Анастасия Карнаух за Украйна: Най-важното е да не си затваряме очите
" не е Путин, руснаците не са Путин. Ние сме братя. И аз имам вяра, че ще успеем да останем такива. "
Думите на украинката, която живее в България от 26 години, може и да звучат оптимистично, само че останалата част от изявлението ни по-скоро не е такова. То носи духа на, която се разпростира сега, черната сянка на страха и ужаса на войната, само че носи и нюансите на любовта. Любов към родината. Любов към хората. Любов към мира.
Каква е връзката Ви с Украйна?
Родена съм в Бердянск. До скоро множеството ми другари не можеха да го произнесат, а в този момент мисля, че не остана човек, който да не е гледал фрагменти на чеченци, разхождащи се по улиците на родния ми град. Бях на 8, когато родителите ми взеха решение да се преместим в България. Гостувахме на близки другари през лятото в Благоевград и взехме решението, че тук е доста по-спокойно и уютно. Аз в това време се готвех да стартира втори клас, преговарях си таблицата за умножение. В последните дни на август пристигнахме тук и към този момент 26 години пребивавам в България. В началото прекарвах всяко лято „ при баба “, след това по-рядко, а в този момент вървя в Украйна един път на 5-6 години. Нямам родственици там и по-скоро съм екскурзиант в личната си страна.
Къде бяхте на 24 февруари сутринта?
На 24 февруари си опаковах багажа за Виена. Мечтаех за уикенд в Австрия от началото на коронавирус пандемията. Обожавам Виена и просто желаех да прекарам време в циркулиране на дворци и музеи. Дните преди този момент бяха напрегнати, за война се приказва от един месец, само че никой не възприемаше концепцията на съществено. Ще има договаряния, ще има замяна на по-остри реплики, само че 64 км верига с военна техника... Не!
Никой не е очаквал фрагменти с разрушени жилищни здания, родилно поделение и новородени бебенца в изби.
Сега проследявам всичко непрекъснато по всички вероятни медии. Опитвам се да съпоставям информацията, да диря истината и тя е, че сега Украйна е цялостна с изплашени дами и деца и доста решителни мъже. В техния дом влезе непознат човек с кални ботуши. Влезе и потъпка цветята пред дома им, унищожи фасадата му и лишава обичаните им хора. Адски трогателни са, които с голи ръце избутват военна техника и крещят: „ Вървете си вкъщи! “. Разбира те ли – те са с голи ръце, а против тях има боен камион? Не знаех, че 26 години по-късно връзката ми с Украйна е толкоз мощна, само че към този момент повече от седмица не съм на себе си от ужаса, който виждам във всички телеграм канали.
In Melitopol, unarmed Ukrainians are confronting the Russian soldiers. They are chanting " Occupants " and pushing the vehicles back.
— Franak Viačorka (@franakviacorka)
Какво можем да създадем през днешния ден, тук и в този момент, с цел да помогнем?
Първото и най-важното е да не си затваряме очите. Социалните мрежи да цялостни със фотоси на „ моето богатство “. Вижте, аз въобще не недооценявам майчината обич и вашите съкровища, само че в близка до нас страна падат бомби върху детски площадки и доста съкровища не излизат живи от мазетата, трансформирали се в бомбоубежища. Всички сме пацифисти, никой не желае да гледа фрагменти на гърмежи, само че те са действителност. И в случай че не желаете да говорите за това, просто замълчете. За ден-два, седмица. И с това няма да се лишите от „ свободата на словото “. Така ще деянията почитание по отношение на непознатата тъга.
Думите на украинката, която живее в България от 26 години, може и да звучат оптимистично, само че останалата част от изявлението ни по-скоро не е такова. То носи духа на, която се разпростира сега, черната сянка на страха и ужаса на войната, само че носи и нюансите на любовта. Любов към родината. Любов към хората. Любов към мира.
Каква е връзката Ви с Украйна?
Родена съм в Бердянск. До скоро множеството ми другари не можеха да го произнесат, а в този момент мисля, че не остана човек, който да не е гледал фрагменти на чеченци, разхождащи се по улиците на родния ми град. Бях на 8, когато родителите ми взеха решение да се преместим в България. Гостувахме на близки другари през лятото в Благоевград и взехме решението, че тук е доста по-спокойно и уютно. Аз в това време се готвех да стартира втори клас, преговарях си таблицата за умножение. В последните дни на август пристигнахме тук и към този момент 26 години пребивавам в България. В началото прекарвах всяко лято „ при баба “, след това по-рядко, а в този момент вървя в Украйна един път на 5-6 години. Нямам родственици там и по-скоро съм екскурзиант в личната си страна.
Къде бяхте на 24 февруари сутринта?
На 24 февруари си опаковах багажа за Виена. Мечтаех за уикенд в Австрия от началото на коронавирус пандемията. Обожавам Виена и просто желаех да прекарам време в циркулиране на дворци и музеи. Дните преди този момент бяха напрегнати, за война се приказва от един месец, само че никой не възприемаше концепцията на съществено. Ще има договаряния, ще има замяна на по-остри реплики, само че 64 км верига с военна техника... Не!
Никой не е очаквал фрагменти с разрушени жилищни здания, родилно поделение и новородени бебенца в изби.
Сега проследявам всичко непрекъснато по всички вероятни медии. Опитвам се да съпоставям информацията, да диря истината и тя е, че сега Украйна е цялостна с изплашени дами и деца и доста решителни мъже. В техния дом влезе непознат човек с кални ботуши. Влезе и потъпка цветята пред дома им, унищожи фасадата му и лишава обичаните им хора. Адски трогателни са, които с голи ръце избутват военна техника и крещят: „ Вървете си вкъщи! “. Разбира те ли – те са с голи ръце, а против тях има боен камион? Не знаех, че 26 години по-късно връзката ми с Украйна е толкоз мощна, само че към този момент повече от седмица не съм на себе си от ужаса, който виждам във всички телеграм канали.
In Melitopol, unarmed Ukrainians are confronting the Russian soldiers. They are chanting " Occupants " and pushing the vehicles back.
— Franak Viačorka (@franakviacorka)
Какво можем да създадем през днешния ден, тук и в този момент, с цел да помогнем?
Първото и най-важното е да не си затваряме очите. Социалните мрежи да цялостни със фотоси на „ моето богатство “. Вижте, аз въобще не недооценявам майчината обич и вашите съкровища, само че в близка до нас страна падат бомби върху детски площадки и доста съкровища не излизат живи от мазетата, трансформирали се в бомбоубежища. Всички сме пацифисти, никой не желае да гледа фрагменти на гърмежи, само че те са действителност. И в случай че не желаете да говорите за това, просто замълчете. За ден-два, седмица. И с това няма да се лишите от „ свободата на словото “. Така ще деянията почитание по отношение на непознатата тъга.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ