Зорница Русинова, ИСС: Всички инструменти за европейско финансиране трябва да се гледат като пакет за възстановяване |
Не би трябвало Планът за възобновяване и резистентност да се политизира, както и да се гледа настрана от останалите принадлежности, по които страната ни може да получи средства - Споразумението за партньорство и Териториалните проекти за обективен преход. Те би трябвало да бъдат показани като пакет от принадлежности, с които можем да възстановим стопанската система на България. Това съобщи ръководителят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова в изявление за OFFNews.
Г-жо Русинова, ИСС разгласява мнение по Споразумението за партньорство и стратегиите към него за програмен интервал 2021-2027 година Какви съществени цели си слага съветът в този момент?
Икономическият и обществен съвет си сложи няколко значими задания в границите на мандата, който започва през януари, и то е да работи в идващите 4 години за по-зелена България, по-дигитална и по-социална. На база на това, и с съвещания, си изработихме проекта. Считам, че по значимите тематики би трябвало да се чува нашето мнение, тъй като в тежката обстановка сега след излизането от здравната рецесия поради COVID-19, ни следва да се активизираме и да търсим практични решения по какъв начин да възстановим стопанската система и заетостта си, да се балансира обществената сфера още веднъж. Усещането на хората, че са обеднели и че се усещат несигурни за бъдещето си, нараства.
През миналия месец в резолюция апелирахме да бъдат продължени икономическите и обществените ограничения, свързани с поддръжка на бизнеса и хората. Голяма част от ограниченията изтичаха в края на май, към момента няма изясненост по какъв начин ще продължи поддръжката. Направихме съответни оферти - особено за мярката 60/40 да бъде преструктурирана и посредством договаряния със обществените сътрудници да се откри баланс.
Най-важното наше гледище е да продължат всички ограничения. Да продължи мобилизираната поддръжка за дребни и междинни предприятия със схеми за ликвидност. Забавянето, което беше в МИ във връзка с даване на средствата, да се навакса и да се търси целенасочена поддръжка за дребния и междинен бизнес. ИСС упорства да се резервира салдото сред финансови принадлежности и грантово финансиране –(безвъзмездна помощ). Все още огромна част от компаниите са подвластни от това да получават поддръжка от страната.
Какви други ограничения предлага ИСС в помощ на засегнатите от COVID-19?
Темпът на безработица е относително овладян. За първото тримесечие безработицата е 6,3 пункта - равнище по-ниско от приблизително европейското. Това значи, че без значение от това, че имаше спорни отзиви за част от икономическите ограничения, те са дали своя резултат. Подкрепата за туристическия и транспортния бранш би трябвало да продължи, тъй като те са измежду най-засегнатите и възобновяване им изисква време.
Има нужда от поддръжка и за самоосигуряващите се лица. Предложили сме характерна поддръжка към земеделските производители и преработватели освен със схеми за финансово подкрепяне и ликвидност, само че и по прилика за поддръжка на заетостта - да се търси опция за поддръжка на претовареност в областта на земеделското стопанство. Има индикации, че са почнали договаряния в Националния съвет за тристранно съдействие.
Какви са главните оферти на ИСС в мнението по Споразумението за партньорство?
Темата, по която съществено работим още от края на предходната година, е за европейските средства. През декември излязохме със мнение, обвързвано с първия вид на НПВУ. По-късно тази година към идната версия имахме резолюция, която регистрира, че огромна част от направените от нас рекомендации са отразени.. Въпреки това за нас е значимо да продължим да даваме нашето без значение мнение по тези тематики, тъй като сега тематиката за НПВУ много се политизира и някак си останалата част от европейските средства и договарянията с Европейската комисия остават отвън вниманието.
През май направихме задълбочено мнение по самото Споразумение за партньорство. Това е главният инструмент, по който страната ни ще получи финансиране в границите на 7-годишния интервал освен за справяне с икономическата и обществената рецесия след COVID-19, само че и с цел да продължат ограниченията във всеки един от секторите. Така страната ни ще продължи по пътя на икономическата конвергенция. А имаме да наваксваме.
Първата ни основна рекомендация е Споразумението за партньорство да очертае по-амбициозни цели, свързани с по-висок напредък на Брутният вътрешен продукт, съобразени с европейската прогноза.
Икономическият и обществен съвет упорства и за продължение на ограниченията за бизнеса. Какво оферирате на управляващите?
Специално настояваме, когато става въпрос за бизнеса и компаниите, да се търси уравновесеното решение, тъй като изключително в този момент компаниите имат потребност от непрекъсната поддръжка. Това не може да става единствено с финансови принадлежности или с заеми. Необходимо е да остане настоящето безплатно финансиране - т.е. планове под формата на безплатна помощ. Може да се изисква и съфинансиране. Не би трябвало да се разчита единствено на заеми, тъй като така и така сега огромна част от компаниите страдат.
Надяваме се, че всички рекомендации, които даваме, ще се употребяват от държавното управление при договарянията с Европейска комисия, тъй като нашите мнения са образувани посредством неповторим по рода си консенсус сред всички заинтригувани страни - работодатели, служащи и сред цивилен организации.
Например, ние предлагаме, когато приказваме за компаниите в България, да се обърне внимание на дефиницията за това какво е огромно дружество. Сегашното пояснение стъпва значително върху числеността на наетите в предприятието. Но феноменът, изключително в този момент - след рецесията, е, че в случай че се погледнат техните активи и оборот, някои сякаш огромни предприятия съставляват по-скоро дребни и междинни предприятия. Добре е да се ползва по-гъвкаво пояснение и да се ползват и други индикатори, а освен броят заети в една компания, с цел да може тя да получи поддръжка и да не се лишава от ограничения.
В момента компаниите в България имат потребност освен от финансовите инжекции с заеми и оборотни средства, само че и с благоприятни условия да могат бързо да трансформират вида действия, които реализират, да вземем за пример, в областта на нововъведения, дигитализации. Тези тематики са заложени в мнението ни.
Разработвате и мнение за професионалното образование и подготовка. Какви ограничения оферирате?
България би трябвало да си сложи по-амбициозни цели, свързани с образованието и квалификацията. До преди рецесията всички говорехме за това какъв брой липсват фрагменти, тъй че бизнесът да запълни работните места. Надявам се с ограниченията, които ще продължат, да преодолеем безработицата и дебатът да бъде обвързван с това какъв брой е належащо да има качествена работна мощ в страната. Това може да стане единствено с образование. Програмата за развиване на човешките запаси и европейския обществен фонд разчитат доста на обвързаността на Плана за използване на Европейския дирек на обществените права. Там европейската цел е 60% от популацията всяка година да минава през образование. Тези цели е добре да се видят като проекции в нашите стратегии.
Нашето гледище е обвързвано с това предпочитани да бъдат образования в цифрови умения, образования за зелени работни места. Следствие на рекомендации на ИСС беше нараснала цената на стратегиите за цифрови умения в НПВУ. Сега желаеме и в Програмата за развиване на човешките запаси това да се добави, тъй като на процедура виждаме, че съвсем няма работно място, на което човек да няма потребност от цифрови умения. Това е и връзката с другата тематика, по която работим - за отдалечената работа.
Дигиталните умения са ключът оттук насетне стопанската система да може бързо да се възвърне. Добре оценяваме метода, който е залегнал в програмата за райони в напредък. Там би трябвало да се намерения за понижаване на административната тежест. Начинът, по който се допуска, че общините ще могат да употребяват тази стратегия, е обвързван с метод изпод нагоре. Трябва да има друг метод за общините, които са в Северозападна България и в Източна, поради разликите в икономическия напредък.
Какво бихте споделили за дребните население места и интегрираните ограничения в областта на образованието? Какво е належащо съгласно ИСС да се направи в помощ на учебните заведения?
Темата за интегрираните ограничения е доста много значима за дребните население места, когато приказваме за програмата за обучение. Модернизирането на едно учебно заведение не е единствено саниране и ремонт. Необходима е по-целенасочена поддръжка за учебните заведения в дребните население места - подготовка на преподаватели, приспособени системи. Това са благоприятни условия, които дават европейските средства, с цел да може да имаме високи резултати на учениците освен в огромните градове.
Да се върнем на Плана за възобновяване и резистентност и останалите финансови принадлежности.
Ще продължим да работим по тези тематики, тъй като следва през есента да забележим първите разновидности по програмата на селските региони. Ще продължим да работим и по останалите принадлежности - териториалните проекти за развиване, свързани с фонда за обективен преход. Надяваме се през лятото да има първи разновидности, по които да работим.
Най-важното за нас като Икономически и обществен съвет е да бъде подредена цялата картина от стопански и обществени принадлежности, с цел да може да се вижда освен от специалистите, които работят в администрациите и договарят с Европейска комисия, само че да може цялата общност да си показа целия пакет. В последна сметка тези средства са за българските жители.
Не е въпросът дали Планът за възобновяване и резистентност ще се утвърди бързо, а дали имаме консенсусен проект, който да докара до стопански напредък. Чуваме анонси от това държавното управление, че има смяна в някои от ограниченията. Важно е да се даде оптимално бързо Планът пред Европейска комисия и още през тази година да бъде утвърден, с цел да може да употребяваме средствата още тази година.
Разбира се, зад него би трябвало да има добре готови качествени планове, които оптимално бързо да започват. Настояваме се да не се гледа самият проект настрана, а да се гледа в подтекста и на останалите принадлежности - Споразумението за партньорство и териториалните проекти за обективен преход, тъй като те съставляват три разнообразни източници на финансиране, от които страната ни може да употребява в разнообразни интервали. Важно е да няма повтаряне на обособените планове, само че е значимо и добре да бъдат обявени, тъй като особено за Споразумението програмният интервал стартира.
Предлагате и нова мярка - 75/100. Какво съставлява тя и към кого е ориентирана?
Мярката 75/100 е аналогична на 60/40. Това е вид, който сега на излизане на резолюцията ние предложихме. Важно е да има целенасочена поддръжка за избрани браншове, които са най-пострадали - туристическия и транспортния бранш, само че и да продължи поддръжката на компаниите тъй че да се взема от една страна поради спадът на оборотите с не по-малко от 20% съпоставено в 2019 година и да продължи поддръжката на компаниите, когато хората са минали на ненапълно работно време.
Амбициите на новия състав на ИСС са да има доста по-силен разговор с държавното управление. Надявам се да има устойчиво Народно заседание. За нас постоянно се споделя, че ние сме цивилен парламент. Нашата роля сега е доста основна, с цел да се чува действително гласът на хората.
На срещата с вицепремиера Атанас Пеканов е разисквана опцията за още една среща, на която да бъдат разисквани ограниченията, които оферирате, както и тяхното продължение. Кога да чакаме тази среща?
Надявам се, че кабинетът ще извърши обещанието си. Срещата беше с всички ръководещи органи на стратегиите по Споразумението за партньорство. ИСС съобщи подготвеност да продължи да подкрепя работата на държавното управление освен на стадий обмисляне, само че и при осъществяването и мониторинга на стратегиите.
Ключово значимо е българските управляващите, когато водят договаряния с Европейска комисия, да отстояват позицията, че районите, които са към столицата, не трябва да страдат от това, че София има по-добри индикатори от останалата част от страната. Факт е, че е нужен спор и да се мисли за прерайониране, само че това може да стане при устойчиво държавно управление и при идващия програмен интервал.
За този, който стартира в този момент, е добре пред Европейска комисия да се упорства районите към София - Благоевград, Кюстендил и Перник, да бъдат третирани както останалите елементи на страната.
В мнението си „ Ефекти от използване на работата от разстояние в България “ разглеждате провокациите, свързани с работата от разстояние във връзка с организацията на работното време. Какво оферирате като промени в тази сфера?
Работата от разстояние е извънредно настояща тематика сега. Може би 40% от хората в Европа през тази рецесия работиха от разстояние. Едно изследване демонстрира, че огромен % от компаниите ще продължат да работят от разстояние без значение от това, че ограниченията са разхлабени. В мнението анализирахме наредбите на Кодекса на труда за това дали е належащо да се създадат промени. Това, което установихме, е, че имаме добра законодателна основа за работата от разстояние.
Препоръчваме в границите на НСТС и отрасловото министерство – МТСП, да се сътвори работна група, с цел да се уточняват някои детайли, защото към момента има разнообразни гледни точки за работното място, кой би трябвало да обезпечи сигурността на работното място, каква поддръжка би трябвало да се обезпечи от работодателя. Това е тематика, която ще продължи да участва в нашата работа през втората половина на годината, когато ще разискваме за неравенството в приходите, за другите нови форми на претовареност и по този начин нататък. Решенията по тези тематики обаче допускат устойчиво държавно управление и парламент.
Какви други актове и мнение приготвя ИСС във връзка с настоящите тематики в обществото?
Предстои ИСС да излезе със мнение за опазването на здравето. В началото на тази година излезе тактиката за опазването на здравето за идващите 10 години.
Другата тематика, по която работим и смятам, че ще е доста потребна на държавното управление, е едно мнение по резултатите от всички стопански и обществени ограничения, свързани с COVID-19. Имаме къса резолюция и рекомендации, само че ще имаме и мнение за резултатите от ограниченията върху другите групи хора, върху бизнес, върху обществената поддръжка. Важно е да се види в хода на бюджетната процедура коя част от ограниченията остават за идващите години.
Третата тематика, по която следва напълно скоро да имаме мнение, е обвързвана с професионалната подготовка. Темата е извънредно значима, тъй като страната би трябвало да разполага със постоянна система, която да оказва помощ на хората, в случай че са изгубили работа, бързо да се преквалифицират и да имат нужния ресурс от умения, с цел да се приспособяват.
Г-жо Русинова, ИСС разгласява мнение по Споразумението за партньорство и стратегиите към него за програмен интервал 2021-2027 година Какви съществени цели си слага съветът в този момент?
Икономическият и обществен съвет си сложи няколко значими задания в границите на мандата, който започва през януари, и то е да работи в идващите 4 години за по-зелена България, по-дигитална и по-социална. На база на това, и с съвещания, си изработихме проекта. Считам, че по значимите тематики би трябвало да се чува нашето мнение, тъй като в тежката обстановка сега след излизането от здравната рецесия поради COVID-19, ни следва да се активизираме и да търсим практични решения по какъв начин да възстановим стопанската система и заетостта си, да се балансира обществената сфера още веднъж. Усещането на хората, че са обеднели и че се усещат несигурни за бъдещето си, нараства.
През миналия месец в резолюция апелирахме да бъдат продължени икономическите и обществените ограничения, свързани с поддръжка на бизнеса и хората. Голяма част от ограниченията изтичаха в края на май, към момента няма изясненост по какъв начин ще продължи поддръжката. Направихме съответни оферти - особено за мярката 60/40 да бъде преструктурирана и посредством договаряния със обществените сътрудници да се откри баланс.
Най-важното наше гледище е да продължат всички ограничения. Да продължи мобилизираната поддръжка за дребни и междинни предприятия със схеми за ликвидност. Забавянето, което беше в МИ във връзка с даване на средствата, да се навакса и да се търси целенасочена поддръжка за дребния и междинен бизнес. ИСС упорства да се резервира салдото сред финансови принадлежности и грантово финансиране –(безвъзмездна помощ). Все още огромна част от компаниите са подвластни от това да получават поддръжка от страната.
Какви други ограничения предлага ИСС в помощ на засегнатите от COVID-19?
Темпът на безработица е относително овладян. За първото тримесечие безработицата е 6,3 пункта - равнище по-ниско от приблизително европейското. Това значи, че без значение от това, че имаше спорни отзиви за част от икономическите ограничения, те са дали своя резултат. Подкрепата за туристическия и транспортния бранш би трябвало да продължи, тъй като те са измежду най-засегнатите и възобновяване им изисква време.
Има нужда от поддръжка и за самоосигуряващите се лица. Предложили сме характерна поддръжка към земеделските производители и преработватели освен със схеми за финансово подкрепяне и ликвидност, само че и по прилика за поддръжка на заетостта - да се търси опция за поддръжка на претовареност в областта на земеделското стопанство. Има индикации, че са почнали договаряния в Националния съвет за тристранно съдействие.
Какви са главните оферти на ИСС в мнението по Споразумението за партньорство?
Темата, по която съществено работим още от края на предходната година, е за европейските средства. През декември излязохме със мнение, обвързвано с първия вид на НПВУ. По-късно тази година към идната версия имахме резолюция, която регистрира, че огромна част от направените от нас рекомендации са отразени.. Въпреки това за нас е значимо да продължим да даваме нашето без значение мнение по тези тематики, тъй като сега тематиката за НПВУ много се политизира и някак си останалата част от европейските средства и договарянията с Европейската комисия остават отвън вниманието.
През май направихме задълбочено мнение по самото Споразумение за партньорство. Това е главният инструмент, по който страната ни ще получи финансиране в границите на 7-годишния интервал освен за справяне с икономическата и обществената рецесия след COVID-19, само че и с цел да продължат ограниченията във всеки един от секторите. Така страната ни ще продължи по пътя на икономическата конвергенция. А имаме да наваксваме.
Първата ни основна рекомендация е Споразумението за партньорство да очертае по-амбициозни цели, свързани с по-висок напредък на Брутният вътрешен продукт, съобразени с европейската прогноза.
Икономическият и обществен съвет упорства и за продължение на ограниченията за бизнеса. Какво оферирате на управляващите?
Специално настояваме, когато става въпрос за бизнеса и компаниите, да се търси уравновесеното решение, тъй като изключително в този момент компаниите имат потребност от непрекъсната поддръжка. Това не може да става единствено с финансови принадлежности или с заеми. Необходимо е да остане настоящето безплатно финансиране - т.е. планове под формата на безплатна помощ. Може да се изисква и съфинансиране. Не би трябвало да се разчита единствено на заеми, тъй като така и така сега огромна част от компаниите страдат.
Надяваме се, че всички рекомендации, които даваме, ще се употребяват от държавното управление при договарянията с Европейска комисия, тъй като нашите мнения са образувани посредством неповторим по рода си консенсус сред всички заинтригувани страни - работодатели, служащи и сред цивилен организации.
Например, ние предлагаме, когато приказваме за компаниите в България, да се обърне внимание на дефиницията за това какво е огромно дружество. Сегашното пояснение стъпва значително върху числеността на наетите в предприятието. Но феноменът, изключително в този момент - след рецесията, е, че в случай че се погледнат техните активи и оборот, някои сякаш огромни предприятия съставляват по-скоро дребни и междинни предприятия. Добре е да се ползва по-гъвкаво пояснение и да се ползват и други индикатори, а освен броят заети в една компания, с цел да може тя да получи поддръжка и да не се лишава от ограничения.
В момента компаниите в България имат потребност освен от финансовите инжекции с заеми и оборотни средства, само че и с благоприятни условия да могат бързо да трансформират вида действия, които реализират, да вземем за пример, в областта на нововъведения, дигитализации. Тези тематики са заложени в мнението ни.
Разработвате и мнение за професионалното образование и подготовка. Какви ограничения оферирате?
България би трябвало да си сложи по-амбициозни цели, свързани с образованието и квалификацията. До преди рецесията всички говорехме за това какъв брой липсват фрагменти, тъй че бизнесът да запълни работните места. Надявам се с ограниченията, които ще продължат, да преодолеем безработицата и дебатът да бъде обвързван с това какъв брой е належащо да има качествена работна мощ в страната. Това може да стане единствено с образование. Програмата за развиване на човешките запаси и европейския обществен фонд разчитат доста на обвързаността на Плана за използване на Европейския дирек на обществените права. Там европейската цел е 60% от популацията всяка година да минава през образование. Тези цели е добре да се видят като проекции в нашите стратегии.
Нашето гледище е обвързвано с това предпочитани да бъдат образования в цифрови умения, образования за зелени работни места. Следствие на рекомендации на ИСС беше нараснала цената на стратегиите за цифрови умения в НПВУ. Сега желаеме и в Програмата за развиване на човешките запаси това да се добави, тъй като на процедура виждаме, че съвсем няма работно място, на което човек да няма потребност от цифрови умения. Това е и връзката с другата тематика, по която работим - за отдалечената работа.
Дигиталните умения са ключът оттук насетне стопанската система да може бързо да се възвърне. Добре оценяваме метода, който е залегнал в програмата за райони в напредък. Там би трябвало да се намерения за понижаване на административната тежест. Начинът, по който се допуска, че общините ще могат да употребяват тази стратегия, е обвързван с метод изпод нагоре. Трябва да има друг метод за общините, които са в Северозападна България и в Източна, поради разликите в икономическия напредък.
Какво бихте споделили за дребните население места и интегрираните ограничения в областта на образованието? Какво е належащо съгласно ИСС да се направи в помощ на учебните заведения?
Темата за интегрираните ограничения е доста много значима за дребните население места, когато приказваме за програмата за обучение. Модернизирането на едно учебно заведение не е единствено саниране и ремонт. Необходима е по-целенасочена поддръжка за учебните заведения в дребните население места - подготовка на преподаватели, приспособени системи. Това са благоприятни условия, които дават европейските средства, с цел да може да имаме високи резултати на учениците освен в огромните градове.
Да се върнем на Плана за възобновяване и резистентност и останалите финансови принадлежности.
Ще продължим да работим по тези тематики, тъй като следва през есента да забележим първите разновидности по програмата на селските региони. Ще продължим да работим и по останалите принадлежности - териториалните проекти за развиване, свързани с фонда за обективен преход. Надяваме се през лятото да има първи разновидности, по които да работим.
Най-важното за нас като Икономически и обществен съвет е да бъде подредена цялата картина от стопански и обществени принадлежности, с цел да може да се вижда освен от специалистите, които работят в администрациите и договарят с Европейска комисия, само че да може цялата общност да си показа целия пакет. В последна сметка тези средства са за българските жители.
Не е въпросът дали Планът за възобновяване и резистентност ще се утвърди бързо, а дали имаме консенсусен проект, който да докара до стопански напредък. Чуваме анонси от това държавното управление, че има смяна в някои от ограниченията. Важно е да се даде оптимално бързо Планът пред Европейска комисия и още през тази година да бъде утвърден, с цел да може да употребяваме средствата още тази година.
Разбира се, зад него би трябвало да има добре готови качествени планове, които оптимално бързо да започват. Настояваме се да не се гледа самият проект настрана, а да се гледа в подтекста и на останалите принадлежности - Споразумението за партньорство и териториалните проекти за обективен преход, тъй като те съставляват три разнообразни източници на финансиране, от които страната ни може да употребява в разнообразни интервали. Важно е да няма повтаряне на обособените планове, само че е значимо и добре да бъдат обявени, тъй като особено за Споразумението програмният интервал стартира.
Предлагате и нова мярка - 75/100. Какво съставлява тя и към кого е ориентирана?
Мярката 75/100 е аналогична на 60/40. Това е вид, който сега на излизане на резолюцията ние предложихме. Важно е да има целенасочена поддръжка за избрани браншове, които са най-пострадали - туристическия и транспортния бранш, само че и да продължи поддръжката на компаниите тъй че да се взема от една страна поради спадът на оборотите с не по-малко от 20% съпоставено в 2019 година и да продължи поддръжката на компаниите, когато хората са минали на ненапълно работно време.
Амбициите на новия състав на ИСС са да има доста по-силен разговор с държавното управление. Надявам се да има устойчиво Народно заседание. За нас постоянно се споделя, че ние сме цивилен парламент. Нашата роля сега е доста основна, с цел да се чува действително гласът на хората.
На срещата с вицепремиера Атанас Пеканов е разисквана опцията за още една среща, на която да бъдат разисквани ограниченията, които оферирате, както и тяхното продължение. Кога да чакаме тази среща?
Надявам се, че кабинетът ще извърши обещанието си. Срещата беше с всички ръководещи органи на стратегиите по Споразумението за партньорство. ИСС съобщи подготвеност да продължи да подкрепя работата на държавното управление освен на стадий обмисляне, само че и при осъществяването и мониторинга на стратегиите.
Ключово значимо е българските управляващите, когато водят договаряния с Европейска комисия, да отстояват позицията, че районите, които са към столицата, не трябва да страдат от това, че София има по-добри индикатори от останалата част от страната. Факт е, че е нужен спор и да се мисли за прерайониране, само че това може да стане при устойчиво държавно управление и при идващия програмен интервал.
За този, който стартира в този момент, е добре пред Европейска комисия да се упорства районите към София - Благоевград, Кюстендил и Перник, да бъдат третирани както останалите елементи на страната.
В мнението си „ Ефекти от използване на работата от разстояние в България “ разглеждате провокациите, свързани с работата от разстояние във връзка с организацията на работното време. Какво оферирате като промени в тази сфера?
Работата от разстояние е извънредно настояща тематика сега. Може би 40% от хората в Европа през тази рецесия работиха от разстояние. Едно изследване демонстрира, че огромен % от компаниите ще продължат да работят от разстояние без значение от това, че ограниченията са разхлабени. В мнението анализирахме наредбите на Кодекса на труда за това дали е належащо да се създадат промени. Това, което установихме, е, че имаме добра законодателна основа за работата от разстояние.
Препоръчваме в границите на НСТС и отрасловото министерство – МТСП, да се сътвори работна група, с цел да се уточняват някои детайли, защото към момента има разнообразни гледни точки за работното място, кой би трябвало да обезпечи сигурността на работното място, каква поддръжка би трябвало да се обезпечи от работодателя. Това е тематика, която ще продължи да участва в нашата работа през втората половина на годината, когато ще разискваме за неравенството в приходите, за другите нови форми на претовареност и по този начин нататък. Решенията по тези тематики обаче допускат устойчиво държавно управление и парламент.
Какви други актове и мнение приготвя ИСС във връзка с настоящите тематики в обществото?
Предстои ИСС да излезе със мнение за опазването на здравето. В началото на тази година излезе тактиката за опазването на здравето за идващите 10 години.
Другата тематика, по която работим и смятам, че ще е доста потребна на държавното управление, е едно мнение по резултатите от всички стопански и обществени ограничения, свързани с COVID-19. Имаме къса резолюция и рекомендации, само че ще имаме и мнение за резултатите от ограниченията върху другите групи хора, върху бизнес, върху обществената поддръжка. Важно е да се види в хода на бюджетната процедура коя част от ограниченията остават за идващите години.
Третата тематика, по която следва напълно скоро да имаме мнение, е обвързвана с професионалната подготовка. Темата е извънредно значима, тъй като страната би трябвало да разполага със постоянна система, която да оказва помощ на хората, в случай че са изгубили работа, бързо да се преквалифицират и да имат нужния ресурс от умения, с цел да се приспособяват.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ