Антон Дончев каза защо страда българското сърце
Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчително за това, което се случва. Това сподели през сълзи един от най-големите български писатели – Антон Дончев, който неотдавна отпразнува своя 90-годишен празник. Той продължава да се вълнува от всичко, което се случва с страната ни. Но споделя, че желае по-често да чува думите " чест " и " достолепие ".
„ Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи сега в България – българи да се изправят против българи, да стане в действителност едно време разделно… “, сподели Антон Дончев в изявление за бТВ.
Рожденият му ден стана мотив и за първи път на едно място – в Националната библиотека, да бъдат събрани всички български и задгранични издания на творбите му, както и ръкописът на безконечния разказ " Време разделно ". Антон Дончев стартира да написа стихове още в детска възраст, само че разгласява първата си книга едвам на 25 години. За първи път обаче той вижда книгите си, във всички издания, на едно място на своя празник.
„ Както и се надявах, някои издания не съм ги виждал. Специално изданията на непознати езици – всяко издание е било за мен врата към една страна и за благополучие една страна, обитаема с другари. Благодарен съм на книгите си, тъй като посредством тях се срещнах с чудесни хора, които другояче нямаше да срещна “, споделя ученият.
Литературата е тази, която го води по целия свят. „ Един образец е Финландия – преведе ме посланикът на Финландия в България. Станахме другари, два пъти вървях там. Япония също. Японският ми преводач - два пъти издателството го праща да види ситуацията, да види Родопите. Самият аз вървях в Япония. Ако не бях написал тези книги, нямаше да мога да посетя тези прелестни страни “, изясни писателят.
След повече от половин век дейна кариера, която го води до най-високите етажи на литературата, той продължава да пази спомените за отминалите години.
„ За страдание спомените са прекомерно доста и дори аз се мъча да ги подредя през годините, тъй като просто съм живял в три свята, които доста се различаваха между тях. Първо съм живял в Царска България, а на 9-и септември бях на 14 години. След това на 60 години стартира тъй наречените Преход. Трябва да ви кажа, че бяха разнообразни времена, заредени с друга сила. И не скърбя за нищо, само че доста малко мъдрост имаше в това, което се случи с България “, споделя още Антон Дончев.
„ Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи сега в България – българи да се изправят против българи, да стане в действителност едно време разделно… “, сподели Антон Дончев в изявление за бТВ.
Рожденият му ден стана мотив и за първи път на едно място – в Националната библиотека, да бъдат събрани всички български и задгранични издания на творбите му, както и ръкописът на безконечния разказ " Време разделно ". Антон Дончев стартира да написа стихове още в детска възраст, само че разгласява първата си книга едвам на 25 години. За първи път обаче той вижда книгите си, във всички издания, на едно място на своя празник.
„ Както и се надявах, някои издания не съм ги виждал. Специално изданията на непознати езици – всяко издание е било за мен врата към една страна и за благополучие една страна, обитаема с другари. Благодарен съм на книгите си, тъй като посредством тях се срещнах с чудесни хора, които другояче нямаше да срещна “, споделя ученият.
Литературата е тази, която го води по целия свят. „ Един образец е Финландия – преведе ме посланикът на Финландия в България. Станахме другари, два пъти вървях там. Япония също. Японският ми преводач - два пъти издателството го праща да види ситуацията, да види Родопите. Самият аз вървях в Япония. Ако не бях написал тези книги, нямаше да мога да посетя тези прелестни страни “, изясни писателят.
След повече от половин век дейна кариера, която го води до най-високите етажи на литературата, той продължава да пази спомените за отминалите години.
„ За страдание спомените са прекомерно доста и дори аз се мъча да ги подредя през годините, тъй като просто съм живял в три свята, които доста се различаваха между тях. Първо съм живял в Царска България, а на 9-и септември бях на 14 години. След това на 60 години стартира тъй наречените Преход. Трябва да ви кажа, че бяха разнообразни времена, заредени с друга сила. И не скърбя за нищо, само че доста малко мъдрост имаше в това, което се случи с България “, споделя още Антон Дончев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ