Не съм виждала дъщеря си от близо два месеца. За

...
Не съм виждала дъщеря си от близо два месеца. За
Коментари Харесай

“Дърпаха детето, то пищеше“: Разказът на Екатерина Велчева, чието дете е отнето насила от баща му

" Не съм виждала щерка си от близо два месеца. За страдание съм лимитирана да я видя -това е наложено от нейния татко, който срещу наредбите на арбитър задържа детето, укрива го, изолира го, отчуждава го от майката и по никакъв метод не позволява даже телефонен диалог ".

Това сподели в предаването " Кой приказва? " по Дарик радио Екатерина Велчева, някогашен модел и конен играч,която от 2020 година е в непрекъсната борба с някогашния си сътрудник и татко на детето й, който за повторно й лишава детето със мощ, макар две правосъдни решения, уличаващи го в домашно принуждение.Всички ангажирани институции наподобяват безсилни да върнат едно 6-годишно момиченце при майка му, която има родителските права.

Темата за домашното принуждение доминираше публичния спор за малко през лятото, върна депутатите от почивка, с цел да гласоподават незабавно законодателство, и като че ли заглъхна под натиска на други проблеми. За страдание обаче, случаите на принуждение не понижават, а за някои хора те съставляват ежедневна борба.

" Тежко е да споделям обществено такива персонални неща, само че аз не виждам различен метод да оказа помощ на щерка си. Детето ми е било очевидец безчет пъти по какъв начин нейния татко ме бие, псува, наскърбява, заплашва. Тя доста се опасява от този човек, само че сега е държана в неговата къща заключена. Аз поддържам връзка с няколко комшии, които следят къщата -те ми споделят, че детето денем не излиза на открито, седи на спуснати щори и завеси, през нощта го пускат единствено на верандата. Тя не поддържа връзка с никакви други деца, не посещава образователно заведение. Тази картина не съставлява никакъв проблем за обществените, съгласно които детето ми е доста добре ", разяснява още Екатерина Велчева.

Тя описа за ужаса, който тя, татко й и 6-годишната и щерка са претърпели на 24 юли: " Страхувах се от А. К. да не ме пребие за следващ път и постоянно, когато заран излизах, виках моя татко, с цел да ни съпровожда. Въпросния ден, до момента в който се обличахме с дребната, чухме крясъци за помощ, излязохме извън и се натъкнахме на ужасяваща картина - татко ми лежеше на земята оцапан с кръв, а А.го удряше с юмруци в главата и го душеше.Детето видя, уплашихме се, хукнахме да бягаме назад към жилището, само че той ни видя, подгони ни, удари ме с пестник в главата, аз паднах на земята. Появиха се две дами, които нахълтаха във входа.Аз помислих, че ще ни оказват помощ, само че те бяха пристигнали, с цел да отвлекат щерка ми. Дърпаха детето, то пищеше, аз се пробвах да я спася, само че той още веднъж ме удари в главата с пестник. Имаше инцидентен минувач, който набра 112. Полицаите, пристигнали на място, не арестуваха насилника, който ни преби ".

Тя изясни, че бащата на детето има право да го вижда, само че не когато той си пожелае -това е регламентирано в правосъден акт. " Проблемът тук е, че полцията не наблюдава по методологията на Министерство на вътрешните работи уговорката си да се зпаознае съсзаповедите за незабавна отбрана и да ги извърши, както е разпоредил съда ", уточни Екатерина.

По думите й жалбите й в Министерство на вътрешните работи потъват, изчезват, и няма никаква противоположна връзка какво се случва. Тя изясни, че не се взима под внимание и насилието, осъществено в наличието на детето. Има принуждение и над детето - то е взето по насила, принудително.

Другата страна - бащата на детето - твърди, че той е бил атакуван от Екатерина и татко й. " Как ще я пребия, раните й по коленете са от това, че тя е ритала ", декларира той. Според него детето не било отвлечено. Освен това, по думите му, не той ги бие, а те него. А. твърди, че е завел 15 каузи за домашно принуждение през последните три месеца.

" Отвличането на детето се случва пред моя дом – какво прави той пред дома ми и какво вършат тези две дами. Детето не е било укривано от мен, аз съм спазила съдебноторешение за персоналните му контакти. Те се осъществяваха благодарение на мобилен екип за деца в риск, които взимат щерка ми и я предават на А. Ако мобилният екип реши, че има риск за детето ми, те не го дават. Последните три пъти, в които А. е имал право на персонални контакти, мобилният екип отхвърля да му даде детето в уговорения ден и час. Причината е, че беседват с нея уединено и детето споделя, че не желае да тръгне с татко си и го е боязън от него ", описа още Екатерина.

По думите й А. е наговарял и манипулирал 6-годишната Мария близо година, като дететое споделяло доста пъти пред обществени служащи, че той го кара да лъже.

Според нея един от проблемите е, че шефовете на държавните институции не си управляват чиновниците -не ги наблюдават в работния развой и по никакъв метод не ги санкционират, в случай че сгрешат.

" В момента чакаме арбитър реализатор да изведе детето, само че с цел да се случи това, би трябвало кварталният на 5-о районно да връчи призовка за непринудено предаване на дете. Дотогава не може да се работи. Всички институции би трябвало да работят взаимно – това е методът да се върне детето по законов път при мен ", сподели още Екатерина.

" Аз постоянно съм спазвала закона и по тази причина не съм отишла принудително да извършвам кражба детето. Търся правдата, истината ", безапелационна е тя.

Екатерина показа, че се опасява за живота си.
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР