Не отписвайте Русия - това беше промърмореното предупреждение на европейски

FT: Няма път към трайна руска победа

" Не отписвайте Русия " - това беше промърмореното предизвестие на европейски посланик с дълготраен опит в Москва. Това е почтена позиция. Нахлуването на Владимир Путин в Украйна се обърка. Но Русия си остава голяма страна, с обилие от запаси и безмилостно, брутално държавно управление, написа Financial Times.

Украинските разследващи служби считат, че по-нататъшното набиране за военна работа може да разреши на Русия да разположи войска от 2 милиона за възобновена атака по-късно тази година. Президентът Володимир Зеленски неотдавна предизвести, че Москва скоро може да направи нов опит да превземе Киев.

Но даже пробив на бойното поле не можеше да обезпечи на Русия трайна победа. Представете си, че силите на Путин бяха постигнали някакво злокобно знамение, бяха победили Украйна и бяха свалили държавното управление на Зеленски. И тогава какво?

Реалността е, че засегната и изолирана Русия щеше да затъне в продължаваща десетилетия партизанска война, в която Афганистан ще им се стори като пикник. Окупационните сили или колаборационисткото държавно управление в Киев биха били подложени на непрекъснати офанзиви. " Победата " ще заключи Русия в дълготрайна злополука.

Путин и неговите съдружници не престават да се утешават като гледат влажно към историята. Русия претърпя ужасни провали от Наполеон и Хитлер, само че в последна сметка надви. Но тези войни бяха отбранителни. Знаейки, че няма къде да правят отстъпка, руснаците се бият до края. Този път украинците са тези, които пазят родината си.

В предходни огромни войни Русия също беше част от по-голяма европейска коалиция, от която получаваше и помощ. Но в този момент, както Дмитрий Тренин, прокремълски пълководец, означи в скорошна публикация: " За първи път в съветската история Русия няма съдружници на запад ". Всъщност антируската коалиция се простира надалеч оттатък Европа. Както Тренин тъмно прибавя: " Степента на единодушие сред англоговорящите страни, Европа и азиатските съдружници към Съединените щати доближи невиждани до момента равнища. "

В тази нова обстановка Русия остава да търси другари в Азия и Африка. Кремъл се утешава от обстоятелството, че водещи страни от " световния юг " - като Китай, Индия, Южна Африка и Индонезия - не са се включили към напъните за интернационалните наказания, ориентирани против Русия. Но, като се изключи Иран, тези страни не са дали на Русия военна поддръжка, която да подхожда на западните оръжия, които се изливат в Украйна.

Да разчита на световния юг включва преориентиране на съветската стопанска система, която през последните 30 години беше построена най-вече върху износа на сила за Европа. Русия също в този момент е рисково подвластна от Китай.

Как Путин вкара страната си в тази каша? Корените на казуса са в неуспеха му да одобри загубата на статут на велика мощ, нещо, с което други европейски страни към този момент са се сблъскали. (Някои може да кажат, че Брекзит демонстрира, че Англия към момента не е стигнала до такава степен. Но що се отнася до актовете на самонараняване, това е нищо спрямо това, което Путин направи на Русия. Катастрофалният еквивалент би бил английско навлизане в Ирландия.)

Путинизмът не работи на бойното поле

Руските генерали се борят да отговорят на нереалистичните упования на Путин, който играе и в ролята на " великия съдник "

Европейският ред, към който Путин се връща с носталгия, е построен към съперничеството сред великите сили. Неспособен да разбере една нова система - учредена на съдействие сред страните в Европейски Съюз и НАТО - Путин в последна сметка изолира Русия от целия европейски континент. Както споделя Анджела Стент от Джорджтаунския университет, " Путин затвори прозореца към Европа, който беше отворен от Петър Велики " през 1700 година

Ако Путин беше податлив да одобри, че Русия е непрекъснато в равнището тъкмо под великите сили, щеше да има благоприятни условия съветската държавност да играе ролята на балансираща междинна мощ. Вместо това Путин прекали с Украйна. Ироничното следствие е, че Русия евентуално ще излезе от тази война още по-отдалечена от определеието за велика мощ.

Отчаяната обстановка в Русия докара до прочут нихилизъм измежду част от елита на страната, като телевизионните говорещи глави фантазират на всеослушание за нуклеарна война и Армагедон. Руските стратези, които излагат от ден на ден причини за продължение на борбата, вършат това не тъй като виждат реалистична вероятност за победа, а тъй като провалянето е прекомерно мъчно за обсъждане. В мрачната си публикация Тренин, някогашен полковник от съветското военно разузнаване и тогавашен шеф на в този момент затворения московски център Карнеги, твърди, че " до момента в който съществува научен път към капитулация " за Русия, този вид е недопустим, тъй като би довел до " национална злополука, евентуален безпорядък и безусловна загуба на суверенитет ".

Страхът от този резултат кара Тренин да заключи, че Русия няма различен избор, с изключение на да се бори като " страна-войн, защитаваща своя суверенитет и целокупност ", макар че това ще изисква " огромни жертви " в продължение на " доста години ". Следването на този кървясъл път, твърди Тренин, ще изисква " безусловния национализъм на елита ".

Но това е доста необичайно определение за национализъм. Кой родолюбив руснак би желал да продължи да изпраща своите сънародници на гибел в брутална нападателна война, която прави страната по-бедна, по-изолирана, по-диктаторска и по-хулена по целия свят?

Истинските съветски патриоти са тези - доста от тях в пандиза или в заточение - които са решени да спрат Путин и неговата война. Само когато това се случи, Русия ще има късмет да възвърне своя честен, стопански и интернационален статус.