„Никога няма да бъда приземена“: Жена пилот от Афганистан разказва за влакчето от емоции, когато Кабул пада
„ Не се отхвърлям “
„ Днес не знам къде да отида, само че не се отхвърлям. Започнах да аплайвам за работа като водач на всички места, тъй като знам, че би трябвало да се върна към летенето “, споделя тя в телефонен диалог с редакцията на. В момента тя е намерила заслон в българската столица София.
„ Видях по какъв начин страната ми се разпада “
Когато гръмва новината, че талибаните са завладяли Кабул, Мирзаи към този момент е на летището в униформата си, подготвяйки се за вечерния си полет за Истанбул. Тя е напуснала дома си рано същата заран, неподозирайки, че маха на майка си и двете си сестри за последно довиждане, най-малко към този момент.
Полетът за Истанбул по този начин и не излетява. Докато хиляди обезверени афганистанци щурмуват интернационалното летище в града в опити да изоставен страната, Мирзаи е пренасочена към полет до украинската столица Киев – този път не като водач, а като пасажер.
„ Беше мрачно, когато излетяхме. Това е всичко, което помня “, споделя тя. „ Това беше влакче от страсти, тъй като всичко се случи толкоз бързо. Не можех да допускам, че Кабул падна. Когато напуснах къщата си сутринта и се сбогувах със фамилията си, не можех да си показва, че до вечерта ще напусна дома за непрекъснато. Видях по какъв начин страната ми се разпада “, спомня си тя.
Когато очакванията за бъдещето се изпарят
Само месеци по-рано Мирзаи беше във водещите заглавия като един от водачите на Kam Air Boeing 737 – първият полет в страната с напълно женски екипаж.
Снимка: Фейсбук/Кам еър
„ Това беше голямо достижение за Афганистан и за доминираната от мъже авиационна промишленост като цяло “, споделя Мирзаи. Тогава тя има вяра, че смяната в консервативното общество на страната е допустима и че тя и самолетната компания ще бъдат част от нея.
Надеждите за бъдещето на Мирзаи обаче се изпаряват сега, когато вижда по какъв начин талибаните създадават напълно мъжко държавно управление, което отстранява стотици дами от работните им места.
„ Афганистанските дами са се справили необикновено през последните десетилетия. Използвали сме всички предоставени ни благоприятни условия. Борихме се за правата си и постигнахме огромни достижения. Надявах се, че се е отворил прозорец. Към мен се обърнаха доста млади дами, които също мечтаеха да станат водач “, споделя Мирзаи.
„ С завладяването на страната от талибаните всичко изчезна. Те са същата варварска група, която са били в предишното и желаят да заглушат дамите. Ако се откажа от пристрастеността си, те са постигнали задачата си”, счита тя.
„ Ако мога да издигна аероплан в небето, мога да направя всичко “
Мирзае посещава афганистанско-турското учебно заведение Маариф в Кабул, само че приключва последната си година в Порт Колборн в Канада, където за първи път обмисля кариера в авиацията.
Тя остава в Канада още една година след образованието си, работейки като касиер и бариста, с цел да събира нужните пари за уроци по хвърчене.
„ Преди да излетя на първия ми полет полетният ми инструктор ми сподели: „ Имаш надзор, тъй че управлявай самолета “. Бях нервна, само че в същото време се усещах свободна. Реших, че в случай че мога да издигна аероплан в небето, мога да направя всичко “, споделя Мирзае.
Обратно в Афганистан, тя беседва с самолетните компании, с цел да види дали може да продължи образованието си, само че всички в началото й отхвърлят. „ Продължих да ги нервирам “, смее се тя.
„ Kam Air, един от превозвачите на Афганистан, реши да ми даде късмет – и аз се отнесох доста съществено. “
Така през септември предходната година тя става първата жена водач на комерсиална самолетна компания в Афганистан, летяща до Турция, Саудитска Арабия и Индия.
Да се върнеш в Афганистан, все пак
Мирзаее съумява да отпътува до България с към този момент съществуваща виза. Току-що обаче е изтекла и тя е посъветвана да изиска леговище. Майка й и сестрите й също са евакуирани от Афганистан, летейки за Албания в същия ден, когато детонации раздраха тълпите пред летището в Кабул, убивайки съвсем 200 души и ранявайки стотици други. Повечето от приятелите й в този момент са пръснати по целия свят.
„ Когато учех, майка ми постоянно ми споделяше да се върна в Афганистан и да работя за страната си. Споделих нейното разбиране. Но през днешния ден, макар че желая да се върна, не мога. В Афганистан към този момент няма място за дами като мен. Загубих работата си, дома си, екипажа си – всичко.” Но тя споделя: „ Надявам се друга самолетна компания да ми даде късмет да продължа кариерата си. Отнеха ми доста, само че ще се боря за пристрастеността си. Това е, което ме прави, аз.”
Превод и редакция: Веселка Иванова
„ Днес не знам къде да отида, само че не се отхвърлям. Започнах да аплайвам за работа като водач на всички места, тъй като знам, че би трябвало да се върна към летенето “, споделя тя в телефонен диалог с редакцията на. В момента тя е намерила заслон в българската столица София.
„ Видях по какъв начин страната ми се разпада “
Когато гръмва новината, че талибаните са завладяли Кабул, Мирзаи към този момент е на летището в униформата си, подготвяйки се за вечерния си полет за Истанбул. Тя е напуснала дома си рано същата заран, неподозирайки, че маха на майка си и двете си сестри за последно довиждане, най-малко към този момент.
Полетът за Истанбул по този начин и не излетява. Докато хиляди обезверени афганистанци щурмуват интернационалното летище в града в опити да изоставен страната, Мирзаи е пренасочена към полет до украинската столица Киев – този път не като водач, а като пасажер.
„ Беше мрачно, когато излетяхме. Това е всичко, което помня “, споделя тя. „ Това беше влакче от страсти, тъй като всичко се случи толкоз бързо. Не можех да допускам, че Кабул падна. Когато напуснах къщата си сутринта и се сбогувах със фамилията си, не можех да си показва, че до вечерта ще напусна дома за непрекъснато. Видях по какъв начин страната ми се разпада “, спомня си тя.
Когато очакванията за бъдещето се изпарят
Само месеци по-рано Мирзаи беше във водещите заглавия като един от водачите на Kam Air Boeing 737 – първият полет в страната с напълно женски екипаж.
Снимка: Фейсбук/Кам еър
„ Това беше голямо достижение за Афганистан и за доминираната от мъже авиационна промишленост като цяло “, споделя Мирзаи. Тогава тя има вяра, че смяната в консервативното общество на страната е допустима и че тя и самолетната компания ще бъдат част от нея.
Надеждите за бъдещето на Мирзаи обаче се изпаряват сега, когато вижда по какъв начин талибаните създадават напълно мъжко държавно управление, което отстранява стотици дами от работните им места.
„ Афганистанските дами са се справили необикновено през последните десетилетия. Използвали сме всички предоставени ни благоприятни условия. Борихме се за правата си и постигнахме огромни достижения. Надявах се, че се е отворил прозорец. Към мен се обърнаха доста млади дами, които също мечтаеха да станат водач “, споделя Мирзаи.
„ С завладяването на страната от талибаните всичко изчезна. Те са същата варварска група, която са били в предишното и желаят да заглушат дамите. Ако се откажа от пристрастеността си, те са постигнали задачата си”, счита тя.
„ Ако мога да издигна аероплан в небето, мога да направя всичко “
Мирзае посещава афганистанско-турското учебно заведение Маариф в Кабул, само че приключва последната си година в Порт Колборн в Канада, където за първи път обмисля кариера в авиацията.
Тя остава в Канада още една година след образованието си, работейки като касиер и бариста, с цел да събира нужните пари за уроци по хвърчене.
„ Преди да излетя на първия ми полет полетният ми инструктор ми сподели: „ Имаш надзор, тъй че управлявай самолета “. Бях нервна, само че в същото време се усещах свободна. Реших, че в случай че мога да издигна аероплан в небето, мога да направя всичко “, споделя Мирзае.
Обратно в Афганистан, тя беседва с самолетните компании, с цел да види дали може да продължи образованието си, само че всички в началото й отхвърлят. „ Продължих да ги нервирам “, смее се тя.
„ Kam Air, един от превозвачите на Афганистан, реши да ми даде късмет – и аз се отнесох доста съществено. “
Така през септември предходната година тя става първата жена водач на комерсиална самолетна компания в Афганистан, летяща до Турция, Саудитска Арабия и Индия.
Да се върнеш в Афганистан, все пак
Мирзаее съумява да отпътува до България с към този момент съществуваща виза. Току-що обаче е изтекла и тя е посъветвана да изиска леговище. Майка й и сестрите й също са евакуирани от Афганистан, летейки за Албания в същия ден, когато детонации раздраха тълпите пред летището в Кабул, убивайки съвсем 200 души и ранявайки стотици други. Повечето от приятелите й в този момент са пръснати по целия свят.
„ Когато учех, майка ми постоянно ми споделяше да се върна в Афганистан и да работя за страната си. Споделих нейното разбиране. Но през днешния ден, макар че желая да се върна, не мога. В Афганистан към този момент няма място за дами като мен. Загубих работата си, дома си, екипажа си – всичко.” Но тя споделя: „ Надявам се друга самолетна компания да ми даде късмет да продължа кариерата си. Отнеха ми доста, само че ще се боря за пристрастеността си. Това е, което ме прави, аз.”
Превод и редакция: Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ