Не може да не отбележим, че в историята на българската

Не може да не отбележим, че в историята на българската столица са се случвали какви ли не странни неща. Едно от тях е разказът по какъв начин кметът на София спял надълбоко и сладко в леглото си, когато водата от още незавършения рилски тръбопровод, спускащ се чак от Седемте Рилски езера, се втурнала в спалнята му и го отнесла, както черноморска вълна отнася детска играчка във вътрешността в морето. Нищо неподозиращият градоначалник сънувал по какъв начин се носи към столичните околности и плува в Искър с леглото си лодка

Нe го разбудил шефът на софийската пожарна с съветското имe Захарчук. Той плувал в всякакви стилове към него и със сетни сили се уловил за леглото, козирувал и доложил, че София е под вода. Тогава кметът скочил, само че вместо на пода, паднал в прииждащите рилски води. Започнал да се дави в тях, тъй като не умеел да плува. В това време леглото лодка „ избягало “ доста напред, носено от бурните вълни, а Захарчук със сетни сили съумял да хване шефа си pd ръкава, преди кметът да е потопен напълно.

Така София за малко да остане без кмет на 1 април 1933 година Всъщност историята е една от хилядите, надарено измислени от основателя и главен създател на именития вестник „ Щурец “ Райко Алексиев. Той съумява да направи извънредно меродавен колаж на „ наводнението на площад „ Народно заседание “. Великият гений на Райко Алексиев и постоянно точният нюх за усмивката и шегата към протичащото се в София и в България го убиват незабавно след преврата на 9 септември 1944 година На гонене, само че доста по-слабо, е подложено и фамилията на градоначалника, който напълно за малко е кмет на София на оня 1 април, за който в. „ Щурец “ измисля шегата с „ Голямото наводняване от Седемте Рилски езера “.

Колажът, който Райко Алексиев прави на измисленото от него първоаприлско наводняване на София 

Според формалната статистика на Столична община кмет от 20 февруари 1933 година до 25 май 1934 година е Харалампи Орошаков. За него не се знае съвсем нищо, с изключение на книгата на внука му със същото име, откъдето се схваща, че фамилията бяга от България през 1963 година

Уводната публикация на „ Щурец “ от 1 април 1933 година е измежду най-хубавите мостри на вестникарското слово и е цялостна с радостни и закачливи дребни разкази. Явно по това време софиянци са тачели шефа на Пожарната, а към кмета не са питаели особени благосклонности.

„ На местопроизшествието пръв дошъл началникът на столичната  пожарна команда Юрий Захарчук, който обяснил на изплашените поданици аргументите за това ненадейно наводняване. Според неговите думи всичко се дължало на рилската вода, която с помощта на разтопените снегове се била нараснала толкоз доста, че макар че рилският тръбопровод не е още подготвен, без знанието на общината, стихийно нахлула в тръбите и се отправила към столицата. И тъй като тръбите на столичната водопроводна мрежа не бели пригодени за подобен огромен напън, пукнали се и голямата водна маса заляла града “, разказва с огромна доза комизъм Райко Алексиев.

Създателят на „ Щурец “ „ плаши “ София с дългото апокалиптично заглавие: „ Рилският тръбопровод дави София. Стихийната вода пуква основните тръби на водопровода и залива

София. Паниката измежду популацията. „ Столичният кмет похитен от водната буря. Венециански канали из столичните улици. Спасителната акция на Морския сговор “.

Райко Алексиев е пребит до гибел незабавно след 9 септември 1944 година

Подробният роман за „ наводнението “ е ослепителен и радостен, само че и много реален “: „ Тази заран върху София изведнъж е връхлетяло едно, колкото и необикновено, толкоз и ужасно злополучие. Още от 5 часа сутринта жителите в квартала към зоологическата градина (допреди няколко десетилетия зоологическата градина се намира на мястото към Паметника на Съветската армия), са били събудени от един мощен под земята трус, последван от ужасно бумтене. Изплашените жители на квартала помислили, че има земетресение, незабавно напуснали жилищата си и излезли на улицата. Не минават обаче и няколко минути и всички с смут виждат, че от огромните пукнатини, формирани от мощния трус, почнали със страшна мощ да изхвърчат големи водни гейзери, които почнали да заливат улици и дворовете на къщите. В скоро време всички зимници и сутерени се напълнили с вода. Изумените поданици, виждайки, че водните маси заплашват да залеят целия квартал, хукнали да бягат към площад „ Цар Освободител “, с цел да търсят избавление. Обаче, доближавайки се към Народното събрание, видели, че и площадът към този момент бил потопен във вода, която почнала стихийно да залива и бул. „ Цар Освободител “.

Съвсем в стила на в. „ Щурец “. в описа за измисленото наводняване в София се демонстрира благосклонност към елементарните хора, които си правят работата и не се опасяват да рискуват живота си за другите. Така на стражаря до Ректората е измислена „ роля “ и „ с помощта на съобразителността на постовия жандарм при университета, обзетите от суматоха поданици били отправени към градината пред Художествената академия, която е на по-високо място и по този метод е било избегнато, всеобщото издавяне на изплашените хора “. Няколко мига след изтеглянето на популацията целият квартал потопен под вода  и улиците замязяли на венециански канали, по които плували предмети от мебелировка, удавени котки и кучета и доста издавени животни от зоологическата градина, част от която била разрушена от водната буря, продължава описанието на „ стихията “ Райко Алексиев.

Тъй като постоянно столичната преса от това време се надсмива над поетесата и активистка на женското придвижване Анна Карима, към описа за „ Рилската буря “ е добавено и конкретизиране, че „ избягалият тигър от зоологическата градина изял Анна Карима и по този начин избавил читателите от бъдещите й творения ”.

Инфо: Уикенд