Овчаров към новите депутати: Не предавайте България
Не предавайте България. С този апел към новите депутати излезе топ историкът проф. Николай Овчаров. Ето какво написа той:
ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, историк
Не е загадка, че край Вардар чакаха трепетно изборите на 4 април с вярата България да промени своята политика във връзка с влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Много от тамошните политици считат, че в предстоящата политическа неразбория ще могат по-лесно да притиснат българската страна и да я принудят да отстъпи. На 3 април, деня преди изборите, министър председателят на РСМ Зоран Заев даде значимо изявление.
В него той за следващ път съобщи, че историята не би трябвало да е спънка в междусъседските връзки. Било значимо не какво се е случило в предишното, а това „ което ние пишем за бъдещите генерации ", Но в същото време Заев повтаря мантрата: „ Македонският език и македонската еднаквост не могат да се слагат на масата, тъй като за това не се договаря на никое място по света. “ И по този начин демонстрира, че в северномакедонската позиция не се е трансформирало нищо.
Все отново в изявлението си Заев декларира многозначително, че разсичането на този „ Гордиев възел “ ще стане в най-скоро време. „ Чувствам, че може да създадем това, може да седнем през май и юни и да намерим решение. “ Въпросът с историята трябвало да бъде елегантно решен като се каже, че за един интервал двете страни в действителност са имали обща история. Това е формулировката и в Договора за съдействие с България. И нататък Заев към този момент решително приказва по какъв начин страната му отваря първите преговорни глави с Европейския съюз.
Какво може да се изведе като квинтесенция от това предизборно изявление? Очевидно Заев чака в България да бъде определен нов парламент и ново държавно управление, което да промени твърдата до момента позиция във връзка с Северна Македония. Това се тиражираше неведнъж през последния месец. Очевидно северномакедонските политици вършат прилика със личните си избори отпреди година, когато тематиката за връзките с България бе съществена в предизборната конкуренция. Тогава всички претенденти за депутати се пъчеха да се покажат какъв брой са предани на „ македонската “ концепция и по какъв начин в никакъв случай няма да правят отстъпка от отбраната на „ македонския идентитет “.
В България ситуацията е много по-различно. Темата за Северна Македония бе съществена само за Вътрешна македонска революционна организация, което по този начин и не влезе в Народното събрание. Това обаче изобщо не значи, че тя е маловажна за българското общество. Доказаха го социологическите изследвания, посочили ясно, че 86% от българите са срещу влизането на Северна Македония в Европейски Съюз при диктуваните от нейна страна условия. Става дума за фактическото неприемане на обединен общ език и обща история до 1944 година Ще напомня, че твърдата позиция по този въпрос бе гласувана от българския парламент и бе подкрепена от всички партии, държавното управление и президента Румен Радев.
Смятам, че отстъплението от тази позиция ще бъде самоубийство за всяка партия, излъчила народни представители в 45-то национално заседание. Обръщам се особено към партията „ ИТН “, която е втора политическа мощ и е евентуално в един миг да бъде натоварена със сформиране на държавно управление. Като главен аргумент за влизане в политиката, нейният водач Слави Трифонов посочи националната поддръжка на инициирания от него референдум през 2016 година Нека в този момент забележим дали той ще се съобрази с още по-категоричния глас на българите във връзка с Република Северна Македония. И с цел да не не помни някой от политиците какви тъкмо са българските „ червени линии “, обрисувани единствено преди няколко месеца, ще си разреша да ги напомня:
Из „ Рамкова конвенция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Северна Македония “ от 09.10.2019 година
- България не следва да позволява интеграцията на Република Северна Македония в Европейски Съюз да бъде придружена от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 година е измежду стълбовете на анти-българската идеологическа структура на югославския тоталитаризъм.
- Република Северна Македония следва да прекрати и да се въздържа от осъществяване на политика, без значение под каква форма, на поддръжка и поощряване претенциите за признание на така наречен „ македонско малцинство “ в България.
- задействане на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им съзнание.
- предприемане на систематични ограничения за унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
- езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите наречия в тогавашната югославска република след кодифицирането им след 1944 година
- явен ангажимент и времева рамка за реализиране на договореност по други значими персони и събития от общата ни история до 1944 година
Тук съм изнесъл единствено няколко основни пункта от Рамковата конвенция. В нея има и редица други моменти като смяната на учебниците по история, общи празнувания, прекъсване на езика на омразата и т. н. На 10.01.2019 година Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа „ за “, 4 – „ срещу “ и 1 – „ въздържал се “, като излиза със специфична Декларация.
Съзнавайки, че в Народното събрание влизат доста нови политици, нямащи още нужната подготовка и знания по този въпрос, ще си разреша да сумирам всичко в два съществени постулата, от които по никакъв метод не би трябвало да се отстъпва:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
2. Езикът, на който се приказва в днешната РМС до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма.
Всичко това по никакъв метод не нарушава днешния „ идентитет “ на жителите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че в този момент там има самостоятелен народ и обособен език, построен върху българската езикова норма. Същевременно изрично призоваваме да спре кражбата на българска история и просвета. Ето това е може да бъде единствена основа за съглашение! Защото в противоположен случай ние, българите, ще би трябвало да обясняваме на децата си, че Самуил е македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни.
ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, историк
Не е загадка, че край Вардар чакаха трепетно изборите на 4 април с вярата България да промени своята политика във връзка с влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Много от тамошните политици считат, че в предстоящата политическа неразбория ще могат по-лесно да притиснат българската страна и да я принудят да отстъпи. На 3 април, деня преди изборите, министър председателят на РСМ Зоран Заев даде значимо изявление.
В него той за следващ път съобщи, че историята не би трябвало да е спънка в междусъседските връзки. Било значимо не какво се е случило в предишното, а това „ което ние пишем за бъдещите генерации ", Но в същото време Заев повтаря мантрата: „ Македонският език и македонската еднаквост не могат да се слагат на масата, тъй като за това не се договаря на никое място по света. “ И по този начин демонстрира, че в северномакедонската позиция не се е трансформирало нищо.
Все отново в изявлението си Заев декларира многозначително, че разсичането на този „ Гордиев възел “ ще стане в най-скоро време. „ Чувствам, че може да създадем това, може да седнем през май и юни и да намерим решение. “ Въпросът с историята трябвало да бъде елегантно решен като се каже, че за един интервал двете страни в действителност са имали обща история. Това е формулировката и в Договора за съдействие с България. И нататък Заев към този момент решително приказва по какъв начин страната му отваря първите преговорни глави с Европейския съюз.
Какво може да се изведе като квинтесенция от това предизборно изявление? Очевидно Заев чака в България да бъде определен нов парламент и ново държавно управление, което да промени твърдата до момента позиция във връзка с Северна Македония. Това се тиражираше неведнъж през последния месец. Очевидно северномакедонските политици вършат прилика със личните си избори отпреди година, когато тематиката за връзките с България бе съществена в предизборната конкуренция. Тогава всички претенденти за депутати се пъчеха да се покажат какъв брой са предани на „ македонската “ концепция и по какъв начин в никакъв случай няма да правят отстъпка от отбраната на „ македонския идентитет “.
В България ситуацията е много по-различно. Темата за Северна Македония бе съществена само за Вътрешна македонска революционна организация, което по този начин и не влезе в Народното събрание. Това обаче изобщо не значи, че тя е маловажна за българското общество. Доказаха го социологическите изследвания, посочили ясно, че 86% от българите са срещу влизането на Северна Македония в Европейски Съюз при диктуваните от нейна страна условия. Става дума за фактическото неприемане на обединен общ език и обща история до 1944 година Ще напомня, че твърдата позиция по този въпрос бе гласувана от българския парламент и бе подкрепена от всички партии, държавното управление и президента Румен Радев.
Смятам, че отстъплението от тази позиция ще бъде самоубийство за всяка партия, излъчила народни представители в 45-то национално заседание. Обръщам се особено към партията „ ИТН “, която е втора политическа мощ и е евентуално в един миг да бъде натоварена със сформиране на държавно управление. Като главен аргумент за влизане в политиката, нейният водач Слави Трифонов посочи националната поддръжка на инициирания от него референдум през 2016 година Нека в този момент забележим дали той ще се съобрази с още по-категоричния глас на българите във връзка с Република Северна Македония. И с цел да не не помни някой от политиците какви тъкмо са българските „ червени линии “, обрисувани единствено преди няколко месеца, ще си разреша да ги напомня:
Из „ Рамкова конвенция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Северна Македония “ от 09.10.2019 година
- България не следва да позволява интеграцията на Република Северна Македония в Европейски Съюз да бъде придружена от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 година е измежду стълбовете на анти-българската идеологическа структура на югославския тоталитаризъм.
- Република Северна Македония следва да прекрати и да се въздържа от осъществяване на политика, без значение под каква форма, на поддръжка и поощряване претенциите за признание на така наречен „ македонско малцинство “ в България.
- задействане на развой на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им съзнание.
- предприемане на систематични ограничения за унищожаване от табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания на текстове, насаждащи намерено ненавист към България, да вземем за пример такива, съдържащи квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
- езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите наречия в тогавашната югославска република след кодифицирането им след 1944 година
- явен ангажимент и времева рамка за реализиране на договореност по други значими персони и събития от общата ни история до 1944 година
Тук съм изнесъл единствено няколко основни пункта от Рамковата конвенция. В нея има и редица други моменти като смяната на учебниците по история, общи празнувания, прекъсване на езика на омразата и т. н. На 10.01.2019 година Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа „ за “, 4 – „ срещу “ и 1 – „ въздържал се “, като излиза със специфична Декларация.
Съзнавайки, че в Народното събрание влизат доста нови политици, нямащи още нужната подготовка и знания по този въпрос, ще си разреша да сумирам всичко в два съществени постулата, от които по никакъв метод не би трябвало да се отстъпва:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
2. Езикът, на който се приказва в днешната РМС до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма.
Всичко това по никакъв метод не нарушава днешния „ идентитет “ на жителите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че в този момент там има самостоятелен народ и обособен език, построен върху българската езикова норма. Същевременно изрично призоваваме да спре кражбата на българска история и просвета. Ето това е може да бъде единствена основа за съглашение! Защото в противоположен случай ние, българите, ще би трябвало да обясняваме на децата си, че Самуил е македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ