат по този път като носители на хилядолетната история на своя народ, живеейки в страните, където са се открили. Преди малко говорихме за събитията от времето на тоталитарните режими – в този момент работим по възобновяване на църкви, които са били разрушени през този интервал. И естествено работата по издаването на религиозна литература за подготовката на духовниците.
– Как мотивирате един младеж да стане свещеник, да отиде в друга страна и да работи от време на време в сложни условия?
– Те са бойци и идват при нас с тази задача. С това схващане и с този дух те служат на Христос. Когато ръкополагаме свещеник, той дава обет за смирение. Те отиват да служат там, където има потребност от тях и не слагат никакви условия. Даже в случай че е належащо да се жертват, отиват и се жертват. И популярност на Бога, че е по този начин. И нещо отвън протокола – само че в обета, който свещениците ни дават, ние питаме – подготвени ли сте да служите и в компликации в името на Бог? А те дават отговор – Да, подготвени сме.
– Кога планирате да посетите още веднъж България?
– С Божията помощ, когато имаме поканата. И когато има подобен сходен забележителен мотив ние да посетим България.
– Какво обръщение отправяте към читателите на вестник „ Труд “, към арменците в България и изобщо към страната ни?
– Да живеят в съгласие и в мир, да правят положителни каузи, с цел да може да се множи Божията берекет върху народите ни. И да живеем в мир, в името и за славата на Господ.
Нашият посетител
Негово Светейшество Карекин II е роден през 1951 година покрай Ечмиадзин, Армения. Ръкоположен е през 1972 година. Днес Карекин II e Върховен патриарх на Арменската апостолическа черква – Католикос на всички арменци.
– Ваше Светейшество, мотивът за първото Ви изявление пред българска медия е ретроспективната галерия в Националната изложба на Армения на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1912- 1989), която се откри под Вашия патронаж. Известно е, че Бедросян иконографисва посочения за най- остарял арменски храм в България „ СурпАствадзадзин “ (Св. Богородица, б.р.) в Силистра- по тази причина ли благословихте пътуването на експозицията до Ереван?
– Изложбата дойде в Армения, с помощта на неговия родственик Кеворк Крикорян, имайки поддръжката на Архимандрит Исахак Богосян- Архиерея на арменците в България, и поддръжката на Общоарменския благотворителен съюз Парекордзаган – Армения (AGBU) в лицето на президента на AGBU – Армения Васкен Якобиян. Ние сме радостни, че такава самодейност се осъществя в Ереван и арменски създатели от България се показват по този прелестен метод в Армения. Чрез такива културни събития връзките сред България и Армения стават по- мощни. Радостен съм, че от България има многочислена група от интелектуалци и общественици, включително и шефът на Софийската градска художествена изложба Аделина Филева, които са част от премиерата на изложбата „ Пристани “ в Националната изложба на Армения.
– Ще Ви върна към завършилата безусловно преди дни 6- а международна среща на Арменската диаспора в Ереван, на която направихте особено послание, че мотото на всички арменци, без значение дали живеят в Армения или в Съединени американски щати, Франция, България, Русия, Румъния и т. н., би трябвало да бъде „ да са бойци и прислужници на страната си “ – изтъквам по памет. Как успявате да дадете национална принадлежност на арменец, който е роден отвън Армения,на който родителите му са родени отвън Армения?
– Всеки арменец, без значение дали е роден в Армения или в своята татковина, носи тези полезности в себе си и живее с тях. Например вие, когато се качвахме в този момент по стълбите, споделихте, че сте доста щастлива по тази причина, че сте тук. А представете си, по какъв начин се усеща арменец, в чиито вени тече арменска кръв, когато посети Армения. Така през вековете нашият народ се е съхранил. Имаме общности, които са с хилядолетна история и са съхранили своята еднаквост – като в Румъния и България да вземем за пример, в Индия, в Далечния и Близкия Изток. Арменците през поколенията, бидейки почтени жители на страната, в която живеят, са съумели да запазят и духовните и ценностни връзки с Армения. Така арменците по света, без значение къде са родени, са останали правилни на своето родно място.
– В думата „ бойци “ се съдържа отпратка към война – къде се крият провокациите пред Арменската черква през днешния ден, кои са духовните бойни полета на Ечмиадзин?
– Когато споделяме, че сме бойци, това значи да сме постоянно подготвени да принесем живота си за нашето родно място. Да си боец не значи да имаш предпочитание да воюваш. Войникът е отбраната на арменския дух, на националното съзнание, на Армения. И в този смисъл Църквата се състои от две елементи – победоносна черква – вярващите, които към този момент са се пренесли на небето, умрелите. И живите, пазещи вярата на Христос – воините на Христа, които сме ние. Ние, които сме подготвени да отдадем живота си в името на Христа. Нашата задача, нашият път е да бъдем воини на Църквата и на вярата ни. В нравствен смисъл да си боец значи да воюваш против злото. Да останем чисти и да предпазим от прегрешението, да сме положителни един към различен и да живеем, съхранявайки вярата си в Христос.
– А по какъв начин да разбираме апела Ви към служене, когато времената изискват човек да концентрира най-много старания в материалното си битие?
– Да си в работа на народа си, значи полезностите, които са ни дадени от Бог, да ги предаваме на хората към нас и да ги озарим със светлина. Да даваме образец с вярата си, с делата си.
– Миналата година, тук, в Ечмиадзин, приехте Негово Светейшество папа Франциск и в обща декларация призовахте международните водачи да се вслушат в милионите апели за мир, както и че хората по света „ имат потребност не от оръжие, а от самун “ – вместо това обаче рецесиите по света се усилват, напрежението в Близкия Изток пораства, американският президент Доналд Тръмп заприказва за „ тотално заличаване на Северна Корея “ поради неспиращитепровокации от режима там. Защо?
– Точно тези условия са мотив за апели за мир от духовните водачи по целия свят. Защото живеем във време, в което злото е интензивно и работи. Свят, в който има тероризъм, има войни и бедност. Нашата задача е да призовем хората да стоят надалеч от злото, да следват Божиите заповеди, с цел да построят един по- добър свят, в който всички да живеем в мир и съгласие. Задължението на нашите духовници е непрекъснато да напомнят на миряните да следват духовните добродетели и Словото на Христос.
– Защо се опълчват християнство и ислям, да вземем за пример? Религиите, или по- скоро религиозните водачи, са в основата на споровете по света?
– В основата на религиите е заложено положителното и любовта. Само радикалният прочит и злите планове са повода за потреблението на вярата за разпалването на войни. Защото каквото зло вършим в името на вярата против индивида, ние го вършим в действителност против Бог. В Светото писание е казано, че в случай че не обичаш близък си, значи не обичаш Господ. Затова би трябвало да се научим да обичаме близък си по Божията заръка.
– И тогава ще стане както на Небето, по този начин и на Земята?
– Да, по този начин е.
– Колко време ще би трябвало на духовните огнища да преборят атеизма, който бе насаден по времето на тоталитарните режими?
– Полагат се старания, само че е мъчно да се каже какъв интервал ще отнеме. Отделните нации, обособените общности ще имат потребност от друго време, с цел да могат тези вреди, тези загуби да бъдат възобновени. Християнското образование е значимо да е непрекъснато и дълготрайно. Толкова, колкото човечеството ще съществува на тази земя. Ето към този момент 2000 години проповядваме евангелието на Иисус Христос. И ще продължим да го вършим до момента в който настъпи мир и благополучие на земята. И Бог да пази народите, да не се повтаря това, което претърпяха с тоталитарните режими страните от Източна Европа.
– Може ли хилядолетното разделяне сред християните да бъде преодоляно? Какъв е пътят за единството на Христовата черква, когато милиони хора не престават да честват Възкресение Христово и Рождество на разнообразни дати, да вземем за пример?
– Водят се такива договаряния. За да може всички християни да честват по едно и също време. Отправяме молебствия към Бог този ден да пристигна по- бързо. И всички християни да означават тези светли празници дружно. Но още се нуждаем от време до момента в който се случи. Трудно е, само че се стремим. Защото има една вътрешно- религиозна непоносимост. Показателно по тази причина е, когато една черква отхвърля на друга черква да създадат дружно свещенослужение. Трябва да се работи с самообладание, с цел да може тези разлики да бъдат преодоляни. И всички да осъзнаем, че сме деца на един Бог – божии чада на един Господ. Че сме избавени от кръвта на един Господ и всички приятелски би трябвало да му служим, с цел да може Царството небесно да пристигна на Земята.
– Развивате забележителна просветителна активност – кои са най- значимите планове на Ечмиадзин в идващите години във връзка с работа с диаспората и тук, в Армения?
– Основното е възпитанието и образованието на децата на нашия народ в духовните полезности и добродетели, с цел да могат те да живеят и да продължат по този път като носители на хилядолетната история на своя народ, живеейки в страните, където са се открили. Преди малко говорихме за събитията от времето на тоталитарните режими – в този момент работим по възобновяване на църкви, които са били разрушени през този интервал. И естествено работата по издаването на религиозна литература за подготовката на духовниците.
– Как мотивирате един младеж да стане свещеник, да отиде в друга страна и да работи от време на време в сложни условия?
– Те са бойци и идват при нас с тази задача. С това схващане и с този дух те служат на Христос. Когато ръкополагаме свещеник, той дава обет за смирение. Те отиват да служат там, където има потребност от тях и не слагат никакви условия. Даже в случай че е належащо да се жертват, отиват и се жертват. И популярност на Бога, че е по този начин. И нещо отвън протокола – само че в обета, който свещениците ни дават, ние питаме – подготвени ли сте да служите и в компликации в името на Бог? А те дават отговор – Да, подготвени сме.
– Кога планирате да посетите още веднъж България?
– С Божията помощ, когато имаме поканата. И когато има подобен сходен забележителен мотив ние да посетим България.
– Какво обръщение отправяте към читателите на вестник „ Труд “, към арменците в България и изобщо към страната ни?
– Да живеят в съгласие и в мир, да правят положителни каузи, с цел да може да се множи Божията берекет върху народите ни. И да живеем в мир, в името и за славата на Господ.
Нашият посетител
Негово Светейшество Карекин II е роден през 1951 година покрай Ечмиадзин, Армения. Ръкоположен е през 1972 година. Днес Карекин II e Върховен патриарх на Арменската апостолическа черква – Католикос на всички арменци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ