Как Бате Бойко стана Боко
Не всички политически пророчества се сбъдват, само че за залеза на една политическа кариера от време на време може да се предскаже по... прякорите. Да вземем най-личния политик в страната - министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, почнал като “Бате Бойко ” и “Генерала ” и наказан да приключи като “Боко... ”. Първите бяха медийна агитация, актуалните са национални умозрения. “Бате ”-то, по този начин познато на Балканите послание, фамилиарно, по роднински и ласкаво, като към по-голям брат и настойник, към този момент го няма. Освен това водачът на ГЕРБ към този момент не е и “Бойко ”, което показваше непосредственост и благосклонност, сякаш е един от нас, а “Борисов ”, “Пожарникаря ” или обидни прозвища.
Едно време обликът му бе блестящ
Всъщност същинските прякори - нецензурирана характерност на индивида и постъпките му, се дават в детството и/или в пандиза. Било поради външни белези, особености в държанието, нездравословни привички. Но при започване на този век, когато форумите бяха цялостни с вицове за Борисов като Чък Норис, а медиите - с добре охранени заглавия за Бореца против мафията и Шерифа на страната, обликът му биваше гладък до зарево. По това време основният секретар на Министерство на вътрешните работи, генерал-майор, по-късно и генерал-лейтенант, не тръгваше на акция без свита от представители на най-тиражните и най-гледани медии. Затова ще остане незабравим репортажът на Божидар Божков във в. “Сега ” от септември 2002 година с прочулата се фраза на журналистка, която желае да пипне Борисов по мускула.
Медийният мейнстрийм обаче възхваляваше “Бойко ”, който, едва-що излязъл иззад гърба на Царя, обикаляше в черен кожен шлифер, не спираше да подлага на критика политиците и пишеше есемеси на журналист(к)и. Без да ги назовава “мисирки ”. От оня интервал е известният му израз, че българската политика е “л...о в целофан ” и разнообразни вариации на тематика по какъв начин политиците не пазят ползите на “народа ”. Борисов се броеше национален. Не е изненада - доста автократи при започване на кариерата си играят като антисистемни.
Боко - след първия мандат
Едно е несъмнено - в случай че някой хроникьор успее да събере захаросаните изявления и репортажи за триумфите на Борисов от ония времена, ще вари компоти за народа най-малко за петилетка напред. Чисто имиджово обаче “Бате Бойко ” все по-малко влизаше в приложимост, откакто Борисов стана кмет на София.
А още след първия мандат на водача на ГЕРБ, в края на декември 2013 година, депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев повърхностно подмятна по bTV: “Политиците сме обществени хора и ни дават всевъзможни прякори и основават легенди за нас, аз да вземем за пример не считам, че е вярно на Бойко Борисов да му викат Боко Тиквата ”. И това на въпрос за какво на него му споделят “Данчо Ментата ” - прякор, с който стъпи на политическото занятие, както и Слави Трифонов ще влезе там в началото като “Дългия ”.
Въпреки хвалбите, здрависванията с хора по пътищата и фамилиарничене с европейски водачи, корупционните кавги и записите на телефонни диалози с недодялан и пошъл звук си споделиха думата. Агитацията на проправителствените медии, публицисти и персони, влияещи на публичното мнение, може да направи доста за обществения облик, само че не може да върне “Бате ” на Бойко Борисов.
Извън пропагандата обаче, някои прозвища на политици в действителност са журналистическо попадение - като да вземем за пример “Желязната лейди ”. Така нарекъл Маргарет Тачър руският публицист Юрий Гаврилов в озаглавена по същия метод публикация - поради позицията ѝ, че руснаците се стремят към международно владичество. А определението „ човек от народа " за Тодор Живков е на представителя на радио “София ” Петър Витанов. Макар да бе сатанизиран от избрана група медии, някогашният министър председател Иван Костов ще си остане с прякора “Командира ”, а тогавашният му сподвижник в партията проф. Екатерина Михайлова - с “Класната ”.
Как ще излезе от политиката
От благосклонност до засегнатост и неуважение - по този начин варират през годините прякорите на Бойко Борисов, комуто никой към този момент не измисля величави прозвища, на инат на трите мандата, метрото, автомагистралите, чакалнята на еврозоната и ежеседмичните паради на триумфите.
Политикът, който нямаше еднакъв по кокетничене с медии, от месеци се е дистанцирал от всевъзможни журналистически въпроси - комфортни и неуместни. (Ако не броим изявлението, което Борисов избра да даде на немското издание “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”, с цел да изясни фотосите от спалнята си и нощното шкафче с кюлчета злато и пачки от по 500 евро, публикувани от незнайни в интернет.)
Какво остана от “Бате Бойко ”? Пак се брои за “народен ”, само че към този момент може да го демонстрира самичък - обществените мрежи работят и за политиците. Не му е належащо да го преразказват. Генералската униформа е в дрешника. Същественото за Борисов обаче е най-после да успее да излезе от политиката с име и фамилия. Само по прякор - или малко име, ще е доста много обидно.
Автор: Емилия Милчева,
Едно време обликът му бе блестящ
Всъщност същинските прякори - нецензурирана характерност на индивида и постъпките му, се дават в детството и/или в пандиза. Било поради външни белези, особености в държанието, нездравословни привички. Но при започване на този век, когато форумите бяха цялостни с вицове за Борисов като Чък Норис, а медиите - с добре охранени заглавия за Бореца против мафията и Шерифа на страната, обликът му биваше гладък до зарево. По това време основният секретар на Министерство на вътрешните работи, генерал-майор, по-късно и генерал-лейтенант, не тръгваше на акция без свита от представители на най-тиражните и най-гледани медии. Затова ще остане незабравим репортажът на Божидар Божков във в. “Сега ” от септември 2002 година с прочулата се фраза на журналистка, която желае да пипне Борисов по мускула.
Медийният мейнстрийм обаче възхваляваше “Бойко ”, който, едва-що излязъл иззад гърба на Царя, обикаляше в черен кожен шлифер, не спираше да подлага на критика политиците и пишеше есемеси на журналист(к)и. Без да ги назовава “мисирки ”. От оня интервал е известният му израз, че българската политика е “л...о в целофан ” и разнообразни вариации на тематика по какъв начин политиците не пазят ползите на “народа ”. Борисов се броеше национален. Не е изненада - доста автократи при започване на кариерата си играят като антисистемни.
Боко - след първия мандат
Едно е несъмнено - в случай че някой хроникьор успее да събере захаросаните изявления и репортажи за триумфите на Борисов от ония времена, ще вари компоти за народа най-малко за петилетка напред. Чисто имиджово обаче “Бате Бойко ” все по-малко влизаше в приложимост, откакто Борисов стана кмет на София.
А още след първия мандат на водача на ГЕРБ, в края на декември 2013 година, депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев повърхностно подмятна по bTV: “Политиците сме обществени хора и ни дават всевъзможни прякори и основават легенди за нас, аз да вземем за пример не считам, че е вярно на Бойко Борисов да му викат Боко Тиквата ”. И това на въпрос за какво на него му споделят “Данчо Ментата ” - прякор, с който стъпи на политическото занятие, както и Слави Трифонов ще влезе там в началото като “Дългия ”.
Въпреки хвалбите, здрависванията с хора по пътищата и фамилиарничене с европейски водачи, корупционните кавги и записите на телефонни диалози с недодялан и пошъл звук си споделиха думата. Агитацията на проправителствените медии, публицисти и персони, влияещи на публичното мнение, може да направи доста за обществения облик, само че не може да върне “Бате ” на Бойко Борисов.
Извън пропагандата обаче, някои прозвища на политици в действителност са журналистическо попадение - като да вземем за пример “Желязната лейди ”. Така нарекъл Маргарет Тачър руският публицист Юрий Гаврилов в озаглавена по същия метод публикация - поради позицията ѝ, че руснаците се стремят към международно владичество. А определението „ човек от народа " за Тодор Живков е на представителя на радио “София ” Петър Витанов. Макар да бе сатанизиран от избрана група медии, някогашният министър председател Иван Костов ще си остане с прякора “Командира ”, а тогавашният му сподвижник в партията проф. Екатерина Михайлова - с “Класната ”.
Как ще излезе от политиката
От благосклонност до засегнатост и неуважение - по този начин варират през годините прякорите на Бойко Борисов, комуто никой към този момент не измисля величави прозвища, на инат на трите мандата, метрото, автомагистралите, чакалнята на еврозоната и ежеседмичните паради на триумфите.
Политикът, който нямаше еднакъв по кокетничене с медии, от месеци се е дистанцирал от всевъзможни журналистически въпроси - комфортни и неуместни. (Ако не броим изявлението, което Борисов избра да даде на немското издание “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”, с цел да изясни фотосите от спалнята си и нощното шкафче с кюлчета злато и пачки от по 500 евро, публикувани от незнайни в интернет.)
Какво остана от “Бате Бойко ”? Пак се брои за “народен ”, само че към този момент може да го демонстрира самичък - обществените мрежи работят и за политиците. Не му е належащо да го преразказват. Генералската униформа е в дрешника. Същественото за Борисов обаче е най-после да успее да излезе от политиката с име и фамилия. Само по прякор - или малко име, ще е доста много обидно.
Автор: Емилия Милчева,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ