Не минава и ден, през който да не си мисля

„ Не минава и ден, през който да не си мисля за него – споделя Маринка, която одобри в дома си екип на „ България Днес “ точно на своя имен ден. – Чуя ли, че извън стопира кола, нещо в мен прескача. Казвам си: „ Дано да е Трифон. “ А знам, че няма по какъв начин да е той… Но това е да си майка… Ще си пребивавам до дъно с моята си болежка. “

Маринка пази част от оценките на Трифон и доста негови фотоси. Но множеството от най-ценните титли ги няма в фамилния апартамент…

Трифон е част от тима, спечелил бронзов орден на международното в Съединени американски щати ’94, а скъпата светиня очевидно е потънала вдън земя.

Заговори се, че оценката може скрито да е продадено в чужбина…

„ Нямам визия къде е медалът – признава вуйна Маринка. – Много неща изчезнаха. Трифон си патеше от хора, на които имаше доверие. Раздаваше пари с хиляди, а след това не му ги връщаха. Завлякоха го един куп „ другари “. Не трябваше да е толкоз лековерен. Когато умря, същите тези, дето му се пишеха близки, се изпариха без следа… “

Но милионите българи, които същински обичат футбола, в никакъв случай няма да не помнят огромния Трифон. Той вечно си остава един от най-достойните капитани на националния тим!