Емил Хърсев зове за вдигнете на възрастта за пенсия: Иначе 1 ще храни трима - самоубийство е
Не мисля, че ще бъдат изпълнени част от параметрите на бюджета. Например инвестиционната програма традиционно не се осъществя, по-скоро има ролята на буфер, счита финансистът
- Отваря ли министър Асен Василев кутията на Пандора с новия дълг, господин Хърсев? Нали по този начин се изрази водачът на ГЕРБ Бойко Борисов. Много ли е, малко ли е, в този момент ли бе моментът?
- Тя от дълго време си е отворена - от най-малко едно четири години. Продължаваме да затъваме в нея. Нямаме решение на главните финансови проблеми на страната. Досега не сме ги получили нито като план, нито като даже концепция.
- На какво отдавате това затъване. Само на неправилна политика на финансови министри ли?
- Не, не. Тук не става дума за финансови министри. Цялата ни политическа система е в сходно насипно положение. Не съумява да събере консенсус и да излъчи една такава стратегия, която да води до уравновесено финансово положение на страната. Това е обстановката в България. А и освен у нас. В цяла Европа съвсем е това състояние.
- Визирате главно това, че от няколко години страната тегли задължения, с цел да покрива бюджетни дефицити и да рефинансира остарял дълг? Това не е ли предписание, прилагано от всеки?
- Това, че се покрива остарял дълг с нов, не е проблем. Притеснително е осезаемото увеличение на дълга, което е рисково за финансовата непоклатимост. Особено в страна, в която част от икономическата система е основана на концепцията за валутния ръб.
Важно е да се поддържа финансовото равновесие на страната. Ако не съумява, се върви към свръхзадлъжнялост, макар че ние сме прекомерно надалеч от такава. Но посоката е нататък и би трябвало да се промени. Увеличава се тежестта на дълга, цената му.
- Ще успеем ли да удържим 3% недостиг, с цел да дадем поръчката си за еврозоната в указаните периоди?
- Аз мисля, че сътрудниците от финансовото министерство са съумели да го създадат. Това се реализира с увеличение на бюджетната прогноза - вдигаш равнището на упования Брутният вътрешен продукт и приходите. Има и други способи за стесняване на недостига - пренебрегване на инфраструктурата, стесняване на финансовите разноски.
- А ще ни препъне ли инфлацията по пътя към еврото? Все по-големи са упованията, че тя още веднъж ще пораства отвън нормалното сезонно съмнение. Вашата прогноза?
- Аз персонално не мисля, че ще ни препъне. Първо, тъй като това не се случва единствено при нас - виждаме, че много страни от еврозоната също са надалеч от този предел. Имаме и казус с Хърватска, която се причисли към еврозоната, макар че не отговаряше на този аршин. Изобщо, обществена загадка е, че това решение е на първо място политическо. Въпросните критерии не са обосновани, от дълго време са остарели. Може да преизпълним всичките и още веднъж политическо решение да ни остави отвън еврозоната.
- Финансовият министър към този момент анонсира макрорамката на бюджет 2024 - растеж и недостиг към 3%, инфлация под 5 на 100, даже по-близо до 4. Ръст на приходите към 10%, финансова стратегия за към 12 милиарда лева На първо четене реалистични ли са тези параметри?
- Не мисля, че ще бъдат изпълнени част от параметрите. Не можем да оценяваме опциите на един бюджет, чийто интервал даже още не е настанал. Традиционно капиталовата стратегия не се извършва. Тя по-скоро има ролята на буфер.
- Кои разноски биха могли да се понижат? И дали обществената стратегия е великодушна?
- Социалните разноски би трябвало да се балансират, само че това е съвсем невероятно да се направи.
Защото единственият метод е посредством понижаване на броя на пенсионерите. Но въпреки всичко има метод - посредством увеличение на броя на работещите пенсионери и повдигане на възрастта за пенсиониране. Увеличава се междинната дълготрайност на живота, просто би трябвало да работим по-дълго, с цел да може последната част от живота ни да бъде почтено финансирана.
Всички страни в Европа ще го създадат. Разбирам какъв брой неприятно звучи, само че останалото е самоубийство. Не може един работещ да устоя трима неработещи. Това в никакъв случай и на никое място в човешката история не се е случило.
- Има поръчки за повдигане на осигуровки, на локални налози, акцизи. Това ще изпълни ли хазната?
- Идейни планове всевъзможни има. Увеличаване на налози не значи автоматизирано и по-големи доходи. Дори в противен случай. Твърде евентуално е да има противоположния резултат. Сивата стопанска система внезапно се усилва, понижава се тласъкът да се работи. Когато някой има приходи, които го държат на ръба, или когато едно дружество балансира на ръба, всяко повдигане на налози ги праща под алената линия.
- Не е ли по-добре тези, които са полуживи, да банкрутират, с цел да се оздрави стопанската система? И могат ли браншове в сивата част да бъдат изсветлени с избрани ограничения, като заплати по банков път?
- Не виждам огромен капацитет в тези хрумвания. Все по-малко стават компаниите, които заплащат заплати в плик и укриват осигуровки. Едно от позитивните развития от въвеждането на плосък налог е точно изсветляването на все по-големи елементи от плащащите го. Важното е на тези, които са в светлата част, да не им бъде погубен ползата да работят.
- Как гледате на предлагането да се дава бонус, в случай че се рапортува за укриване на налози?
- Не го считам за сериозен финансов инструмент за пълнене на хазната. Може би има някакъв политически привкус, който не мога да преценява. Не чакам сериозен финансов резултат. Май най-големият бонус ще е даването на метод за кавга с съперници.
Не мисля, че би следвало да се подтиква сходен метод за връзка с данъкоплатците. Би трябвало да се върви към основаване на ясна и елементарна скица за заплащане, предвидимост на фискалните разноски и стимулиране на честното и добросъвестно заплащане на налози. От това се печели доста повече.
Между другото, българският бизнес е един от най-съвестните данъкоплатци. Достатъчно е да съпоставим с Англия, Франция - мощни стопански страни, и ще забележим, че разликата сред техния и нашия бизнес е колкото от земята до небето. В наша изгода. Като % на събрания налог от Брутният вътрешен продукт има доста по-добра доброволна събираемост от Италия, Португалия, Испания.
- Трябва ли да се таксуват бакшишите?
- Това са хрумвания, чието лансиране аз не съм в положение да преценява като фискален резултат. Предполагам, че е пренебрежим. Създаване на видимост, звук. Или пък основаване на мотив за една нова лавина от инспекции на бизнеса, това е допустима причина.
- Някои диференцирани ставки по Данък добавена стойност остават, въпреки и под изискване. Ще има ли резултат от това?
- Колкото е по-проста една система на облагане, толкоз по-добре работи. Ще напомня думите на един немски претендент за канцлер, че данъчната декларация би трябвало да се събере върху поставките за бира, които поставят немците под чашите си.
Една данъчна декларация би трябвало да се събере на не повече от 10 реда. Колкото сме по-близо до това, толкоз по-добре. Проста система с минимални изключения и минимални разлики в ставките. Не мисля, че данъчна отстъпка за ресторантьорите да вземем за пример е добра стъпка, само че това са политически решения.
- Плащанията в брой да са единствено до 5000 лева, оферират от финансите. Свалянето на летвата от сегашните 10 000 лева ще даде ли резултат?
- Това са остатъчни напъни от една провалила се освен в Европа концепция да се мине напълно към неналични заплащания. Ще усили престъпните заплащания, или полулегалните, само че в други принадлежности - в злато, полезности, криптовалути. С сходни репресивни ограничения не се понижава сивият бранш.
Плащания в брой ще има, те са нужни и значими. Прекалено рисково е тъкмо сега да наложиш по-ниска сума, в сравнение с животът го изисква. Една огромна част от популацията е изключена от банковата система. И става все по-голяма, освен у нас, а и по света. Над това въздействат и все по-високите условия за основаване и поддържане на банкови сметки и карти.
- Банките държат лихвите ниски, само че качват таксите, не натрупат ли по този начин капацитет за лихвени гърмежи?
- Не мисля. Вдигат се лихвите, само че последователно, виждате, че и в Европа има усмиряване на темповете. Защото повдигането на лихвите в един свят, който е рисково задлъжнял, качва цената и на държавните задължения. Има заплаха при по-високи лихви целият този насъбран дълг, изключително на някои европейски страни, да сътвори много проблеми, да стане неплатим.
- Свиването на печатането на пари и по-високите лихви в действителност понижават ли инфлацията?
- Агресивното реализиране на парично свръхпредлагане в действителност усилва и инфлацията. Затова понижава. Имаше у нас изказвания, чисто теоретични, че рефинансирането на банки, на държавни управления е закононарушение. Само желая да обърна внимание, че това е наложителен инструмент.
Един от главните проблеми при нас е неналичието на рефинансиране от Българска народна банка за комерсиалните банки. Откакто е измислена системата за банкиране с частични запаси, постоянно през рефинансирането се е правила дейната парична политика. Ние имаме напълно пасивна. Не мисля, че това е положително. Изходът е влизане в еврозоната, основаването на опция нашите банки да работят, както работят всички по света.
- Какво би трябвало да има наложително в новия бюджет?
- Една уравновесена парична политика, каквато я познаваме от интервала сред 2000 и 2010 година, строга и постоянна и разчитаща на това, че финансовата непоклатимост е първият приоритет. Не е необходим прогласяван политически и идеологически, а в действителност да развива всички финансови дейности на страната.
CV
Роден е на 19 октомври 1961 година Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси ” във ВИИ “Карл Маркс ”, в този момент УНСС Докторската му дисертация е на тематика “Еволюция на парите ”, 1990 година Доцент е по банково дело в УНСС Бил е подуправител на Българска народна банка В разнообразни интервали е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ Женен, има две дъщери
Румяна Денчева[**sorce_name**]
- Отваря ли министър Асен Василев кутията на Пандора с новия дълг, господин Хърсев? Нали по този начин се изрази водачът на ГЕРБ Бойко Борисов. Много ли е, малко ли е, в този момент ли бе моментът?
- Тя от дълго време си е отворена - от най-малко едно четири години. Продължаваме да затъваме в нея. Нямаме решение на главните финансови проблеми на страната. Досега не сме ги получили нито като план, нито като даже концепция.
- На какво отдавате това затъване. Само на неправилна политика на финансови министри ли?
- Не, не. Тук не става дума за финансови министри. Цялата ни политическа система е в сходно насипно положение. Не съумява да събере консенсус и да излъчи една такава стратегия, която да води до уравновесено финансово положение на страната. Това е обстановката в България. А и освен у нас. В цяла Европа съвсем е това състояние.
- Визирате главно това, че от няколко години страната тегли задължения, с цел да покрива бюджетни дефицити и да рефинансира остарял дълг? Това не е ли предписание, прилагано от всеки?
- Това, че се покрива остарял дълг с нов, не е проблем. Притеснително е осезаемото увеличение на дълга, което е рисково за финансовата непоклатимост. Особено в страна, в която част от икономическата система е основана на концепцията за валутния ръб.
Важно е да се поддържа финансовото равновесие на страната. Ако не съумява, се върви към свръхзадлъжнялост, макар че ние сме прекомерно надалеч от такава. Но посоката е нататък и би трябвало да се промени. Увеличава се тежестта на дълга, цената му.
- Ще успеем ли да удържим 3% недостиг, с цел да дадем поръчката си за еврозоната в указаните периоди?
- Аз мисля, че сътрудниците от финансовото министерство са съумели да го създадат. Това се реализира с увеличение на бюджетната прогноза - вдигаш равнището на упования Брутният вътрешен продукт и приходите. Има и други способи за стесняване на недостига - пренебрегване на инфраструктурата, стесняване на финансовите разноски.
- А ще ни препъне ли инфлацията по пътя към еврото? Все по-големи са упованията, че тя още веднъж ще пораства отвън нормалното сезонно съмнение. Вашата прогноза?
- Аз персонално не мисля, че ще ни препъне. Първо, тъй като това не се случва единствено при нас - виждаме, че много страни от еврозоната също са надалеч от този предел. Имаме и казус с Хърватска, която се причисли към еврозоната, макар че не отговаряше на този аршин. Изобщо, обществена загадка е, че това решение е на първо място политическо. Въпросните критерии не са обосновани, от дълго време са остарели. Може да преизпълним всичките и още веднъж политическо решение да ни остави отвън еврозоната.
- Финансовият министър към този момент анонсира макрорамката на бюджет 2024 - растеж и недостиг към 3%, инфлация под 5 на 100, даже по-близо до 4. Ръст на приходите към 10%, финансова стратегия за към 12 милиарда лева На първо четене реалистични ли са тези параметри?
- Не мисля, че ще бъдат изпълнени част от параметрите. Не можем да оценяваме опциите на един бюджет, чийто интервал даже още не е настанал. Традиционно капиталовата стратегия не се извършва. Тя по-скоро има ролята на буфер.
- Кои разноски биха могли да се понижат? И дали обществената стратегия е великодушна?
- Социалните разноски би трябвало да се балансират, само че това е съвсем невероятно да се направи.
Защото единственият метод е посредством понижаване на броя на пенсионерите. Но въпреки всичко има метод - посредством увеличение на броя на работещите пенсионери и повдигане на възрастта за пенсиониране. Увеличава се междинната дълготрайност на живота, просто би трябвало да работим по-дълго, с цел да може последната част от живота ни да бъде почтено финансирана.
Всички страни в Европа ще го създадат. Разбирам какъв брой неприятно звучи, само че останалото е самоубийство. Не може един работещ да устоя трима неработещи. Това в никакъв случай и на никое място в човешката история не се е случило.
- Има поръчки за повдигане на осигуровки, на локални налози, акцизи. Това ще изпълни ли хазната?
- Идейни планове всевъзможни има. Увеличаване на налози не значи автоматизирано и по-големи доходи. Дори в противен случай. Твърде евентуално е да има противоположния резултат. Сивата стопанска система внезапно се усилва, понижава се тласъкът да се работи. Когато някой има приходи, които го държат на ръба, или когато едно дружество балансира на ръба, всяко повдигане на налози ги праща под алената линия.
- Не е ли по-добре тези, които са полуживи, да банкрутират, с цел да се оздрави стопанската система? И могат ли браншове в сивата част да бъдат изсветлени с избрани ограничения, като заплати по банков път?
- Не виждам огромен капацитет в тези хрумвания. Все по-малко стават компаниите, които заплащат заплати в плик и укриват осигуровки. Едно от позитивните развития от въвеждането на плосък налог е точно изсветляването на все по-големи елементи от плащащите го. Важното е на тези, които са в светлата част, да не им бъде погубен ползата да работят.
- Как гледате на предлагането да се дава бонус, в случай че се рапортува за укриване на налози?
- Не го считам за сериозен финансов инструмент за пълнене на хазната. Може би има някакъв политически привкус, който не мога да преценява. Не чакам сериозен финансов резултат. Май най-големият бонус ще е даването на метод за кавга с съперници.
Не мисля, че би следвало да се подтиква сходен метод за връзка с данъкоплатците. Би трябвало да се върви към основаване на ясна и елементарна скица за заплащане, предвидимост на фискалните разноски и стимулиране на честното и добросъвестно заплащане на налози. От това се печели доста повече.
Между другото, българският бизнес е един от най-съвестните данъкоплатци. Достатъчно е да съпоставим с Англия, Франция - мощни стопански страни, и ще забележим, че разликата сред техния и нашия бизнес е колкото от земята до небето. В наша изгода. Като % на събрания налог от Брутният вътрешен продукт има доста по-добра доброволна събираемост от Италия, Португалия, Испания.
- Трябва ли да се таксуват бакшишите?
- Това са хрумвания, чието лансиране аз не съм в положение да преценява като фискален резултат. Предполагам, че е пренебрежим. Създаване на видимост, звук. Или пък основаване на мотив за една нова лавина от инспекции на бизнеса, това е допустима причина.
- Някои диференцирани ставки по Данък добавена стойност остават, въпреки и под изискване. Ще има ли резултат от това?
- Колкото е по-проста една система на облагане, толкоз по-добре работи. Ще напомня думите на един немски претендент за канцлер, че данъчната декларация би трябвало да се събере върху поставките за бира, които поставят немците под чашите си.
Една данъчна декларация би трябвало да се събере на не повече от 10 реда. Колкото сме по-близо до това, толкоз по-добре. Проста система с минимални изключения и минимални разлики в ставките. Не мисля, че данъчна отстъпка за ресторантьорите да вземем за пример е добра стъпка, само че това са политически решения.
- Плащанията в брой да са единствено до 5000 лева, оферират от финансите. Свалянето на летвата от сегашните 10 000 лева ще даде ли резултат?
- Това са остатъчни напъни от една провалила се освен в Европа концепция да се мине напълно към неналични заплащания. Ще усили престъпните заплащания, или полулегалните, само че в други принадлежности - в злато, полезности, криптовалути. С сходни репресивни ограничения не се понижава сивият бранш.
Плащания в брой ще има, те са нужни и значими. Прекалено рисково е тъкмо сега да наложиш по-ниска сума, в сравнение с животът го изисква. Една огромна част от популацията е изключена от банковата система. И става все по-голяма, освен у нас, а и по света. Над това въздействат и все по-високите условия за основаване и поддържане на банкови сметки и карти.
- Банките държат лихвите ниски, само че качват таксите, не натрупат ли по този начин капацитет за лихвени гърмежи?
- Не мисля. Вдигат се лихвите, само че последователно, виждате, че и в Европа има усмиряване на темповете. Защото повдигането на лихвите в един свят, който е рисково задлъжнял, качва цената и на държавните задължения. Има заплаха при по-високи лихви целият този насъбран дълг, изключително на някои европейски страни, да сътвори много проблеми, да стане неплатим.
- Свиването на печатането на пари и по-високите лихви в действителност понижават ли инфлацията?
- Агресивното реализиране на парично свръхпредлагане в действителност усилва и инфлацията. Затова понижава. Имаше у нас изказвания, чисто теоретични, че рефинансирането на банки, на държавни управления е закононарушение. Само желая да обърна внимание, че това е наложителен инструмент.
Един от главните проблеми при нас е неналичието на рефинансиране от Българска народна банка за комерсиалните банки. Откакто е измислена системата за банкиране с частични запаси, постоянно през рефинансирането се е правила дейната парична политика. Ние имаме напълно пасивна. Не мисля, че това е положително. Изходът е влизане в еврозоната, основаването на опция нашите банки да работят, както работят всички по света.
- Какво би трябвало да има наложително в новия бюджет?
- Една уравновесена парична политика, каквато я познаваме от интервала сред 2000 и 2010 година, строга и постоянна и разчитаща на това, че финансовата непоклатимост е първият приоритет. Не е необходим прогласяван политически и идеологически, а в действителност да развива всички финансови дейности на страната.
CV
Роден е на 19 октомври 1961 година Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси ” във ВИИ “Карл Маркс ”, в този момент УНСС Докторската му дисертация е на тематика “Еволюция на парите ”, 1990 година Доцент е по банково дело в УНСС Бил е подуправител на Българска народна банка В разнообразни интервали е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ Женен, има две дъщери
Румяна Денчева[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ