"Не знам, ще стане ли по-хубаво, ако бъде другояче, но

"Не знам, ще стане ли по-хубаво, ако бъде другояче, но ...

Ключът от гората.


"Не знам, ще стане ли по-хубаво, ако бъде другояче, но с увереност може да се каже, че трябва да стане другояче, за да може да бъде по-хубаво."
Георг Кристоф Лихтенберг (1742-1799 г.) - немски учен, писател и критик

Повечето български граждани понастоящем са овладени от онова усещане, което се поражда, когато индивидът осъзнае, че не знае на кого да вярва в цялата съвкупност, наречена "държава". Властта лъже, фигурите на авторитета, потенцирани с институционално влияние, се оказват само елементи на една фалшива фасада. Актьори в един театър на абсурда, чиито спектакли имат за цел не да направят драматичен срез на действителността пък после да желонират пътя за нейното подобряване, а да манипулират масовото съзнание. Един от основните инструменти за постигане на непрекъснатост във времето и пространството на предпоставки за удовлетворяване на материалните и психологическите интереси на управляващите (псевдо)елити.
Възможно ли е да бъде разсечен

гордиевият възел на противоречието


между очакванията на гражданите управлението на държавата да бъде извършвано върху принципа на справедливостта, тоест да е налице процедурна справедливост, и озъбената реалност, в която (псевдо)елитариите (членовете на (псевдо)елита) сами определят размера и вида на своите материални и психологически облаги от участието си в управлението на държавата?
Както пише Франсис Фукуяма в "Политически ред и политически упадък" (с. 521): "Но макар демократичните механизми да позволяват властта на елитите да бъде контролирана, това рядко се осъществява на практика."
Кои са причините?
Индивидите, разположили се на върха на социалната пирамида, а поради това - и на хранителната верига, тоест (псевдо)елитът, агресивно рекламиращ себе си като "елит", обикновено разполагат с абсолютен достъп до ресурси и инструменти на информация, тоест дезинформация, които използват в защита на своите интереси. Целият пропаганден ресурс под контрола на (псевдо)елита е мобилизиран в сугестиране на масовото съзнание, че т. нар. "представителна демокрация" е система от последна инстанция за реализиране на държавно управление в интерес на гражданите. Акцентира се върху наличието на свободна конкуренция между отделните политически платформи, представени пред вниманието на гласоподавателите в периоди преди изборите. И че именно вследствие на "свободното волеизлияние" на суверена бива определено кой проект за социален инженеринг получава предпочитание да бъде реализиран. Но както заключава още великият френски мислител Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) в "За обществения договор" (Книга трета, глава петнадесета, с. 171): "Английският народ мисли, че е свободен; той дълбоко се лъже, защото е свободен само докато избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е роб, той е нищо."
Поредните доказателства, че народът, населяващ територията, наречена "България", и бивала в отделни периоди на своята история дори държава, понастоящем е роб, се съдържат в новото издание на "черна книга на правителственото разхищение в България, 2017". В нейния предговор Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман", пише: "За трета поредна година Черната книга описва случаи на недобросъвестно харчене на парите на българския данъкоплатец, резултатите от неефективните мерки от страна на държавната администрация например в изграждането на работещо "електронно управление", както и конфликт на интереси в малки и не чак толкова малки общини, разхищение на еврофондове и др."
Първата афера, изложена в Черната книга за 2017 г., е свързана с въвеждането на т. нар. "електронно управление". Първите действия относно темата датират още от края на 2002 г., когато правителството приема стратегия за развитието му. Същата е актуализирана през 2003 и през 2006 г., а на 29 декември 2010 г. е заменена с Общата стратегия за електронно управление.

Най-значителните средства

в началото са за закупуване на 5185 броя персонални и 1100 броя преносими компютри за администрациите - общо на стойност близо 7,6 млн. лв. За интеграционната система на електронното правителство (ИСЕП) са отпуснати още 5,05 млн. лв. По проект "Интегрирано административно обслужване и представяне на публични услуги" са инвестирани 3,77 млн. лв.
В периода 2007-2014 г. проектът за електронно управление се финансира основно чрез Оперативна програма "Административен капацитет" с пари от Европейския съюз. По-голямата част от отделните компоненти на проекта за електронно управление са по оперативна ос "Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление". По тази ос реално изплатените суми са почти 140 млн. лв., като от тях европейското финансиране е от близо 127 млн. лв. - останалите средства са от държавния бюджет на България. Общата "доказуема" сума е малко над 200 млн. лв. Срещу близо 37 млн. лв., изплатени през 2014-2015 г., са изградени 906 км оптични кабелни линии и са свързани 29 общини и 24 малки населени места.
През следващия програмен период - до 2020 г., е планирано основното финансиране да е по програма "Добро управление" и приоритетна ос "Административно обслужване и е-управление". Договорената сума е 271,8 млн. лв., от които до ноември 2017 г. са усвоени 6,12 млн. лв. Само за изпълнение на "Стратегията за развитие на електронното управление 2016-2020 г." са предвидени почти 74 млн. лв., от тях са усвоени почти 5,7 млн. лв. От всички посочени дотук отделни плащания се събира посочената по-рано обща сума 200 млн. лв.

А какъв е резултатът?


Държавната агенция за "Електронно управление" е създадена през 2016 г. и за неин председател е назначен Росен Желязков. В първия й отчет една година по-късно е констатирано, че няма обща платформа за електронно управление. Причината е както липсата на части от функционалности и на технологични средства, така и на нормативни основания. И то въпреки че на заседание на Министерския съвет на 21 септември 2011 г. е създадена нова специална структура - "Съвет на електронно управление", оглавявана лично от Бойко Борисов. На последното заседание на кабинета през август 2013 г. Б. Борисов дори нарежда електронното правителство да заработи до 6 месеца!
Ех, илюзиите - този наркотик!
В Черната книга е изложена и друга злоупотреба с парите на българските данъкоплатци. Макар и в много по-малки размери, но затова пък като всяко "гениално" откритие - проста.
Наистина на пръв поглед този комплот на гърба на столичани може да изглежда "кокошкарска" история. Но безпардонността и безочието, с които Столичният общински съвет прахосва средствата на своите съграждани, е показателен за това, докъде води липсата на действен контрол от страна на гражданите върху действията на лицата, на които те са делегирали пълномощия.
През юни 2017 г. Столичната община решава да направи опит да се справи с безразборното паркиране в широкия център на София. В повечето централни райони вече има въведено платено паркиране, тип "синя" или "зелена" зона. Но в съседните квартали ситуацията е съвсем друга. Районните кметове на "Лозенец" Любомир Дреков и на "Средец" Мария Ачкова свидетелстват, че живеещите в техните райони желаят и там да бъде въведено платено почасово паркиране, за да спре по-нататък паркирането върху тротоарите и зелените площи и повече тези квартали да не бъдат използвани като периферни паркинги на идеалния център.
На 20 юли 2017 г. Столичният общински съвет приема Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, в която е включено "разширяване на обхвата на "зелена" зона.
В предвидените разходи по осъществяването на проекта са предвидени и 170 000 лв. за закупуване на 100 броя мобилни устройства, необходими за осъществяване на контрола върху платеното почасово паркиране. Но и без това решение още на 10 юли 2017 г. Центърът за градска мобилност (ЦГМ) вече е обявил обществена поръчка за 200 броя мобилни устройства.
Фирмата, спечелила тръжната процедура, е обявила цена 320 600 лв. без ДДС (384 720 лв. с ДДС), тоест всяко от мобилните устройства е с цена 1923,6 лв. с ДДС.
Типът на устройството, което според общинските документи е

по-скъпо дори от последните модели    


технологично развити мобилни устройства, е "мобилен компютър, индустриално изпълнение WEPOY S98".
Проверки в Google, според Черната книга, показва, че брандът WEPOY е китайски, създаден е от "Shenzhen Wopoy Technology Co." Ltd. в гр. Шержен, Китай. Закупуването на устройството е възможно само през сайта Alibaba.com, който е оторизираният продавач на този бранд. Цената за брой WEPOY S98, посочена в сайта, е от 260 до 500 щатски долара. Несъмнено е, че при закупуването на 200 броя с направена сериозна отстъпка. При предположение, че цената, на която фирмата е закупила 1 брой, в условията на продажба на едро на 200 екземпляра, е 220 щатски долара, то печалбата за фирмата, продала на Столична община мобилните устройства, е около 1400 лв. на брой, или общо 280 000 лв. В проценти - около 500!!!
Пък уж общинските служители са длъжни да защищават интересите на столичани!
Милтън Фридмън, доайенът на Чикагската икономическа школа, създател на неолибералната икономическа доктрина, беше писал, че "най-лесно се харчат чужди пари за чужди нужди". Особено когато няма опасност от наказание!

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
 

 

Източник: duma.bg