Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли

" Не взимайте всичко чак толкоз на съществено. Не е ли животът хубав? Обърнете внимание на детайлностите, най-важното нещо в живота е щастието, опцията да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме. "

" Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се удивлявам на персоналния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които същински оценявам... и които имат толкоз доста " елементарни " хора. "

" Идеализмът, нереалният идеализъм постоянно се конфронтира с действителността на хората, на индивида от улицата. Детайлите от всекидневието постоянно са по-убедителни от която и да е политическа фикция и измама. "

" Винаги съм твърдял, че в сърцето на романа лежи способността на човек да се съпоставя с другите. Когато започнеш да се идентифицираш с някой, който е друг от теб, който даже е от напълно друга просвета от твоята, започваш да разбираш нещо. Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм сериозен към нетолерантността на всички места по света, само че не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, само че да не се съгласяват с него. Виждам романите си като сцена, на която доста разнообразни гледни точки – културни, обществени и политически, - се размесват. Никой не знае за другите култури задоволително. "

" Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто създание в себе си и света, който го прави това, което е. Когато приказвам за писане, първото нещо, което ми идва на разум не е разказ, стихотворение или литературна традиция, а човек, който се затваря в една стая, сяда на масата и самичък поглежда вътре в себе си. Сред сенките построява един нов свят с думи. "

" За да станеш публицист, не са задоволителни единствено търпението и усърдната работа: би трябвало първо да почувстваме потребност да избягаме от тълпите, фирмите, нещата от елементарното всекидневие и да се затворим в стаята. Желаем самообладание и вяра, тъй че да можем да създадем един бездънен свят в писането си. Но желанието да се затворим в някаква стая е това, което ни подтиква към деяние. Началната точка за същинската литература е човек, които се изолира в стаята си със своите книги. "

Ферит Орхан Памук (р. на 7 юни 1952 г.) е турски публицист, притежател на Нобеловата премия за литература за 2006 година На български са издадени книгите му (към 2019 година „ Джевдет бей и неговите синове “, „ Бялата цитадела “, „ Черна книга “, „ Нов живот “, „ Името ми е Червен “, „ Други цветове “, „ Сняг “, „ Истанбул “, „ Музей на невинността “, „ Наивният и сантименталният публицист “, „ Аз съм дърво “, „ Странности в главата ми “